Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София,07.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12 въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Албена
Арсова, в присъствието на прокурор Стоил Томов като разгледа докладваното от съдията ЗАХАРИЕВА ВНАХД № 5077/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. 21 от НПК.
С решение от 10.09.2018 г. по
НАХД № 2091/2018 на СРС, НО, 102-ри
състав е обвиняемият В.В.Д. с ЕГН: ********** е бил
признат за виновен в това, че на 03.11.2016 г., около 23:20 ч., в гр.
София, на бул. „*********, на територията на Централна автогара без надлежно
разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) е държал високорискови наркотични вещества – амфетамин с
нетно тегло 2,24 гр. с процентно съдържание на наркотично действащия компонент (амфетамин) 34,7 % на стойност 67.20 лв., включен в Приложение № 1
към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични – Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, като случаят е маловажен –
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК.
На основание чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 от НК, вр. чл.
378, ал. 4, т. 1 от НПК, СРС е освободил обвиняемия от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият е осъден да заплати разноски в размер на 100 лв. за правна
помощ и 61.21 лв. за експертизи по делото.
На основание чл. 190, ал. 2 вр.
чл. 416, ал. 4 от НПК обвиняемият е осъден да заплати държавна такса от 5 лв.
за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата.
Срещу постановеното решение, в
срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпил протест от прокурор при СРП, с искане за изменението му и налагане на
административно наказание в размер на 1000 лв. Изразено е становище, че атакуваното решение,
в частта за определяне размера на административното наказание е
неправилно. След запознаване с мотивите към решението е постъпило допълнение
към протеста, в което се поддържа становището
за неправилност на определение размер на административното наказание и
се развиват подробни съображения в подкрепа на искането за изменение на съдебния акт. Прокурорът посочва, че съдът е
бил ограничен от разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК при преценка размера на
административното наказание с оглед
максималния размер на предвидената в закона
като в случая за престъплението по чл.354а,ал.5 от НК
наказанието е “глоба” до 1000лв. Предвид чл.78а, ал.1 от НК , в случай съдът е следвало да определяйки “глоба” в
размер 1000 лв., като налагането на
“глоба” в размер на 200лв по същество смесва наказателноправната санкция,
уредена в чл. 47 от НК, с админиистративната, въведена в чл. 78а от НК.
Прокурорът намира, че определянето на глоба под предвидения в чл. 78а, ал.1 НК размер се явявава недопустима втора
привилегия за обвиняемия, тъй като той вече е облагодетелстван, като е
освободен от наказателна отговорност. Считайки първоинстанционното решение за неправилно,
представителят на СРП иска същото да бъде изменено в частта относно размера на наложената санкция, като
бъде определено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лв.
В разпоредително заседание на 19.11.2018 г.
въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 НПК, е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на обвиняемия, свидетели или
изслушване на експертизи.
В открито съдебно заседание обвиняемият – редовно
призован, не се явява, представлява се от служебния му защитник адв. Т..
В дадения ход по същество представителят на СГП не
поддържа протеста , счита , че решението
на СРС е правилно и законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл.78а,ал.5 от НК, която е
специална по отношение на ал. 1 на чл. 78а НК и в този смисъл намира наложената
от СРС глоба в размер на 200 лв. за правилна. Предлага решението на първата
инстанциия да бъде потвърдено.
Адв. Т. пледира за потвърждаване на първоинстанционният
съдебен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като
обсъди доводите в протеста и допълнението към него, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуванато решение, констатира следното:
Първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от
приобщените от СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите на съдебния
акт. Въззивният съд, след като анализира доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
направени различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя
фактическите констатации на СРС, която е следната:
Обвиняемият В.В.Д. е роден на *** г. в гр. Сливен,
българин, българско гражданство, висше образование, неженен, неосъждан, без
данни за трудова заетост, с постоянен адрес:***, ж. к. „*********“, ул. „*********,
вх. *********, с ЕГН: **********.
На 03.11.2016 г. около 23:20 ч. в района на бул. „*********
полицейските служители К.Д.И.и И.Н.Ж.спрели обвиняемия за проверка. На въпрос
на полицаите, дали носи забранени вещи и предмети, обв. Д. отговорил, че носи
амфетамин за лична употреба. Обвиняемото лице било задържано по реда на ЗМВР и
в районното управление предало с протокол за доброволно предаване самозалепващо
се пликче, съдържащо твърдо бяло вещество. В хода на досъдебното производство
се установило, че предаденото вещество представлява амфетамин с примеси от
кофеин с нетно тегло 2.24 гр. и съдържание на амфетамин 34.7 % на стойност
67.20 лв., като амфетаминът е високорисково наркотично вещество, включено в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични – Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина“.
Изложената фактическа
обстановка, по която не се и спори, се установява от събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 283 НПК доказателства и
доказателствени средства – протокол за разпит на св. Димитрова, полицейски
доклад, протокол за доброволно предаване, справка за съдимост, справка от ГД
„ИН“, справка от НСлСл, справка за незавършени производства, справка от АИС-БДС,
заключение на физико-химична експертиза. Въззивната инстанция, предвид, че
изцяло споделя като правилен направения от СРС доказателствен анализ, липсата
на наведени доводи в тази посока от страните и еднопосочността на доказателствената съвкупност, намира за безпредметно обективиране на
анализа на първата инстанция чрез преповтарянето му в настоящото решение.
При така установената правилно фактическа
обстановка, въз оснава на събраните по
делото доказатества, районният съд е направил обосновани и законосъобразни
правни изводи, като е приел, че обвиняемият е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна престъпния състав на чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 НК.
Безспорно е установено, че от
обективна страна на посочените дата и място обвиняемият е държал високорисково
наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 2.24 гр. и
с процентно съдържание на активния компонент
(амфетамин) 34.7 % на стойност 67.20 лв., като не е имал
разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП.
Установена е и маловажност на
случая по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като наркотичното вещество е в малки
количества, обвиняемият не е осъждан, няма данни за наркотична зависимост и е
съдействал на органите на реда, като е предал незабавно държания наркотик,
признавайки, че същият е само за лична употреба.
Деянието е съставомерно и от
субективна страна, тъй като обвиняемият е съзнавал, че държането на
наркотичното вещество е забранено, съзнавал е, че не притежава надлежно
разрешително и въпреки това е държал наркотика.
Правилно
и законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 78а НК,
като е освободил обвиняемото лице от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като е
констатирал предпоставките за това: за извършеното
престъпление се предвижда наказание глоба, обвиняемият не е осъждан за други
престъпления, няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност и от
престъплението не са настъпили имуществени вреди.
Настоящият съдебен състав, обаче, е на различна позиция
от първата инстанция относно определяне на размера на административното
наказание в хипотезата на чл.78а,ал.5 от НК. Действително за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК е предвидено
наказание “глоба” до 1000 лева. В случай, че съдът налага наказание на
подсъдимия /обвиняемия/
за извършено престъпление по чл.354а,ал.5 от НК, то безспорно, предвид че не е
предвиден минимум на размера на наказанието “глоба“, е налице възможност същото да бъде от 100 до
1000лв, съгласно общата разпоредба на чл.47, ал. 1 НК. След преценка, обаче, на наличието на
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административното наказание, съдът следва да има предвид
максималния предвиден размер на глобата, който не може да бъде надвишен,
съобразявайки именно, че налагането на административно наказание вместо наказателна
санкция е винаги по-благоприятния вариант за обвиненото лице. При това
положение ограничението на разпоредбата на чл78а,ал.5 от НК,
че административното наказание глоба не може да надвишава размера на глобата,
предвидена за извършеното престъпление не е приложима в конкретната хипотеза,
тъй като размера на глобата по
чл.354а,ал.5 е до 1000лв, което е в съответствие с минималния размер на
административното наказание глоба по 78а, ал.1 от НК. В тази хипотеза налагане на
административно наказание глоба над 1000лв би се явило незаконосъобразно, тъй
като ще надвиши размера на
глобата ката наказателна санкция, предвидена за извършеното престъпление.
Същевременно налагане на глоба по-ниска от минималния размер на
административното наказание, посочен в чл.78а,ал1от НК и по-конкретно прилагане
на разпоредбата на чл.78а,ал.5 се явява необосновано, с оглед съобразяване на
обстоятелството, че обвиняемият, който се освобождава от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание ползва
привилегията на закона да не бъде наказан за извършеното от него
престъпление с наказателна санкция и
последиците от нея.В обобщение при наличие на основание за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл354а,ал.5
от НК единственият възможен размер на административната санкция
“глоба” е 1000лв, която е минималната предвидена в чл.78а ал.1 от НК и която е съобразена с ограниченията , въведени в чл78а ал.5 от НК да не
надвишава размера на глобата като наказателна санкция.
Поради
тази причина въззивният състав не споделя изложените в мотивите съображения за налагане на административно
наказание глоба в размер на 200лв., с оглед на което първоинстанционното
решение следва да бъде изменено, в
частта относно размера на наложеното административно наказание „глоба”,
като вместо 200лв размера на глоба бъде
увеличен на 1000лв.
Предвид гореизложеното
Р Е Ш И :
Изменя Решение от 10.09.2018г. по НАХД № 2091/2018г. по описа
на 102 състав, НО, СРС, като увеличава размера на наложеното на обвиняемия В.В.Д. , административно наказание “глоба”
от 200
/двеста/лв на 1000/ хиляда/лв.
Потвърждава решението в
останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.