№ 199
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110208697 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕМ. Т. КР., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 20-4332-016322/24.09.2020 г., издадено
от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл.183, ал.2 т.11 вр. чл. 188, ал.1 изр. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал.1 т. 5 вр. чл. 188, ал.1 изр. 2 ЗДвП са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 123, ал.1 т.1
ЗДвП.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят – ЕМ. Т. КР., редовно призован се
явява лично и пледира за отмяна на НП, тъй като не той е управлявал
автомобила, с който са извършени нарушенията.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
1
С договор за покупко- продажба от 20.11.2019 г. жалбоподателят ЕМ. Т.
КР., в качеството си на купувач закупил от Е.А. – продавач лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *****. Полагането на подписите върху
договора за купувач и продавач били нотариално удостоверени от нотариус
Н.Х. – рег. № 154 на Нотариалната камара. Тъй като в двумесечен срок от
придобиването на лекия автомобил приобретателят Е.К. не регистрирал
придобития автомобил на свое име в регистрите на Пътна полиция, на
основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП на 21.01.2020 г. регистрацията на същия бил
служебно прекратена.
На 06.05.2020 г. в с. Владая свидетелят ИВ. Т. Т. управлявал лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А 3“ с ДК № ******, движейки се по ул.
„Плиска“. Тъй като свидетелят живеел в къща на адрес ул. „Плиска“ № 19,
същият с автомобила пресякъл пътното платно, за да паркира автомобила си в
двора на къщата. По същото време по ул. „Плиска“ с посока на движение от
ул. „Китен“ към ул. „Приплат“ се движел лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А6“ с рег. № *****, собственост на жалбоподателя ЕМ. Т. КР. и управляван
от неустановен по делото водач. Свидетелят Т. бил спрял автомобила си така,
че предната част от него била на тротоара, а задната на пътното платно.
Водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *****
подминал автомобила на свидетеля Т., спрял, след това потеглил на заден ход,
при което тъй като не наблюдавал непрекъснато пътя зад себе си и не бил
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности ударил задната дясна
врата и задния десен калник на автомобила на Т.. След удара водачът на лекия
автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № ***** не спрял, за да установи
причинените вследствие на ПТП вреди. Свидетелят Т. потеглил след
ударилия го лек автомобил и го настигнал. От него излезли двама мъже,
които предупредили Т. да не се занимава с тях, след което се качили в
автомобила и потеглили. Свидетелят Т. позвънил на тел. 112 и пред дома си
изчакал пристигането на органите на ОПП- СДВР. На място бил съставен
протокол за ПТП с бл. № 1762630/07.05.2020 г., в който били описани щетите,
причинени на автомобила на свидетеля Т.. За посетеното местопроизшествие
и установените обстоятелства мл. автоконтрольор при ОПП- СДВР А.Й.
съставил докладна записка.
На 21.08.2020 г. ЕМ. ЗДР. П. – мл. автоконтрольор в ОПП- СДВР
съставил срещу жалбоподателя ЕМ. Т. КР. и в негово присъствие акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 694413/21.08.2020 г. за
нарушения на чл. 40, ал.2 ЗДвП, чл. 123, ал.1 т.1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
всичките във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП Актът бил предявен за запознаване
на К., който го подписал без възражения. Такива не постъпили и
впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН началникът на група „АНД” при
ОПП- СДВР издал обжалваното наказателно постановление. Препис от
същото било връчено на К. на 20.05.2021 г., а на 27.05.2020 г. била депозирана
и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля ИВ. Т. Т.,
обясненията на жалбоподателя ЕМ. Т. КР., както и събраните по надлежния
ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства: декларация от жалбоподателя
ЕМ. Т. КР., протокол за ПТП с бл. № 1762630/07.05.2020 г., Договор за
2
покупко- продажба на МПС от 20.11.2019 г., договор за покупко- продажба на
МПС от 24.03.20 г., справка - картон на водач, заповед № 8121К-
1340/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност на Г.Б., заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, писмо от началника на ОПП- СДВР, справка от АИС –
КАТ.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля ИВ. Т. Т., тъй като
същите са обективни, добросъвестно депозирани, подробни и информативни.
Свидетелят пресъздаде пред съда факти и обстоятелства, които
непосредствено е възприел или в осъществяването на които лично е участвал.
Свидетелят посочи датата и мястото на реализиране на пътно-транспортното
произшествие, изясни неговия механизъм и участващите автомобили, като
разказа и за последвалите събития – неговите лични действия и тези на
пътуващите в другия автомобил, сигнализирането на тел. 112 и пристигането
на екипа на ОПП- СДВР. Свидетелят Т. потвърди, че нито един от двамата
пътници в лекия автомобила „Ауди” А6 с рег. № ******, който е ударил
автомобила на свидетеля не е бил жалбоподателят Е.К.. Кореспондиращ с
показанията на свидетеля е и протокола за ПТП с бл. № 1762630/07.05.2020 г.,
в който са отразени причинените на автомобила на свидетеля щети.
По отношение обясненията на жалбоподателя К., че през месец април
2020 г. продал процесния на Д.К., който впоследствие му дал и представения
по делото договор за покупко- продажба на МПС, съдът намира, че нито
заявеното от К., нито представения договор от 24.03.2020 г., „за покупко –
продажба на МПС” удостоверяват надлежно прехвърляне правото на
собственост на автомобила в патримониума на посочения в договора
приобретател, доколкото не е спазена изискуемата от закона писмена форма с
нотариално удостоверяване на подписите. Съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП при
прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани
ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и
3
на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm,
включително когато регистрацията на съответното превозно средство е
прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени тоест
посочената в закона форма е форма за действителност на договора – за да
породи той целените от страните правни последици или иначе казано, за да се
прехвърли собствеността върху лекия автомобила „Ауди” А6 с рег. № ******
от жалбоподателя Е.К. на посочения като купувач Г.Р.. При неспазване на
предписаната в закона форма договорът не поражда правни последици,
следователно собственик на лекия автомобила „Ауди” А6 с рег. № ******
към 06.05.2020 г. е бил жалбоподателят Е.К..
От представения по делото договор за покупко – продажба от
20.11.2019 г., с нотариална заверка на подписите на страните се установи, че
жалбоподателят ЕМ. Т. КР. е придобил собствеността върху лекия
автомобила „Ауди” А6 с рег. № ****** на 20.11.2019 г. Видно от справката от
ОПП - СДВР се установи, че поради неизпълнение на задължението на К. да
регистрира автомобила на свое име регистрацията на същия е служебно
прекратена. От заповед № 8121К-1340/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност на Г.Б., заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи съдът извлече
информация относно материалната компетентност на актосъставителя и АНО
(първият да съставя АУАН на ЗДвП, а втория да издава НП).
3
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Този извод на съда следва от приложеното по делото копие от издадената на
основание чл. 189, ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. Съобразно т. 1.3 от нея заемащият
длъжност „младши автоконтрольор” Е.П. е бил оправомощен да съставя
АУАН на ЗДвП, а компетентността на АНО следва от т. 2.10 от цитираната
заповед.
При съставяне на АУАН е спазен давностният срок по чл. 34, ал. 1
ЗАНН. АУАН е съставен на 21.08.2020 г. – датата, на която собственикът на
лекия автомобил „Ауди” А6 с рег. № ****** е попълнил декларация, в която
е посочил, че е продал автомобила и не е посочил лицето, което е управлявало
автомобила на 06.05.2020 г. Именно на тази дата - 21.08.2020 г. органите са
узнали срещу кое лице следва да се състави АУАН. Наказателното
постановление е издадено около месец след съставяне на АУАН, очевидно
при спазване на срока по чл. 34, ал.2 ЗАНН. Както АУАН, така и НП
съдържат ясно и точно описание на фактическите обстоятелства, при които се
твърди да са извършени нарушенията, като им е дадена съответна на
фактическото описание правна квалификация. По отношение и на двете
нарушения в НП е посочено, че на жалбоподателя К. се налагат
административни наказания на основание чл. 188, ал.1 изр. 2 ЗДвП тоест като
собственик на автомобила, с който са извършени нарушенията, а не за това,
че лично е извършил установените нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности. По делото беше безспорно установено, че на
06.05.2020 г. водачът на лек автомобил „Ауди” А6 с рег. № ****** –
неустановен по делото не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното
средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, поради
което при извършване на движение назад е реализирал ПТП със спрелия лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А 3 с рег. № ******. Нарушението е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е
съзнавал, че не наблюдава непрекъснато пътя зад себе си /в противен случай
би видял автомобила на свидетеля Т./ и не е осигурил лице, което да му
сигнализира за опасности, но въпреки това е извършил маневрата движение
на заден ход, при това със значителна скорост, при която е реализирал ПТП с
автомобила на свидетеля Т..
Съгласно чл. 183, ал.2 т.11 ЗДвП на водач, който нарушава правилата за
движение назад се налага глоба в размер на 20 лева. Безспорно се установи,
4
че водачът на лекия автомобила „Ауди” А6 с рег. № ****** – неустановен по
делото виновно е нарушил правилото на чл. 40, ал.2 от ЗДвП. Доколкото
собственикът на лекия автомобил, с който е извършено нарушението –
жалбоподателят Е.К. не е посочил лицето, на когото е предоставил
управлението на автомобила, то правилно именно той, като собственик и на
основание чл. 188, ал.1 изр. 2 вр. чл. 183, ал.2 т. 11 ЗДвП е бил санкциониран
с глоба в размер на 20 лева. Доколкото същата е определена в абсолютен
размер от законодателя въпрос за нейното намаляване не може да се поставя.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – разкрива типичната
такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението и размера на предвиденото наказание. Съдът отчете, че в
резултат на неспазване изискванията на чл. 40, ал.2 ЗДвП е било реализирано
ПТП с имуществени щети. Налице е бил риск от увреждане на здравето и на
други участници в движението, тъй като вместо автомобила на свидетеля Т.
хипотетично е било възможно наличие на пешеходец зад автомобила на
жалбоподателя. Ето защо съдът намери, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не
може да намери приложение и наказателното постановление в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По отношение нарушението по чл. 123, ал. 1 т.1 ЗДвП
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 т.1 ЗДвП въвежда задължение за водач,
който е участник в ПТП без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В зависимост
от вида на вредите – само имуществени или пострадали хора следващите
разпоредби предписват и определено поведение на водачите. В настоящия
случай от показанията на свидетеля Т. по несъмнен и категоричен начин се
установил, че след реализирането на ПТП водачът на лекия автомобила
„Ауди” А6 с рег. № ****** /неустановен по делото/ изобщо не спрял, за да
установи вредите, с което е нарушил вмененото му от чл. 123, ал.1 т.1 ЗДвП
задължение. Нарушението е извършено с пряк умисъл, тъй като
неустановеният водач е съзнавал, че е станал участник в ПТП – ударът между
двата автомобила не е бил незначителен, но въпреки това не е спрял и не е
установил последиците от ПТП. И в процесния случай разпоредбата на чл. 28
ЗАНН е неприложима – обществената опасност на това нарушение не може
да се определи като значително по – ниска в сравнение на обичайните случаи
от този вид.
За нарушаване на задълженията като участник в ПТП разпоредбата на
чл. 175, ал.1 т.5 ЗДвП предвижда кумулативно налагане на административни
наказания глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 до 6 месеца. АНО е наложил на жалбоподателя, в качеството му на
собственик на МПС, с което е извършено нарушението глоба в размер на 150
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, без да
изложи мотиви защо е отмерил административните наказания именно в този
размер. Съдът съобрази, че в процесния случай жалбоподателят носи
административнонаказателна отговорност не за свои лични действия, а в
качеството си на собственик, поради което и предвид липсата на аргументи на
АНО за определяне размера на административните наказания намира, че
следва да намали техния размер до минималния предвиден от закона, а
именно глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
5
МПС за срок от 1 /един/ месец.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 4 вр. ал. 7 т. 2
ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-016322/24.09.2020 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 175, ал.1 т. 5 ЗДвП вр. чл. 188, ал.1 изр. 2
ЗДвП на жалбоподателя ЕМ. Т. КР., ЕГН ********** са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 150 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал.1
т.1 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложените административни
наказания на глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и на лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, с
която на основание чл. 183, ал. 2 т. 11 вр. чл. 188, ал.1 изр. 2 ЗДвП на
жалбоподателя ЕМ. Т. КР., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6