№ 73
гр. Харманли, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на П.Б. Г. с ЕГН **********, с адрес гр.
Свиленград, ул.***, представляван от адвокат А.Г. от АК – Хасково, против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № **********, с който на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.
3 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 300, 00 лева за нарушение на чл. 139, ал.5 и ал. 6 във
връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Срещу издадения електронен фиш в законоустановения срок е
постъпила жалба от П.Б. Г., депозирана чрез адвокат А.Г. от АК - Хасково,
редовно упълномощен, с която моли съда да отмени обжалвания електронен
фиш като незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени
процесуални нарушения. При констатиране на нарушението и съставян на
фиша били допуснати съществени нарушения, които водят до
незаконосъобразност и необоснованост. С жалбата се оспорва изцяло
верността на обстоятелствата, отразени в обжалвания електронен фиш. Счита,
че нарушението не е констатирано по предвидения в закона ред, като били
допуснати съществени нарушения на ЗДвП и подзаконовите нормативни
актове. Твърди, че така описано деянието в обстоятелствената част на
електронния фиш е несъставомерно, тъй като не са посочени всички
1
изискуеми признаци от обективна и субективна страна. Квалификацията на
извършеното нарушение била непълна и неточна, с което се нарушавало
правото на защита на жалбоподателя. Посочва, че наказанието не е наложено
по установения в закона ред. Счита, че е следвало да бъде приложен чл. 28 от
ЗАНН и деянието да се приеме за маловажно или за малозначително на
основание чл. 9 от НК. Претендира разноски по делото на основание чл. 38,
ал. 2 от Закон за адвокатурата.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят П.Б. Г., редовно призован, не се явява. Не се явява и
упълномощеният по делото адвокат Г..
В срока за постановяване на съдебно решение жалбоподателят е
представил писмена защита.
Въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура, редовно
призовани, се представляват от юрисконсулт Т.Д.. В хода на съдебните
прения се пледира за потвърждаване на оспорения електронен фиш. Счита, че
същият е издаден при спазване на материалния и процесуалния закон.
Уточнява, че не е спорно обстоятелството, че към процесната дата е била
заплатена винетна такса в размер на 97 лева, но вместо да се посочи, че е за
категория "лек автомобил" е посочена категория "ремарке към лек
автомобил", което се приравнявало на липса на винетна такса. Представени са
подробни писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния
фиш. Жалбата е подадена на 02.02.2022 г., а видно от представеният заверен
препис на електронен фиш, същият е бил връчен на 19.01.2022 г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189ж,
ал.5 от ЗДвП, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното
лице. Жалбата съдържа всички законоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени актове по чл. 58д от
ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от
ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали
правилно са приложени процесуалния и материалния закон. В изпълнение на
това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали електронният
фиш е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма.
Процесният електронен фиш е издаден от компетентен орган при
спазване на изискванията за неговата форма и съдържание.
2
Съгласно чл. 10, ал. 10 от Закон за пътищата /ЗП/ Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси по чл. 10 от ЗП и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. Нормите на чл. 167а, ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП допълват
правомощията на Агенция "Пътна инфраструктура", а именно осъществяват
контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез
електронната система за събиране на пътни такси, като електронната система
за събиране на пътните такси създава доклади за всяко установено нарушение
на чл. 179, ал. 33в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи.
Тези доклади, заедно с приложените към тях статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство – част
от системата.
При установено нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП електронен фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш се
приравнява като правно действие едновременно до акта за установяване на
административно нарушение и до наказателното постановление, но по
отношение на изискванията за неговата форма, съдържание и реда за
издаването му правилата на ЗАНН са неприложими.
Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в
специалния закон и изключва субсидиарното прилагане на чл. 42,
респективно чл. 57 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП предвижда задължителните реквизити, които следва да съдържа
електронният фиш, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП,
3
размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Видно от
представените заверени преписи процесният електронен фиш има
предвиденото от закона съдържание.
Същевременно е издаден в изискуемата от закона форма – писмена
по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" – арг. чл. 189ж, ал. 1, изр. последно от ЗДвП. По делото като
писмено доказателство са представени заповед № РД-11-4 от 23.01.2020 г. на
председател на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и
самия образец, от които може да се направи извод за спазване на
изискванията за форма на процесния електронен фиш.
Всъщност между страните няма спор относно формата,
съдържанието и издателя на оспорения електронен фиш. Спорът е
концентриран върху обстоятелството дали е осъществено твърдяното
административно нарушение съответно дали са налице всички обективни и
субективни елементи от състава на престъплението.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние,
а именно дължи се такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна
такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 от ЗП, като заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа. С разпоредбата на чл.139, ал. 6 от
ЗДвП пък е вменено задължение на водачите на пътни превозни средства
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да
заплащат такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице.
Неизпълнението на това задължение представлява административно
нарушение съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП – "Водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП се наказва
с глоба в размер на 300 лева. "
Следователно за да е осъществено нарушението, трябва да бъде
установено, че жалбоподателят е управлявал ППС по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа без да е заплатил за това дължимата се такса.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
на 27.11.2020 г. в 04:53 часа, пътно превозно средство (ППС) с рег. № ****,
лек автомобил, марка Мазда, модел: Трибют, се движи по А-4 км 62+476, с
посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Видно от справка от ОД на МВР Хасково от 26.04.2022г. собственик
на лек автомобил марка „Мазда», модел «Трибют» с рег. № рег. № **** е
П.Б. Г. с ЕГН **********.
4
Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП при установяване на нарушения
на чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното
превозно средство е управлявано от собственика му, тоест установена е
оборима презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик. В
срока по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП не е инициирано производство по оспорване
на тази презумпция чрез подаване на декларация. Ето защо следва да се
приеме, че процесното МПС е било управлявано от собственика си – П.Б. Г..
По безспорен начин от приетите писмени доказателства се
установява, че П.Б. Г. с ЕГН ********** е заплатил винетна такса (винетка с
№ 20103132897529) за ППС с рег. № **** за период от 31.10.2020 г. до
31.10.2021 г., но за категория превозно средство - ремарке на лек автомобил.
В чл.5, ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане
и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (за
краткост наричана "Наредбата") е предвидено, че отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното
превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната
такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на
неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса.
Действително по делото се установява, че жалбоподателят
неправилно е декларирал данните относно категорията на превозното
средство, за което заплаща винетна такса, като вместо категория "М", в която
попада лекият автомобил, е посочил категория "О", в която са включени
ремаркетата.
Административно-наказващият орган обаче неправилно е тълкувал
посочената разпоредба. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНА наредбата е нормативен
акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения
на нормативен акт от по-висока степен. Следователно посоченото правило на
чл.5, ал. 3 от Наредбата следва да се тълкува съобразно духа на предвидените
в ЗП правила.
Според чл. 10а, ал. 2 от ЗП при установено ползване на платената
пътна мрежа от пътно превозно средство, минималната пътна такса, която се
дължи за това ползване е винетна такса с валидност за уикенд. Следователно
при неправилно декларирани данни контролният орган следва да приеме, че
за конкретното превозно средство действително няма заплатена винетна такса
и в случай на констатиране на това обстоятелство водачът ще следва да плати
таксата по чл. 10а, ал. 2 от ЗП и за целия останал период на валидност на
винетката ще се счита, че не е платена такса и водачът, ако иска да управлява
автомобила по платената пътна мрежа, ще следва отново да заплати винетна
такса.
Това означава, че нормата на чл.5, ал. 3 от Наредбата възлага
негативните последици от неправилното деклариране на изискуемите данни
5
на водача на превозното средство, но те не следва да се приравняват на
извършване на административно нарушение. В този смисъл са изложените от
касационната на настоящата инстанция мотиви, обективирани в решение №
784 от 25.11.2020 г., постановено по к. а. н. д. № 807 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Хасково.
За да бъде едно деяние, административно нарушение, трябва да бъде
извършено виновно. Законът обявява за административни нарушения както
такива извършени при форма на вината – умисъл, така и при
непредпазливост. За по-леката форма на вината обаче се изисква наказването
да бъде изрично предвидено – чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Процесното нарушение
може да бъде извършено само при умисъл, доколкото не е предвидено
наказването при извършването му по непредпазливост.
Нормата на чл. 11 от ЗАНН препраща към тези на НК досежно
въпросите за вината. Съгласно чл. 11, ал. 2 от НК деянието е умишлено,
когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването
на тези последици.
От събраната доказателствена съвкупност не може да се направи
извод, че жалбоподателят е действал виновно. За субективното отношение на
дееца към деянието се съди от обективно изразеното поведение. Безспорно е,
че жалбоподателят е заплатил винетна такса за процесния период и е
заплатил пълния й размер. Не се установява да съществуването на ремарке с
рег. № ****, с което да се обясни закупуването на винетна такса за него.
Напротив жалбоподателят е заплатил винетна такса със съзнанието, че я
закупува за притежавания от него лек автомобил с рег. № ****. Със
съзнанието, че е изпълнил задължението си за заплащане на такса за
управление на пътно превозно средство на път, включен в платената пътна
мрежа, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Мазда», модел
«Трибют» рег. № **** на 27.11.2020 г. по път А-4.
Жалбоподателят нито е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, нито е предвиждал общественоопасните му последици, а още по-
малко пък ги е искал или допускал. Допускането на грешка при деклариране
на данните изключва възможността да се ангажира административно-
наказателната отговорност на лицето, тъй като грешката изключва умисъла.
Няма данни лицето съзнателно да е въвело различна категория превозно
средство.
Тук е моментът да се спомене, че съдът изцяло споделя изложените в
писмената защита доводи, че законодателят не е предвидил редът, по който
собственикът или ползвател на ППС следва да декларира релевантните за
закупуване на електронна винетка обстоятелства, сред които е категорията
ППС. Възможно е винетката да бъде закупена чрез търговски обект и
въвеждането на изискуемите данни да не е било извършвано от
жалбоподателя. Допусната грешка от едно лице не може и не следва да води
6
до ангажиране на административно-наказателна отговорност на друго.
При липсата на вина не може да се приеме, че процесното деяние е
административно нарушение. Наличието на административно нарушение е
необходимо условие за налагане на административно наказание. Ето защо
съдът намира, че оспореният електронен фиш следва да бъде отменен.
Като допълнителен аргумент за отмяна на наказателното
постановление би могъл да бъде посочен и този за приложимостта на чл. 28
от ЗАНН в разглеждания случай. В случая релевантни при преценката за
интензитета на обществената опасност на конкретното нарушение са
обстоятелствата, че: 1. неправилното деклариране на категорията МПС при
закупуването на електронна винетка и заплащането на винетна такса за ППС с
рег. № Х9003ВВ, не е довело до ощетяване на фиска, тъй като размера на
заплатената винетна такса е идентичен с размера на дължимата се пътна такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС с рег. № **** - лек
автомобил с технически допустима маса не повече от 3. 5 тона т. е от
нарушението не са произтекли вредни последици за фиска; 2. ППС,
предназначени за превоз на пътници с не повече от 8 места за сядане и
технически допустима маса не повече от 3. 5 тона и ремаркетата/караваните
попадат в една и съща категория ППС съгласно чл. 10а, ал. 7 от ЗП –
категория 3 "леки автомобили" и 3. няма данни за допуснати от
санкционираното лице други нарушения, свързани с неизпълнение на
задълженията по чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като от
доказателствата по делото се установява коректно заплащане на дължимите
се пътни такси от собственика на л. а с рег. № **** в предходни и следващи
извършването на процесното нарушение периоди. По делото безспорно е
доказано, че П.Б. Г. с ЕГН ********** е заплатил винетна такса за ППС, но
вместо категория "М", в която попада лекият автомобил, е посочил категория
"О", в която са включени ремаркетата.Тези обстоятелства представляват
смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. При преценката дали са налице основанията
по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при
разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като значимостта респ.
малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното
нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки
конкретен случай. А в случая с оглед установената по делото фактическа
обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т. 9 от НК във вр.
с чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена опасност на
извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената
опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на
административнонаказателния състав по чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1
от ЗДвП, като освобождаването от административно наказателна отговорност
по чл. 28 от ЗАНН не е в противоречие с целите на наказанието по чл. 12 от
7
ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1
от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. на ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при
наличието на предпоставките за това, води до материална
незаконосъобразност на издадения санкционен акт и обуславя неговата
отмяна.В този смисъл Решение № 297 от 12.07.2021 г. на АдмС - Стара Загора
по к. а. н. д. № 261/2021 г.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН се
предвиди възможността в производството по оспорване на наказателни
постановления и електронни фишове да се присъждат разноски по реда на
АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в
полза на ПЛ. Б. Г. още с депозиране на жалбата, както и с допълнителна молба
преди приключване на съдебните прения.
С оглед установената незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш административно-наказващият орган дължи сторените
разноски на жалбоподателя. На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с
оглед резултата от правния спор жалбоподателя има право на сума в размер
на 300, 00 лева – възнаграждение за представителство, точно за тази сума е
представен договор за правна помощ и съдействие от който се установява, че
е заплатена сумата в размер на 300,00 лева за възнаграждение на адв. А.Г. от
АК – Хасково.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от
ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № **********, с който на П.Б. Г. с ЕГН **********, с
адрес гр. Свиленград, ул.*** на основание чл. 179, ал. 3 във връзка с чл. 187а,
ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на
300, 00 лева за нарушение на чл.139, ал. 5 и ал. 6 във връзка с чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от
8
АПК Агенция "Пътна инфраструктура", гр. София да заплати на П.Б. Г. с ЕГН
**********, с адрес гр. Свиленград, ул.*** сума в размер на 300, 00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен
съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9