№ 808
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110159578 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу В. С. А. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване
на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8803.61 лв.,
представляваща задължение по договор за потребителски кредит № Plus-
********* от 01.12.2016 г., ведно със законна лихва от 03.12.2020 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 491.57 лв. за
периода от 20.10.2019 г. до 20.05.2020 г., мораторна лихва в размер на 770.94
лв. за периода от 20.11.2019 г. до 16.11.2020 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение от 05.02.2021 г. по гр. д. № 60710/2020 г. по описа на
СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че на 01.12.2016 г., между Фирма и В. С. А. бил сключен
договор за потребителски кредит № Plus-*********, като ответникът бил
усвоил изцяло сумата предмет на кредита-11500 лв. Посочва се, че кредитът
следвало да се погаси на 84 месечни равни вноски – всяка по 257.99 лв., като
ответникът бил преустановил плащането по кредита след 20.10.2019 г., към
който момент били заплатени 33 месечни вноски. Посочва се, че с
просрочване на две или повече вноски кредитът става изискуем в пълен
размер, считано от падежната дата на втората пропусната дата, като в
настоящия случай на 20.11.2019 г. вземането станало изискуемо. Поддържа,
че на 21.05.2020 г. ответникът бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, като му била пратена покана за доброволно
изпълнение. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Твърди, че не е уведомен преди издаването на заповед за изпълнение
за настъпилата предсрочна изискуемост, предвид което исковете следва да
бъдат отхвърлени. Поддържа, че не е надлежно уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост, а в случай, че се приеме, че е надлежно уведомен,
1
уведомяването да се счита от връчването на препис на исковата молба.
Оспорва претенциите за възнаградителна и мораторна лихва. Моли съда да
отхвърли исковете. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
С определение постановено на 15.09.2022 г. по настоящото дело е
прекратено производството на основание чл. 130 ГПК, във вр. чл. 126 ГПК, в
частта по предявените от Фирма срещу В. С. А. осъдителни искове за
заплащане на сумата от 8803.61 лв., представляваща задължение по договор
за потребителски кредит № Plus-********* от 01.12.2016 г., ведно със законна
лихва от 03.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 491.57 лв. за периода от 20.10.2019 г. до 20.05.2020 г., мораторна
лихва в размер на 770.94 лв. за периода от 20.11.2019 г. до 16.11.2020 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства, че е бил сключен договор за договор за
потребителски кредит № Plus-********* от 01.12.2016 г. по силата на който
на ответника му е била предоставена сумата в размер на 11500 лв.
Също така не е спортно, а и от представените доказателства в т. ч.
извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към
13.03.2018 г., нотификация за презгранично сливане от 10.03.2018 г., се
установява, че Фирма се явява правоприемник на Фирма.
По делото e представен договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна PLUS-
********* от 01.12.2016 г., сключен между В. С. А., като кредитополучател и
ищеца, като кредитор, по силата на който на ответника е предоставена сумата
в размер на 11500 лв. Съгласно договора е уговорено цялата сума по кредита
да бъде върната на осемдесет и шест месечни вноски от по 257.99 лв., като
последната вноска е предвидено да бъде на 20.12.2023 г. Посочен е годишния
процент на разходите в размер на 15.90 %, както и годишния лихвен процент
в размер на 13.65 %, застрахователна премия в размерна 3622.08 лв. В чл. 2 е
посочено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащания“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в
застрахователния сертификат, като посочената сума в поле „Застрахователна
премия“ е разделена на равен брой месечни вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка
месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.
Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, посочена в съответното
поле, срещу което Кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен
процент, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове,
като таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита,
като кредитодателят удържал сумата посочени в поле „Такса ангажимент“ от
общия размер на кредита. Съгласно уговореното в чл. 5 от договора при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.
Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителския кредит.
Представена е покана от 21.05.2020 г. от ищеца адресирана до ответника,
съгласно която поради преустановяване на плащане по вноските по договор за
2
кредит № PLUS-********* от 01.12.2016 г., кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, като ответникът е поканен в седем дневен срок за
заплати сумите посочени в поканата. По делото не са представени
доказателства, от които да е видно датата на връчване на поканата.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че на
02.12.2016 г. заемната сума е била постъпила по банковата сметка на
ответника. Съгласно заключението в изпълнение на договора били извършени
плащания за периода от 18.01.2017 г. до 22.01.2020 г. в общ размер на 8513.67
лв., която сума била послужила за погасяване на задължения, както следва:
заплатена главница с падежи от 20.01.2017 г. до 20.09.2019 г. в размер на
3221.08 лв., заплатена възнаградителна лихва с падежи от 20.01.2017 г. до
20.09.2019 г. в размер на 3869.63 лв., заплатена застраховка с падежи от
20.01.2017 г. до 20.09.2019 г. в размер на 1422.96 лв. Вещото лице е уточнило,
че с последната заплатена вноска от ответника от 22.01.2020 г. е послужила за
погасяване на вноска с падеж 20.09.2019 г. Съгласно заключението размерът
на всички непогасени суми по процесния договор за кредит били както
следва: незаплатена главница с падежи от 20.10.2019 г. до 20.12.2023 г. в
размер на 8278.92 лв., незаплатена възнаградителна лихва с падежи от
20.10.2019 г. до 20.05.2020 г. в размер на 714.42 лв., незаплатена застраховка с
падежи от 20.10.2019 г. до 20.04.2020 г. в размер на 301.84 лв. Посочено е че
размерът на лихвата за забава за периода от 20.11.2019 г. до 16.11.2020 г. бил
493.55 лв.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска предявен
по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание чл. 430, ал. 1
и ал. 2 от ТЗ е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор
за кредит № Plus-********* от 01.12.2016 г. между ищеца и ответника, въз
основа на който банката е предоставила на ответника парична сума, а за
ответника е възникнало задължение да върне на банката предоставената сума
и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, че
претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали
изискуеми. В доказателствена тежест на ответника при установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от
представения договор за потребителски кредит Plus-********* от 01.12.2016
г. се установява, че между В. С. А. в качеството на кредитополучател и ищеца
е налице валидна облигационна връзка по договор за кредит, по силата на
който на ответника е предоставена сумата в размер на 11500 лв., като сумата
следвало да бъде върната на осемдесет и шест месечни вноски от по 257.99
лв., като последната вноска е предвидено да бъде на 20.12.2023 г., с годишния
лихвен процент е уговорен в размер на 13.65 %. Като от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че на 02.12.2016 г. заемната сума е
постъпила по банковата сметка на ответника, като по договора били
извършени плащания в размер на 8513.67 лв., която сума била послужила за
погасяване на задължения, както следва: заплатена главница с падежи от
20.01.2017 г. до 20.09.2019 г. в размер на 3221.08 лв., заплатена
възнаградителна лихва с падежи от 20.01.2017 г. до 20.09.2019 г. в размер на
3869.63 лв., заплатена застраховка с падежи от 20.01.2017 г. до 20.09.2019 г. в
размер на 1422.96 лв. Съгласно заключението размерът на всички непогасени
суми по процесния договор за кредит били както следва: незаплатена
главница в размер на 8278.92 лв., незаплатена възнаградителна лихва с
падежи от 20.10.2019 г. до 20.05.2020 г. в размер на 714.42 лв., незаплатена
застраховка с падежи от 20.10.2019 г. до 20.04.2020 г. в размер на 301.84 лв.
В настоящият случай ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на
процесния кредит обявена на 21.05.2020 г. В същото време по делото е
3
представена покана 21.05.2020 г., съгласно която ищецът е поканил ответника
да заплати задълженията във връзка с процесния договор в седем дневен срок,
като кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Доколкото от
представените доказателства не се установи, че волеизявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до ответника, то
не може да се приеме, че такава е настъпила с изпратената покана. По делото
не са представени доказателства ответникът да е бил уведомен за
предсрочната изискуемост преди завеждане на делото, но доколкото в
исковата молба ищецът е направил изрично изявление в посочения смисъл и
поканата е приложена към нея, и са надлежно връчени на ответника, когато
същият е получил разпореждането по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба
и приложенията към нея на дата 17.05.2022 г., поради което съдът приема, че
ответникът от тази дата е уведомен за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Извършеното по този начин уведомление, представлява факт от
значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след предявяването
на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
С оглед на гореизложеното и доколкото от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза е видно, че по процесния договор за кредит е останала
незаплатена главница в размер на 8278.92 лв. и възнаградителна лихва в
размер на 714.42 лв., то в посочените размери предявените искове се явяват
основателни. Като за претенцията за главница разликата до пълния
претендирани размери от 8803.61 лв. следва да бъде отхвърлена. По
отношение на претенцията за възнаградителна лихва с оглед на
диспозитивното начало, доколкото се претендира лихва в по-нисък размер, а
именно от 491.57 лв., то именно в този размер следва да се уважи предявения
иск.
По иска с правно основание. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира
следното:
Вземането за лихва по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер, като за
основателността му следва да се установи наличието на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава, като в случая покана не е необходима, тъй
като се касае за определен ден за изпълнение на задължението за заплащане
на всяка от месечните вноски.
По делото се установи наличието на главен дълг, поради което и
предявеният иск за лихва за забава върху вземането за главница за периода от
20.11.2019 г. до 16.11.2020 г. се явява основателен. Размерът на лихвата за
забава, определен по реда на чл. 162 ГПК въз основа на посочените падежи и
размери на вземанията за главници в представения от ищеца погасителен
план, възлиза на сумата в общ размер на 493.55 лв., като в останалата си част
до пълния претендиран размер от 770.94 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 240.63 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 250 лв. депозит за
вещо лице, 236.81 лв. платена държавна такса в заповедното производство и
49.20 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед частичната
основателност на исковите претенции на ищецът следва да му бъде присъдена
4
сумата в размер на 806.79 лв. На ответната страна не следва да се присъждат
разноски, доколкото такива не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление г/административен адрес/
срещу В. С. А., ЕГН **********, с адрес: /административен адрес/ по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че В. С. А. дължи на Фирма сумата от 8278.92
лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит № Plus-
********* от 01.12.2016 г., ведно със законна лихва от 03.12.2020 г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 491.57 лв. за
периода от 20.10.2019 г. до 20.05.2020 г., мораторна лихва в размер на 493.55
лв. за периода от 20.11.2019 г. до 16.11.2020 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение от 05.02.2021 г. по гр. д. № 60710/2020 г. по описа на
СРС, 39 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения размер от
8278.92 лв., до пълния претендиран размер от 8803.61 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 03.12.2020
г., до окончателното изплащане, както и иска за лихва за забава върху
главницата над уважения размер от 493.55 лв., до пълния претендиран размер
от 770.94 лв.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, с адрес: /административен адрес/,
да заплати на Фирма ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
г/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК сумата
в размер на 806.79 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5