О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 03.04.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на трети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ Г.ЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 1828 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на реда на чл. 435
и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Г. Ф.
срещу Постановление от 16.01.2019 г. в частта му за разноските по изп.дело №
20197870400006/2019 г. по описа на ЧСИ М.Д., с което е отказано намаляване
размера на определените разноски за адвокатско възнаграждение и за авансови
такси.
Частният
жалбоподател излага, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и
единственото действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране
на молба за образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде
намалено от 1 080 лв. на 200 лв. В условията на евентуалност моли да бъде
намалена и пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ. Претендира разноски, в това число и за юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят
по изпълнителното дело Г.Х.Д.не взима становище по частната жалба и не
ангажира доказателства.
В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3
от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се
твърди, че разноските са в минималния размер, като същите са съобразени с
размера на материалния интерес. В тази връзка, моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20197870400006 на
ЧСИ М.Д., с рег. № 787 е образувано по молба на Г.Х.Д.– като взискател, чрез
адв. А.Б.срещу Г. Ф. – като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 13.12.2018
г. по гр.д. № 16953/2015 г. на СГС, І-16 с-в за сумата от 31 523,06 лв. –
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, ведно със законната лихва считано от 16.01.2016 г. до окончателното й
изплащане.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за правна помощ и съдействие, от който е видно, че взискателят
е заплатил изцяло и в брой на адвокат А.Б.сумата от 1 080 лв. – адвокатско
възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие.
В изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение
от 10.01.2019 г., в която е обективирано и постановлението за разноски е
посочено, че задължението по изпълнителното е в размер на следните суми: Главница
в размер на 31 523,06 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от
16.01.2016 г. до окончателното й изплащане и изпълнителни разноски в размер на
1 146 лв., от които 1 080 лв. адвокатски хонорар, 66 лв. авансови
такси с вкл. ДДС, ведно с начислена пропорционална такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ в размер на 3 221,66 лв с вкл. ДДС.
От представените материали по изпълнителното дело се
установява, че съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело и е
извършил действия по събиране на вземането – изготвяне и изпращане на запорни
съобщения и налагане на запори на банковите сметки на длъжника Г. Ф..
На 14.01.2019 г. от длъжника Г. Ф. е подадено възражение
по изпълнително дело № 20197870400006 до ЧСИ М.Д. за намаляване на разноските
за адвокатското възнаграждение, както и на начислените такси по ЗЧСИ.
С Постановление от 16.01.2019 г. ЧСИ М.Д. е уведомил
длъжника, че оставя възражението му без уважение.
На 21.01.2019 г. длъжникът по изпълнителното дело е подал
жалба с вх. № 00059 – основание за образуване на производството по настоящото
дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на пар. 2 от ДР не
обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на
ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя – Г. Х.Д., чрез
процесуалния му представител адв. А.Б.. Пред вид изложеното и на основание чл.
10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателят
има право на разноски за процесуално представителство както за образуване на
изпълнителното производство, така и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. От представения договор за правна помощ и
съдействие се установи, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
в размер на 1 080 лв., но следва да се вземе предвид, че във връзка с него е
направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, както и
че съдебния изпълнител е отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае не само до
възнаграждение по чл. 10, т. 1, но от процесуалния представител на взискателя са
извършвани малко на брой действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т.
2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия
с цел удовлетворяване на парични вземания, които да обосновават възнаграждение
в посочения размер, поради което съдът намира, че не му се следва
възнаграждение за тях в пълния размер. По тези съображения съдът намира, че
определеното от ЧСИ Д. възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се
намали до размер 600 лв., съобразно аизвършените от него в хода на
производството процесуални действия.
По отношение на жалбата, в частта й, против определените
разноски в Постановление от 10.01.2019 г., като такси и разноски по т. 26 ТТР
към ЗЧСИ в размер на 3 221,66 лв. с вкл. ДДС, съдът намира, че не са
налице основания за намаляването й, тъй като размерът й е съобразен с
изискванията на т. 26, б. „г“ ТТР към ЗЧСИ.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
наличието на потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на
действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени
законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос.
Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия вреди
(в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
Пред вид изложеното съдът счита, че в това производство
не се разпределят разноски за страните.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ Постановление от 16.01.2019 г. за
изпълнителни разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК по изп.дело №
20197870400006/2019 г. по описа на ЧСИ М.Д., в частта, с която е отказано
намаляване размера на определените разноски за адвокатско възнаграждение и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА до размера от 600 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателя Г.Х.Д.по изп.дело № 20197870400006/2019 г. по описа на
ЧСИ М.Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия Евгени Г.ев по ч. гр. д. 1 828/2019 г.
[1] Не съм съгласен с решението по делото, формирано
от мнозинството на състава. Приемам, че на адвокат Б. следва да бъде определено
минималното възнаграждение от 200,00 лева за образуване на изпълнително дело.
Съображенията ми са следните: на 13.12.2018 г. СГС е издал изпълнителен лист в
полза на Г. Д.срещу Г. Ф. (Ф.А) (л. 2 от изп. дело). На 10.01.2018 г. Г. Д.чрез
адвокат Б. е подал искане до ЧСИ Д. за образуване на изп. дело по изпълнителния
лист, като е поискала ЧСИ Д. да наложи запор върху банковите сметки на Ф.А (л.
1 от изп. дело).
[2] На 10.01.2019 г. ЧСИ Д. е връчил на Ф.А покана
за доброволно изпълнение, в която е било включено като дължимо и адвокатско
възнаграждение от 1 080,00 лева (л. 3 и л. 8 от изп. дело). На 14.11.2019 г.
Ф.ЪТ е възразил срещу адвокатското възнаграждение (л. 10). В срока за
доброволно изпълнение, на 17.01.2019 г. Ф.ЪТ е платил търсената сума (л. 13-153
от изп. дело).
[3] От описаното се установява, че длъжникът в
случая е сигурен платец – същият е задължен да разполага със средства да
заплаща подобни вземания. Това се установява и от момента на събиране на сумата
– в срока за доброволно изпълнение. Единственото действие, което адвокат Б. е
извършил, е подаването на молбата за образуване на изп. дело. Затова на адвокат
Б. се дължи възнаграждение само за образуването на изп. дело – 200,00 лева.
Съдия: