РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. П., 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101149 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба, депозирана от С. И. И., ЕГН: **********, С.,
ЕГН: **********, с общ адрес гр. П., ул. „Е.“ № 5, чрез адвокат И. Я. от АК-Благоевград, със
съдебен адрес гр. П., ул. „Л.“ № 2, срещу „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. “Джеймс
Баучер“ № 87, ПК 1407, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – изпълнителни директори и е с
посочено правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Изложено е в исковата молба, че на 22.12.2021 г., около 20,30 часа в гр.П., по ул.С.
е настъпил пътен инцидент между л.а марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ Е4597МТ,
управляван от правоспособния водач Р.Г.А., който поради несъобразена скорост губи
контрол над автомобила си, вследствие на което навлиза в лентата за насрещно движение и
блъска движещия се в срещуположна посока л.а. марка „Ауди“, модел „А6“3.0 ТДИ, с рег.
№Е1898НВ, управляван от И. Д. И., като до него на предна седалка седял ищеца С. И. И. с
поставен предпазен колан.
Излагат се твърдения, че след инцидента С. И. е транспортиран до Спешен център
гр.П., където е установено, че същият е получил контузия на врата и главата и след прегледа
е освободен за домашно лечение.
Сочи се, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, като видно от същия виновен за настъпване на инцидента е водача на
л.а.“Фолксваген Поло“ Р.А., и спрямо същият е съставен АУАН.
Твърди се още, че след инцидента пострадалият продължил лечението си в къщи,
1
дълго време изпитвал често главоболие, придружено с болки в областта на врата, страдал от
безсъние и чести кошмари, а към настоящия момент поради получена травма в областта на
шията страда от персистиращи болки, съпроводени с изтръпване на горните крайници.
Посочва се, че виновния за ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество.
Излага се, че с молба от 21.04.2022 г. ищецът е завел писмена претенция на
основание чл.380 от КЗ, с която е поискал изплащането на застрахователно обезщетение, но
към настоящия момент такова не е изплатено.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъдено
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на С. И. И., действащ
лично и със съгласието на своя баща И. Д. И. застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, ведно със законна лихва
за забава върху претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди от датата на
завеждането на доброволната покана 21.04.2022 г., до окончателното плащане на
обезщетението, за претърпените от него неимуществени вреди представляващи болки,
страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва
изцяло исковите претенции по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесния л.а.“Фолксваген Поло“ с рег.№ Е4597МТ. Оспорва ищецът
да е получил каквито и да е увреждания в следствие на ПТП, тъй като същият не фигурира в
съставения констативен протокол. Оспорва изложените твърдения в ИМ относно механизма
на ПТП, тъй като те не намират опора в доказателствения материал. Твърди, че настъпилите
на ищеца увреждания не са резултат единствено на виновното поведение на водача на
л.а.“Фолксваген поло“, а е налице и съпричиняване от страна на пострадалия, който е
пътувал без поставен предпазен колан, като така е добринел в значителна степен за
уврежданията си. Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
претърпял цитираните в исковата молба телесни повреди по вид и степен, както и оспорва
твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП увреждания да довел до
продължителни болки и страдания. Оспорва продължителността на оздравителния процес.
Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че търсената сума е силно завишена,
оспорва и претенцията за забава, тъй като ищецът не е сезирал ответното дружество с
претенция за изплащане на обезщетение по чл.380 КЗ. Моли съда да отхвърли предявените
искови претенции като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа предявения иск.
Ответната страна не се представлява, като от процесуалния представител на същата е
депозирана молба, с която се оспорва предявената искова молба, поддържа се писмения
отговор и се прави искане за отхвърляне на предявената претенция.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Изслушани са заключенията на вещите лица по назначените експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП от 22.12.2021 г., на
22.12.2021 г., около 20,30 часа в гр.П., на улица С. № 25, ППС – л.а. марка „Фолксваген
Полов“ с рег.№ Е 4579ТМ, собственост на Р.Г.А. и управляван от А. Л. А., се движи
2
направо и поради отклонение на вниманието навлиза в насрещната лента и се сблъсква с
ППС – л.а. марка „Ауди 6“, с рег.№ Е1898НВ, собственост и управляван от И. Д. И., челно,
като причинява ПТП.
Като пострадали лица в протокола са посочени А. Л. А. и А.Н.И..
С молба вх.№ ОИ-262 073 от 21.04.2022 г. до застрахователното дружество /ответник/
ищецът чрез баща му е предявил /към същото/ претенция за изплащане на обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 5 000
лева за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП от 22.12.2021 г. по повод
получените увреждания, с което е изпълнила изискването на чл. 380 от КЗ, съгласно който
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
До датата на подаване на исковата молба по делото не са представени доказателства
за произнасяне от страна на ответното дружество по подадената молба.
Приети като доказателства по делото са и ксерокопия на Амбулаторен дневник на
ФСМП-П., където за С. И. И. е отразена диагноза „Общ мед.преглед“ и копие от Фиш за
спешна медицинска помощ амб.№ 8280 от 22.12.2021 г., в който е в графа „Анамнеза“ е
отразено „Без оплаквания“, а в „Работна диагноза“ – „Общ мед. преглед“.
Като доказателство по делото са приети и копия на АУАН № 719744 от 22.12.2021 г.,
НП № 21-0314-001220/2021 г. и докладна записка.
В хода на процеса в качеството на свидетели са разпитани лицата К. З. и Д.А..
Свидетелят К. З. /служител на РУ-П./ посочва, че на посочената дата получили сигнал
за възникнало ПТП с пострадали лица, като при пристигане на място установили двата
автомобила участвали в ПТП-то. Сочи, че едни от водачите бил на място, а другият бил
закаран в Център за спешна медицинска помощ още преди тяхното пристигане. Посочва, че
на място личали следите от ПТП, като водачът на л.а.“Фолксваген“ навлязъл изцяло в
платното на водача на л.а.“Ауди“, при което водачът на „Ауди“-то се опитал да избегне
челния удар и рязко завил волана наляво, но не успял да избегне удара и двете коли се
ударили в двете си десни части. Излага твърдения, че в Бърза помощ след като установили
водача на другия автомобил докарали дете, но не може да посочи кое от двете деца в
автомобила било.
Свидетелят Д.А. /дядо на С. И./ посочва, че по време на инцидента си бил в къщи,
като някакви деца дошли и му казали, че синът му катастрофирал. Твърди, че синът му
отишъл да закара децата, които били на църквата и на близкото кръстовище направил
обратен завой за към в къщи, като от насрещното платно изскочила кола и ги ударила.
Когато отишъл в Бърза помощ видял, че детето С. има синини, за които предполага, че са от
колана. След като прибрали детето от болницата, то било много уплашено, оплаквал се
постоянно, че го боли главата и не искало да се качва в кола дълго време.
По делото са изслушани и приети /неоспорени от страните/ заключения по
назначените съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
3
Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза на поставените
въпроси дава следното заключение:
На 22.12.2021 г., около 20,30 часа, в гр.П., улица „С.“ между Евангелистката черква е
станало следното ПТП: водачът А. Л. А., с ЕГН: **********, управлява лек автомобил,
марка и модел „Фолксваген Поло“, с рег.№ Е 1579 МТ, движейки се в посока от ул.“Е.“ към
ул.“Ц.“. В този момент в насрещна посока се движи лек автомобил марка и модел „Ауди
А6.0 3.0 ТДИ“, с рег.№ Е1898НВ, управляван от правоспособния водач И. Д. И., с ЕГН:
********** от гр.П., ул.“Е.“ № 6. Водачът на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген
Поло“, с рег.№ Е 1579 МТ, минава в насрещната пътна лента, което довежда до удар в
предната част на лек автомобил марка и модел „Ауди А6.0 3.0 ТДИ“, с рег.№ Е1898НВ, и в
предната дясна част на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Поло“, с рег.№ Е 1579
МТ. При това ПТП са реализирани материални щети по двата автомобила и са пострадали
водачът на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Поло“, с рег.№ Е 1579 МТ, А. Л. А.,
пътник, возещ се на задната седалка на лек автомобил марка и модел „Ауди А6.0 3.0 ТДИ“, с
рег.№ Е1898НВ – А.Н.И., ЕГН: ********** и пътник возещ се на предната седалка на същия
автомобил – С. И. И..
Ударът между лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Поло“, с рег.№ Е 1579 МТ
и лек автомобил марка и модел „Ауди А6.0 3.0 ТДИ“, с рег.№ Е1898НВ, е настъпил в
дясната пътна лента на ул.“С.“ по посока на движението на лек автомобил марка и модел
„Ауди А6.0 3.0 ТДИ“, с рег.№ Е1898НВ , в района на Евангелистката църква.
Водачът на лек автомобил, марка и модел „Фолксваген Поло“, с рег.№ Е 1579 МТ
извършва неправилно движение на МПС в лявата пътна лента в момент, в който в тази
пътна лента се движи лек автомобил марка и модел „Ауди А6.0 3.0 ТДИ“, с рег.№ Е1898НВ.
Водачът на лек автомобил „Ауди“ се е опитал чрез маневра наляво да предотврати станалото
ПТП, но не е успял.
Автомобил „Ауди А6“ е произведен през 2005 г., и следователно е оборудван с
обезопасителни колани за водача, пътника до водача и пътниците на задните седалки. Типът
на обезопасителните колани е триточков.
При сблъсък в автомобила обезопасителният колан се задейства чрез ограничаване на
подвижността на тялото.
Обезопасителният колан предпазва от рязко движение на пътника напред и назад при
челен удар, с което намалява риска от травми или ако настъпят такива, те се по-леки.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертизата се
установява, че в приложената по делото медицинска документация на името на С. И., няма
данни за наличие на травматични увреждания при същия. Не са описани клинични
симптоми на увреждания или отклонения от нормалния соматичен и неврологичен статус.
Няма данни за назначени консултативни прегледи и извършени образни и други
изследвания, како и няма данни за назначено лечение.
4
Независимо, че не са били налице видими травматични увреждания и оплаквания
непосредствено след инцидента, не може да се изключи възможността в следващите няколко
дни да е имало известна болка в определени области на тялото, вследствие на въпросния
инцидент, дължащи се на общото сътресение на тялото и въздействие на инерционни сили.
Няма описани травматични увреждания, ако се приеме, че през следващите дни са се
появили някакви оплаквания, че същите биха могли да и да се разглеждат в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Ако на база съобщените данни в исковата молба се приеме, че са или налице някакви
травматични увреждания, то същите следва да се преценяват по критериите на медико-
биологичния признак – Болка и Страдание.
Ако са били налице болки, то същите са били с неголям интензитет и за кратък срок
от време /не повече от няколко дни/, без последици за пострадалия.
Ако се приеме, че са били налице някакви увреждания, то възстановителни период би
бил в рамките на около една седмица.
След като обсъди така приетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съдът приема, че от събраните писмени и гласни доказателства, както и най-вече от
приетите заключения по назначените експертизи, се доказва по безспорен начин, че водача
на л.а.“Фолксваген Поло“ А. А. е виновен за настъпилото ПТП, в резултата на което е
пострадал ищеца С. И., седящ на предната седалка на л.а. марка „Ауди А6“, като вследствие
на удара същият е получил контузия на врата и главата.
Видно от заключението на експерта Л., въпреки липсата на медицински документи, е
възможно няколко дни след катастрофата пострадалият ищец да е изпитвал известна болка в
определени части на тялото, дължащи се на общото сътресение на тялото и въздействието на
инерционните сили, като ако са били налице болки, то същите са били с неголям интензитет
и за кратък период от време /не повече от няколко дни/, без последици за здравето на
пострадалия.
Експертът по назначената съдебно-автотехническа експертиза дава категорично
заключение, че причина за настъпилото ПТП е неправилното движение на л.а. марка и модел
„Фолксваген Поло“ в лявата пътна лента, в котя се е движил лекият автомобил „Ауди А6“.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
5
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1
КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание.
По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, да
предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3
КЗ.
Неоснователно се явява възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, тъй като твърдението му за липса на обезопасителен
колан не намира опора в нито едно от събраните доказателства по делото, напротив по
данни на свидетеля Д. /дядо на пострадалия/ същият е имал синини по тялото в областта на
гърдите.
Съдът намира за несъстоятелен доводът на ответника, че ищецът не е бил увреден
вследствие на ПТП, тъй като не фигурирал в констативния протокол за ПТП. От събраните
доказателства по делото (свидетелските показания на св. Д. и фиш за спешна медицинска
помощ) по категоричен начин се установява, че ищецът е пътувал в лекия автомобил, който
е бил ударен от лек автомобил марка "Фолксваген Поло“, след което е потърсил медицинска
помощ за претърпените от него травматични увреждания.
Що касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Съдът приема, че при определяне на дължимото обезщетение в
случая следва да се вземат предвид установените по делото обстоятелства, че се касае за
дете на 14 години, което е претърпяло инцидент с лек автомобил. От настъпилото ПТП
детето е изживяло силен
стрес и е получило травматични увреждания. Тези увреждания обаче се свеждат единствено
до главоболие и страх да се води в кола /по данни от свидетелските показания на дядото на
детето/ В представения по делото медицински документ и от заключението на вещото лице
не се сочат твърдените вреди. Съгласно заключението на вещото лице е вероятно такива
оплаквания да са се появили на по-късен етап след катастрофата, като периодът за
възстановяване е бил сравнително кратък, от порядъка на няколко дни. По делото няма
данни за провеждано лечение, няма и данни за наличие на усложнения, респ. оздравителния
период да е бил по-дълъг. С оглед сравнително леките травми пострадалият не е престоял в
болнично заведение, както и няма данни за предписани и приемани медикаменти. Няма
данни и за търпени болки и страдания, които да са по-големи от обикновените за такъв вид
6
травми.
С оглед на тези съображения съдът приема, че обезщетение в размер на 500 лв. се явява
адекватно на претърпените от ищеца неимуществени вреди и съответства на законовото
изискване за справедливост, визирано в чл.52 от ЗЗД /в тази връзка е и Решение № 101 от
23.02.2023 г., постановено по В.Гр.д.№ 1094/2022 г. по описа на Окръжен съд
гр.Благоевград/.
Определяне на този размер на обезщетението, съдът намира за справедливо, предвид
вида и характера на преживените от ищеца болки и страдания вследствие телесната увреда
настъпила при ищеца И. /виж свидетелски показания/.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя, лихвите върху обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди
се дължат съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, считано от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
С оглед установеното по делото, че с молба от 21.04.2022 г. ищецът чрез законния си
представител е депозирал претенция до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение, то съдът намира, че следва на основание чл. 429, ал.3 КЗ да присъди законната
лихва от датата 21.04.2022 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди дружеството ответник да
заплати на ищеца С. И. сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от 22.12.2021 г., ведно със законната
лихва от 21.04.2022 г., като до първоначално предявения размер от 2 000 лева, претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
Тъй като ищецът е бил освободен от държавна такса, ответникът дължи, съразмерно на
уважената част от исковете да заплати по сметка на РС-П. сумата от 25 лева държавна такса
и 87,50 лева възнаграждение за вещите лица по назначените експертизи.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Не основателно е възражението на ответната страна по чл.78, ал.5 от ГПК относно
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като същият е
оказал безплатна правна помощ на ищеца, а неговото възнаграждение съдът определя
съгласно Наредба № 1/2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения.
Ищецът С. И. е бил представлявана от адвокат И. Я., като видно от представения по
делото договор за правна помощ, същата е оказана безплатно на ищеца, на основание чл. 38
ЗА.
Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати.
7
С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на адв.И. Я. от САК, сумата от 92,50 /деветдесет и два лева и петдесет стотинки/
лева за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска (в този смисъл
Определение № 35 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4646/2008 г., Определение № 148 от
13.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г., и мн. др.).
На ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от
съдебно предявените претенции в размер на 420 лева.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ответното дружество
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, ПК 1407,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – изпълнителни директори да заплати на ищеца С. И. И.,
ЕГН: **********, С., ЕГН: **********, с общ адрес гр. П., ул. „Е.“ № 5, застрахователно
обезщетение в размер на 500 /петстотин/ лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на доброволната покана – 21.04.2022, до окончателното плащане на дължимата
сума, за претърпените от С. И. И. неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и
психически стрес, вследствие на процесното ПТП, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в
останалата и част, а именно над уважения размер до претендирания такъв от 2 000 лева, като
неоснователен /недоказан, завишен/.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС “ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, ПК 1407,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – изпълнителни директори да заплати по сметка на
Районен съд гр.П., сумите от 25 /двадесет и пет/ лева държавна такса и 87,50 /осемдесет и
седем лева и петдесет стотинки/ лева възнаграждение за вещите лица по назначените
експертизи.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, ПК 1407,
представлявано от С.С.П. и К.Д.К. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. Я.
от АК-Благоевград, сумата от 92,50 /деветдесет и два лева и петдесет стотинки/ лева,
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищеца С. И. И., ЕГН: **********, С., ЕГН:
**********, с общ адрес гр. П., ул. „Е.“ № 5, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС “ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, ул. “Джеймс Баучер“ № 87, ПК 1407, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К. – изпълнителни директори, сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева, сторени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд–гр.Благоевград, в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9