РЕШЕНИЕ
№ 62/18.3.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа гр.
дело №1438/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК и осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. Ищецът „Теленор България“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 09.03.2016 г., ответникът Б.М.З., ЕГН **********, е абонат на дружеството с кл.№********* и титуляр по
предпочетен мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Стандарт+ 20.99 лв, с уговорен срок на
действие до 09.03.2018 г. Твърди, че във връзка с мобилен номер *** на същата дата е сключен и лизингов договор, като
абонатът е взел мобилно устройство LENOVO модел А6010 Black на изплащане
посредством месечни лизингови вноски в размер 11.59 лв всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. Твърди, че ответникът е
ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер
№*********. Твърди също, че за потребените от ответника услуги за периода
15.03.2016 г. до 14.09.2016 г. са издадени фактури: 1. №********** от 15.04.2016 г. за отчетен период на потребление от 15.03.2016 г. до 14.04.2016 г. на
стойност 103.13 лв, от която 13.32 лв (без
ДДС) за пропорционален месечен абонамент Стандарт+ 20.99 лв, вноска за лизинг 11.59 лв,
37.50 лв (без ДДС) – други услуги с добавена стойност, 18.32 лв (без ДДС) –
допълнителни услуги мобилен интернет, 0.16 лв (без ДДС) – кратки текстови
съобщения (SMS), 0.02 лв (без ДДС) – разговори към „Грижа за клиента”, 26.00 лв
(без ДДС) – услуги с добавена стойност (SMS), 2.00 лв (без ДДС) - услуги с
добавена стойност (гласови), с падеж на
плащане 30.04.2016 г.; 2. №********** от 15.05.2016 г. за отчетен период на
потребление от 15.04.2016 г. до 14.05.2016 г. на стойност 27.57 лв, от която
13.32 лв (без ДДС) с пропорционален месечен абонамент Стандарт+ 20.99 лв и
вноска за лизинг 11.59 лв, с падеж на плащане 30.05.2016 г.; 3. №********** от
15.06.2016 г. за отчетен период на потребление от 15.05.2016 г. до 14.06.2016
г. на стойност 27.57 лв, от която 13.32 лв (без ДДС) с пропорционален месечен
абонамент Стандарт+ 20.99 лв и вноска за лизинг 11.59 лв, с падеж на плащане
30.06.2016 г. В молбата с твърди, че ответника е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 158.27 лв,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за м. май 2016 г., м. юни
2016 г. и за м. юли 2016 г., като към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Твърди, че с кредитно известие
№********** от 15.07.2016 г. е извършена корекция по дълга като е сторнирана сумата 5.33 лв за върнати
на абоната пропорционално начислени такси при сключване на абонамента, начислена е дължима лизингова вноска в размер 11.59 лв и е отразен
незаплатен баланс в размер 158.27 лв за предходните три отчетни периода, при
което задължението за плащане е било в размер 164.53 лв, както и че с фактура №********** от 15.08.2016 г. за период на
потребление от 15.07.2016
г. да 14.08.2016
г. с начислена сума за дължима лизингова вноска в размер 11.59 лв и падеж на плащане 30.08.2016 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания номер. Ищецът твърди, че неизпълнението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 176.12 лв е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. чл.19б, б.“в“ от
ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори
на отв. Б. З. за ползвания абонамент и е издал по аб.№********* на 15.09.2016
г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на
741.50 лв. Сочи, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер 356.76 лв,
като е фактурирана цената, дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер 208.62 лв и е включена сумата за
потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер 176.12
лв. Сочи още, че датата на деактивация на процесния абонамент е 05.07.2016 г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди, че ответникът е в
неизпълнение на договора като не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента Стандарти+ 20.99 лв за мобилен №*** до 09.03.2018 г. съгласно Договор за мобилни услуги
от 09.03.2016 г. Заявява, че не претендира начислената неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за услуги в размер 356.76 лв. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговия
договор, дължимите месечните вноски за предоставеното на ответника мобилно
устройство марка LENOVO, модел А6010 Black, са обявени за предсрочно изискуеми.
Посочва, че съгласно
чл.3, ал.2 от всеки от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за
мобилен №*** „Месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на „Теленор България“ ЕАД“. Сочи, че неизпълнението на ответника да заплати
в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг и са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски,
дължими след м. септември 2016 г., когато е издадена крайна фактура №**********
от 15.09.2016 г. и съгласно
уговорения погасителен план за устройство LENOVO, модел А6010 Black, взето във
връзка с мобилен №***, се дължи
цена 208.62 лв
след м. септември 2016 г. до м. февруари 2018 г. Твърди, е предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу отв. Б. З. и е
образувано ч. гр. дело №925/2018 г. Моли съда, да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 176.12 лв - незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен №********* за периода от 15.03.2016 г. до 14.09.2016 г.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда, до окончателното плащане
на сумата, както и да осъди ответника да заплати сумата 208.62 лв, представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 09.03.2016 г. за мобилен №0890 223 612, за
периода след м. септември 2016 г. до м. февруари 2018 г. Претендира и заплащане
на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба. Ответникът, чрез особен
представител излага, че е допустимо да се съединяват искове в заповедното
производство, като към установителният иск по чл.422 ГПК, бъде предявен
осъдителен иск в условията на евентуалност, но само по отношение на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение. Заявява, че е недопустимо обективно
съединяване на искове, когато към претендираното вземане в заповедното
производство се търси друго, на друго правно основание, какъвто е предявеният
осъдителен иск - вземане по договор за лизииг. Заявява още, че ищецът е
предявил осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати неплатени лизингови
вноски, каквито не са били предмет на заявлението по чл.410 ГПК и по отношение
на които да е издадената заповед за изпълнение, която е неплатени такси по
договор за далекосъобщителни услуги. Сочи, че съгласно т.11б от ТР №4/2013 г.
по тълк. д. №4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност или въведеното ново правно основание да се разгледа само ако
предявеното вземане се отхвърли на въведеното в заповедното производство правно
основание, т. е. тази част oт вземането да се претендира на две основания, като
за едното да е предявен установителси иск, а за второто евентуален осъдителен
иск. Оспорва наличието на облигационна връзка на ищеца „Теленор България“ ЕАД с
отв. Б. З. за
задължението в размер 176.12 лв по договор за далекосъобщителни услуги и договор
за лизинг. Заявява, в случай, че съдът приеме, че между ищеца и ответника
съществува валидно сключен договор за мобилни услуги и същият е неизпълнен от
ответника, съдът да приеме, че уговореното прекратяване на облигационната
връзка без предизвестие поради неизпълнение, във всички случаи изисква
волеизявление, изпратено от изправната и получено от неизправната страна, като
с получаване на изявлението облигационната връзка следва да се счита прекратена
без предоставяне на срок, след изтичане на който да настъпи и прекратителния
ефект. Сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока. Сочи още, че
с разпоредбата на чл.342, ал.1 ТЗ е дадено легално определение на договора за
оперативен лизинг, съгласно което с договора за лизинг лизингодателят се задължава
да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Счита, че по отношение на
вземания във връзка с процесният договор за лизинг е настъпила погасителна
давност на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД, според който текст със специалният
тригодишен давностен срок се погасяват вземания за наем, лихви и за други
периодични плащания, към които според препращата разпоредба на чл.345 ТЗ се
приравняват лизинговите вноски. Отправя възражение за настъпила погасителна
давност по отношение на вземания по договор за лизинг от 09.03.2016 г. Моли
съда, да отхвърли исковата претенция, като изцяло недопустима, неоснователна и
недоказана. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Видно от Договор за мобилни услуги от 09.03.2016 г., между
„Теленор България” ЕАД и ответника е
сключен валидно действал договор за мобилни
услуги за телефонен номер ***, сключен за
срок до 09.03.2018
г. по програма Стандарт+20.99 като в договора е отразено, че при
сключването потребителят получава мобилен апарат Lenovo, модел A6010 Black.
Видно от Договор за лизинг от 09.03.2016 г., “Теленор България”АД е предоставил на Б. З. за временно възмездно ползване
мобилно устройство Lenovo, модел A6010 Black с телефонен
номер ***,
като лизингополучателят се е съгласил да заплати обща лизингова цена в размер 266.57
лв В договора е вписан погасителен план за сумата, която е следвало да се
заплати на ежемесечни вноски всяка в размер 11.59
лв за срок 23 месеца.
Представени са Общите условия по договорите за
предоставяне на преносим компютър, телефонен апарата или друго устрайство и
Общите условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на
„Теленор България“ ЕАД с последно изменение от 30.04.2016г.
Видно от Фактура №********** от 15.04.2016 г., за отчетен
период 15.03.2016 г. – 14.04.2016 г. е начислена сума за плащане 103.13 лв, от
която 11.59 лв вноска лизинг.
Видно от Фактура №********* от 15.05.2016 г., за отчетен
период 15.04.2016 г. – 14.05.2016 г. е начислена сума за плащане (включително
задължение от предходен период) 130.70 лв, от която 11.59 лв вноска лизинг.
Видно от Фактура №********** от 15.06.2016 г., за отчетен
период 15.05.2016 г. – 14.06.2016 г. е начислена сума за плащане (включително
задължение от предходен период) 158.27 лв, от която 11.59 лв вноска лизинг.
Видно от Кредитно известие №********** от 15.07.2016 г.,
за отчетен период от 15.06.2016 г. до 14.07.2016 г. е начислена сума за плащане
(включително задължение от предходен период) 164.53 лв, от която 11.59 лв
вноска за лизинг.
Видно от Фактура №********** от 15.08.2016 г., за отчетен
период от 15.07.2016 г. до 14.08.2016 г. е начислена сума за плащане
(включително задължение от предходен период) 176.53 лв, от която 11.59 лв
вноска за лизинг.
Видно от Фактура
№********** от 15.09.2016 г., за отчетен период от 15.08.2016 г. до 14.09.2016
г. е начислена сума за плащане 741.50 лв, включваща 356.76 лв неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги, 208.62 лв вноска лизинг, 176.12
лв задължения от предходен период.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения положителен установителен иск. Представените доказателства установяват наличието на
валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги и наличие на
задължения по издадени фактури за процесния период. Ответната страна не твърди
наличие на извършени плащания по съответните фактури и не представя
доказателства в такава насока, при което следва да се приеме, че задълженията
по съответните фактури относно такси и вземания за предоставени мобилни услуги
на обща стойност 176.12 лв са изискуеми и предявеният установителен иск следва
да бъде уважен.
По предявения
осъдителен иск. Съгласно договора за лизинг от 09.03.2016 г. на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство Lenovo A6010 Black срещу сумата 266.57 лв с ДДС, която
същият е следвало да погаси чрез 23 месечни вноски, всяка в размер 11.59 лв. Издадената фактура №********** установява наличие на
съответно задължение за лизингови вноски на обща стойност 208.62 лв и носещата
съответна доказателствена тежест ответна страна не твърди налчие на извършено
плащане и не представя доказателства в такава насока, поради което следва да се
приеме настъпила изискуемост и на това вземане и предявения осъдителен иск да
бъде уважен. Възражението за изтекла погасителна давност за съответното вземане
е неоснователно, доколкото иска е предявен към
11.12.2018 г. - преди изтичане на тригодишния давностен срок за
погасяване на всяка от съответните лизингови вноски. Неоснователно е и
възражението за недопустимост на предявения осъдителен иск поради осъществено
предходно предявяване на същото вземане на друго правно основание в заповедното
производство по ч. гр. дело №925/2018 г., доколкото в заповедното производство е
предявено само вземане по договор за далекосъобщителни услуги. С настоящия
осъдителен иск е предявено друго вземане на друго основание, различно от
вземането и основанието, предмет на заповедното производство. С т.11б по ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК не се изключва възможността за самостоятелно предявяване на такъв отделен
осъдителен иск, а е изрично изтъкната само възможността, за претендирано с
установителен иск вземане, да се предяви при условия на евентуалност и
осъдителен иск с посочване на различно правно основание. Но това не изключва
възможността за предявяване наред с установителния и на осъдителен иск за друго
вземане, различно от предявеното в заповедното производство.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.М.З., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата: 176.12 лв (сто седемдесет и шест лева, 12 ст.), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на вземането – 13.08.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща неплатена цена по договор за мобилни
услуги от 09.03.2016 г. за абонатен номер ********* през периода от 15.03.2016
г. до 14.09.2016 г., която сума е част от стойността, за която е издадена
Заповед №561 от 14.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч. гр. дело №925/2018 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.М.З., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 208.62 лв (двеста и осем лева, 62 ст.), ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на вземането – 11.12.2018 г. до
окончателното плащане, представляваща общ размер на неплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 09.03.2019 г. за мобилен номер *** през периода от м.
септември 2016 г. до м. февруари 2018 г., на основание чл.79, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: