Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Кюстендил, 15.04.
2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди
и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
В.
и
при участието на секретаря Мая Стойнева, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова в.гр. дело № 470/2020 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от Постоянни детски ясли
„******“, ЕИК **********, с адрес: гр. Д., ул. „В.Л.“ №*** чрез адв. З.В. *** срещу Решение № 383 от 08.07.2020 г.,
постановено от Районен съд – Дупница по
гр. дело № 2201/2019 г. по описа на същия съд, с което ПДЯ „******“ е осъдена да заплати на К.А.Н., ЕГН **********
*** обезщетение по чл. 21, ал.2 от КТД в размер на *****лв., ведно със
законната лихва от 16.10.2019 г.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно и постановено при
съществено процесуално нарушение. Според въззивника
неправилен е изводът на районен съд, че ищцата има стаж като ********* от 17
години, тъй като от трудовата й книжка се установявало, че за периода
16.06.2009 г. - 07.09.2009 г. тя е
работила на длъжност „**********“ в „*******“ ЕООД, като целта на тази длъжност
е социална работа със стари хора и хора
с увреждания, организиране приемането, настаняването, преместването и
напускането на потребителите, докато
длъжността „*********“, от която е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата се характеризира с други цели и
белези, които са свързани с отглеждането и възпитанието на децата и опазването
на тяхното здраве. Изложени са подробни съображения, че хосписа е еднолично дружество с ограничена
отговорност, което не е на бюджетна издръжка, както и че не е здравно
заведение, а социален дом. Твърди, че е неправилно е позоваването на ищцата на
чл. 21, ал.2 от КТД, тъй като съгласно тази разпоредба се изисква ползващия се от нея да е бил *********в
системата на здравеопазването и да е работил в лечебно и здравно заведение, на
което изискване ищцата не отговаря. Според въззивника
районен съд е неглижирал това, че ищцата е имала
прекъсване на работа и осигуряване за 16 дни- в периода от 01.06.2009 г. до
16.06.2009 г. и на това основание същата няма работени десет години в лечебни и
здравни заведения като медицински персонал. Сочи, че от 08.09.2009 г., когато
ищцата е започнала работа като *********в системата на здравеопазването до
датата на прекратяване на трудовото й
правоотношение, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст- 13.05.2019 г. няма минимално изискуемите 10 години трудов стаж като
медицински кадър. С оглед на посочените обстоятелства, които не са взети предвид от районен съд при
постановяване на решението счита, че същото е неправилно. Искането е за
отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният
иск. Претендира разноски за двете
съдебни инстанции.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна. В него се оспорват твърденията във въззивната
жалба. Подробно са изложени съображения относно
основателността на исковата претенция. Искането е за оставяне без
уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението на районен съд.
Окръжен съд Кюстендил, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното
производство, чрез надлежен представител,
насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са
извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я
намира за допустима.
Въззивният съд
приема, че така постановеното решение на РС Дупница е валидно, допустимо и
правилно. Съдът не констатира пороци,
които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба
е основателна поради следното:
С трудов договор №***/08.09.2009 г. въззиваемата
К.Н. е приела да изпълнява в Постоянни детски ясли „******“ длъжността „*********“.
Със заповед №*****/13.05.2019 г. на основание чл. 328, ал.1, т.10 от КТ е
прекратено трудовото й правоотношение, поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Представена е трудова книжка № 728, издадена на името на К.Н., от
която се установява, че на 01.06.2009 г. е прекратено трудовото правоотношение ва въззиваемата Н. с МЦ „Асклепий“, където е заемала длъжността „*********“. От
същата се установява, че на 16.06.2009 г. е започнала работа в МБАЛ- ********* гр. Б.д.на длъжността „**********“, като
трудовият й договор е прекратен на 07.09.2009 г.
Видно от удостоверение изх.№ 56/15.10.2019 г., издадено от
Конфедерация на труда „******“ е, че К.Н. е член на синдикалната организация от
30.01.2013 г.
На 13.03.2019 г. и подписан колективен трудов договор /КТД/ между
Постоянна детска ясла „******“ гр. Д., СС към КТ „******“ и СО на КНСБ. В чл.
21, т.1 от КТД страните са договорили, че при прекратяване на трудово
правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст независимо от основанието за прекратяването, той
има право на обезщетение на основание чл.222, ал.3 и ал.4 от КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако работникът или
служителят е работил през последните 10 години при един и същи работодател,
обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от седем
месеца. В чл.21, т.2 е посочено, че
право на обезщетение в увеличения размер по предходната алинея имат
медицинските кадри в системата на здравеопазването, ако през последните 10
години са работили в лечебни и здравни заведения.
При така установената фактическа
обстановка, първостепенният съд е постановил решение, с което е осъдил Постоянни
детски ясли „******“ гр. Д. да заплати
на К.А.Н. *****лв. обезщетение по чл.
21, ал.2 от КТД.
С оглед така установената фактическа
обстановка, настоящата съдебна инстанция намира изводите, направени от
първостепенния съд за неправилни, водим
от следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 222, ал.
3 КТ вр. 21,т.2 от Колективен трудов
договор.
Съгласно разпоредбата на
чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10
години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 месеца.
С колективния трудов
договор могат да се уреждат всички въпроси на трудовите и осигурителните
отношения, по които страните имат воля да договарят и които не са уредени с
императивна норма в закона- чл.50 от КТ, поради което с подписването на такъв,
страните са се съгласили на увеличен размер на обезщетението за прослужено
време, както и за определяне на такова и за работа в други лечебни и здравни
заведения като медицински персонал.
Чл. 21, т.2 от КТД въвежда като елемент от правопораждащия фактически състав условие за наличие на 10-
годишен трудов стаж през последните години преди пенсиониране. Настоящият
съдебен състав намира, че по делото не
се установи, ищцата да е работила като *********в системата на здравеопазването
непрекъснато през последните 10 години. По делото безспорно се установи, че
прослуженото работно време в ПДЯ „******“ на Н. е девет години, осем месеца и
пет дни. От трудовата книжка е видно, че за времето от 01.06.2009 г. до
15.06.2009 г. няма отбелязване да е започнала работа. Няма спор, че през
периода от 16.06.2009 г. до 07.09.2009 г. е изпълнявала длъжността „**********“
в МБАЛ- ****** гр. Б.д.. Основният спор
по делото е дали трудовият стаж през този период следва да се зачете като стаж
на *********в лечебно заведение, за да се ползва от правото на увеличен размер
на обезщетение при пенсиониране в размер на седем брутни месечни трудови
възнаграждения. Настоящият съдебен състав счита, че не следва. Съображения:
По силата на чл. 28 от ЗЛЗ
/в редакцията бр.62/1999 г./ хосписът е лечебно
заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват продължително
медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар и специфични
грижи по домовете на лица с хронични инвалидизиращи
заболявания и медико- социални проблеми. В случая няма значение дали същият е
на бюджетна издръжка или не, тъй като
ищцата се позовава изрично на клауза в КТД, а не на ПМС № 31 от 11.02.1994 г.
Няма спор, че през посочения по- горе период Н. е заемала длъжността „**********“.
Същата не е представила длъжностна характеристика, от която да е видно какви
трудови функции е изпълнявала през процесния период,
както и за заемане на длъжността се е изисквало медицинско образование. Имайки
предвид същността на посочената длъжност, съдът намира, че трудовите функции на
изпълняващите длъжността „**********“ са били насочени към предоставянето на
социални услуги на пациентите в хосписа, което по
своята същност представлява вид социална дейност, а не осъществявана медицинска
дейност. Следователно доколкото трудовата дейност на ищцата не е била
пряко свързана с осъществяване на
медицинска помощ, то трудовият стаж, придобит през периода от 16.06.2009 г. до
07.09.2009 г. не може да бъде зачетен като медицински, поради което не е налице
изискването ищцата да е работила през последните 10 години в системата на
здравеопазването като медицински кадър, поради което искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
С оглед изложеното по-горе, въззивният
съд намира наведените с жалбата от въззивната страна
оплаквания – за основателни, поради което решението на районен съд като
незаконосъобразно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго,
с което да се отхвърли предявеният иск.
С
оглед на гореизложеното, окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 383/08.07.2020
г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. № 2201/2019
г., по описа на същия съд и вместо него
постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от К.А.Н. , ЕГН ********** ***
срещу Постоянни
детски ясли „******“, ЕИК **********, с адрес: гр. Д., ул. „В.Л.“ №** иск за сумата на *****лв., представляваща
обезщетение чл. 222, ал.3 от КТ във вр. с чл. 21, т.2
от КТД ОТХВЪРЛЯ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС
на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: