№ 283
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20223110203834 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. А. Д. ЕГН **********, срещу НП №22-0819-003767
от 24.08.2022г., издадено от началник група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: "глоба" в размер на
100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП , за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и "глоба" в
размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр.3 от ЗДвП , за нарушение на чл. 100,
ал.1т. 2 ЗДвП .
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което като допустима е
приета от съда з разглеждане.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, не се представлява, депозират се писмени становища с искане за отмяна на НП и
присъждане на направените по делото разноски .
Процесуален представител на АНО, при редовност на призоваването, не се явява в
с.з., депозирано е писмено становище с молба НП да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
На 14.04.2022 г., въз.Д., управлявал л.а „КИА К 2900 с рег.№В9052НА и се движел
по бул. "Трети март" в гр.Варна в посока бул.“Януш Хуняди“, като на кръстовището между
магазин „Алати“ и бензиностанция „БМ-Петролиум“ спрял управлявания от него автомобил
поради забранителен сигнал червено на светофарната уредба, но непосредствено след това
навлязъл в кръстовището и завил на дясно към бензиностанцията. Посоченото нарушение
било възприето лично от свидетелите Д. и М.- полицейски служители, които се движили със
служебния автомобил зад автомобила, управляван от жалбоподателя. Полицейските
служители последвали жалбоподателя, който спрял автомобила си до бензиноколонка за
зареждане на гориво и поканили въз.Д. след като приключи със зареждането на горивото да
дойде при тях на намиращата се в близост автобусна спирка.На автобусната спирка срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.6т.1пр.2от ЗДвП и чл.100ал.1т.2 от
ЗДвП тъй като било установено, че освен гореописаното нарушение въззивникът не носил и
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява/ част втора/., АУАН бил надлежно
предявен и подписан от жалбоподател без възражения. В законоустановения срок били
депозирани писмени възражения срещу съставния АУАН, във връзка с които АНО
възложил проверка и след като приел възраженията за неоснователни въз основа на
материалите по преписката на 24.08.22г. издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.
и М., които съдът напълно кредитира като последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се, както и от приложените писмени доказателства по делото, които също се
кредитира от съда напълно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е
проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити
лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е предявен надлежно по реда на чл . 43, ал. 1 от
ЗАНН. От приетата Заповед се установява, че НП е издадено от компетентен орган, отговаря
на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. НП е мотивирано и не
противоречи в частност на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
Съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел не е съществено процесуално
нарушение, което да е самостоятелно основание за отмяна на НП. Безспорно си установи, че
свидетелят по АУАН е и очевидец на нарушението, поради което и тези възражения не се
споделят. Нарушенията са описани достатъчно пълно точно и ясно от фактическа страна,
посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя и тези
възражения не се споделят. Посочен е ЕГН на жалбоподателя, поради което възрастта му е
ясна, а непосочването на неговата месторабота не е съществено процесуално нарушение.
Категорично са посочени и законовите норми които са били нарушени, поради което и тези
възражения не се споделят. Видно от съдържанието на НП, АНО е преценил депозираните
възражения срещу АУАН поради което и в тази връзка не се констатира съществено
процесуално нарушение. Няма никакво противоречие в показанията на свидетелите относно
мястото, където е било извършено нарушението на чл.6 от ЗДвП, безспорно се установи на
коя светофарна уредба въззивникът е преминал на забранителен сигнал и къде е бил поканен
за съставянето на АУАН, ирелевантен е въпросът на какъв сигнал полицейските служители
са го последвали, поради което и тези възражения не се споделят. Категорични са
2
показанията на свидетелите относно това на какъв сигнал жалбоподателят е преминал през
кръстовището, няма никакви доказателства, които да оборват показанията на полицейските
служители, поради което и тези възражения не се споделят. Безспорно се установи, че като
водач на МПС жалбоподателят не е носил СРМПС част 2 поради което и фактът, че
автомобилът е служебен е ирелевантен. Категорично е посочено, че сигналът на
светофарната уредба е бил червен, поради което това, дали е визиран като неразрешен или
забраняващ няма никакво значение. Дали първоначално въззивникът спрял на
кръстовището или не също не влияе на фактът, че е преминал на червен сигнал на
светофарната уредба.Посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, поради което
непосочването на други доказателства не е съществено процесуално нарушение.
Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП за което е ангажирана и неговата административно-
наказателна отговорност. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят не се e
съобразил със светлинната сигнализация – светофарна уредба. Същата е работила нормален
режим и към момента на преминаване на кръстовището е светел забранителен сигнал –
червено. Горното безпротиворечиво се установява от свидетелските показния по делото,
поради което съдът намира, че наказващият орган правилно е приел, че деянието е
съставомерно.
За горното нарушение правилно АНО е преценил, че следва да се наложи
административно наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП , който в действителност
предвижда налагане на наказание на водачите, които преминават на сигнал на светофарната
уредба, който не разрешава преминаването. Наложеното административно наказание е
предвидено в абсолютен размер от санкционната норма, поради което съдът го намира за
справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.
НП по т. 2 също следва да бъде потвърдено, тъй като това нарушение е описано
пълно и точно от правна и от фактическа страна. Непредставянето на СРМПС-част 2 е
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е наказуемо по чл. 183, ал. 1, т. 1 пр.3 от ЗДвП.
Правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към тази, регламентираща
санкцията. Наложеното наказание е справедливо, като съответства на императивната норма
на закона. Нарушението не е маловажно по см. Чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава с нищо
от обикновените случаи от този род, а и съгласно редакцията на ЗДвП към момента
нарушенията по този закон не са маловажни.
Предвид изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно, но доколкото процесуалното представителство се свежа
единствено до изготвяне на писмени бележки, съдът намира, че в полза на ОД на МВР-
Варна следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80лв.
Предвид наличието на предпоставки за потвърждаване на НП искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно.
Предвид горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22-0819-003767 от 24.08.2022г., издадено от началник група в
сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на Б. А. Д. ЕГН ********** са наложени административни
наказания, както следва: "глоба" в размер на 100 лв. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП , за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП и "глоба" в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр.3 от
ЗДвП , за нарушение на чл. 100, ал.1т. 2 ЗДвП.
3
ОСЪЖДА Б. А. Д. ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата от
80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4