Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в
закрито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа търговско дело № 411 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на „Й.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, чрез адв. Е.В.,***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 95, вр.
чл. 95а от ЗАПСП срещу „Н.А.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът „Й.Б.“ ЕООД твърди в исковата си
молба, че в началото на 2018 година актрисата – продуцент Д.Д.(управител
на ищцовото дружество) била поканена от сценариста З.К.(управител
на ответното дружество „Н.А.“ ЕООД) и режисьора Н.С.заедно да реализират филм
със заглавие „Танго в тунела“ (Филма). Сценаристът разполагал с готов сценарий,
но не и с финансовия и организационен ресурс, за да заснеме сам продукцията,
поради което се обърнал към Д. Д.. Последната предложила на сценариста, чрез
продуцентските си дружества, да обединят усилия и да заснемат филма в
пълнометражен игрален вариант, което било прието.
Излага твърдения, че на 27.04.2018 г.,
между ищеца и ответното дружество „Н.А.“ ЕООД бил
сключен продуцентски договор, озаглавен „Договор за сътрудничество и съвместна
дейност“, с равно участие в проекта на двете страни. Ищецът счита, че
сключеният между страните договор е продуцентски, с оглед предмета, определен в
чл. 1 от същия и заложената цел – създаване на Филма чрез обединяване и
целенасочено използване на съответните ресурси и възможности на двете
продуцентски дружества. Посочва, че финансовите постъпления от реализацията на
проекта били предвидени да се разделят по равно между продуцентите след като
бъде заплатено възнаграждението на режисьора и операторите. Било предвидено
всеки от продуцентите да участва в дейностите съобразно финансовите си
възможности. Извън съвместните дейности, в договора били предвидени и
специфични задължения без срок за всеки от продуцентите. Ответникът се
ангажирал с финансовото обезпечаване на снимките, постпродукцията и дейностите
по логистиката. Твърди, че ищецът се ангажирал с пиара и разпространението на
филма по фестивали. И двамата продуценти заедно подписали договори с
режисьорите, операторите и актьорите.
Поддържа, че договорът между страните
бил изцяло изпълнен – Филмът бил завършен и за първи път прожектиран пред
публика на 13.03.2019 г., в столичното кино „Люмиер“,
в рамките на фестивала „София филм фест“. Сочи, че
Филмът бил част и от други фестивали, като постигнал международни успехи и
спечелил награди, включително голямата награда на журито в категорията
„Най-добра актриса“ за Д.Д., в ролята ѝ на
„Мария“ на фестивала „Los Angeles Motion
Picture Festival”
в САЩ.
Ищецът излага, че след този момент (през
втората половина на 2019 г.) работните взаимоотношения между Д.и К.започнали да
се влошават. Посочва, че ответникът извършил целенасочени действия, с които
нарушил правата му на съпродуцент. Тези нарушения се изразявали в следното:
К.не споменавала коректно или изобщо
името на Д.Д.или продуцентската ѝ компания в
свои постове в социалните мрежи, интервюта или публични изказвания. Започнала
да създава впечатление у третите лица, че тя лично и чрез фирмата си била
единствен продуцент на Филма. В чатове с екипа на филма си позволявала
унизителен тон спрямо Данева, определяйки желанието ѝ да бъде третирана
като равнопоставен продуцент като „нагло поведение“.
На 17.09.2019 г. К.и Н.С.гостували в
предаване по БНТ, за което никой друг от екипа не бил уведомен. В анонса на
предаването, публикуван на сайта на БНТ и разпространен в публичното
пространство, като автори на Филма се споменавали само Н.С.и З.К.. Ищецът
протестирал срещу това поведение, в отговор на което получил по имейл, на
17.09.2019 г., предизвестие за прекратяване на продуцентския договор, изпратено
от ответното дружество. Неимуществените права на ищеца отново били засегнати,
тъй като предизвестието било качено в общ част с екипа на филма и достигнало до
знанието на всички. Оспорва начина на уведомяване за прекратяването на
договора, тъй като страните не били предвидили изрично такъв способ за
уведомяване.
На 07.10.2019 г. ищецът
„Й.Б.“ ЕООД връчило на ответното дружество, чрез нотариус В.Г., рег. № 340
на НК, покана, с която го предупреждава да спре да нарушава продуцентските му
права върху Филма. Въпреки изпратената покана, ответникът продължавал да
демонстрира, че се счита за единствен продуцент на произведението.
Посочва, че през септември 2019 г., без
знанието и съгласието на ищеца, управителят на ответното дружество подало
заявка към дистрибуторската компания „Джавада филм“, да представи Филма на
международно филмово изложение в Токио на 22 – 24 октомври, 2019 г. Твърди, че
в информацията за филма в каталога на „Джавада филм“,
като продуцент на Филма било изписано единствено името на З.К.и нейното
продуцентско дружество „Н.А.“ ЕООД. От кореспонденция между ищеца и
дистрибуторската компания станала ясно, че „Джавада
филм“ получило невярна и подвеждаща информация. Сочи, че филмовото изложение в
Токио било комерсиално, тоест бил направен опит да се продаде Филма без
участието на ищеца – съпродуцент.
Посочва, че в информацията към трейлъра на Филма, качен във видео платформата YouTube от ответника, липсвало името на ищеца „Й.Б.“
ЕООД като продуцент, а като такъв бил посочен само З.К.като физическо лице.
На 13.01.2020 г., на страницата на филма
във Фейсбук, К.публикувала публикация във връзка с
Деня на българското кино, към която бил добавен и трейлъра
на Филма, като в информацията към него и в самата публикация името на продуцента „Й.Б.“ ЕООД било
премахнато. Като продуцент на филма отново било посочено единствено ответното
дружество. Посочва, че в информацията към Филма на фестивала „Златна роза
2019“, като продуцент на Филма бил посочен и ищецът, тоест била налице подмяна
на публично оповестена вече информация.
Ищецът посочва и друго нарушение от
страна на ответника – управителят на ответното дружество – г-жа К.започнала постпродукционно доработване на цветовете и звука на Филма,
без знанието и разрешението на „Й.Б.“ ЕООД. Ищецът
твърди, че на 16.01.2020 г., г-жа Д.не била допусната до техническа прожекция
на Филма в студиото на тонрежисьора, по разпореждане на К.. От присъствал на
прожекцията член на екипа, ищецът разбрал, че името и логото на продуцентското
му дружество било премахнато и от финалните надписи на Филма. Появило се логото
друго дружество, с което ищецът не бил сключвал договор за каквото и да е
участие във филма – „Б.М.“. След прожекцията К.заявила пред двамата режисьори и
двамата оператори, че вече единствено тя притежава продуцентските права върху
Филма и нямало нужда от знанието и съгласието на ищцовото
дружество за направените промени на звука и цветовете, както и относно
участието на „Б.М.“.
Ищецът счита, че чл. 9 от договора между
страните не може да се прилага след 13.03.2019 г., когато филмът бил
прожектиран пред публика целта му била изпълнена..
Предвид изложеното моли съда да осъди ответника
да му заплати обезщетение за накърняване на сродните му имуществени и
неимуществени продуцентски права върху филма „Танго в тунела“
С уточняваща молба от 09.03.2020 г.
ищецът пояснява, че имуществените вреди в размер на 5000 лева представляват
пропуснати ползи, произтичащи от предоставянето на Филма от страна на
ответника, чрез „Джавада филм“, за вторично
използване – публично прожектиране и разпространение на комерсиалния Токийски
фестивал (TIFFICOM 2019). Ищецът твърди, че би разрешил подобен род използване
само срещу заплащане.
Въз основа на молба от 02.12.2020г.
съдът е допуснал увеличение на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от 5000 лева на 7000 лева.
Ответникът
„Н.А.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба в срок, в който излага
съображения за неоснователността на предявените искове. Твърди, че възникналият
спор произтича от сключения между страните Договор за съвместна дейност. Сочи,
че задълженията на ищеца били уредени в чл. 5 от договора, като основно
включвали представянето на продукта (Филма), връзки с обществеността,
изпращането му по фестивали, които да го промотират и
разпространението на готовия продукт. В задълженията на ответното дружества
влизало изготвянето на продукта. Ответникът счита, че с оглед поетите
ангажименти в сключения между страните договор, ищецът не е носител на
продуцентски права.
Посочва, че съгласно чл. 62, ал. 3 ЗАПСП
продуцент е физическо или юридическо лице, което организира създаването на
произведението и осигурява финансирането му, а съгласно определението, дадено в
т. 20 от ДР на Закона за филмовата индустрия продуцент е лицето, което инициира
и осъществява организацията на филма от собствено име, осигурявайки
необходимите за целта финансови и други условия. В тази връзка посочва, че
всички разходи и необходими разрешителни за снимките на Филма били получени на
името на ответника, в качеството му на продуцент, тъй като „Н.а.“ ЕООД поел „производството на филма“. Договорите,
които ищецът сключвал били единствено в изпълнение на поетото задължение по
договора за промотирането и разпространението на
филма. Единствено в договорите с режисьор, оператор и сценарист присъствал като
контрагент и ищцовото дружество, тъй като било
договорено заплащане – процент от получените приходи от разпространението на
филма, което отговаряло на задължението на ищеца по договора за съвместна
дейност. В останалите договори с актьори и музиканти страна било единствено
ответното дружество „Н.а.“ ЕООД.
Посочва, че след като процесният договор за съвместна дейност бил прекратен,
носителите на авторски права на Филма подписали нов договор с друго дружество
за разпространяване на вече готовия продукт. Ответникът излага твърдения, че ответното
дружество е сключило договорите с
актьорите, музикантите и
техническия екип. Оспорва твърденията
на ищеца, че става въпрос за готов продукт, тъй като решението за неговото
завършване било взето на 16.01.2020 г.,
на която двамата режисьори, двамата оператори и сценариста определили, че филмът вече е завършен, звукът бил оправен и филмът
можело да бъде показан на комисията от Националния филмов център с цел
изваждане на виза. Твърди, че ищецът знаел, че филмът не е доработен, като от писмо
от 17.10.2019 г. е видно, че управителят на ищцовото
дружество е бил наясно с техническия проблем със звука и че към 17.10.2019 г. филмът
не е завършен.
Твърди, че на 13.03.2019 г. било
първото показване на филма, но в рамките на фестивал. Посочва, че фестивалните
участия се правели с цел „промотиране“ на филмите и
такива излъчвания преди изваждане на визата не били забранени от закона. Това
участие не било премиерата на Филма – първа публична прожекция в киносалон с
платен вход и разпространителска цел съгласно Закона
за филмовата индустрия.
Ответникът поддържа, че
съображенията му за прекратяване на процесния договор
между страните били следните: ищецът не бил регистриран като разпространител в
Националния филмов център, за да може да получи виза за филма, без която
разпространението на филма би било забранено. Едва след получаване на виза се
насрочвала дата за показ, която дата се считала за официална премиерна дата.
Посочва още, че в рамките на фестивалните участия е трябвало да е налице пиар
кампания за промотиране на филма в телевизии,
вестници, радиа и интернет, както и в блога на „Ню актърс студио“. От страна на ищеца били публикувани само
три статии във вестник „Блиц“. Поддържа,
че през 2018 г. и 2019 г. представители на екипа на ответника давали
най-различни интервюта в множество предавания, нито едно от които не било
организирано от ищцовото дружество. Твърди, че
управителят на ищцовото дружество - Д.Д.имала качеството на актриса и длъжността „директор
продукция“ или „линеен продуцент“. Пояснява, че човекът с тази длъжност бил
част от екипа на продуцента и имал мениджърска роля и задача да извършва
надзорна дейност над екипа и тяхната работа на терен по време на снимките, но
няма правомощията на продуцент. Посочва, че имало случаи, в които Д.Д.публикувала на публични места колаж само с логото на
нейното продуцентско дружество, без да постави логото на ответника, както и че
е присъствала самостоятелно на прожекции на Филма, без да уведоми останалите
членове на екипа. Ответникът сочи, че на 19.11.2019 г. сключил договор за постпродукционно доработване на звука заради опасения, че
поради техническия проблем със звука, ще бъде отказана виза на филма от НФЦ,
съответно филмът няма да може да бъде показан по кината. Твърди, че след
изтичане на срока за предизвестието за прекратяване на договора между страните
(17.10.2019 г.), подал заявление за издаване на виза и вписване като
разпространител, както и предложил на „Джавада филм“
да представят и промотират филма на изложение в
Токио, провеждащо се всяка година от 22-24 октомври. Излага, че на 17.02.2020
г. изпратил нотариална покана до ищцовото дружество,
с която още веднъж изложил причините за едностранното прекратяване на договора
между страните.
Претендира
разноски.
Ответникът „Н.а.“
ЕООД, в срока за отговор на исковата молба, е предявил насрещен иск срещу „Й.Б.“ ЕООД за осъждане на
последния да му заплати сума в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от „Н.а.“ ЕООД, вследствие на неизпълнение на
задължения на „Й.Б.“ ЕООД, поети със сключен между
страните договор от 27.04.2018 г.
С уточнителна
молба от 12.10.2020 година уточнява, че претендира вреди представляващи
пропуснати ползи в размер на 9660 лева, изразяващи се в следното: ищцата е
предложила филма за разпространение на
БТВ Медия Груп в недовършен вид /звук и оцветяване/, поради което същият е
отхвърлен с недобри квалификации и телевизонната му
реализация е рисково възпрепятствана; ищцата самоволно чрез имейли си до разпространителите на Джавада филм е свалила филма от селекцията им на
българските филми, които те с промотираща цел
представили на най-голямото изложение на
филми в Азия – Тиффком 2019, къдито
филмът имал шансове;предизвикала предизвестие за прекратяване на договора с
разпространителите от У.Ф.ЕООД; допуснала да бъдат селектирани и излъчени в
рамките на фестивала „Любовта е лудост“ 2019 година във Варна, без уведомление
на ищеца по насрещния иск като допуснал неточности и объркани имена в
подадената информация към фестивала. Претендира и обезщетение за вреди,
изразяващи се в загуба в размер на 340 лева, а именно: регистрирането като
филмов разпространител на „Н.А.“ ЕООД като продуцентско дружество, за да
предлага само филма си на фестивали, изложение
и пазари, което съгласно договора между страните, представлявало
задължение на „Й.Б.“ ЕООД- разход в размер на 240 лева и такса виза „Танго в
тунела“ – също договорно задължение на другата страна – в размер на 100 лева.
С
отговора на НИМ,
ищецът „Й.Б.“ ЕООД оспорва насрещните искове по основание и размер. Посочва, че
претенциите във връзка с договора, сключен с У.Ф.ООД е недопустим, тъй като
същият е сключен след завеждане на
исковата молба.
По делото са отделени като безспорни и
установени следните факти и обстоятелства: че страните са сключили договор
за сътрудничество и съвместна дейност от 27.04.2018 г., че без знанието на
ищеца, ответникът предоставил на „Джавада филм“
разпространението на Филма на Токийския фестивал в Токио, че без знанието и
разрешението на ищеца ответникът възложил на трето лице изменението на звука на
Филма.
По делото е прието заключение на СТЕ.
Събрани са гласни и писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
По делото не
се спори относно следните факти и обстоятелства: че страните са сключили договор
за сътрудничество и съвместна дейност от 27.04.2018 г., че без знанието на
ищеца, ответникът предоставил на „Джавада филм“
разпространението на Филма на Токийския фестивал в Токио, че без знанието и
разрешението на ищеца ответникът възложил на трето лице изменението на звука на
Филма.
С оглед искането на ищеца,
по реда на чл. 192 от ГПК от третото неучастващо по делото лице „Д.Ф.“ ЕООД е постъпила молба, в която се сочи,
че дейността им по разпространение на филми е с информационна и рекламна цел.
Пояснява се, че „Д.Ф.“ ЕООД действа като посредник на международни изложения и
фестивали, с цел да се даде възможност на правоносителите
да се свържат с потенциални купувачи. „Д.Ф.“ ЕООД не продава филмите, а
получава хонорар от страните – правоносител и
купувач, в случай че на изложението е демонстриран интерес от такъв и се осъществи
продажба на филма.
По делото е изслушано
заключение на съдебна експертиза в областта на интелектуалната собственост, от
което се установява, че звуковата картина на филма преди преработката на звука,
предприета от ответника, показва множество дефекти (пропадане на звука, липса
на автентична звукова характеристика на звуковите канали, изчезване изцяло на
звука в даден канал и др.) и като цяло становището на вещото лице е че не са
спазени техническите изисквания за панорами на звука. В този вариант на фирма
озвучаването не е отговаряло на изискването на стандарт EBU R 128, поради което
не е било възможно излъчването му в нито една телевизионна медия в рамките на
ЕС. При изследването на материалите след корекциите на звука, вещото лице
посочва, че доработването е било необходимо, за да се премахнат множеството
недостатъци и дефекти, като е постигнато ниво при което филмът вече отговаря на
добрите практики и може да бъде представен пред широка аудитория, макар че и
тук се наблюдава несъответствие със стандарта EBU R 128 по показателя истинско
пиково ниво на гръмкост в рамките на половин секунда. В о.с.з. от 24.02.2022г.
вещото лице пояснява, че е възможно, когато несъвършенствата в звука са
несъществени да бъдат коригирани от самата медия, която иска да го излъчи.
В частта, касаеща цвят, контраст и формат експертите са установили че
филмът след преработката има по-добри характеристики, наблюдава се творческото
въздействие, подобряващо възприемането на изображението от зрителите. В открито
заседание се отбелязва, че постпродукционната
доработка на цветовете не води до създаване на ново произведение на филмовото
изкуство, както и че двете копия на филма (преди и след преработката) имат
някои дребни различия, но според вещите лица не представляват два различни
филма.
От разпита на свидетелите се
установява, че след влошаването на отношенията между Д.Д.и З.К., изпращането на имейл за прекратяване на процесния договор за съвместна дейност (на 17.09.2019г.) и
полученият отказ от БТВ за
закупуване на филма (17.10.2019г.), ответникът е демонстрирал, че качеството на
продуцент на ищецът е отпаднало и ответното дружество е единствен продуцент на
филма, включително като не е допуснал ищеца на техническата прожекция на
16.01.2020г. и е предложил филма за участие на Токийския фестивал чрез
договорка с Д.Ф. ЕООД. Свидетелят Н.С.пояснява, че сценарият е бил написан
преди 7-8 години и е бил готов, когато е започнало формирането на екипа по
заснема не филма. Същият отбелязва, че качеството на звука не е било добро към
датата на излъчването на филма на София Филм Фест, но
всички са желаели продукцията да бъде показана на фестивала, поради което никой
не е възразил относно представянето й в този вид. Допълва , че Д.Д.е изпълнявала организаторски и PR функции, но според този
свидетел продуцент на филма е дружеството,
представлявано от
З.К.. Установява се също, че по
инициатива на З.К., без съгласието на Д.Д., е
направена доработка на звука и картината на филма, а логото на „Йелоу Брик” е било премахнато от
началните надписи.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 62, ал. 1 ЗАПСП, автори на аудиовизуалното произведение са физическите
лица, в резултат на чиято творческа дейност то е създадено. В случая това са сценаристът,
режисьорите и операторите на филма. Сродното на авторското право на продуцента възниква
с обективирането на филма, въз основа на сключените
със съавторите договори за създаване и използване на произведението, по чл. 63, ал.
1 ЗАПСП. Създаването следва да се
отнесе към очаквания творчески резултат от съвместната дейност на всеки от
авторите.
Съгласно
чл. 63, ал. 1 ЗАПСП авторите по сключват с продуцента писмени договори, с
които, ако не е уговорено друго или този закон не предвижда друго, се смята, че
му предоставят както за страната, така и за чужбина изключителното право за
размножаване на произведението, публичното му прожектиране, излъчването му по
безжичен път или предаването и препредаването му по кабел, възпроизвеждането му
върху видеоносители и тяхното разпространение,
предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до
него или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от
място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, както и правото да
разрешава превода, дублирането и субтитрирането на
текста. Продуцентът дължи възнаграждение на авторите за отстъпените права.
В конкретния случай ищецът „Й.Б.”
ЕООД твърди, че е понесъл вреди от нарушаването на имуществените и
неимуществените му права като продуцент на филма „Танго в тунела”. За
установяване качеството си на продуцент ищецът се основава на Договор за
сътрудничество и съвместна дейност от 27.04.2018г., сключен между ищцовото и ответното дружество. Предвиденото в договора
сътрудничество е определено като съвместна продуцентска дейност. Съгласно чл.
4, ал. 4 от договора ответникът “Н.А.” ЕООД се ангажира с финансовото обезпечение на
снимките и постпродукцията, а “Й.Б.” ЕООД поема процеса на разпространение и
изпращане по фестивали на филма, както и организира PR кампания по промотирането на филма.
Както се установява от доказателствата по делото,
към датата на сключване на този договор сценарият вече е бил изготвен от З.К..
Същата не е подписала договора за съвместна дейност в качеството си на автор.
Спорът между страните се заключава в това дали
ищецът е придобил качеството на равноправен продуцент на филма, съвместно с
ответника.
Предвид гореизложеното съдът намира, че процесният договор за съвместна дейност не притежава
характеристиките на договор по чл. 63 от ЗАПСП.
Видът на договорите се обуславя от характера на престациите по тях. С продуцентския договор по чл. 63 от ЗАПСП се регламентира създаването на аудиовизуалното произведение и
предоставянето на имуществени права за използването му. Договорът следва да
съдържа от една страна волеизявленията на авторите, които отстъпват правото на
използване върху творческото си произведение, а от друга страна на продуцентите,
които се задължават да заплатят възнаграждение на авторите за предоставените им
права. Страните са обвързани с целта на този договор (създаване на филм и
използването му за извличане на приходи. Както е прието в решение № 92 от
26.03.2021 г. по т. д. № 231/2019 г., Т.К.., I Т.О. на ВКС, всяка от страните
по договора по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, дължи характерните за договора престации: авторите дължат предоставяне резултата от
творческия си труд по създаване сценария, респ. режисирането и заснемането на
филма, но също, с оглед предоставените на продуцента изключителни права за
използване на произведението, дължат отрицателната престация,
след създаването му да не използват същото по начина, за срока и на
територията, уговорени в договора, нито да отстъпват това право на трети лица.
Продуцентът дължи организирането и финансирането на филма, както и
отрицателната престация да не използва
аудиовизуалното произведение, след създаването му, в разрив със съдържанието на
отстъпените му имуществени права, както и
да не използва произведението по начин, накърняващ неимуществените права
на съавторите. Това поведение продуцентът дължи на съавторите именно на
основание сключените с тях договори по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, квалифицирани като
първични, спрямо последващо сключваните от него с вторични ползватели.
При прочита на договора за съвместна дейност се
установява, че с него на ищеца и ответника не са отстъпени права от авторите на
филма, поради което съдът намира, че този договор е за съвместна дейност и
усилия с оглед осъществяването на филма, но без да попада в хипотезата на чл.
63 от ЗАПСП и без от него за страните да възникват права на продуценти.
Съдът дължи да разгледа и
договорите, сключени между ищцовото и ответното
дружества с авторите на филма. Страните по настоящия спор са възложили на Н.С.и
на С.А.„да бъдат режисьори на филма”, на М.Х.да бъде оператор и на З.К.да бъде
сценарист на филма. Като предмет на всички тези договорите е посочено, че се цели
да бъдат уредени взаимните права и задължения между страните по повод и при
работата в филма, като е посочено заглавието на филма – „Танго в тунела” и са
изброени имената и качествата на авторите - лицата, които са сценарист,
режисьори и оператори. Други изисквания и технически характеристики на филма не
са отразени в договорите. Изпълнители по посочените договори са авторите на
филма, ищцовото и ответното дружество са възложители.
Договорът, подписан от З.К.като физическо лице и автор (сценарист) с двете дружества
„Й.Б.“ ЕООД и „Н.А.“ ЕООД също не съдържа предоставяне на правата върху
сценария с цел изготвянето на филм и неговото разпространение. С цитираното
решение на ВКС е прието, че самостоятелното възлагане от продуцента създаването
на сценарий за филм, макар да поражда права и задължения като по договор за
изработка, не поражда за никоя от страните права, защитими по реда на Глава
VІІ, раздел V от ЗАПСП.
С молба от 11.10.2021г.
ответникът е представил договор, обективиран в
декларация- съгласие (л. 348), съгласно разпоредбите на който сценаристът З.К.,
в качеството си на сценарист, отстъпва на „Н.А.“ ЕООД като продуцент правото да
произведе филма по готовия сценарий. Посоченият договор съдът не кредитира, предвид
факта, че документът е представен в копие, което не е заверено от страната и то
след срока за отговор на искова молба, поради което това действие е преклудирано.
Поради изложеното, договорите,
сключени от страните по настоящия спор, не могат да се квалифицират като такива
по чл. 63от ЗАСПЗ, с които се отстъпват на продуцентите изключителни права за
използване аудиовизуалното произведение.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗАПСП продуцент е лицето,
което организира създаването на произведението и осигурява финансирането му. В
случай, че продуцентите на филма са повече от едно лице, продуцентските права
им принадлежат общо, като за всяко използване на произведението и за
преработването му е необходимо съгласието на всички продуценти (арг. от чл. 90в, вр. чл. 8 ЗАПСП). От задълженията на Й.Б. ЕООД по договора за съвместна дейност, както и от събраните доказателства се установява, че ищецът
не е поемал задължения да организира създаването на процесния
филм и да осигурява финансирането му по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ЗАПСП. По делото не са ангажирани и доказателства в този
смисъл, за да се признае на ищеца правото на продуцент. Представена е
кореспонденция по електронната поща, съгласно която едноличният собственик на
капитала на „Й.б.“ ЕООД – Д.Д., е преговаряла с
представители на Международния филмов фестивал „София филм фест“
процесният филм да бъде включен в програмата на
фестивала, но тези действия не представляват организиране създаването на филм и
осигуряване на финансирането му - кумулативно предвидените с разпоредбата на
чл. 62, ал. 3 от ЗАПСП предпоставки, за да бъде едно лице продуцент на
аудиовизуално произведение. Липсват доказателства за извършване на продуцентска
дейност от ищеца по организиране създаването на процесното произведение и
осигуряване на финансирането му. Следователно, в случая за ищеца не са
възниквали продуцентски права въз основа на цитираните договори.
Освен изложеното,
действието, от което се твърди да са настъпили вреди (пропуснати ползи от
представянето на филма чрез Джавада Филм на Токийския
Фестивал), не се е осъществило – филмът е свален от селекцията на Джавада Филм вследствие на кореспонденцията с Диляна Денева
и не е разпространен и прожектиран. От писмото на Джавада
Филм, постъпило по реда на чл. 192 ГПК, става ясно, че дружеството не закупува
филми и не заплаща цена за тях, а действа само като посредник, улесняващ чрез
прожекцията намирането на потенциален купувач. Хонорар се заплаща на Джавада Филм при подписване на договор за продажба на права
върху филма между правоносителите и купувача. Следователно
от самото представяне на филма на Токийския фестивал не са се очаквали приходи
и не могат да се обосноват пропуснати ползи.
В допълнение следва да се
отбележи, че въпросът дали филмът е бил завършен при прожектирането му пред публика на
13.03.2019 г., в столичното кино „Люмиер“, в рамките
на фестивала „София филм фест“ не е обуславящ относно
правото на носителя на авторски права да прекрати договора, дори той да е
изпълнен с обективирането на филма. В случай на
виновно неизпълнение на продуцента след завършването на филма договорът по чл.
63 от ЗАПСП може да бъде развален и продуцентът би изгубил правата си по
използване и разпространение на филма за напред (решение № 92 от 26.03.2021 г. по т. д. № 231/2019
г., Т.К., I Т.О. на ВКС).
Предвид възприетото от съда
заключение, че по силата на процесния договор за
съвместна дейност за ищеца „Й.Б.“ ЕООД не са възникнали продуцентски
права върху филма „Танго в тунела“, в съответствие с разпоредбите на ЗАПСП, неоснователни
се явяват исковете за нарушени неимуществени продуцентски права на ищеца, тъй
като неговото съгласие за използване и разпространяване на филма, за сключване
на договори с музиканти за използване на произведенията им във филма и др., не
е необходимо.
С оглед крайния извод за
неоснователност на исковете, на ответника
„Н.А.” ЕООД следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски,
които в списък
по чл. ГПК (л.230) се сочи да са в размер на 2 200 лева, представляващи 1200 лв. –адвокатско възнаграждение
и 1000 лв.- депозит за в.л.
Съдът установи, че с договора за правна защита и съдействие от 10.08.2020г. (л. 97) е
уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на в размер на 800 лева, поради което искането за
присъждането на остатъка от 400 лева се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По насрещния иск:
Претенцията си за присъждане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди ищецът по насрещния иск
обосновава със следното неизпълнение на договора за съвместна дейност от страна
на „Й.Б.“ ЕООД: филмът е предложен на БТВ с недовършен звук и картина и
телевизионната му реализация е била възпрепятствана; в резултат на
кореспонденцията с Джавада Филм , последното е
свалило Танго в тунела от селекцията си; предизвикано е прекратяване на
договора с Узана Филм; на фестивала Любовта е лудост
филмът е прожектиран с грешки, като Й.Б.не е
организирало уведомяването и присъствието на екипа; направени са парични
разходи за регистриране на Ню Актърс като
разпространител и за изваждане на виза на филма.
От представените по делото доказателства и
електронна кореспонденция се установява, че медията е отказала да закупи филма
с аргумент, че няма да представлява интерес за аудиторията й. Доказателства за
недопустимо според БТВ качество на звука и картината не са ангажирани, поради
което не може да се направи извод, че предоставянето му в необработения вариант
е било решаващо за преценката на телевизията да не закупи филма.
Обстоятелството, че филмът е свален от селекцията
на „Д.Ф.““ ЕООД не се намира в пряка причинно-следствена връзка с нанасянето на
имуществени вреди, тъй като както беше пояснено по- горе, самото прожектиране
на филма на Токийския фестивал не носи приходи на правоносителите
и не се заплаща от страна на посредника Д.Ф. ЕООД. Изложеното се отнася и до
прожекцията в рамките на фестивала Любовта е лудост, на който не са изплатени
възнаграждения.
Освен това Й.Б.е имало задължението да
разпространява филма, но не и да осигурява присъствието на целия екип на
прожекциите. Следва да се поясни, че в конкретния случай съдът не изследва
въпроса дали Ню Актърс притежава качеството
продуцент, тъй като последното твърди вреди от неизпълнението на договора, а не
от нарушаване на продуцентските му права.
Относно прекратяването на договора за
разпространение на филма относимо е оплакването на Н.А.
ЕООД, че Й.Б.не е можело само да разпространява филма, поради което се е
наложила регистрацията на „Н.А.“ ЕООД като разпространител, както и сключването
на договора с „У.Ф.“ ЕООД. В тази посока съдът счита, че при прочит на договора
за съвместна дейност (чл. 5) и тълкуване волята на страните по смисъла на чл.
20 от ЗЗД, може да се заключи, че на „Й.Б.“ЕООД е било възложено да промотира филма и да осигурява участието му на фестивали, с
цел довеждането му до знанието на публиката. Не се установява задължение на „Й.Б.“
ЕООД за комерсиално разпространяване на филма по кината. Изрично е посочено, че
PR кампанията, която „Й.Б.“ ЕООД следва да
осъществи, е относно промотирането на филма. Относно
договорът, сключен с У.Ф.ЕООД следва да се обърне внимание, че удостоверението,
издадено от НФЦ, в уверение, че „Н.А.“ ЕООД е регистрирано като разпространител
на филми, е от 02.06.2020г., а договорът с „У.Ф.“ ЕООД е сключен след това – на
01.07.2020г. Следователно преценката на авторите на филма, подписали договора,
е че е необходимо да възложат тази работа на „У.Ф.“ ЕООД, макар да може да се
поеме от дружеството на ищеца по насрещния иск – Н.А. ЕООД. По делото не са
представени доказателства, установяващи по какъв начин действията на „Й.Б.“ ЕООД са предизвикали прекратяване на
договора с „У.Ф.“ ЕООД. Предвид изложеното, съдът счита, че поведението на „Й.Б.“
ЕООД не е довело до прекратяване на договора с разпространителя „У.Ф.“ ЕООД и
не се установява възникването на вреди от същото.
С оглед крайния извод за
неоснователност на претенциите на ответника по насрещния иск Й.Б. ЕООД следва
да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2530 лева,
от които: 530 лв – държавна такса и 2000 лв. –
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна помощ от
18.02.2020г.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „Й.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Д., чрез адв.Е.В., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 95, вр. чл. 95а от ЗАПСП срещу „Н.А.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, за заплащане на обезщетение общо в размер
на 12 000 лева за накърняване на сродните имуществени и неимуществени
продуцентски права на ищеца по чл.90а
от ЗАПСП
върху филма „Танго в тунела“, от които - обезщетение в размер на 5000 лева за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи от представянето на филма, без негово знание и разрешение
чрез „Джавада филм“ за вторично използване –публично
прожектиране и разпространение през 2019 година на комерсиалния Токийски
фестивал Тиффком 2019 и обезщетение в размер на 7000 лева за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в многократно лишаване от правото
наименованието и качеството му на продуцент да бъде посочвано по обичайния за
това начин.
ОСЪЖДА „Й.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Д.Д., чрез адв.Е.В.,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Н.А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
съдебни разноски в размер на 1800 лева, представляващи 800 лв. –адвокатско възнаграждение
и 1000 лв.- депозит за в.л.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Н.а.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***
насрещен иск срещу „Й.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.Д., чрез адв.Е.В., за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв., претърпени от „Н.а.“
ЕООД, вследствие на неизпълнение на задължения на „Й.Б.“ ЕООД, поети със
сключен между страните договор за сътрудничество и съвместна дейност от
27.04.2018 г., представляващи пропуснати ползи в размер на 9660 лева и загуба в
размер на 340 лева.
ОСЪЖДА „Н.А.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на „Й.Б.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Д.Д.,
чрез адв.Е.В., , съдебни разноски в размер на 2530 лева, от които: 530 лева – държавна такса и
2000 лева. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна
помощ от 18.02.2020г.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: