Определение по дело №1167/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 45/06.04.2012 година, постановено по гр.дело № 52/2012 година, М. районен признал уволнението на Е. Р. Ю. от гр. Д. за незаконно и отменил Заповед № 3/15.12.2011г. на директора на Д. Г. С. – М., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл. 190, ал.1, т.7 КТ, във вр. с чл. 187, т.10 КТ и Заповед № 4/15.12.2011г., с която на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение поради дисциплинарното уволнение; възстановил Е. Р. Ю. от гр. Д. на предишната му работа – „техник, Г. С.- ТРО, ІІІ категория труд” с място на работа ДГС-М.; осъдил ДСГ-М. да му заплати сумата в размер на 2 300 лв., представляваща обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението за периода 16.11.2011г. до 27.03.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2012г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 4 575 лева като неоснователен, както и да му заплати направените по делото разноски за адвокат в размер на 240 лв., а по сметка на РÐ-М. – държавна такса върху уважените искове в размер на 242 лева.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Д. Г. С.- М., подадена от представителите му по пълномощие, с което първоинстанционното решение се обжалва изцяло като постановено в нарушение на материалния закон, нарушение на съдопрозводствените правила и необосновано. Нарушението на съдопроизводствените правила се свеждало до това, че съдът не обсъдил валидни и относими доказателства, приети по делото, които установявали, че ищецът бил в законно установен отпуск, в случая в отпуск по болест считано от 17.01.2011 г. до 05.04.2011 г., т.е.на основание чл. 194, ал.3 от КТ сроковете, предвидени в този текст по ал. 1 не текли за този период. Неправилно съдът приел, че датата на откриване на нарушението е 06.01.2011 г., когато бил изготвен доклада от старши лесничея. В тази връзка съдът неправилно не взел предвид намиращите се в ЛТД на ищеца два болнични листа с № 2423623/07.02.2011 г. и № 0111665/04.03.2011г. Така, необосновано съдът приел, че е изтекъл двумесечният преклузивен срок по 194,ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарното. Тъй като под „откриване на нарушението" следвало да се разбира моментът, в който работодателят узнал за извършеното дисциплинарно нарушение с всичките му обективни и субективни признаци - дата, време и авторът, то докладната от 06.01.2011г. имала характер на сигнал и поначало не произвеждала действието на „откриване” по смисъла на чл. 194 от КТ. Датата на приключване на проверката по тази докладна и запознаване на Директора на ДГС М. била различна от приетата от съда и от това се налагал извода, че визираният в закона 2-месечен срок не бил изтекъл към момента на налагане на уволнението. Видно от доказателствата по делото /два броя болнични листове/ безспорно било обстоятелството, че в двумесечния срок ищецът ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност. Неоснователен и необоснован бил и извода на съда,че работодателят не спазил и предвидения в закона 1-годишен срок от извършването на нарушението,като приел,че по делото няма данни кой е моментът на извършване на дисциплинарното нарушение. Този извод на съда не кореспондирал със събраните по делото доказателства, защото процесната заповед съдържала данни за момента на извършване на дисциплинарното нарушение, респ. на 03.01.2011 г. била извършена проверка по жалба на лицето Д.Д.М. и била констатирана незаконна сеч на 115 бр. дървета от бял бор в отдел 159б, участък който се охранявал от ищеца Е. Р. Ю.. Предвид на тези безспорно установени обстоятелства, неправилен и необоснован се явявал извода на съда, че не е спазен едногодишния срок от извършване на нарушението /същото било извършено на 03.01.2011 г., а процесната заповед била връчена на 15.12.2011 г., т.е. работодателят спазил едногодишния срок, считано от извършване на нарушението/. На основание гореизложеното съдът следвало да приеме за доказано, че работодателят провел дисциплинарно производство съобразно законовите разпоредби на КТ. Дисциплинарното наказание уволнение било наложено за нарушения, осъществени от ищеца, заповедта отговаряла на изискванията на чл. 193,чл. 194 и чл. 195,ал.1 от КТ,тъй като в нея били налице всички реквизити и необходими данни, които законът предписвал като условие за законност. В случай на обсъждане на всички доказателства съдът щял да стигне до правилния извод, че ищецът е извършил нарушенията, посочени в заповедта, за което правилно и законосъобразно му било наложено дисциплинарно наказание, както и спазил сроковете за налагане на дисциплинарното уволнение. Решението било постановено и в противоречие на константната практика на ВКС, касаеща тълкуването и прилагането на чл. 194,ал.1,и ал.3 от КТ. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното такова на Районен съд - М., постановено по гр.д. 52/2012 г. и да постанови друго, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове от Е. Р. Ю. с правно основание чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството - въззивник чрез пълномощниците си поддържа въззивната жалба.

Въззивна жалба срещу решението в частта му, с която е отхвърлен искът по чл.344 ал.1 т.3 от КТ над уважения до пълния му предявен размер от 4 575 лв. се обжалва от жалбодателя Е. Р. Ю.. Твърди, че включително след 27.03.2012г. били налице предпоставките за уважаването му- незаконно уволнение и вреди, произтичащи от това, че е останал без работа поради незаконното уволнение. Твърди, че е безработен и регистриран в Дирекция „Бюро по труда” –М.. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и искът за присъждане на обезщетение да бъде уважен в пълния му предявен размер. В писмено становище чрез представителя си по пълномощие жалбодателят поддържа жалбата и оспорва въззивната жалба на ДГС-М. като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В отговор на въззивната жалба, подадена от Е. Р. Ю. и в съдебно заседание, ответникът по същата ДГС-М. я оспорва като неоснователна.

Въззивният съд, след преценка на изложените доводи във въззивните жалби на основание чл. 269 ГПК и обсъждане на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По въззивната жалба, подадена от ДГС-М.:

Предявени за разглеждане в първоинстанционния съд са обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ.

Установява се по делото, че до 15.12.2011г. ищецът Е. Р. Ю. изпълнявал длъжността техник, Г. С. в Д. Г. С. – М., на която дата трудовото му правоотношение било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение, със заповеди № 3/15.12.2011г. и № 4 от с.д., и двете - издадени от директора на ДГС-М.. Издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирано с наложено на служителя предходно дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със Заповед № 5/14.01.2011год., за нарушение на чл.187,т.10 КТ, констатирано на 05.11.2010год. Посочено е, че служителят продължил да не изпълнява трудовите си задължения, свързани с опазване на поверения му участък, откриване на извършителя на нарушенията и съставянето на АУАН, а така също с неполагането на усилия за възстановяване на причинените от нарушението вреди, което представлявало неизпълнение на служебните задължения и основните трудови функции на служителя като горски надзирател, вписани в длъжностната му характеристика, което представлявало нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 КТ.

Установява се по делото също така, че във връзка с подадена на 30.12.2010год. жалба от Д.Д.М. от с.И., общ.Д. за извършване на незаконна сеч в землището на селото, на 03.01.2011год. била извършена проверка от старши лесничей в ДГС - Д. на подотдел 159 „б”, попадащ в Душинковски охранителен участък, завеждан от горски надзирател Е. Ю.. При проверката била констатирана сеч на немаркирани борови дървета, а така също, че е срязана /развалена/ оградата на културата, т.е. имало самоволна паша на добитък, което било отразено в констативен протокол от 03.01.2011год., вх.№ 16/06.01.2011год. Била извършена и проверка на дворовете на къщите в с.И., за което бил съставен констативен протокол №027774/04.01.2011год. Резултатите от тези проверки били обобщени в доклад вх.№16/06.01.2011год. на старши лесничей при ДГС -Д. до Директора на ДГС-Д.. С писмо изх.№58/13.01.2011год., директорът на ДГС - Д. поискал писмени обяснения от ищеца, на основание чл.193,ал.1 от КТ,в срок до 14.01.2011г. Такива били дадени от ищеца на 14.01.2011год.

При тези данни по делото, първостепенният съд приел, че дисциплинарното наказание на служителя е наложено след изтичане на двумесечния преклузивен срок от откриване на нарушението съгласно чл. 194, ал.1 КТ, за който съдът следи служебно и без да излага мотиви по съществото на спора, признал уволнението за незаконно с произтичащите от това последици. Изводите на този съд са правилни и почиват на събраните по делото доказателства и закона. Съобразно посочената разпоредба, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща 2-месечния от откриване на нарушението. Откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушението, времето и мястото на извършването му, както и инõивидуализиращите признаци на деянието. В случая нарушението на служителя, вменено му със заповедта, се свежда до това, че поради неопазване на горския участък, за който отговаря, е допуснал в същия да се извърши незаконна сеч и разваляне на ограда на площ, залесена с фиданки. От това следва извода, че откриването на административното нарушение /03.01.2011г./, каквото представлява незаконната сеч и рушене на ограда и осъществено с активни действия от неустановено лице съвпада по време с извършването на нарушението на трудовите задължения от страна на горския надзирател /в случая ищеца/, осъществено чрез бездействие – неосъществяване на контрол. С други думи, с узнаването на административното нарушение от работодателя на 06.01.2011г. /представяне на доклада от извършената проверка/ е станало и узнаването на нарушението на служителя. От този момент за работодателя е възникнало задължението да наложи на служителя дисциплинарното наказание. С други думи, при узнато нарушение на 06.01.2011г., двумесечният срок за налагането му е изтекъл на 06.03.2011година. Твърди се във въззивната жалба, че служителят бил в отпуск по болест за времето от 17.01.2011г. до 05.04.2011г. и съгласно чл.194, ал.3 КТ сроковете по ал.1 не текат. В тази връзка не се установява по делото уволненият служител да е ползвал такъв отпуск, като е невярно твърдението на въззивника, че болничните листове били приложени към ЛТД на ответника, прието като доказателство. Същевременно други доказателства, които да установяват това обстоятелство, не се представят от ответника. И тъй като от това твърдение, - че служителят е ползвал отпуск по болест за посочения период, работодателят черпи изгоден за себе си факт – прекъсване на преклузивния срок по чл. 194, ал1. ТЗ за налагане на дисциплинарното наказание, в негова тежест е било и доказването му. Такива доказателства въззивникът не е представил нито в първоинстанционното производство, нито във въззивното такова. Следва да се посочи, че дори и да се приеме, че служителят е ползвал отпуск по болест за посочения период, то двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание, с прекъсването му за това време /17.01.2011г. до 05.04.2011г./, е изтекъл на 25.05.2011година, т.е. преди 15.12.2011г. Посоченото в заповедта обстоятелство, че служителят ползвал и 33 дни платен годишен отпуск също не променя този извод, тъй като видно от приложените към ЛТД на ответника заповеди за разрешаването им, отпуските са ползвани след датата 25.05.2011г., т.е. след изтичане включително на по-дългия срок /съдът има предвид с прекъсването му/ за налагане на дисциплинарното наказание. Направеното възражение, че неправилно било прието от районния съд, че узнаването на извършеното нарушение от работодателя било не на датата на изготвяне на доклада от ст.лесничея на 06.01.2011г., тъй като същата имала само характера на сигнал до директора на ДГС-М., е неоснователно. Въззивникът прави признание, че с докладната е уведомен за констатираното нарушение от страна на служителя, като същевременно сам не посочва кой е началният по-късен момент, от който според него е започнал да тече двумесечния срок по чл. 194, ал.1 КТ и съответно - спазил. Напротив, установява се по делото, че жалбата от лицето за извършена незаконна сеч е подадена на 30.12.2010г., проверката е извършена на 03.01.2011г. и констативният протокол е съставен на тази дата /входиран на 06.01.2011г./ и обобщеният доклад за това е постъпил при директора на ДГС-Д. на 06.01.2011г. Извършването /констатирането/ на това нарушение произтича от нарушението на служителя и двете съвпадат по време. Въззивният съд впрочем не обсъжда обстоятелството, че както жалбата, така и резултатът от проверката са адресирани до директора на ДГС-Д., като ответникът не установява каква е връзката между ДГС-М. и ДСГ-Д. /вливане, закриване или др./, но независимо от това, съдът приема, че извършената проверка, при която е установена незаконна сеч, респ. нарушението на служителя, е стигнала до знанието на работодателя /директора на ДГС-М., с когото е сключен трудовия договор/ именно на 06.01.2012г., каквото признание от същия се съдържа във въззивната жалба. Предвид изложеното, не следва да се обсъждат доводите във въззивната жалба, че не бил изтекъл едногодишният срок от извършване на нарушението, тъй като, както бе обсъдено по-горе, с изтичането на краткия двумесечен срок, не се прилага едногодишният. Следва да се посочи впрочем, че датата на подаване на жалбата на 30.12.2010г. за незаконна сеч предполага, че последната е извършена най-рано на тази дата или преди нея, а не както се твърди от въззивника, на 03.01.2011г., когато е констатирано извършването й. По изложените съображения, въззивната жалба на ДГС-М. е неоснователна. Обжалваното решение в частта, с които е уважил исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ е правилно и обосновано, постановено в съответствие с доказателствата и закона и следва да бъде потвърдено.

По жалбата на Е. Р. Ю.:

Жалбата, разгледана по същество, е основателна. Присъдено по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ от първоинстанционния съд е обезщетение за времето, през което ищецът останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 2300 лв., за периода 15.12.2011г. до датата на приключване на устните състезания в този съд- 27.03.2012г. От приетите от въззивния съд на основание чл. 266, ал.1, т.1 ГПК нови писмени доказателства – служебни бележки от АЗ, БТ-М. се установява обстоятелството, че уволненият е безработен включително към датата на приключване на въззивното съдебно следствие -15.06.2012г., към която дата включително изтича 6-месечния срокпо разпоредбата на чл.225, ал.1 КТ. Съгласно заключението на СЧЕ, обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за пълния шестмесечен период, за който се установява, че уволненият служител е останал без работа, възлиза на 4 575.00 лева. Поради това, следва първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, с която искът по чл. 344 ал.1 т.3 КТ е отхвърлен за разликата над 2 300 лв. до 4 575 лв. и вместо него, следва да се осъди ДГС-М. да заплати на жалбодателя обезщетение още в размер на 2 275 лв., представляващ разликата над уважения размер от 2 300 лв. до пълния му предявен и доказан такъв от 4 575лв. и за периода 15.12.2011г.-15.06.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. При този изход на делото, ответникът дължи на жалбодателя направените по делото разноски за адвокат в размер на 120 лв. за въззивната инстанция, а по сметка на ОС-Кърджали държавна такса в размер на 91 лева. В останалата му част като правилно, решението следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 45/06.04.2012г., постановено по гр.д. № 52/2012г. по описа на М.ския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. Р. Ю. срещу Д. Г. С.-М. иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението за периода 15.12.2011г. - 27.03.2012г., за разликата над 2 300 лв. до 4 575.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 2300 лв., считано от 06.02.2012г. до окончателното й изплащане, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Д. Г. С.-М., Г., ул.”Г.” № 17 да заплати на Е. Р. Ю. от гр. Д., У. № 49, ЕГН * допълнително сумата в размер на 2 275 лв., представляваща обезщетение за времето, през което останал без работа поради уволнението за времето от 28.03.2012 год. до 15.06.2012г. /или в общ размер на 4 575лв. за периода 15.12.2011г.-15.06.2012г./, ведно със законната лихва върху сумата от 4 575.00 лв., считано от 06.02.2012г до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Д. Г. С.-М., Г., ул.”Г.” № 17 да заплати на Е. Р. Ю. от гр. Д., У. № 49, ЕГН * направените във въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 120.00 лева, а по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса върху уважения иск в размер на 91 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.