Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.7.2020 г.
гр. Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
VI-ти граждански състав
на шести юли две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при
участието на секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 114 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „Б. П. П. Ф.” С.А., Париж, действащо чрез „Б. П. П. Ф.” – клон България,
срещу К.С.С., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземания на ищеца за сумата от 5381.95 лева - главница по договор за
потребителски заем № PLUS-14750530/26.4.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за сумата от 3853.79 лева – възнаградителна лихва, както и за сумата от 990.64 лева -
лихва за забава за периода от 20.12.2017 г. до 11.10.2019 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 3284/2019 г. на Великотърновския
районен съд.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е
сключен договор за потребителски заем, по силата на който на последната е
отпусната сумата от 5 500.00 лева и закупуването на застраховка от
1 848.00 лева. Заявява, че длъжникът е погасил шест месечни вноски по
заема, като на 20.11.2017 г. е преустановил плащанията по вноските, поради
което в резултат на неплащането на повече от две
вноски вземанията му договора са станали изискуеми в пълен размер.
Особеният представител на ответницата
оспорва изцяло основателността на исковата молба, като заявява, че договорът за
кредит е недействителен, тъй като същият не отговаря на част от изискванията на
чл. 10, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК – че не е спазено
изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при изготвяне на
договора, че при изчисляване на ГПР липсва посочване на взетите в предвид
допускания, а оттам - че липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посоченият процент ГПР, както и че липсва информация относно правото
на потребителя при погасяване на главницата да получи извлечение под формата на
погасителен план за извършените и за предстоящите плащания, който план да
посочва дължимите плащания, срокове и условия за извършването на същите, както
и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на база лихвения процент, и когато е приложимо - на
допълнителните разходи. Твърди, че няма данни ответницата да е уведомена за
предсрочната изискуемост на вземанията преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а отправеното с исковата
молба изявление в тази насока не може да има този ефект, доколкото в настоящото
производство ответницата се представлява от особен представител.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба поддържа исковете и моли за уважаването им.
Особеният представител на ответницата
поддържа заявеното оспорване по съображенията, изложени в отговора на исковата
молба.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
От
представените писмени доказателства се установява, че на 26.4.2017 г. между „Б. П. П. Ф.” ЕАД и К.С.С. е сключен
договор за потребителски кредит № PLUS-14750530, по силата на който на последната е
предоставена сумата от 5 500.00 лева. Според посоченото в чл. 2 от
условията по договора, от общия размер на кредита е удържана сумата от 192.50
лева за „такса ангажимент”, срещу която кредиторът „фиксира лихвения процент за
срока на договора”. В договора е посочено, че общият размер на плащанията
възлиза на 11 904.60 лева, както и че със сумата от 1 848.00 лева е
финансирано заплащането на застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“. Кредитополучателят се е задължил да
погаси кредита на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 198.41 лева, с
падеж на първата вноска на 20.5.2017 г., а на последната – на 20.4.2022 г.
Съгласно чл. 3, изр. 2 от условията на договора, с
всяка месечната вноска се изплаща част от главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалбата за кредитора. Според чл. 5, изр. 2 от условията, при просрочване на две или повече
месечни погасителни вноски, считано от датата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително с всички уговорени надбавки и с обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху всяка забавена вноска.
При сключването
на договора за потребителски кредит между „Кардиф Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф
Общо застраховане, Клон България”, от една страна, и ответницата - от друга, е
сключена застраховка „Защита на плащанията“ и „Злополука” при общи условия,
според която Анка Караиванова е дала съгласието си при настъпване на
застрахователно събитие плащането да бъде извършено в ползва на „Б. П. П. Ф.” ЕАД.
Съгласно
заключението по изготвената счетоводната експертиза, на датата на подписване на
договора и след приспадане на 192.50 лева за „такса ангажимент” от срана на
кредитора е направен превод в размер на 5 307.50 лева по посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***, че уговорената възнаградителна лихва по договора възлиза на 4 556.60
лева при годишен лихвен процент от 27.12 %, както и че общият размер на
извършените плащания от страна на кредитополучателя
възлиза на 1 190.46 лева. Отразено е, че постъпилите суми са отнесени в
погашение задължения по договора, както следва: 302.85 лева са отнесени в
погашение на главницата, 702.81 лева – в погашение на възнаградителната
лихва и 184.80 лева – в погашение на застраховката.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като в условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове със същото правно основание.
От събраните доказателства безспорно се
установява, че сключеният между страните договор притежава необходимите и
съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. По повод този договор в чл. 10
- чл. 12 ЗПК
законодателят е предвидил специфични изисквания относно реда за сключване,
формата и съдържанието му, нарушаването на част от които води до неговата
недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и
т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Касае се за особен вид изначална недействителност на договора,
тъй като посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са относими
към момента на сключването му, но въпреки опорочаването му, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като последният дължи
връщането на чистата стойност на кредит, без лихви и други разходи. В случая
особеният представител на ответника е направил възражение за неспазване на
изискванията по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1,
т. 10 и т. 12 ЗПК. Според първата разпоредба, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В случая и без помощта
на специални знания е видно, че размерът на шрифта в договора за кредит и в
условията към него е по-малък от 12 пункта, като в случая това обстоятелството
и не се оспорва от ищеца, което е видно от изложените в молбата от 21.5.2020 г.
негови твърдения. Тук следва да се има в предвид, че предвид своевременно
въведеното възражение от особения представител на ответника, именно ищецът
следваше да установи, че процесният договор отговаря
на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а такива доказателства не бяха
ангажирани. Предвид на това следва да се приеме, че е налице твърдяното нарушение на изискването за изписване на всички
елементи на договора на шрифт, не по–малък от 12, което е достатъчно договорът
за кредит да се обяви за недействителен, на основание чл. 22
вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК. Репликата, че законодателят е въвел допълнително изискване
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и шрифт –
не по-малък от 12, което изискване не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО,
не може да бъде споделена, доколкото разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК така или
иначе е част от действащото българско законодателство и ще действа до изричната
й отмяна. Тук следва да се отбележи също, че сочената разпоредбата не
противоречи на Директива 2008/48/ЕО, дори да поставя допълнително изискване
относно елементите на договора, както сочи ищецът.
След като договора е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК,
заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита т.е. само това, което е получил в заем, но не дължи лихви и други
разходи. Следователно ответницата следва да върне единствено на главницата по
договора, която е в размер на 5 500.00 лева. Доколкото ищецът е направил
признание, че ответницата е заплатила шест вноски равни на сума в общ размер от
1 190.46 лева, с оглед изначалната недействителност на договора, с тази
сума следва да се погаси съответната част от дължимата главница, но не и другите
задължения по него, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК
такива не се дължат. При това положение ответницата следва да върне на ищеца сумата
от 4 309.54 лева.
По повод вземането за застрахователна премия,
съдът намира, че за ответницата не е възникнало валидно задължение за нейното
заплащане на още едно основание - поради нищожност на клаузата, която я
уреждат. Съдът следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е
нарушена норма, предвидена в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице
неравноправна клауза. В ЗЗП и по-конкретно в чл. 143 от същия закон е дадено определение на
понятието „неравноправна
клауза” в
договор с потребител, а именно
- всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни
уговорки са неизчерпателно изброени в 18 точки от посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при общи условия. В
случая е видно, че договорът за потребителски кредит е сключен при общи
условия, т.е. при предварително определени от страна на кредитора договорни
клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил
предмет на предварително договаряне, поради което ответницата не е имала
възможност да влияе върху съдържанието му. В тази връзка следва да се отбележи,
че при сключването на договора не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, касаещи ГПР, доколкото не е посочена ясна методика относно начина на
формиране на ГПР - кои компоненти са включени в него и как точно се формира
същия. Доколкото ГПР би трябвало да сочи общите разходи за потребителя по ясен
и разбираем за последния начин, то тези разходи следва да са посочени, но в
случая това изискване не е спазено - компонентите на ГПР са неясни и дават
възможност на кредитора да завишава цената на отпуснатия кредит, което на
практика е сторено с уговорката за заплащане на застрахователна премия. В този
ред на мисли, съдът намира, че застрахователната премия всъщност е част от
договора за кредит, макар за нейната дължимост да е
оформена отделна сделка и намира, че това е сторено, за да се заобиколи
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Именно за това, съдът намира, че на
практика сумата от 1 848.00 лева представлява плащане по договора, което
обаче е над допустимия законов размер. В случая ответницата е задължена да
заплати застрахователна премия, което е видно от самите общи условия по
договора, в които покупката на тази застраховка е предвидена изначално, поради
което съдът приема, че се касае за хипотеза на злоупотреба с право от страна на
кредитора,
в резултат на която е допуснато неравноправно третиране на по-слабата икономически
страна. Предвид
на това, клаузата, уреждаща дължимостта на въпросната
премия, е нищожна, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По делото не са ангажирани доказателства
преди подаване на исковата молба кредиторът да е отправил волеизявление, че
прави кредита предсрочно изискуем, поради което задълженията на ответницата по
договора са станали изискуеми с настъпване на падежа на всяка от погасителните
вноски. Въпреки, че ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост
на кредита в заявлението си по чл. 410 ГПК е допустимо предявеният иск за
установяване дължимостта на вземанията по договора да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо. Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция е настъпил падежът на 38-та погасителна вноска, като на основание чл.
235, ал. 3 ГПК този факт следва да бъде съобразен от съда. От направеното от
ищеца признание, доколкото същото касае неизгоден за него факт, се установява,
че ответницата е заплатила сумата от 1 190.46 лева и доколкото страните са
се съгласили с инкорпорирания в договора погасителен план, при погасяването на
задълженията следва да се има в предвид именно същият. Тъй като съдът прие
договорът за недействителен, в погасителната вноска не следва да се включва в
стойността на възнаградителната лихва и
застрахователната премия, т.е. в погасителната вноска се включва само
главницата от 91.67 лева (5 500.00 лева/60 вноски). Следователно със
заплащане на сумата от 1 190.46 лева ответницата е погасила изцяло 12
погасителни вноски (общо 1 100.04 лева) и отчасти 13-тата
вноска - до сумата от 90.42 лева. В тази връзка следва да се приеме, че
задължението на ответницата за главница по договора към приключване на съдебно
дирене е в размер на 2 293.00 лева, включващо незаплатената
главница по вноските от 13 до 38, включително. След като кредиторът не е обявил
волята си да направи кредита предсрочно изискуем, той не е поставил ответницата
в забава и последната е настъпила на падежа на всяка от незаплатените
вноски, от който момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Обезщетението за забава при плащането на
главницата за периода от 20.5.2018 г. до 11.10.2019 г., изчислено по реда на чл.
162 ГПК за вноските с настъпил падеж възлиза
на 102.30 лева, като от подаване на заявлението насетне се дължи законна лихва върху падежиралата
част от главницата.
С оглед
гореизложеното, предявените установителния иск се
явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2 293.00 лева – главница и за сумата от
102.30 лева – обезщетение за забава
за периода от 20.5.2018 г. до 11.10.2019 г.
Доколкото е налице вътрешнопроцесуалното
условие (отхвърляне на част от установителните
искове), следва да бъдат разгледани предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове, по повод на които съдът намира следното: Съгласно
установената съдебна практика (Решение № 139/5.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г.,
I т.о. на ВКС, Решение № 198/18.1.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., I т.о. на
ВКС, Решение № 114/7.9.2016 г. по т.д. № 362/2015 г., II т.о. на ВКС и пр.),
ако волеизявлението на кредитора за предсрочната изискуемост
се съдържа в исковата молба по чл. 422 ГПК, може да се приеме, че предявяването
на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, поради което моментът на предсрочната изискуемост
настъпва с получаването на преписа от исковата молба. В тази хипотеза условието
за разглеждане на осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност
с установетелните искове по чл. 422 ГПК, е
отхвърлянето на последните, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди
заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в
исковата молба (несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни
искове), а именно – уведомяване на длъжника по кредита за изявлението за
настъпване на предсрочната изискуемост със самата
искова молба. В случая с исковата молба, предявявайки евентуално съединените
осъдителни искове, ищецът се позовава на настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, което негово
волеизявление е достигнало до ответницата с получаване на преписа от исковата
молба, макар същият да е получен от назначен особен представител. Предвид на
това и имайки в предвид, че към този момент са били налице предпоставките на
чл. 5 от условията по договора, то всички вземания по договора са станали
предсрочно изискуеми с получаването на преписа от исковата молба. С оглед на
това вземанията за главница до края на договора по оставащите 22 вноски се
дължи в пълния му размер от 2 016.74 лева. Върху непогасения
остатък от главницата се дължи законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост, т.е. от подаването на
исковата молба до датата на плащането.
По разноските:
Предвид изхода на делото, от присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 254.53 лева в тежест на
ответницата следва да се възложи сумата от 59.62 лева, която следва да се
присъди на ищеца съразмерно с уважената част от предявените установителни
искове.
В настоящото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса, за особен представител и за вещо лице, както и за юрисконсултско възнаграждение, като съдът намира, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 100.00 лева. По
този начин към реално направените от ищеца разноски следва да се прибави
определеното юрисконсултско възнаграждение, които
събрани се равняват на 894.90 лева. С оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 386.09 лева, които следва да се присъдят на
ищеца съразмерно с уважената част от предявените установителни
и осъдителни искове.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.С.С.,
ЕГН ********** дължи на „Б. П. П. Ф.” С.А., Париж, действащо чрез „Б. П. П. Ф.”
– клон България, ЕИК ***сумата от 2 293.00 лева – главница по договор
за потребителски кредит № PLUS-14750530/26.4.2017 г., ведно със законната лихва от 28.10.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 102.30 лева –
обезщетение за забава за периода от 20.5.2018 г. до 11.10.2019 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 3284/2019 г. по описа на Великотърновския районен съд, като
отхвърля претенцията за
установяване дължимостта на разликата над сумата от 2 293.00
лева до пълния претендиран размер от 5 381.95 лева - главница по потребителски кредит, претенцията за
разликата над сумата от 102.30 лева до
пълния претендиран размер от 990.64 лева
- обезщетение за забава, както и претенцията за установяване дължимостта на сумата от 3 853.79 лева - възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН ********** да заплати на „Б. П.
П. Ф.” С.А., Париж, действащо чрез „Б. П. П. Ф.” – клон България, ЕИК ***сумата
от 2 016.74 лева - главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14750530/26.4.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 9.1.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля осъдителните претенции за
разликата над сумата от 2 016.74 лева до пълния претендиран
размер от 5 381.95 лева - главница по договор за потребителски кредит № PLUS-14750530/26.4.2017 г., за сумата от 3 853.79 лева - възнаградителна лихва и за сумата от 990.64 лева - обезщетение за забава.
ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН ********** да заплати на „Б. П.
П. Ф.” С.А., Париж, действащо чрез „Б. П. П. Ф.” – клон България, ЕИК ***сумата
от 386.09 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски, както
и сумата от 59.62 лева, представляваща разноските, направени по ЧГД № 3284/2019 г. по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: