Р Е Ш Е Н И
Е
№ 625 04.05.2017 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На шести април две хиляди и седемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря А.С.
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 241/2017г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск от “Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от Г.О.Г. против Ц.Х.Х.,
ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца по сумата от общо 676.77 лева главница, дължима за ползвани
телекомуникационни услуги, сумата от общо 212.66 лева лихва за забава за
периода до 11.11.2016г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че ответникът
е сключил с ”БТК” АД два договора за телекомуникационни услуги от 20.06.2013г.
и от 22.06.2013г., по силата на които на абоната са предоставени телефонни
услуги. От своя страна абонатът следва да заплаща месечен абонамент ведно с
цената за използвана услуга. Ответникът не е заплатил сумата от 676.77 лева,
дължима общо по фактури № **********/22.11.2013г., № **********/22.12.2013г., №
**********/23.01.2014г. и № **********/22.03.2014г. По този начин ответникът е
изпаднал в забава и дължи и мораторно обезщетение за забавата. На 29.05.2015г.
между БТК ЕАД и ”СГ Груп” ООД е сключен договор за цесия, с който вземането е
прехвърлено. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за
прехвърленото вземане. В последствие с договор за цесия от 12.05.2016г. ”СГ
Груп” ООД е прехвърлил вземането на ищеца “Булпойнт 2015” ЕООД. Ищецът е уведомил длъжника за
цесията с подаденото заявление по чл.410 ГПК. С тези мотиви се моли исковете да
се уважат.
Исковете са по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.99 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е
представил отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва иска като недопустим
и неоснователен. Към исковата молба няма доказателства за цедиране на
вземането. Оспорва се твърдението за ползването на мобилната услуга. Ищецът не
е кредитор, защото липсва уведомление за извършената цесия до ответника.
Оспорва договорите за цесия като неотносими, като се твърди, че не са
представени данни в какъв обем БТК ЕАД е прехвърлила вземанията си на ищеца.
Мобилни услуги по договора не са предоставяни. Договорът е за предоставяне на
мобилен интернет, но се установило, че до адреса на ответника такъв интернет не
може да се достави. Ето защо ответникът е развалил договора с БТК ЕАД, поради
което начислените месечни такси са недължими. Освен това сумата от 608.89 лева
се търси за предоставени гласови услуги, но всъщност сумата касае неустойка по
договора, но с исковата молба неустойка не се претендира. Моли се исковете да
се отхвърлят.
Първоначално ищецът се е снабдил за претендираните
вземания със заповед за изпълнение № 3934/17.11.2016г. на БРС по
ч.гр.дело № 7073/2016г., но след като ответникът е подал възражение
против нея, е заведено настоящото дело за доказването на претенцията по общия
ред.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Видно е от данните по делото, че между БТК ЕАД и Ц.Х.Х. са били сключени
два договора: договор от 20.06.2013г. за предоставяне на телефонен пост с номер
********* и договор от 22.06.2013г. за предоставяне на мобилна услуга за номер
*********. Ето защо е възникнала облигационна връзка между посочените
съконтрагенти.
Кредиторът е издал на длъжника четири фактури, както следва: № **********/22.11.2013г.
на стойност 30.88 лева, от които неплатени са 29.31 лева, № **********/22.12.2013г.
на стойност 27.70 лева, № **********/23.01.2014г. на стойност 10.87 лева и № **********/22.03.2014г.
на стойност 608.89 лева, изцяло неплатени.
В последствие всички вземания на кредитора ”БТК” ЕАД са били прехвърлени
в полза на ”СГ Груп” ООД с договор за цесия от 29.05.2015г. Прехвърлянето на
вземанията на кредитора по отношение на длъжника Х. се доказва от Приложение 1
с имената на длъжниците и размера на вземанията към договор за прехвърляне на
вземане от 29.05.2015г. /на стр.69 по делото/, в което е записано, че е
цедирана сумата от 676.77 лева главница по посочените четири фактури.
Следователно се доказва, че предмет на цесията са именно процесните вземания.
С нарочно пълномощно цедентът ”БТК” е упълномощил цесионера ”СГ Груп”
ООД да го представлява пред длъжниците при уведомяването им за цесията по реда
на чл.99, ал.3 ЗЗД.
В последствие е сключен договор за прехвърляне на вземане от
12.05.2016г., с който СГ Груп ООД е прехвърлило на ”Булпойнт 2015” ЕООД
вземанията, описани в Приложение 1, в това число вземанията против Ц.Х. в
размер на 676.77 лева по посочените фактури. Налице е пълномощно, с което
цедентът е упълномощил цесионера да го представлява при и по повод изплащане на
уведомителните съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД.
Безспорно е, че до завеждане на делото нито първата цесия, нито втората
са били съобщени на длъжника, както изисква чл.99, ал.3 ЗЗД. Съдът съобразява
обаче, че към исковата молба са били приложени и съответно са били връчени на
ответника както договорите за цесия и приложенията към тях, така и двете
уведомления за извършените цесии /на стр.33 и стр.38 по делото/. Първото
уведомление е от ”СГ Груп”, като пълномощник на цедента БТК ЕАД, а второто също
е от ”СГ Груп” вече като цедент по втората цесия. С тези уведомления длъжникът
се известява, че вземането е било цедирано последователно на два пъти.
Уведомленията са връчени на ответника с исковата молба и така той се счита за
известен за цесиите, като това известяване трябва да се вземе предвид като
новонастъпил факт на основание чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо следва извод, че
цесиите са валидно сключени, съобщени са на длъжника, поради което могат да му
се противопоставят – чл.99, ал.4 ЗЗД. По тази причина кредитор на длъжника е
настоящият ищец по делото.
В отговора си ищецът е оспорил, че са му предоставяни мобилни услуги.
Твърди, че е била налице техническа пречка за доставката на мобилен интернет до
адреса му, поради което с писмо е прекратил договора. В тази връзка са
ангажирани и показанията на св.К., които най-общо са в смисъл, че в сервиза,
където Ц. работел, не е можело да се осигури покритие на интернет сигнал. Съдът
намира за основателно възражението за ищеца, че мобилният интернет се
предоставя на мобилен апарат, а не до физически адрес. Ето защо са без значение
свидетелските показания, които касаят техническа невъзможност за доставката на
интернет до сервиза на ответника, доколкото такава техническа възможност или
невъзможност се отнася само до услугата домашен интернет.
Независимо от това обаче, съдът следва да зачете факта на подаването от
страна на ответника на жалба до Виваком /на стр.54 по делото/, в която е
заявено, че има проблеми с доставката на интернет, поради което иска да се
откаже от тази услуга и да ползва само стационарния телефон. Видно от обратната
разписка, жалбата е постъпила във Виваком на 18.09.2013г. С получаването на
жалбата заявлението за отказ от договора за мобилен интернет е достигнало до
доставчика и е породило действие. Клиентът е потребител на услугата и няма
пречка да се откаже от договора по всяко време. Независимо, че по-горе съдът
прие принципно за неоснователно възражението на ответника, че е нямал достъп до
интернет /доколкото не става въпрос за фиксиран интернет на даден адрес/, факт
е, че клиентът е изразил воля да се откаже от договора, поради което причините
за отказа в крайна сметка са без значение. Договорът за мобилен интернет следва
да се счита за прекратен от 18.09.2013г.
Налице е и още една молба от ответника до Виваком, изпратена на
20.01.2014г., в която отново е заявил, че е налице проблем с мобилния интернет,
като е отправил искане да ползва само стационарния телефон, а да не плаща за
мобилния пакет. Съдът намира, че тази молба е последваща и няма правно
значение, тъй като договорът е бил прекратен още на 18.09.2013г.
След като договорът за мобилен интернет е прекратен на 18.09.2013г.,
няма правно основание за начисляването в тежест на ответника на дължими суми по
този договор, които суми са фактурирани и с процесните фактури. Това е така,
тъй като всички вземания са за периоди след 18.09.2013г. Ето защо не са дължими
сумите за мобилен интернет по фактури № **********/22.11.2013г. № **********/22.12.2013г.
и № **********/23.01.2014г. в общ размер на 31.76 лева без ДДС или 38.11 лева с
ДДС.
По тези три фактури са дължими само сумите за стационарен телефон, за
който договорът не е прекратен, като липсват заявления на абоната за
прекратяването му. В отговора не са отправени и упреци към качеството на тази
услуга, поради което съдът намира, че начислените суми за телефон по посочените
три фактури се дължат. Дължат се общо 25.65 лева без ДДС или 30.78 лева с ДДС.
По отношение на последната фактура № **********/22.03.2014г.:
Видно е от съдържанието й, че с нея са начислени неустойки по двата
договора, свързани с прекратяването им. В исковата молба обаче сумите по
фактурата се претендират не като неустойки, а като дължими такси за ползвани
гласови услуги. В заявлението по чл.410 ГПК сумата също е претендирана като
незаплатени телекомуникационни фактури. След като претенцията е така
формулирана, следва извод, че тя не може да бъде уважена, тъй като по същество
се установява, че фактурата касае не гласови услуги, а начислени неустойки. За
ищеца съществува възможност в отделен процес да търси сумите като неустойки по
двата договора. В тази си част претенцията е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
В заключение, искът за главницата е основателен само за сумата от 30.78
лева с ДДС, дължима по договора за стационарен телефон, ведно със законната
лихва. В останалата си част, а именно за сумите, дължими за мобилни услуги, а
договорът за мобилен интернет е бил прекратен, както и за сумите по последната
фактура, за които се установи, че са неустойки, искът е неоснователен и трябва
да се отхвърли.
По отношение на иска за мораторни лихви:
По фактура № ********** се дължи главница от 16.98 лева /14.15 лева без
ДДС/. Сумата не е платена и длъжникът е изпаднал в забава след настъпване на
падежа. За периода от 11.12.2013г. до 11.11.2016г. се дължи лихва от 5.04 лева.
По фактура № ********** се дължи главница от 13.80 лева /11.50 без ДДС/.
Сумата не е платена и длъжникът е изпаднал в забава след настъпване на падежа.
За периода от 10.01.2014г. до 11.11.2016г. се дължи лихва от 3.98 лева.
Следователно се дължат лихви от общо 9.02 лева. За този размер следва да
се уважи искът, а за горницата до 212.66 лева искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни
разноски в размер на 19.47 лева, съразмерно на уважената част от иска. За
заповедното дело ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца 3.36 лева,
също съразмерно на уважената част от иска, като се вземе предвид и
законодателната промяна по чл.78, ал.8 ГПК, касаеща размера на юрисконсултското
възнаграждение.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника
съдебно-деловодни разноски в размер на 429.86 лева, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Х.Х., ЕГН ********** ***, че дължи на “Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.В., представлявано от Г.О.Г. сумата от 30.78 лева /тридесет лева и седемдесет и
осем стотинки/ главница, дължима за ползвани телекомуникационни услуги по
издадени фактури № **********/22.11.2013г. и № **********/22.12.2013г., сумата от 9.02 лева /девет лева и две стотинки/ сборна лихва за забава за периода
от 11.12.2013г. до 11.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 16.11.2016г. до окончателното й заплащане, което
вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 3934/17.11.2016г. на БРС по
ч.гр.дело № 7073/2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 30.78 лева
до целия търсен размер на главницата от 676.77 лева и за горницата над 9.02
лева до целия търсен размер на мораторната лихва от 212.66 лева.
ОСЪЖДА Ц.Х.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на “Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.В., представлявано от Г.О.Г. сумата от 19.47 лева /деветнадесет лева и
четиридесет и седем стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Ц.Х.Х., ЕГН ********** ***, да заплати на “Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.В., представлявано от Г.О.Г. сумата от 3.36 лева /три лева и тридесет и
шест стотинки/ съдебно – деловодни разноски в заповедното дело.
ОСЪЖДА “Булпойнт 2015” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В.,
представлявано от Г.О.Г. да
заплати на Ц.Х.Х., ЕГН ********** ***, сумата
от 429.86 лева /четиристотин двадесет и девет лева и осемдесет и
шест стотинки/ съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.Д.