Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1841 01.11.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в публичното заседание на втори октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1668 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСлуж/.
Образувано е въз основа на жалба от Л.Й. ***, против Заповед № РД-15-1313 от 26.06.2019г., на Началника на ДНСК. С посоченият индивидуален административен акт основната месечна заплата на жалбоподателя- държавен служител в РО“НСК“-гр.Бургас е определена на 750 лева, като фактически е намалена от 820 лева, какъвто размер бил посочен в предходна заповед на работодателя, с оглед преназначаването на жалбоподателя на длъжност, във връзки с приемане на новия устройствен правилник на ДНСК и извършена с него структурна промяна. Според жалбоподателя заповедта е нищожна и незаконосъобразна. Оспорва се наличието на „техническа грешка“, като се сочи и липсата на мотиви , обосноваващи допускането на такава грешка. Наред с това, заповедта за поправка била издадена извън сроковете за поправка на административен акт, съгласно указаното в АПК и това обстоятелство било отделно основание за нейната отмяна. Навеждат се доводи и за постановяване на заповедта в противоречие с изискванията на материалния закон, защото направеното едностранно изменение на възнаграждението на държавния служител било незаконосъобразно, в противоречие с нормата на чл.81 от ЗДСл. Бил погазен и стабилитетът на служебното правоотношение с издаване на оспорената по делото заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат. Пледира за отмяна на оспореният административен акт. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът – Началник на ДНСК- гр.София, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощен процесуален представител, чрез който оспорва основателността на жалбата и пледира за отхвърляне на оспорването. Представена е административната преписка, свързана с издадената заповед, предмет на оспорване. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода от делото.
Административен
съд- гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и
становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и
съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт, по съществото си неблагоприятен за нея, т.е. подателят има правен интерес от оспорването й. Относно спазване на срока за обжалване, доколкото оспорената заповед следва да се счита връчена на 04.07.2019г. при отказ на адресата да я получи, съгласно текста, съдържащ се в долната дясна част на документа /л.13 от делото/ същата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, тъй като е постъпила в деловодството на съда на 17.07.2019г. Несъмнено, актът подлежи на оспорване пред съда, макар в него да не се съдържа указание за това, защото заповедта съставлява индивидуален административен акт, с който по същество се изменя неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя, респективно елементите от служебното правоотношение, с отразяване на по-нисък размер на дължимото му трудово възнаграждение. Следователно, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за допустимост на оспорването.
Няма спор между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед № РД-15-1031 от 31.05.2019г., на основание чл.82, ал.1 от Закона за държавния служител и във връзка с Постановление на Министерски съвет № 127 от 22.05.2019г., за приемане на Устройствен правилник на Дирекция на национален строителен контрол, обн. ДВ, бр.42 от 28.05.2019г. и утвърденото с него длъжностно разписание, считано от 01.06.2019г. инж.Л.Й.Й. е преназначен от длъжност старши инспектор, Регионален отдел „Национален строителен контрол“- Бургас, Регионална дирекция за национален строителен контрол Югоизточен район при ДНСК, с ІV младши ранг, на длъжност старши инспектор в отдел „Строителен контрол“ при РДНСК-Бургас към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с ІV младши ранг. Видно от съдържанието на заповедта е определено ниво на основна месечна заплата- 21, степен на основната месечна заплата- ІІ ст., като е определен и конкретния размер на основната месечна заплата, а именно сумата от 820 лева. Изрично се сочи в текста на заповедта, че този административен акт е неразделна част от заповедта за назначаване, като всички останали клаузи по заповедта остават непроменени. Заповедта от 31.05.2019г. е съгласувана със служителя и е изразено изрично писмено съгласие на адресата- държавният служител Й..
На 26.06.2019г. Мария Апостолова- вр.и.д. директор на Дирекция „Правна“ в ДНСК изготвила докладна записка, в която се сочи, че в заповедта за преназначаване на служителя от 31.05.2019г. е допусната техническа грешка в т.3 „основна месечна заплата- 820 лева“, вместо „основна месечна заплата- 750 лева“. Описва се, че на основание чл.67, ал.5, т.1 от ЗДСлуж и съгласно чл.12 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, индивидуалната месечна заплата на служителя може да се увеличава въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността, с изключение на случаите, когато годишната оценка е „неприемливо изпълнение“. Сочи се, че след повишаване на служителя през 2018г. на длъжност „старши инспектор“ е определена месечна заплата в размер на 750 лева, която не била увеличена през 2019г., поради поставена на служителя оценка „неприемливо изпълнение“. Във връзка с тези факти и обстоятелства, изготвилият докладната записка ръководен служител предложил на органа по назначението- Началника на ДНСК- арх.Иван Несторов, да бъде издадена нова заповед, с която допуснатата техническа грешка в заповедта от 31.05.2019г. за преназначаване на служителя Й. да бъде отстранена.
С нова заповед № РД-15-1313 от 26.06.2019г., във връзка с постъпилата докладна записка, чието съдържание е цитирано по-горе, на основание чл.7, ал.1 от АПК е допуснато поправяне на „техническа грешка“ в т.3 от Заповед № РД-15-1031 от 31.05.2019г. на Началника на ДНСК, като вместо както е посочено „3.основна месечна заплата- 820 лева“, да се чете „3.основна месечна заплата- 750 лева“. Сочи се, че тази последна заповед е неразделна част от заповедта за назначаване, като всички останали клаузи по заповедта остават непроменени.
Последната заповед от 26.06.2019г. е сведена до знанието на служителя на 04.07.2019г., но същият отказал да я получи, което обстоятелство било отразено в текста на документа долу вдясно, а за удостоверяването му се подписали двама свидетели.
Служителят подал заявление до началника на ДНСК, с което се иска оттегляне на последната заповед от 26.06.2019г., поради незаконосъобразното едностранно изменение на правоотношението, направено с нея, но не се и твърди органът да е оттеглил акта си, поради което заповедта била атакувана пред съда.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдът обосновава следните правни изводи:
Несъмнено, авторът на оспорената заповед от 26.06.2019г. е компетентен да издаде заповед, с която се изменя служебното правоотношение, при положение, че същият субект е орган по назначаването, включително издал постановената по-рано заповед за преназначаване на жалбоподателя, съгласно новото щатно разписание на ДНСК. В този смисъл, наведените доводи за нищожност на оспорената заповед са неоснователни, тъй като съгласно законодателството именно органът по назначаването може да издаде последващи административни актове, с които се изменя служебното правоотношение. Вярно е, че административният акт по принцип може да бъде поправен, като институтът на поправяне на очевидна фактическа грешка е обективиран в нормата на чл.62 от АПК. Обаче, нито органът се позовава на тази норма, при издаване на оспорената заповед, нито по същество може да бъде споделена тезата на издателя, че с тази заповед се отстранява някаква фактическа грешка. Още по-малко, може да се квалифицира грешката като „техническа“, което понятие дори е неуместно. В административният процес не съществува термин „техническа грешка“, респективно липсва способ за нейното отстраняване, а колкото до значението на думата, това понятие би било относимо към дейности от съвсем различно естество, свързани с правомощията на органите по строителния контрол, но не и във връзка с постановяване на административни актове, от който и да било орган.
Последната заповед за изменение на служебното правоотношение, с оглед извършени структурни промени в държания орган е постановена на 31.05.2019г. Не се твърди, този административен акт да е бил оспорен, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че заповедта за преназначаване на служителя от 31.05.2019г. е влязла в законна сила и е породила съответните правни последици, в това число и относно размера на дължимото на служителя месечно възнаграждение.
В текста на тази заповед въобще не е посочено защо се определя такъв размер на възнаграждението, дали този размер е различен /по-висок/ от предходно получаваното от служителя възнаграждение, за да се твърди, че не били налице основанията за увеличаване на трудовото му възнаграждение, предвид поставена комплексна оценка за изпълнение на дейността през предходната година. В този смисъл, абсолютно неотносими са доводите на ответната страна, обосновали издаване на заповедта за поправка, защото служителят получил оценка, непозволяваща повишаване на заплатата. Никъде в последната влязла в сила заповед за изменение на служебното правоотношение от 31.05.2019г. не се сочи, че се прави такова увеличение на възнаграждението, за да се твърди впоследствие, че тази промяна не съответствала на поставената годишна оценка, предпоставяща завишаване размера на заплатата. След като с административен акт, който придобил стабилитет /влязъл в сила/ се урежда актуалното служебно правоотношение на служителя, в това число и дължимото му месечно възнаграждение, без да се засяга въпроса за наличие или отсъствие на основание за изменение на работната заплата, не би могло да се издава последваща заповед за поправяне, с твърдение, че този размер бил конкретизиран вследствие на увеличение, което не се следва спрямо конкретния адресат. По предвидения законов ред, органът по назначението би могъл да уговори друг размер на възнаграждението, разбира се със съгласието на служителя, при положение, че занижава размера на заплатата, а не го увеличава. Само при такава хипотеза би могло да се измени съществуващото служебно правоотношение, уредено с влязъл в сила индивидуален административен акт. Посоченото в заповедта основание- чл.7, ал.1 от АПК обективира един от основните принципи на административния процес, но в случаят позоваването на органа на тази норма не може да обуслови нейната законосъобразност.
Съгласно чл.81 от ЗДСлуж „Служебното правоотношение на държавния
служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда,
предвидени в този закон“.
Съгласно чл.67, ал.4 от същия закон „Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.“
Индивидуалната основна заплата може да се увеличава, съобразно упоменатото в чл.67, ал.5 от ЗДСлуж и описаните критерии, но в текста на последната изменителна заповед от 31.05.2019г., с която служителят е преназначен, размерът на основната заплата- сумата от 820 лева е посочен, без да са отразени такива обстоятелства, нито е цитирана разпоредбата на този текст на закона, указващ възможността за увеличение на заплатата, поради което доводите, че този размер е определен след необосновано повишаване, са несъстоятелни.
При положение, че служебното правоотношение уредено между органа по назначението и служителя- жалбоподател е придобила стабилитет и в този акт са указани всички съществени елементи на това правоотношение, включително дължимият размер на месечната заплата, едностранното изменение на това възнаграждение, с което се намалява уговореното по-рано възнаграждение, нарушава съществено правата на служителя, респективно съставлява самостоятелно основание за отмяната на оспорената заповед, като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С тази заповед е нарушен и материалният закон, включително негов основен принцип- стабилитета на служебното правоотно-шение.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че дори органът да се бе позовал на чл.62 от АПК, т.е. че отстранява по този ред очевидна фактическа грешка, основание за такава поправка не е налице, поради факта, че с процедираната поправка по същество се изменя волята на страните в едно стабилизирано служебно провоотношение, а това е недопустимо. Отстраняване на очевидна фактическа грешка би могло да бъде при посочване точния размер на възнаграждението, ако например в обстоятелствената част на административния акт се описва един размер на възнаграждението, а в диспозитива на заповедта се съдържа друг, но в случаят такава хипотеза въобще не е налице.
Обобщено, оспорената заповед от 26.06.2019г., с която се допуска поправка на „техническа грешка“ в размера на основната месечна заплата на служителя е незаконосъобразен административен акт, респективно подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
При този изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, включващи платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, съобразно приложените по делото доказателства и въз основа на своевременно направеното искане на страната, която сума следва да бъде платена от ДНСК.
Мотивиран от изложеното, на основани чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед № РД-15-1313 от 26.06.2019г., издадена от Началника на ДНСК, с която е допусната „поправка на техническа грешка в т.3 от Заповед № РД-15-1031 от 31.05.2019г. на Началника на ДНСК, като вместо, както е посочено „3.основна месечна заплата- 820 лева“, да се чете „3.основна месечна заплата- 750 лева“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол, да заплати на жалбо-подателя Л.Й. ***, сумата от 500 /петстотин/ лева, съставляващи направени по делото разноски - платено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: