Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №2043 / 29.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, в съдебно заседание на тридесети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар К.Линова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1867 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателят А.А.А. *** е оспорил акт на началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър Бургас, с № 24-17002/23.06.2021г., с който на основание
чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, е извършено изменение на кадастралния регистър на
недвижимите имоти на село Съдиево, община Айтос, област Бургас за поземлен имот
с идентификатор **25, изразяващо се във вписване като собственици на имота на
следните лица: М.Щ.М., А.Ч.А., С.Т.Г. и Т.Ч.К..
Жалбоподателят твърди, че по този начин е нарушено неговото право на
собственост върху същия имот. Счита, че това изменение на кадастралния регистър
е незаконосъобразно. Твърди, че е собственик на имота, въз основа на приложения
по делото нотариален акт. Счита, че при одобряване на съдебната спогодба, въз
основа на която останалите лица са вписани в кадастралния регистър, не е взето
предвид неговото право на собственост върху имота. Счита, че е налице спор за
материално право и затова, според него, не е следвало да се извършва промяна в
кадастралния регистър преди спорът за материалното право да бъде разрешен по
съдебен ред. Иска оспореният административен акт да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът – началник на Служба по геодезия, картография и кадастър, чрез
представител по пълномощие адв. В. оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира разноски.
Заинтересованите страни С.Т.Г., чрез адв. С.Г.- Т., М.Щ.М., А.Ч.А. и Т.Ч.К.,
редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище.
ФАКТИ:
Според нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38, том ІV, рег.№ 3472,
дело № 522 от 08.08.2011г. на нотариус Г.Г., с рег. № 557 на Нотариалната
камара, жалбоподателят А.А.А. е получил чрез дарение 2/3 идеални части от нива,
цялата с площ 1,408 декара, находяща се в землището на село Съдиево, община
Айтос, местността „Кованлъка“, представляваща имот № * по плана за
земеразделяне на землището на село Съдиево. Дарителите са Иванка А.Щ., А.Ч.А. и
Т.Ч.К..
Жалбоподателят е представил и предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 16.08.2013г. между него и С.Т.Г., според който Г., в
качеството на продавач се задължил да прехвърли по нотариален ред на купувача А.
собствеността върху собствената си идеална част (1/6 идеална част) от нива с
площ 1,408 декара, находяща се в местността „Кованлъка“, землището на село
Съдиево, представляваща имот № * по плана за земеразделяне на селото.
Според чл. 4 от същия договор, страните са се задължили да се явят лично
или чрез пълномощник за сключване на окончателен договор в срок до една година
от датата на сключване на предварителния договор в кантората на нотариус Г.Г..
Според чл. 6 от същия договор, в случай, че някоя от страните не се яви на
посочената дата и място за сключване на окончателен договор, другата страна може
да предяви иск по чл. 19, ал. 3 от ЗСД.
На 13.04.2021г. заинтересованите лица С.Т.Г., чрез адв. С.Г.- Т., М.Щ.М., А.Ч.А.
и Т.Ч.К. са подали заявление до СГКК Бургас, с което са заявили желание да бъде
нанесена настъпила промяна в кадастралния регистър относно няколко имота, между
които и процесния с идентификатор **25. Към заявлението са приложили протокол
от съдебно заседание на Районен съд Карнобат, състояло се на 15.02.2021г. по
гражданско дело № 1115/2019г., в който е материализирано одобрено от съда
споразумение за делба, според което съделителите Мариела М., А.А. и Т.К. при
обща квота 563/1409 кв. метра идеални части и С.Г. при квота 283/1409 кв. метра
идеални части получават в дял и стават собственици на поземлен имот с
идентификатор **25.
Съгласно Решение № 013/09.05.1997г. на Поземлена комисия Айтос, нива от
1,409 дка в местността „Кованлъка“ представляваща имот * по плана за
земеразделяне е възстановена на наследниците на А.Ч.А. – бивш жител ***,
съгласно плана за земеразделяне на същото село.
ПРАВНИ ИЗВОДИ.
Жалбата е подадена в срок от
надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана
по същество е неоснователна.
Процесният акт, който представлява административно действие по смисъла
на чл.53а от ЗКИР, е извършен на основание чл.53, ал.2 от същия закон, според който при наличие
на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в Кадастралния регистър на недвижимите имоти
се записват данните за всички лица и документи.
Процесният акт е извършен от компетентен орган – началника на
Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас, спазена е регламентираната
от ЗКИР и Наредба № РД-02-020-5/15.12.2016 г. процедура. Доколкото актът е волеизявление на административния
орган материализирано чрез действие (чл.53а ЗКИР), а не е писмено
волеизявление, съдът приема, че именно действието се оспорва, а не писмо с №
24-17002/23.06.2021г., което представлява съобщение на органа за извършеното
действие.
В процесния случай в
Кадастралния регистър за имот с идентификатор **25 по КККР на с.Съдиево, община Айтос, до извършване на процесния акт като собственик
е бил вписан жалбоподателят А.А., въз основа на представения от него нотариален
акт № 38, том ІV, рег. № 3472, дело № 522 от 08.08.2011 г. по описа на нотариус
Г.Г., вписан в Регистъра на нотариалната камара под № 557. Според този
нотариален акт жалбоподателят е придобил 2/3 идеални части от нива, цялата с
площ 1408 кв.м, представляваща имот №* по
плана за земеразделяне на с. Съдиево. Това доказателство удостоверява по
несъмнен начин, че жалбоподателят действително е собственик на 2/3 идеални
части от имота.
В нарочна молба, депозирана
по делото, той твърди, че през 2013 г. е купил още 1/6 идеална част от същата
нива от С.Т.Г., за което е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот. Този предварителен договор е представен по
делото, той е с
нотариална заверка на подписите на двете страни, която е извършена на
16.08.2013 г. и на 02.09.2013 г. До настоящия момент въз основа на този договор
не е сключен окончателен договор – факт, който не се оспорва от жалбоподателя.
Той обаче счита, че е придобил по давност целия имот и по тази причина според
него в Кадастралния регистър следва да бъде вписано само неговото име като
собственик на имота.
С процесния административен
акт началникът на СГКК – Бургас е вписал в Кадастралния регистър за поземлен
имот **25 още четирима собственици – М.Щ.М., А.Ч.А., С.Т.Г. и Т.Ч.К.. Това
действие на административния орган е извършено въз основа на подадено заявление
и представено одобрено от съда споразумение за делба, според което процесният
поземлен имот е поставен в дял на изброените по-горе четири лица, като според
одобрената спогодба в техен дял е поставен целият имот, а не само 1/3 от него. Доколкото спогодбата е одобрена от съда на
15.02.2021г., а според нотариалния акт, който легитимира жалбоподателя като
собственик, той е собственик на 2/3 идеални части от имота, считано от
08.08.2011г., очевидно е налице
колизия в претендираните права. Без съмнение между страните е
налице спор за собственост, който Законът
за кадастъра и имотния регистър причислява към тъй наречените от него спорове
за материално право (чл.54,
ал.2 от ЗКИР),
които следва да бъдат разрешени по съдебен ред пред общия съд и едва тогава в
Кадастралния регистър да се нанесе действителния собственик. Представените
документи за собственост от жалбоподателя и от заинтересованите лица сочат за
притежаване на противопоставими права, а отделно жалбоподателят счита, че
останалата 1/3 от имота той е придобил по давност – факт, който административен
орган и административен съд нямат
правомощие да установяват. Всички възражения на страните, които са
свързани с претенциите им за собственост спрямо имота, следва да бъдат
противопоставени в спор, който да се развие пред Районен съд – Айтос.
Административният орган е
установил наличието на конкуриращи
се права но собствиност и затова на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР е
вписал в кадастралния
регистър всички лица, които притежават документ за собственост върху имота, тъй
като законът изрично му разпорежда това. В този смисъл административният орган
не разполага с оперативна самостоятелност да прецени кой собственик да впише в
регистъра и той да изключи от него. Законът в повелителна норма изрично
постановява, че при наличие на документи, които удостоверяват дублиране на
лицата, носители на правото на собственост за един и същ имот, в кадастралния регистър за този имот се вписват
данните на всички лица и техните документи. Както беше посочено, тези лица
могат да заведат пред общия съд иск и в така образуван съдебен спор да
установят кой от тях каква собственост притежава от имота. След като този спор
бъде решен с влязъл в сила съдебен акт, лицето или лицата, определени от съда
за носители на правото на собственост, могат да поискат от административния
орган да промени вписванията в кадастралния
регистър.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за нарушена процедура, доколкото административния
орган не е издал нарочна заповед. Редът за изменение на Кадастралния регистър в
тези случаи е регламентиран от специалната норма на чл.53, ал.2 във връзка с чл.53а от ЗКИР, където
изрично е регламентирано, че ако са налице предпоставките за извършване на
изменението, които са регламентирани в последната норма, процедурата приключва
без издаване на заповед. В този смисъл предмет на оспорване са извършените
действия от административния орган, изразяващи се в изменение на кадастралния регистър, за които не е издадена
нарочна заповед. Това законодателно решение произтича от факта, че кадастралният регистър и кадастралната карта
имат констативно, но не и конституивно действие, т.е. те не създават, не
изменят и не погасяват права, а само установяват съществуващи. След като пред административния орган са
представени документи за собственост за
един и същи имот от множество лица, той е длъжен да впише всички в кадастралния регистър, което е сторил с
процесното действие.
По изложените съображения
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника в
размер на 900 лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.172 ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.А.А. *** ПРОТИВ акт на началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър Бургас извършен по реда на чл.53а ЗКИР, с който на
основание чл.53, ал.2 от ЗКИР е изменил кадастралния регистър на село Съдиево,
община Айтос, област Бургас за поземлен имот с идентификатор **25, изразяващ се
във вписване като собственици на имота на заинтересованите лица М.Щ.М., А.Ч.А.,
С.Т.Г. и Т.Ч.К..
ОСЪЖДА А.А.А.
*** да заплати на Служба по геодезия, картография и кадастър Бургас направените
по делото разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: