РЕШЕНИЕ
№ 7186
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110175155 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ в качеството на
цесионер срещу Л. Г. Л. /ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане
за сумата 1521.01 лева - непогасена главница, дължима по договор за
потребителски паричен кредит PLUS – .... от 13.11.2020г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 27.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване
на заявление по чл.410 ГПК – 29.02.2024г., до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски паричен кредит PLUS –
...... от 13.11.2020г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“
КЧТ, на ответника е предоставен кредит в общ размер на 2000.00 лева за
потребителски цели. Сочи, че от общия размер на кредита е удържана такса
ангажимент в размер на 70.00 лева съгласно чл. 2, изр. 5 от договора, а остатъка от
1
сумата била преведена по банкова сметка на ответника. Твърди, че ответникът се
задължил да върне заемната сума в срок от 36 месеца или за периода от 15.12.2020г. до
15.11.2023г. на погасителни вноски, определени в погасителния план в размер на
102.33 лева, представляващи главница, застрахователна премия и лихва, уговорена в
чл. 3, изречение 2 на всяко 15-то число на съответния месец. Обяснява, че съгласно чл.
5, изр. 1 от договора се дължи и неустойка за времето на забавата върху просрочените
суми. Признава, че ответникът е извършвал плащания в периода 29.12.2020г. до
13.04.2021г. в общ размер на 408.99 лева, като останала неплатена търсената главница.
Обосновава правния си интерес от издадената в негова полза заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55
състав, срещу която е постъпило възражение. Моли исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба, подава в срок отговор чрез адв.
Д., в който признава иска за главница и моли съдът да се произнесе с решение при
признание на иска и определи разсрочено плащане на задължението на 12 месечни
вноски. Моли да не се присъждат разноски на ищеца, а ако бъдат присъдени такива, то
те да бъдат определени в минимален размер.
С определението си по чл. 140 ГПК с № 9923 от 28.02.2025г. съдът е обезсилил
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав, издадена срещу Л. Г. Л. в следните части:
за сумата над 1521.01 лева до пълния присъден размер 1 940,45 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - ....... от 13.11.2020 г.,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ЕОС МАТРИКС ЕООД, по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 29.02.2024 г. до изплащане на вземането; за сумата 1 264,74 лева,
представляваща договорна лихва за период от 15.03.2021 г. до 15.11.2023 г.; както и за
сумата 62,23 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.11.2023 г. до
08.02.2024г.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-.....,
оторизиран код ....., от който се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
клон България“ и ответника Л. Г. Л. са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника
парична сума в размер на 2000.00 лева за потребителски цели, като последния се е
задължил да върне сумата на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 102.33
лева, считано от 15.12.2020г. и в срок до 15.11.2023 г., при уговорен лихвен процент в
2
размер на 34.84% и ГПР 44.95%. Предвидено е, че заемополучателят дължи такса
ангажимент /т. 2 от ОУ/ в размер на 70.00 лева, чиято цел е заемодателят да
предостави фиксиран лихвен процент и чийто размер е посочен в договора.
Предвидено е, че заемната сума е следвало да се застрахова за сметка на потребителя –
„защита на плащанията“. Видно от вписването в самия договор за кредит
застрахователната премия възлиза на 426.96 лева. Договорът обективира погасителен
план с последна падежна дата 15.11.2023г., както и ред за погасяване на задълженията
в случай на недостатъчна наличност – т.7 ОУ. Съгласно т.5, изр. 2 от ОУ, просрочието в
плащането на една или повече погасителните вноски дава право на кредитора да
начислява лихва за забава в размер на законната лихва, установена за страната и да
обяви вземането за предсрочно изискуемо без уведомление при просрочие на две или
повече месечни погасителни вноски. Договорът за кредит носи подписите и на двете
страни по него. Към него е приложен погасителен план и ОУ.
Страните не спорят, че заемната сума е получена от Л. Г. Л. и се извежда от
представеното платежно на л. 21 от делото.
Страните не спорят и се установява по делото, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.02.2024г., е настъпил крайния срок за издължаване на
кредита.
Представен е договор за застрахователно посредничество между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ – като посредник, и ответника Л. Г. Л. – като
клиент, по силата на който клиентът възлага срещу възнаграждение на посредника да
му посредничи за сключване на застрахователен договор със застрахователите
„Кардиф Животозастраховане“, клон България, и „Кардиф Общо Застраховане“, клон
България, във връзка с договор за кредит PLUS-..... /чл. 4/. Указано е, че
възнаграждението се дължи от застрахователя. Към този договор е представен
въпросник, попълнен от ответника, както и сертификат № PLUS-.... за застраховка
„Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски парични кредити с
пакет „Стандарт“ и „Комбинираща защита“, сключен с „Кардиф Животозастраховане“,
клон България, и „Кардиф Общо Застраховане“, клон България.
От служебно извършена проверка на договора за кредит съгласно чл. 7 ГПК и
служебно изчисляване на ГПР посредством кредитен калкулатор /Кредитен калкулатор
- ГПР/, съдът констатира, че в посочения в договора ГПР не са включени
застрахователната премия и таксата ангажимент, с които последния възлиза на
70.0142%.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, и се доказва от приложените доказателства – договор за цесия и
приложения към него, че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца
„ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
3
от 27.04.2022г.
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма
възражения, че ответникът е погасил част от главницата по кредита, плащайки сума в
размер на 408.99 лева.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че са в
договорни правоотношения, както и че сметката на заемополучателя-ответник е
заверена със заемната сума. Страните не спорят, че по силата на договора за кредит и
в изпълнението му е сключен договор за застраховка „Защита на плащанията“.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания не са
достатъчни да погасят главницата.
Вземането е изискуемо в пълен размер, тъй като към датата на подаване на
заявлението по чл. 420 ГПК е настъпил крайния срок на издължаване по договора.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на
процесния договор за кредит съобразно задължението на съда по чл. 7 ГПК. В тази
насока, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко
физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в
рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на
своята професионална или търговска дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Кредитополучателя е
физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който
не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на
договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да
предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не са
4
налице изключенията по чл. 4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за
валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, които имат императивен характер.
След анализа на договора, съдът приема, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК поради непосочване на ГПР и на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин, ерго погрешното им посочване и невключване на застрахователната премия в
годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, с което ГПР е невярно посочен и не
е изпълнено изискването на закона. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за потребителя" е изяснено
с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните
премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде
включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в
случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за
получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при
конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и
на допълнителните разходи и пр. /. Също така следва изводът, че при наличие на
посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по
кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя
на застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-кредитор и
последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение /какъвто е
настоящият случай/ или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с
размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на
потребителя. Законът не провежда разграничение между тези хипотези, защото във
всички тях плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на
получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.
5
Въпросът, дали сключването на застрахователния договор /респ. присъединяването
на потребителя към съществуваща застрахователна програма/ е необходима
предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при
предоставените с договора условия, подлежи на изследване въз основа на всички
обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на
съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. Ето защо за този
извод е ирелевантно обстоятелството, дали договорът и общите условия определят
застраховката като допълнителна незадължителна услуга. Подобни клаузи
представляват част от предварително изготвения от кредитора текст на договора,
върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен
характер, който не обвързва съда.
В настоящата хипотеза този съдебен състав приема, че сключването на договора за
застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит при договорените
в него параметри. От една страна това е така, защото видно от описаното по-горе
съдържание на договора за кредит и условията към него, размерът на
застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата
на неговото сключване и е включен в погасителния план. От друга страна, видно от
представения застрахователен сертификат, неговата единствена цел е да покрие риска,
който търговецът-кредитор носи от неизпълнение по кредитното правоотношение, без
да обезщетява евентуалните вреди, които биха възникнали за самия застрахован
потребител /респ. неговите наследници/ от настъпилото застрахователно събитие –
смърт, трайна неработоспособност, временна неработоспособност, безработица.
Застрахователната сума е приравнена на баланса по кредита към датата на настъпване
на застрахователното събитие, което изключва каквито и да било плащания на
застрахователно обезщетение към потребителя и неговите наследници и приравнява
застахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Следователно още към
датата на сключване на договора за кредит, към който момент са определени неговите
параметри – размер на отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и
нейният фиксиран характер – кредиторът е определил тези параметри не само въз
основа на имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на
застрахователно правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо изплащане на
кредита при настъпване на описаните в застрахователния сертификат събития. Ето
защо съдът намира, че в случая застрахователното правоотношение се явява
необходима предпоставка за отпускане на кредита при съдържащите се в него условия,
и разходът за него, в размер на дължимата застрахователна премия, представлява "общ
разход по кредита" по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
съдът намира, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
6
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по чл. 11, т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата
на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. В този смисъл са Решение № 1760 от 5.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
12462/2021 г., Решение № 11109 от 28.06.2023 г. на СРС по гр. д. № 47798/2022
г., Решение № 939 от 21.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10772/2021 г.).
Освен това, при включване на застрахователната премия и таксата ангажимент в
ГПК, последният надвишава допустимия по ЗПК размер на ГПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. (решение № 349 от
18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6636/2022 г., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т.
д. № 2024/2022 г., ТК, І ТО на ВКС, решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. №
3620/2021 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС, решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело №
1023/2020 г. на ВКС, I ТО).
Предвид установената недействителност на процесния договор за потребителски
7
кредит, е следвало, на осн. чл. 23 ЗПК, да се определи размера на чистата стойност на
кредита и за тази стойност да уважи предявения на договорно основание
установителен иск, след приспадане на постъпилите плащания.
Както беше посочено, главницата по кредита е 2000.00 лева, от която сума /в
съответствие с т. 2 от условията по кредита/ ответникът е удържал при сключване на
договора таксата за ангажимент в размер на 70.00 лева, т. е. чистата стойност на
кредита се равнява на 1930.00 лева. По делото е установено несъмнено, че ответника е
извършила плащания в общ размер на 408.99 лева. Установява се, че е платена и такса
ангажимент още към датата на отпускане на кредита.
При съобразяване на заключението, даващо отговор на постъпилите доброволни
плащания и чистата заемна сума, то предявеният иск се явява основателен само за
част от търсената главница – за сумата от 1521.01 лева /разликата между чистата
заемна сума и направеното плащане от 408.99 лева/, ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.02.2024г., до
окончателното плащане. С оглед изложеното, предявения иск следва да се уважи
изцяло.
Изпълнението на вземането следва да се разсрочи, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК,
на петнадесет месечни вноски, първата от които в размер на 101.41 лева, а всяка
следваща в размер от по 101.40 лева, платими на 15-то число на месеца следващ
месеца, през който настоящото решение влезе в сила, след като ищецът не възразява.
По разноските
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
платил дължимата от него главница на уговорените месечни вноски. Същевременно,
право на разноски има и ответника, тъй като вземането е заявено в по-малък размер от
присъдения в заповедното производство, съобразявайки основателността на
възражението му, които суми иначе биха били отхвърлени от съда. В тази връзка,
съдът е и обезсилил издадената по ч.гр.д. № 12406/2024г. на СРС, 55 състав, заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, без да се произнесе по
разноските, по която причина има искане по чл. 248 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски, които възлизат в общ размер на
695.77 лева, от които 305.35 лева по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав,
включващи 65.35 лева държавна такса и 240.00 лева адвокатско възнаграждение, и
390.42 лева разноски в настоящото исково производство, включващи 30.42 лева
държавна такса и 360.00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Уговореното
адвокатско възнаграждение и в двете производства е в минимален размер с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на делото и предвид указаната защита в
8
рамките на заповедното производство, поради което е и в обичайните размери за този
вид дела и дейности под минималните в НМРАВ, служеща като ориентир, и не
подлежи на намаляване. От тях, дължими от ответницата съобразно размера на
уважената част от иска са разноски в общ размер на 532.56 лева, от които 142.14 лева
по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 390.42 лева в настоящото
производство.
По искането по чл. 248 ГПК
С оглед обезсилване в някои части на издадената в полза на ищеца срещу
ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12406/2024г. на СРС, 55 състав, право на разноски има ответникът в заповедното
производство. За исковото производство ответникът няма право на разноски, тъй като
искът е уважен изцяло Своевременно са поискани разноски за адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав, за оказано на
ответника процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. В тази
хипотеза размера на възнаграждението се определя от съда и се присъжда на адвоката.
По размера на разноските по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав, съдът
съобрази, че подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно исково производство, а не е израз на материалноправна защита на
длъжника. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното
право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да
изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Освобождавайки длъжника от
задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на
възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни
последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не
предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК.
Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.
о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения,
означава да се приравни по сложност извършването на това действие с депозирането
на отговор на искова молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание,
каквито действия биха били извършени от процесуалния представител при
прерастване на заповедното производство в състезателно исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
9
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното
производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което размерът
на адвокатско възнаграждение, дължимо на длъжника в това производство, следва да
бъде намален до минималното адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004
г. (Наредбата) не е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за
изпълнение, поради което възнаграждението, съобразно § 1 от Допълнителните
разпоредби на наредбата, следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на
процесуалното действие. Както се изясни, процесуалното действие на адвоката се
изразява в попълване на утвърден образец на възражение по чл. 414 ГПК, който се
връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му, поради което това
действие следва да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/9.07.2004 г. /в редакцията към датата на сключване на договора – редакация ДВ
бр.88 от 4 Ноември 2022г./, който служи като ориентир - изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
Съобразно размера на отхвърлената част от иска, дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав,
възлизат на 106.90 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, че Л. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес гр. София, кв. И., блок ...., вх. ..., ет. ..., ап....., че дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, сумата
1521.01 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски паричен
кредит PLUS – .... от 13.11.2020г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ КЧТ, вземанията по който са прехвърлени на ищеца „ЕОС Матрикс“
ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.04.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 29.02.2024г., до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
10
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, разсрочване на изпълнението
на решението досежно плащането на главницата на 15 /петнадесет/ месечни вноски,
първата от които в размер на 101.41 лева, а всяка следваща в размер от по 101.40 лева,
платими на всяко 15-то число, считано от месеца следващ месеца, през който
настоящото решение влезе в сила, до окончателното плащане и ведно със законната
лихва върху всяка от тях от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 29.02.2024г., до
плащането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Л. Г. Л., ЕГН **********, да заплати на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ....., сумата 532.56 лева – направени разноски съобразно
размера на уважената част от иска, от които 142.14 лева по ч.гр.д. № 12406/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, и 390.42 лева в настоящото производство.
ДОПЪЛВА определение № 9923 от 28.02.2025г., постановено по гр.д. №
75155/2024г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ....., да
заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.
София, ул. „Г.“ № ..., ет. 1, офис – партер, сумата 106.90 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение съобразно размера на отхвърлената част от
иска, дължими по ч.гр.д. № 12406/2024г. по описа на СРС, 55 състав, за оказано на
ответника Л. Г. Л. процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която се допълва определение № 9923 от 28.02.2025г.,
постановено по гр.д. № 75155/2024г. по описа на СРС, 55 състав, подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните. В останалата част – решението подлежи на обжалване пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11