№ 535
гр. С., 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500358 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Определение № 146/07.09.2022 г. по гр. д. № 110/2022 г. З.
районен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4
от ГПК до приключване на производството по адм. д. № 203/2021 г. на
Административен съд – С..
Това определение се обжалва пред С.ски окръжен съд от
ответникът ЕТ „М-М.М.“ гр. Н., чрез пълномощник адв. Б.К., с оплаквания,
че е неправилно поради противоречието му със закона.
В частната жалба се твърди, че решението на административния
съд няма да има задължителна сила за гражданския съд, тъй като няма
идентичност по двете дела между срещупоставените страни по делото. Прави
се позововане на Решение № 291/07.04.2009 г. по гр. д. № 835/2008 г. на ІV
г.о. на ВКС.
Твърди се в жалбата, че районният съд е обосновал извода си за
преюдициалност с фактическите твърдения в исковата молба, че
недвижимият имот на ответника е образуван със Заповед № 347/2004 г. и
следва да се провери нейната законосъобразност във връзка с оспорването й
по адм. д. № 203/2021 г. на АС – С.. В тази връзка се представя копие от
депозираното заключението на СТЕ в АС – С., като се твърди, че независимо
от посоченото в нея, оспорената заповед не засяга процесния парцел VІ-
търговски, тъй като е нанесен в плана още с ЧИ на ЗРП, одобрено със Заповед
№ 18.09.2000 г.; макар да се касае за заключение, депозирано по друго
производство, експертиза с идентична задача е поставена от ищците с
исковата молба по настоящия граждански спор и всички въпроси във връзка с
цитираната по-горе заповед ще бъдат проверени и от граждански съд.
1
Жалбоподателят заключава, че въпросът относно
законосъобразността, респективно нищожността на Заповед № 347/29.07.2004
г. на Кмета на Община – Н., няма никакво преюдициално отношение към
спора за собственост, предмет на настоящото исково производство.
На последно място се твърди, че по реда на косвения съдебен
контрол върху индивидуалните административни актове гражданският съд и
сам може да извършва преценка относно тяхната законосъобразност.
С частната жалба се прави искане да бъде отменен обжалвания
акт като незаконосъобразен и необоснован и делото да върне на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба от ищецът
С. Б. М., с който се оспорва жалбата като неоснователна.
В отговора се прави позоваване на съдебна практика, в това число
на Решение № 60130/31.01.2022 г. по т. д. № 1681/2020 г. на ІІ т.о. на ВКС, в
което е прието, че в хипотезата на паралелно висящи производства пред
административен и пред граждански съд връзка на преюдициалност по
смисъла на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК ще е налице тогава, когато произнасянето
по валидността и законосъобразността на административния съд акт ще е от
значение за правилното разрешаване на разглеждания от гражданския съд
правен спор и конкретно – за формиране на решаващите изводи на съда
относно възникването, изменението или погасяването на спорното
материално право.
Твърди се, че в настоящия случай след произнасянето на
административния съд по валидността и законосъобразността на Заповед №
347/29.07.2004 г. и Заповед № 235/18.09.2000 т. ще се изясни приложимата
регулация за спорните площи; твърди се, че със заповедта от 2004 г. е отнета
площ от УПИ ІV-675 за създаване на новия УПИ VІ-за търговска дейност.
В отговора се сочи, че ответникът по гражданското дело е
конституиран като заинтересована страна по административното дело. По
отношение позоваването на СТЕ по административното дело се сочи, че тази
експертиза не е разгледана по делото. Допълва се, че гражданският съд може
да извърши косвен контрол на административни актове, които не са били
оспорени пред административния съд.
В срок е депозиран отговор на частната жалба и от ищецът А. Д.
Д., чрез пълномощник адв. А.К., в който се изразява становище за нейната
неоснователност. Сочи се, че за да се произнесе по спорното материално
право, гражданският съд следва да съобрази решението на административния
съд, тъй като административният акт е правопораждащ за спорното право;
решението по административното дело има преюдициалнен характер спрямо
гражданско-правния спор, тъй като изясняването на приложимата регулация
обуславя спорното материално право, което е предмет на гражданското дело.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
определение като правилно и законосъобразно.
2
С.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното в частната
жалба и съобрази доказателствата по делото относно нейния предмет, намира
частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно
установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази
следното:
По гр. д. № 110/2022 г. на РС – З. от А. Д. Д. и С. Б. М. е предявен
срещу ЕТ „М-М.М.“ гр. Н. иск по чл. 108 и чл. 109 от ЗС с искане да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на припадащите им се идеални части от правото на строеж върху
УПИ ІV-675 и собственици и/или ползватели на прилежащия терен към
сградата и вертикалната планировка към същата, която включва централното
стълбище пред обект „Сладкарница“, западното стълбище пред обект
„Книжарница“ и площта на пътеката – терена пред западното стълбище до
главната улица на града, както и площта на цветарниците в двора откъм УПИ
VІ, както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищците неоснователно
владените от него площи и обекти; на основание чл. 109 от ЗС се претендира
ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост и да
премахне търговски обект „кафе-бар“ с идентификатор 53119.502.123.1,
разположен в УПИ VІ-за търговска дейност. От твърденията в исковата молба
и направените уточнения с молба от 07.07.2022 г. е видно, че ищците
претендират, че площите на централното стълбище пред обект
„Сладкарница“, западното стълбище пред обект „Книжарница“ и площта на
пътеката – терена пред западното стълбище до главната улица на града, както
и площта на цветарниците в двора откъм УПИ VІ винаги са били включени в
площта на УПИ ІV-675, като по Заповед № 347/29.07.2004 г. на Кмета на
Община Н. тези площи вече не са в УПИ ІV-675, а незнайно на какво
основание са начертани и включени в терена на УПИ VІ-за търговски нужди.
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че със Заповед
№ 347/29.07.2004 г. е обособен УПИ VІ.
От Удостоверение № 203/29.04.2022 г. на Административен съд –
гр. С. е видно, че е образувано адм. дело № 203/2021 г. с жалбоподатели А. Д.
Д. и С. Б. М., ответник Община – Н. и заинтересовани страни „БТК“ ЕАД и
„Български пощи“ ЕАД, срещу Заповед № 347/29.07.2004 г. на Кмета на
Община – Н., което дело към настоящия момент е висящо.
Настоящата инстанция счита за законосъобразен и обоснован
извода на районния съд, че решението по административно дело № 302/2021
г. има преюдициално значение за решаване на гражданско-правния спор,
предмет на настоящото производство.
След като се твърди, че спорните площи от УПИ ІV са включени
в УПИ VІ със Заповед № 347/29.07.2004 г. на Кмета на Община – Н., то
решението на административния съд относно валидността и
законосъобразността на тази заповед безспорно има преюдициално
3
отношение към гражданския спор по настоящото производство. Според
разясненията в Тълкувателно решение № 8/07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013
г. на ОСГТК на ВКС преюдициален е този спор, по който със сила на
пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти,
релевантни за субективното право по спряното дело. В хипотезата на
паралелно висящи производства пред административен и пред граждански
съд връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК ще е
налице тогава, когато произнасянето по валидността и законосъобразността
на обжалвания пред административния съд акт ще е от значение за
правилното разрешаване на разглеждания от гражданския съд правен спор и
конкретно - за формиране на решаващите изводи на съда относно
възникването, изменението или погасяването на спорното материално право,
предмет на търсената съдебна защита.
В настоящия случай след произнасянето на административния съд
относно Заповед № 347/29.07.2004 г. на Кмета на Община – Н. ще се изясни
приложимата регулация за спорните площи; приложимата регулация обуславя
спорното материално право, което е предмет на настоящото гражданско дело.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че решението на
административния съд няма да има задължителна сила за гражданския съд,
разглеждащ спора за собственост, тъй като няма идентичност по двете дела
между срещупоставените страни. Предвид разпоредбата на чл. 177 ал. 1
изречение второ от АПК, ако оспореният административен акт бъде отменен,
решението има действие по отношение на всички. Пред районния съд е
представена молба вх. № 2597/09.09.2022 г., с която ЕТ „М-М.М.“ е допускал
да бъде конституиран като заинтересована страна по адм. д. № 203/2021 г. по
описа на Административен съд – С..
С оглед доводите в частната жалба следва да се допълни, че в
настоящото производство не може да се разглежда заключението на Съдебно-
техническата експертиза, депозирано по адм. дело № 203/2021 г. Както се
посочи по-горе, в отговора на исковата молба самият ответник прави доводи,
че процесния недвижим имот е образуван въз основа на Заповед №
347/29.07.2004 г., с която е обособен УПИ VІ. В частната жалба сега твърди,
че УПИ VІ-търговски е нанесен в плана на гр. Н. с ЧИ на ЗРП, одобрено със
Заповед № 235/18.09.2000 г. Този спор подлежи на разглеждане в
административното производство. В представената пред районния съд молба
вх. № 2597/09.09.2022 г. по адм. д. № 203/2021 г., с която ЕТ „М-М.М.“ е
поискал да бъде конституиран като заинтересована страна, също се твърди, че
със Заповед № 347/29.07.2004 г. се образуват нови УПИ в кв. 55, един от
които е УПИ VІ.
По отношение доводите за правомощията на гражданския съд за
осъществяване на косвен съдебен контрол следва да се допълни, че такъв е
недопустим при висящо административно производство, по което именно се
осъществява пряк съдебен контрол върху административния акт. Именно и
4
поради това е наложително спиране на гражданското производство при
наличие на висящо административно производство. С оглед разпоредбата на
чл. 17 ал. 2 изр. второ от ГПК следва да се допълни, че косвен съдебен
контрол върху законосъобразността на административен акт може да бъде
осъществен само ако акта се противопоставя на страна по делото, която не е
била участник в производството по обжалването му. Предвид
гореизложеното обжалваното определение като законосъобразно и
обосновано следва да бъде потвърдено, поради което С.ски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 146/07.09.2022 г. по гр. д.
№ 110/2022 г. на З. районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5