№ 16713
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110162728 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от .. ЕООД
против П. С. Д., за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: произтичащи от договор за кредит № .. г., сключен между
ответника и „.” АД, заплатени от „.” ЕООД като поръчител по договор за
поръчителство от 06.12.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на
заявителя с договор за цесия от 02.03.2021 г., а именно сумата от 785,91 лева -
представляваща главница по договора за кредит, ведно със законна лихва за
период от 04.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 171,20 лева -
представляваща договорна лихва за периода от 06.12.2017 г. до 31.12.2018 г.,
сумата 444,38 лева - представляваща мораторна лихва за периода от
06.12.2017 г. до 02.08.2023 г. /в периода 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна
лихва не била начислявана/, сумата от 728,70 лева, представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, сумата от 363,62 лева –
мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от
06.12.2017г. до 02.08.2023г., претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „.” АД бил сключен
Договор за кредит № .. г., за сумата от 900 лева с краен падеж 31.12.2018 г.
1
ГПР по договора бил 50 %. Договорът бил сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. На ответника били
предоставена необходимата информация по закон и той се запознал с нея.
Ответникът не заплатил дължимите по договора суми. В раздел X, чл. 2 от ОУ
било предвидено, че кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. Бил сключен на 06.12.2017 г. договор за предоставяне на
поръчителство между . ЕООД и ответника и договор за поръчителство между .
ЕООД и „.” АД. С договор за цесия от 02.03.2021 г. . ЕООД и „.” АД като
цеденти прехвърлили своите вземания във връзка с процесния договор на
ищеца. Вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 от 18.02.2021 г.
към договора за цесия. Моли за уважаване на претенциите. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор
на исковата молба от ответника П. С. Д..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ, които са предявени в
срок и са процесуално допустими. За основателността на предявените искове
ищецът следва да докаже пълно и главно, че с ответника е възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /договор за кредит/, по което на ответника е предоставена в заем
посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е
придобил вземанията въз основа на договор за цесия и уведомил длъжника за
нея. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже плащане.
По настоящото дело е представен договор за кредит № ..г., от
съдържанието на който се установява, че „.“ АД и П. С. Д. са били обвързани
от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е
предоставило на ответника парична сума в размер на 900 лева срещу
насрещното му задължение да върне същата на 13 месечни вноски, всяка в
размер на 87,01 лева, считано от 31.12.2017г., както и да заплати
възнаградителна лихва във фиксиран размер от 41,24 %, ГПР – 50 %, с общ
2
размер на всички плащания 1131,13 лв.. Приложен е стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за кредита. Документите носят
подпис само за заемателя, като се твърди сключване на договора по
електронен път. Предвидено е също, че в срок до три дни след подписване на
договора заемополучателят се задължавал да обезпечи задълженията си по
договора чрез поръчител или с банкова гаранция – чл. 4. В тази връзка, между
„.“ ЕООД като поръчител и П. С. Д. е сключен договор за поръчителство от
06.12.2017г., по силата на който „.“ ЕООД се е задължил да погаси
задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено
в Приложение № 1 към договора, според което същото възлиза в размер на
66,36 лева на месец, или 862,68 лева за целия срок на договора. Сключен е и
договор за поръчителство между „.“ ЕАД и „.“ ЕООД, според който
поръчителя „.“ ЕООД се задължава пред кредитора „.“ ЕАД да отговаря
солидарно за дълга на ответника. В договора се съдържа овластяване
кредиторът да приема и администрира вместо поръчителя изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключения
между потребителя и поръчителя договор за предоставяне на поръчителство.
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г.,
сключен между „.“ ЕАД /цедент 1/, „.“ ЕООД /цедент 2/ и „..“ ЕООД, цесионер,
от който се установява, че цедент 1 прехвърля възмездно на цесионера свои
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към
договора, а второто дружество цедент – цедент 2, прехвърля възмездно на
цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпването му като
поръчител в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица.
Сключеният между „.“ ЕАД и П. С. Д. договор е такъв за паричен заем.
Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в
която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в
самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните
съгласие за обезпечаване на договора. Договорът съдържа минимално
изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно
обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова
институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3
ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а
3
ЗКИ. Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПУФР/. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като
несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние.
Съдът намира за доказано по делото, че "." ЕАД, в качеството си на
кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ. "." ЕООД, в качеството
си на поръчител, са получили съгласието на заемополучателя, респ.
потребителя П. С. Д. за сключването на двата договора от 06.12.2017г. по реда
на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. С оглед горните правни изводи относно
надлежното изпълнение на процедурата по сключване на всяко от отделните
съглашения – договора за потребителски кредит и договорите за
поръчителство към него, съдът намира, че доколкото страна по тях в
качеството на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се
твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска
дейност и предвид предмета на сделките, то в случая договорната обвързаност
между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК
(Обн. в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора
за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006
г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Следва да се посочи, че при извършване на преценка относно
действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на
посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи
4
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно
предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива, като е указал това на
страните в определението по чл.140 ГПК. Ето защо, следва да се извърши
цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на
сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от
пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая, процесният договор за потребителски кредит № ..г. съдържа
посочване на общия размер на кредита (т. 3 от Приложение № 1 към
договора), фиксиран лихвен процент (т. 7 от Приложение № 1 към договора),
годишния процент на разходите (т. 8 от Приложение № 1 към договора),
погасителен план и условията на плащане, включително и условията за
предсрочно погасяване на задълженията (чл. 7 от договора) и правото на отказ
от договора (чл. 8 от договора). Както се посочи и по-горе, усвояването на
кредита е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от
кредитора юридическо лице, като от служебно извършената от съда справка в
Агенция по вписванията – Търговски регистър се установява, че принципал на
"." ЕООД е "." ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т.е. двете
дружества са свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, което
представлява индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни
такси по договора под формата на уговорено възмездно поръчителство още
към момента на сключването му. Ето защо, съдът намира, че
възнаграждението за предоставяне на поръчителство следва да се включи към
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
ДР на ЗПК за общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В случая, несъмнено вменяването на ответницата
5
на задължение за заплащане на възнаграждение за предоставяне на
поръчителство от свързаното с кредитора дружество представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е
задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл е клаузата чл. 4,
ал. 2 от същия. Въз основа на изложеното съдът прави извод, че в уговорения
ГПР не са включени всички действителни разходи, а в случай, че бъдат
включени същите биха надвишили многократно нормативно установения
размер от 50,00 %, тъй като уговореното възнаграждение за дружеството-
гарант е в размер доближаващ се до главницата по договора за заем, поради
което следва да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит №
980457 от 06.12.2017г. е сключен в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е недействителен. Както се изясни по-горе, в този
случай и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи /в този
смисъл е Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС,
IV г.о./. Това е така, дори и когато недействителността се установи в
производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД (включително и в хипотезата на
чл. 422, ал. 1 ГПК), какъвто е настоящият случай, тъй като съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК се явява специален по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита.
На следващо място, за да обоснове активната си легитимация в процеса,
ищецът ".." ЕООД излага твърдения, че има качеството на цесионер,
възникнало в резултат на прехвърляне на вземането от кредитодателя "." ЕАД,
позовавайки се на договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.03.2021г. С договора за цесия се осъществява промяна в субективната
страна на едно съществуващо облигационно правоотношение, чрез
прехвърляне на конкретно притезателно субективно право от досегашния му
носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор е каузален,
неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със
сключването на договора, т.е. с постигане на съгласие между страните,
вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера
(приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните
6
отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със
самото прехвърляне договорът се счита за изпълнен. Вземането, предмет на
договора за цесия, освен прехвърлимо, следва да бъде индивидуализирано,
както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено лице,
правопораждащ юридически факт и съдържание. В конкретния случай по
делото не се доказва процесните вземания, чийто носител е кредитодателят по
договора за потребителски кредит, реално да са прехвърлени в полза на ищеца
– ".." ЕООД. Това е така, тъй като видно от съдържанието представения
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. вземанията,
предмет на същия, са описани в Приложение № 1, представляващо неразделна
част от договора, в което следва да са описани всеки един от отделните
кредитополучатели. Действително по делото е представен и приет като
писмено доказателство самият договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021г., но в същото време от страна на ищеца не е
представено никое от приложенията към него в т. ч. и Приложение № 1 –
списък на индивидуализираните и прехвърлени вземания, за да може да се
извърши преценка дали предметът на извършената цесия обхваща и
вземанията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит №
980457 от 06.12.2017г., сключен с ответника П. С. Д.. Наред с това, от
съдържанието на самия договор за цесия не става ясно конкретно кои вземания
са предмет на транслативната сделка, доколкото същите не са
индивидуализирани по съдържание, насрещно задължено лице и
правопораждащия ги юридически факт.
Посочен е единствено общият им размер, както и, че произтичат от
необслужвани договори за кредит на физически лица, без конкретизация. По
делото няма представено и потвърждение за извършената цесия от цедентите,
което би могло да служи като индивидуализация на вземането. Ето защо,
съдът приема, че ищецът не е доказал своята активна материалноправна
легитимация в процеса, а именно, че е носител на вземанията, като в негова
тежест е било да установи при условията на пълно и главно доказване това
обстоятелство, което обаче той не е сторил. Следва да се отбележи още, че с
доклада по делото съдът не е дължал даването на указания до ищеца, че не
сочи доказателства за надлежното прехвърляне на вземанията, които
претендира, тъй като от негова страна е представен самият договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., а сам по себе си фактът
7
дали той е годен да установи твърдяната цесия подлежи на изследване по
същество на спора. В допълнение, по делото не се съдържа и пълномощно, по
силата на което цесионерът е упълномощен от цедентите да ги уведоми за
извършената цесия, както е уговорено в договора за цесия. Уведомяване за
извършената цесия дължи цедентът, освен в хипотезата на упълномощаване, в
противен случай цесията е непротивопоставима на длъжника. При липса на
пълномощно в полза на цесионера да извърши това уведомяване, то цесията
не е произвела и своето действие спрямо ответника, независимо, че изявление
в този смисъл се съдържа в исковата молба, към която, както се посочи,
уведомление за извършената цесия и за пълномощно в този смисъл на
цесионера не се съдържат. С оглед на гореизложено, съдът намира, ищецът ".."
ЕООД не е доказал твърдението си да е носител на процесните вземания
спрямо ответника П. С. Д., в качеството си на цесионер по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. с цедента "." ЕАД, което
прави предявените установителни искове, в. т. ч. и този за главница в размер
на 785,91 лева недоказани и обуславя отхвърлянето им само на това
основание.
По разноските: При този изход на спора по делото право на разноски
има единствено ответникът, който не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..“ ЕООД, ЕИК .., срещу П. С. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. София, кв. .., искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ, за сумата
785,91 лева - представляваща главница по договора за кредит, ведно със
законна лихва за период от 04.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
171,20 лева - представляваща договорна лихва за периода от 06.12.2017 г. до
31.12.2018 г., сумата 444,38 лева - представляваща мораторна лихва за периода
от 06.12.2017 г. до 02.08.2023 г. /в периода 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
законна лихва не била начислявана/, сумата от 728,70 лева, представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, сумата от 363,62 лева –
мораторна лихва по договора за предоставяне на поръчителство за периода от
06.12.2017г. до 02.08.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
8
по чл. 410 ГПК от 11.08.2023г. по ч.гр.д. № 43982/2023г. по описа на СРС, 169
състав.
След влизането му в сила препис от решението да се приложи по ч.гр.д.
№ 43982/2023г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9