Решение по дело №390/2019 на Административен съд - Видин

 

Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Н.Д.Ц. – мл.автоконтрольор I степен в сектор „ПП“ при ОДМВР Видин срещу Заповед рег. № 368з – 1990 от 11.11.2019 г. на Директора на ОДМВР-Видин, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение" за срок от шест месеца на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1, предл.“второ“, чл.197, ал.3, т.2 и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като при издаването й са били допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото му на защита. Посочва, че в хода на проверката не се е установило извършено нарушение на служебната дисциплина, както и че в заповедта липсва конкретизация на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено. Поддържа, че неправилно е извършена квалификацията на нарушението, както и че наложеното наказание по вид и размер не съответства на извършеното нарушение.

Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата, като неоснователна. Излагат се подробни съображения, че посочените от жалбоподателя отклонения от маршрута не попадат сред основанията визирани в чл.82, ал.1 от Инструкция рег. № 8121з-749 от 20.10.2014г., както и че жалбоподателят не е докладвал за тях, поради което безспорно е налице нарушение на служебната дисциплина, за което предвиденото в закона наказание е „писмено предупреждение”.

Иска се от Съда да отхвърли жалбата.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 368з – 1190/ 11.11.2019 г. на Директора на ОДМВР Видин на жалбоподателя Ц. – мл.автоконтрольор I степен в сектор „ПП“ при ОДМВР Видин, е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1, предл.“второ“, чл.197, ал.3, т.2 и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, поради обстоятелството, че на 20.06.2019г. за времето от 01:17ч. до 02:17ч., при изпълнение на служебните си задължения, съвместно с младши инспектор Бойко Ваков, съгласно разстановка № №953р-3954/20.06.2019г. ползвайки служебен автомобил СВ9937КА, без да докладва и без да изчака разпореждане от ОДЧ при ОДМВР- Видин, не спазва установъчните пунктове от указания маршрут за работа, престоява навътре по улица „ Железничарска“ в посока автошкола „Великин“, но не и на кръстовището с ул. „ Васил Левски“, където е точката за контрол на пътното движение. На същата дата за времето от 02.45ч до 03.45ч. на неосветен участък в близост до площад „Баба Вида“ , но не самия площад и  от 03.59 до 05.58ч. престоява на земен път пресечка с бул. „Панония“ , но не на самия булевард.

-На 28.06.2019г. за времето от 03:12ч. до 04:28ч., при изпълнение на служебните си задължения, съвместно с младши инспектор Слави Рангелов, съгласно разстановка № 953р- 3954/20.06.2019 г. ползвайки служебен автомобил № СВ9954КА, без да докладва и без да изчака разпореждане от ОДЧ при ОДМВР- Видин, не спазва установъчните пунктове от указания маршрут за работа, престоява на паркинга срещу  х-л „Ровно” , а е сладвало да се намира на ул. „Цал Александър Втори“ в близост до хотела, а за времето от 04:41ч. до 05:38ч служителите престояват на улица „Матей Миткалото” зад бензиностанция „ТИП” намираща се на бул. Панония, на неосветен участък, но не и на бул. Панония, кръстовище с ул. „Преславска” - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР- предложение второ- „неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на него (ЗМВР) подзаконови нормативни актове“, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР - „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност във връзка с чл. 82, ал. 1 и ал.2 от Инструкция за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение” с рег.№81213-749/20.10.2014г. Обн. ДВ. бр.90 от 31 Октомври 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., изм. и доп. ДВ. бр. 104 от 29 Декември 2017г.,

Прието е от дисциплинарно-наказващия орган, че полицейският служител с нарушението на посочените разпоредби на Инструкцията не е изпълнил разпоредбите на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и небрежност в служебната дейност.

Горното е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл.“второ“ от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения и на основание чл.199, ал.1, т.5 - пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, поради което на служителя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение”.

Дисциплинарната проверка е била образувана по постъпила справка от дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) с peг. № 7855р- 6444/08.07.2019 г., изпратена до ОДМВР- Видин с писмо peг. № 3286р- 31386/12.07.2019 г. по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) В хода на проверката е установена и подробно описана в административната преписка фактическа обстановка, която не следва да се преповтаря в настоящето изложение.

На младши инспектор Ц. е връчена покана за запознаване и даване на писмени обяснения по повод извършването на проверка и за запознаване с обобщена справка по извършена проверка, даване на писмени обяснения или възражения в 24-часов срок от връчване на поканата. Служителят не е дал такива.

При така установеното Съдът, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед на Директора на ОДМВР - Видин, за налагане на дисциплинарно наказание. Тя е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване. По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган, наложено е наказание по чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР от ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР – Директора на ОДМВР - Видин, с оглед предоставените му правомощия по чл.204, т.3 от ЗМВР.

Същата е издадена в предписаната от закона форма, но в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона.

Наложено е наказание за неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, а именно чл.82, ал.1 и ал.2 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /Инструкцията/, както и за небрежност в служебната дейност.

По делото са разпитани св.Ваков и Рангелов, които Съдът напълно кредитира като взаимно допълващи се и подкрепени с надлежни писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, като не е напускал определените места за контрол. По делото е приложена разстановка за носене на службата по контрол на пътното движение от наряди от служители с полицейски правомощия на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Видин, съгласно чл.22, ал.1 от Инструкцията за двата периода описани в процесната заповед.

В Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение - чл.33, ал.1 е отбелязано, че нарядът е състав, включващ един или повече служители, осъществяващи задачите по пътен контрол на съответната територия. В ал.4: Нарядът по пътен контрол изпълнява дейността си на територия с определени граници, в които се обособяват постове за регулиране и подпомагане на пътното движение, КПП и маршрути с места за контрол. Ал.5 гласи, че обособяването на постовете, маршрутите и местата за контрол се извършва на база анализ на ПТО съобразно спецификата и инфраструктурата на съответната територия с оглед осигуряване безопасността, подпомагане и регулиране на движението на съответната територия.

Чл. 35, ал.1 Постът е наряд за пътен контрол на определен участък от територия.

(2) Постът може да е подвижен и неподвижен с определен център и граници:

1. неподвижен пост – за контрол на пътното движение на територия, границите на която са с радиус до 50 м от центъра на поста, в рамките на обслужваната по пътен контрол територия;

2. подвижен пост – за контрол на пътното движение на територия, границите на която са с радиус до 300 м от центъра на поста, в рамките на обслужваната по пътен контрол територия.

Чл. 38. (1) Патрул за пътен контрол (ППК) е наряд, предназначен за контрол на пътното движение, реакция при възникване на усложнения в пътнотранспортната обстановка, оказване на съдействие на други наряди, както и за осъществяване на дейности при настъпило ПТП.

(3) На ППК се определят маршрути с места за контрол на пътното движение.

(4) Видовете ППК са:

1. автопатрул – с автомобили;

(5) Границите на маршрутите на патрулите по ал. 4, т. 1 – 3 се определят в зависимост от спецификата на пътната инфраструктура, обстановката по безопасност на движението и целите на пътния контрол.

Изрично в разстановката след определянето на всеки един от маршрутите е отбелязано, че по време на смяната нарядът извършва контрол на пътното движение съгласно чл.51 и чл.58 от Инструкцията.

Чл.50 от Инструкцията гласи, че при осъществяване на пътен контрол служебният автомобил, оборудван с АИСВПК, се разполага така, че да позволява да се извършва наблюдение, видео- и аудиозапис на проверяваните лица и ППС, включително регистрационните им номера.

Ал.3. При осъществяване на пътен контрол служебният автомобил престоява така, че да не затруднява останалите участници в движението.

При анализ на посочените разпоредби и останалите доказателства по делото се установява, че жалбоподателя за двете дати, за които е прието, че е извършил дисциплинарно нарушение, не се е отклонявал от маршрута и е спазвал нормите описани подробно по-горе от Инструкцията. На първо място следва да вземе предвид, че това е наряд, който се осъществява от патрул за пътен контрол ППК, като съгласно чл.38 от Инструкцията на ППК се определят маршрути с места за контрол на пътното движение, като в случая се касае за автопатрул, за който е представен от административния орган и така определения маршрут. В маршрутите приложени по делото е отбелязан часови пояс и точка.

Кръстовището на ул. „Железничарска „ и ул. В.Левски“ е една от точките, които е трябвало да заемат жалбоподателя и неговия колега. Известно е, че в момента там се извършват строително ремонтни дейности и пътния участък е стеснен. Мястото не което са се намирали с автомобила е в близост и не е в различна от описаната точка на контрол и във всички случаи в определеното разстояние от триста метра според инструкцията. Това се отнася и за точката на площад „ Баба Вида“ където автомобила се е намирал на не повече от двадесет метра и най-безопасно, а в същото време с видимост за контрол.  Кръстовището, което е на бул.“Панония“ и края на ул.“Цар Симеон Велики“ е иззвестно с наименованието „Щъркелово гнездо“ се означава определена местност, в която безспорно влиза и описаното кръстовище. Там където е бил спрян автопатрула, по разбиране на настоящия състав не е в различна от описаната местност.

В цитираните по-горе разпоредби подробно е описано, на какво отстояние за подвижен и неподвижен пост следва да се приемат границите на територията. В настоящият случай жалбоподателя не е преминал границите територията на поста от центъра на поста дори за неподвижен пост - 50 метра, въпреки че става въпрос за автопатрул и радиуса е от 300 метра. От показанията на свидетелите се установява, че от местата, на които са били позиционирани имат изключително добра видимост Жалбоподателят се е съобразил при изпълнение на служебните си задължения и с разпоредбата в Инструкцията, която гласи, че при осъществяване на пътен контрол служебният автомобил престоява така, че да не затруднява останалите участници в движението.

Същите доводи Съдът ще следва да изтъкне и за приетото като второ отклонение от място от маршрута на този автопатрул . В маршрута е описано, че те е следвало да бъдат на бул.“Панония“, кръстовище с ул.“Преславска“, а те са стояли на улица зад бензиностанция „ТИП“, намираща се на бул.“Панония“. Улицата, на която е стоял автопатрула е перпендикулярна на булеварда, и на отстояние от центъра на поста в рамките на предвиденото по Инструкция, т.е. в рамките на 50 метра, дори по-малко от 300м., каквото е изискването за подвижен пост. Свидетелят разпитан по делото установява, че от мястото на което са стояли са имали пряка видимост към бул.“Панония“ и кръстовището с ул.“Преславска“, както и  в близост до хотел „Ровно“, а те престояват на паркинга срещу хотела откъдето се установява, че са имали и пряка видимост към ул.“Цар Александър II“.

От  изложеното до тук следва безспорният извод, че не е имало отклонение от маршрута на автопатрулите, за да е трябвало съгласно чл. 82, ал.1 и ал.2 от Инструкцията служителят, осъществяващ дейност по пътен контрол, за да може да напусне поста, маршрута или района, определен му за контрол, при определени случаи да поиска разрешение от дежурния по ОДЧ, след като му докладва.

Анализът на причините за частичното заемане и незаемане на посочените места за контрол не налага извода, че в случая е било допуснато нарушение на чл.82, ал.1 и ал.2 от Инструкция рег.№ 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, както и небрежност в служебната дейност. Не са налице и категорични доказателства за виновно поведение на жалбоподателя. Липсата на субективния елемент - вина на дееца – умисъл или небрежност, води до невъзможност да се прецени цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му.

В случая от една страна не се установяват визираните в атакуваната заповед нарушения, а по-скоро несъответствия, за които са ангажирани доказателства. Липсват настъпили вредни последици във връзка с установяването на тези несъответствия, които не биха могли да се категоризират като неизпълнение на служебни задължения, тъй като безспорно се установява по делото, че за същия период от време двамата служители от автопатрула са изпълнявали служебните си задължения.

Съобразно чл.206, ал.2 от ЗМВР посочените в разпоредбата обстоятелства определят не само размера, но и вида на налаганото наказание. При посочените по-горе обстоятелства Съдът намира, че дори и да се приеме, че в случая е налице някакво минимално несъответствие, то би могло да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като отклонението от изискванията е незначително.

С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав категорично счита, че наложеното наказание не съответства на извършеното от жалбоподателя нарушение.

С оглед гореизложеното жалбата е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 400.00 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Водим от горното, Съдът

 

                                       Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 368з – 1990 от 11.11.2019 г. на Директора на ОДМВР-Видин, с която на Н.Д.Ц. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение" за срок от шест месеца на основание чл.204, т.3, чл.194, ал.2, т.1, предл.“второ“, чл.197, ал.3, т.2 и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Директора на ОДМВР - Видин да заплати от бюджета на административния орган на Н.Д.Ц. *** разноски за производството в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, в изпълнение разпоредбата на чл.211, предложение „ последно“ ЗМВР.

 

 

Административен съдия: