О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /
Варненският окръжен съд, Гражданско
отделение, девети състав, в закрито заседание, проведено на девети декември,
през две хиляди и десета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
След като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 585 по опис на ВОС за 2010 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предевен от ТУ - Варна против Ж.Д.К., Лачезар Янев А.,
Р.М. Петков и Е.Г. Гулев положителен
установителен иск за собственост върху следния недвиим имот – реална
част с площ от 3 661.50 кв.м, част
от имот с бивш пл. № 2398 и нанесен под идентификационен номер 10135.2555.320.
В исковата
молба се излага върху този имот е
изграден учебен комплекс, предоставен за ползване на ТУ. Твърди се, че
процесния имот е възстановен на праводателите на ответниците по реда на ЗВАСОНИ
с решение № 203 а от 1994 г. на Окръжен съд. В уточняваща молба, приложена на
л. 49 от делото се посочва, че искът се
предявява от ТУ в качеството на пр. субституент на Държавата и се утачнява
петитума като отрицателен установителен
иск за собственост. В същата молба ищецат твърди, че поддържа иска срещу Ж.Д.К.
и не се поддържа иска срещу Лъчезар Янев А., Р.М. Петков и Е.Г. Гулев. В последваща уточняваща молба отново се
пренинава към положителен установителен иск и се уточняма, че под израза „не
поддържаме иске срещу” не следва да се има предвид, оттегляне на иска или отказ
от иска срещу тези лица. В последваща
уточняваща молба, ставя ясно, че ответниците Лъчезар Янев А., Р.М.
Петков и Е.Г. Гулев след като са придобили по реституция правото на собственост
върху процесния имот са го прехвърлили чрез покупко-продажба на ответника Ж.Д.К..
След
многобройните уточняващи молби с определение № 1918 от 15.06.2010 г.,
производството по делото е оставено без движение с указания за действията,
които ищецът следва да извърши и последиците при неизпълнение в срок. Иецът е
бил задължен в продължения срок да уточни петитума на исковата молба и в
зависимост от правния си интерес срещу кой от ответниците къкъв иск предявява и
да представи доказателство за платена ДТ. С молба от 27.07.2010 г. ищецът
уточнява, че предявява положителен
установителен иск и след като не конкретизира срещу кои от
първоначалното посочените в исковата молба ответници, то следва, че искът е
предявен срещу всички.
В исковата
молба се излага и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че физическите лица срещу които е насочена исковата претенция са
праводатели на първия ответник Ж.Д.К., който е придобил правото на собственост
върху спорния обект чрез покупко-продажба. Ищецът оспорва правата на
собственост на праводателите, които към момента на сключване на възмездната
сделка са се легитимирали като лица с възстановени права на собственост по реда
на чл. 2 от ЗВАСОНИ. Производството по делото е мтогократно оставяне без движение,
с указания ищецът да уточни вида на предявения иск – положителен установителен
или отрицателен установителен. Доколкото има еднозначно пояснение по този
поставен от съда въпрос, следва да се приеме, че ищецът е предявил положителен
установителен иск за собственост срещу всички ответници. По отношение на
положителния установителен иск срещу ответници
от № 2 до № 4 от исковата молба съдът
намира следното: Доколкото сам ищецът
сочи, че физическите лица са праводатели на първия ответник, т.е. те са се разпоредили с правото
си на собственост в негова полза, предявяването на положителен установителен
иск е насочено към установяване на права на собственост към минал момент. Такова установяване /на права на собственост
към минал момент / е допустимо само в изрично предвидени в закона хипотези,
каквато не е настоящата. Ищцовата страна се домогва да докаже, че е налице
порок в реституционното решение на ВОС и че към датата на прехвърляне на
реституираните права, те са били непротивопоставими на ищеца. Успешна защита на
правата на собственост претендирани от ищеца, последният ще получи при
уважаване на иск с правно основание 124 от ГПК само срещу лицето, което оспорва
правата му на собственост към момента на предявяване на иска. Този ответник /първия
посочен в ИМ / може да привлече като трети лица помагачи сроите праводатели. В
тази част от производството по делото по субективно съединения иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, за
установяване на правата на собственост
на държавата, предявени от ТУ-Варна по отношение на Лъчезар Янев А., Р.М.
Петков и Е.Г. Гулев е прекратено с влязло в законна сила Определение № 3328 от 22.10.2010 г.
В исковата
молба, която обективира предявен положителен установителен иск за собственост е
необходимо ищецът да посочи придобивния способ към твърдението, че е собственик
и да въведе обстоятелствена част в исковата молба от която да се установи
твърдение, че ответника оспорва това право. Вместо това, ищецът в
първоначалната искова молба, както и във всяка следваща сочи, че не е
собственик на обекта на спорни права /обекта на спорни права е земя, а не
сграда/, а че му е предоставено да ползва и стопанисва учебен комплекс изграден
върху спорния обект – земята. В писмен отговор депозиран от всички ответници, в
това число и легитимиращият се като собственик към датата на предявяване на
иска Ж.Д.К.. В писмения отговор се посочва, че процесуалната субституция като
изключение от принципа за упражняване на правото на иск само за собствени права
се прилага само в изрично предвидени със закон случаи. Изхождайки от
разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗДС ответната страна, счита че правото да
предяви иск от името на държавата имат ведомствата на които е предоставено
право да управляват имотите. Направен е извод, че след като ТУ няма публични
държавни функции, той не е ведомство и не разполага с правото да предявява иск
от името на държавата. Съдът споделя това становище и счита, но счита че дори и
да има качеството ведомство, на ТУ не е предоставено правото да ползва или да
управлява земята, т.е.е обекта на спорни права, а само учебния комплекс за
който не е въведен правен спор. Изобщо липсва заявено придобивно основание от ищеца.
По отношение
на ответник № 1, производството по делото също е недопустимо на две основания –
липсата на активна пр. легитимация и липсата на правен интерес за ищеца – ТУ –
Варна. В последващи допълнителни молби депозирани от ищеца, се
уточнява по категоричен начин, че ищецът претендира за защита на права върху
имот, който счита за публична държавна собственост /в тази връзка и
становището, че не дължи ДТ/. В този случай, съгласно чл. 31, ал.2 от ГПК искът
следва да бъде предявен от Държавата, а тя съответно представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Налага се извода, че
ищецът претендира чужди права, за което няма право по силата на ограничителната
норма на чл. 26, ал.2 от ГПК.На това основание ищецът не е активно лигитимиран
да предяви иск имащ за предмет - закрила на права върху имот собственост на
държавата като публична такава.Следва да се отбележи още, че от съдържанието на
исковата молба не се установява твърдение, че ищеца е носител на самостоятелни
вещни права върху терена за който претендира установяване на правото на
собственост. Твърди се, че върху обекта на спорни права е изграден учебен
комплеск предоставен му за ползване съгласно действащия Общ градоустройствен
план на гр. Варна от 1987 г. и чл. 21,
ал.1, т.11 от Закона за висшето образование. Така цитираната заповед, както и
посочената правна норма, не са придобивни основания на правото на собственост.
След депозиране на писмения отговор с
горецитираното определение № 3328 от 22.10.2010 г. , производството по делото е
оставено без движение като е даден на ищеца едноседмичен срок за представяне на
доказателство за платена ДТ и утачняване на пертитума на предявения иск по
твърдението на ответника Ж.Д.К., че осъществява фактическа власт върху имота.
Препис от определението е връчено на ищаца на 02.11.2010. г. В срока, на
09.11.2010 г. и на 10.112010 г. са постъпипили две молби. Първата се отняся
само и единствено до въпроса дължи ли ищеца държавна такса, а втората уточнява,
че предявения иск е положителен установителелен за съществуване на провото на
публична държавна собственост, както и вещните права на строеж и позване за
образователна дейност на ТУ. Така посоченото уточнение не води до различен
извод относно наличието на активна процесуална легитимация и правен интерес от
предявения иск изложен по-горе. За тези процесуални предпоставки съдът следи
служебно и след като е констатирано, че не са налице, производството по делото
следва да бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. рег. № 44 308 от 09.11.2010 г. в
частта, в която се иска продължаване на срока за предстявяне на доказателства
към твърдението на ищеца, че не дължи ДТ.
ДА СЕ ПРИЛОЖАТ къв делото молби с вх. рег. № 40092/15.10.2010 г.,
44313/10.11.2010 г. , 44308/09.11.2010 г. 44309:09.11.2010 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, в която ТУ –Варна,
представляван от Доц.д-р инж. О. Азаря Ф., е предявил срещу Ж.Д.К. с ЕГН ********** ***,
представляван от адв. П.С., положителен установителен иск за собственост
върху следния недвиим имот – реална
част с площ от 3 661.50 кв.м, част
от имот с бивш пл. № 2398 и нанесен под идентификационен номер 10135.2555.320,
на основание чл.124 от ГПК, с цена на иска 205 776.30 лева, поради липса на положитилни пр. предпоставки –
активна пр. легитимация и правен интерес.
Определението може да се обжалва с
частна въззивна жалба пред ВАп.С в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.
Окръжен съдия: