№ 374
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110154055 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, за цена на
услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът „Топлофикация София“ АД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителни
искове с постъпилото възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с предмет процесните суми. Сочи, че след образуването на заповедното
производство страните са сключили споразумение за разсрочено плащане на задълженията,
като от длъжника са постъпили плащания, с които е покрил част от дължимата мораторна
лихва. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми
относно топлоснабден имот – апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „**“, бл. 30,
вх. Б, ет. 8, а именно: сумата 2813,30 лева, представляваща стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 405,71 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 03.04.2023
1
г. върху главницата за стойност на потребена топлинна енергия, сумата 55,67 лева,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м.08.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 24.04.2023 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21231/
2023 г. по описа на СРС, 138 – ми състав. В последното открито съдебно заседание ищецът
признава, че след постъпили частични плащания от длъжника остава непогасено задължение
за главница за стойност на потребена топлинна енергия в размер на 2083,74 лева, което
претендира. Претендира юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Ответникът Д. Б. Н. признава исковете. Потвърждава, че дължи 2083,74 лева, като
остатъчен размер на главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия.
Третото лице – помагач „Далсия” ООД не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
В настоящия случай, доколкото с протоколно определение от 15.12.2023 г. е отделено
за безспорно обстоятелство по делото, че ответникът през процесния период е носител на
правото на собственост върху апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „**“, бл. 30, вх.
Б, ет. 8, както и доколкото не съществува спор, че имотът се намира в топлофицирана
жилищна сграда, при горните съображения, следва да се счита за установено между страните
съществуването на облигационната връзка за доставка на топлинна енергия до същия, която
се отчита по партида с аб. № **.
С горецитираното протоколно определение е отделено като безспорно обстоятелство
по делото, че до имота е доставена топлинна енергия на претендираната от ищеца стойност.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало
2
задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
включително и цената на услугата за дялово разпределение, която се дължи на ищеца, а той
впоследствие я заплаща на дружествата за дялово разпределение. Безспорна по делото е и
допуснатата от длъжника забава в изпълнението на главните задължения. Страните са
сключили и споразумение на 15.08.2023 г., в което ответникът е признал дължимостта на
вземанията – предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като се е
съгласил да ги заплати разсрочено на погасителни вноски.
Предвид постъпилите частични плащания от ответника, признати от ищеца, които на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази, остава непогасено задължение в
размер на 2083,74 лева, представляващо главница за стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия, която се дължи ведно със законната лихва от 16.08.2023 г. /датата
следваща датата на сключването на споразумението между страните, към която, съгласно
изявление на процесуалния представител на ищеца в о.с.з на 05.12.2024 г., изтеклата лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в размер на 102,84 лева, е
начислена, включена е в погасителните вноски на споразумението и е вече заплатена/ до
окончателното изпълнение.
На ищеца се следва юрисконсултско възнаграждение за осъществено
представителство от юрисконсулт по делото в размер на 50,00 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Д. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„**“, бл. № 30 вх. Б, ет. 8, ап. 31, иск, че ответникът дължи на ищеца, следната сума, за която
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 21231/ 23 г. по
описа на СРС, 138 – ми състав, а именно:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата 2083,74 лева –
главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 16.08.2023 г. до окончателното
изпълнение на вземането, относно топлоснабден имот – апартамент № 31, находящ се в гр.
София, ж.к. „**“, бл. 30, вх. Б, ет. 8, и отчитана по партида с абонатен № **,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на сумата
729,56 лева, представляваща разликата над 2083,74 лева до пълния предявен размер от
2813,30 лева – главница за стойност на потребена топлинна енергия, и на сумата 55,67 лева,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.08.2020 г. до м.04.2022 г., и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост
3
на сумата 405,71 лева, представляваща мораторно обезщетение за периода 15.09.2020 г. –
03.04.2023 г. за допусната забава в плащането на главницата за стойност на потребена и
незаплатена топлинна енергия, и на сумата 102,84 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 24.04.2023 г. до 15.08.2023 г. включително, начислена върху главниците
за стойност на потребена топлинна енергия и за цена на услуга за дялово разпределение,
поради погасяване на задълженията в хода на процеса.
ОСЪЖДА Д. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „**“, бл. № 30 вх. Б, ет.
8, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23 Б,на основание чл. 78 ал. 1, вр. ал. 8
ГПК, сумата 50,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
представителство в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
- „Далсия” ООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4