Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 17.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Евдокия-Мария Панайотова разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1794 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба, вх. № 261992/18.09.2020 г. на „С.К.С.“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище ***, за осъждане на „З.а.д.А.“ АД, ЕИК *****, със седалище ***, да
заплати сумата 43000 лева – частична претенция от вземане в размер на 50000
лева, представляващо застрахователно обезщетение по комбинирана застраховка
„Каско и Злополука“ за противозаконното отнемане на лек автомобил марка „Ауди“,
модел А6, рег. № *****.
Ищецът
„С.К.С.“ ЕООД твърди, че на 21.02.2020 г. в гр. София бил противозаконно отнет
собствения му лек автомобил марка „Ауди“, модел А6, рег. № *****. Към момента
на отнемането между страните действал сключен на 16.02.2020 г. договор за
имуществена комбинирана застраховка „Каско и Злополука“, обективиран в застрахователна полица №
0306Х0541246/16.02.2020 г.. За настъпилото застрахователно събитие „З.а.д.А.“
АД било надлежно уведомено, като била образувана щета № 10020030104519, но с
писмо, изх. № 100-4930/10.09.2020 г. застрахователят уведомил ищеца, че отказва
да извърши плащане.
Счита,
че ответникът е правна задължен да заплати застрахователно обезщетение,
възлизащо на сумата 50000 лева, от което претендира част в размер на 30000 лева,
като с определение от 09.03.2021 г. е допуснато увеличение на петитума на иска
до сумата 43000 лева – частично от цялото вземане в размер на 50000 лева.
Ответникът
„З.а.д.А.“ АД в подаден в срок отговор на исковата молба оспорва предявения иск
по основание и размер, като признава, между страните бил сключен
застрахователен договор по отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел А6,
рег. № *****, със срок на действие 21.02.2020 г. – 20.02.2021 г., като въз
основа на подадено на 22.02.2020 г. уведомление за противозаконно отнемане на
вещта, образувал преписка по щета № 10020030104519, но по същата не дължал
обезщетение, тъй като съгласно приложимите към застрахователния договор общи
условия, на застрахователя следвало да бъдат предадени свидетелството за
регистрация и всички ключове. Автомобилът бил предаден с 2 броя контактни
ключа, но това не съответствало на декларираните данни. Това обуславяло
наличието на изключен риск, тъй като били предоставени неверни данни относно
застрахователното събитие. А при наличие на изключен риск обезщетение не било
дължимо.
В допълнителната искова молба ищецът „С.К.С.“
ЕООД поддържа предявения иск и счита, че ответникът не излага никакви факти,
които биха се квалифицирали като заблуда на застрахователя чрез предоставяне на
неверни данни, включително изобщо не посочва в какво конкретно се изразява
въпросното несъответствие.
В
допълнителен отговор ответникът поддържа доводите за наличието
на изключен риск, но не конкретизира в какво се изразило несъответствието,
обуславящо твърдяната приложимост на чл. 14.8 от общите условия.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят и с определение от 30.12.2020 г. за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията им са отделени фактите, че помежду им е сключен договор
за имуществена застраховка „Каско и Злополука“ по отношение на лек автомобил
марка „Ауди“, модел А6, рег. № *****, валиден за периода от 21.02.2020 г. до
20.02.2021 г., както и че при ответника била образувана щета № 10020030104519
по повод настъпило застрахователно събитие – кражба на застрахования автомобил,
извършена в гр. София на 21.02.2020 г..
Видно
от свидетелство за регистрация част І ищецът „С.К.С.“ ЕООД е вписано като
носител на правото на собственост с обект МПС, представляващо лек автомобил
марка „Ауди“, модел А6, рег. № *****, който факт също не е спорен в
производството, съответно регистрацията е прекратена на 24.08.2020 г., поради отразена
причина „кражба“ и талонът е перфориран.
Съгласно
представената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0541246 от 16.02.2020
г., възникналото правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“,
клауза „П“ (пълно каско) при общи условия, обхваща задължението на
застрахователя да заплати обезщетение за вреди, причинени на лек автомобил
марка „Ауди“, модел А6, рег. № *****, при настъпване на рисковете, включени в
клаузи „М“, „Ч“ и „К“, като съгласно т.
11 от общите условия клауза „К“ включва като риск кражба на цяло МПС,
дефинирана в раздел ХVІІІ, т. 11 като противозаконно отнемане на чужда движима
вещ (застрахованото МПС) от владението на другиго, без негово съгласие, с намерение
за противозаконно присвояване (чл. 194, ал. 1 НК).
Клаузата
на т. 14.8 от общите условия предвижда застрахователят да не изплаща
обезщетение когато е бил заблуден чрез предоставяне на неверни данни за
застрахованото МПС или за застрахователното събитие.
Съгласно
представено удостоверение, рег. № ПО ДП 376/21.02.2020 г. на СДВР, 06 РУ, противозаконното отнемане
на лек автомобил марка „Ауди“, модел А6, рег. № ***** било заявено и по този
повод - образувано досъдебно производство № 230змк-376/2020 г., но същото било
спряно, поради неустановен извършител с постановление на СРП от 14.04.2020 г.
по пр. пр. № 3456/2020 г..
В
рамките на ликвидационната преписка по щета № 10020030104519 е отразен фактът,
че застрахованият предал 2 броя оригинални ключове на застрахователя.
В
писмо, изх. № 100-4930/10.09.2020 г. застрахователят ЗАД „А.” обективирал отказ да заплати
обезщетение за противоправното отнемане на процесния автомобил, поради факта,
че обстоятелствата, декларирани при завеждане на щетата не съответствали на
събраните данни относно противозаконното отнемане на автомобила, без да е
посочено в какво конкретно се изразява противоречието.
В
заключението – основно и допълнително на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът не намира основание да не кредитира, е определено, че
действителната пазарна стойност на застрахования автомобил марка „Ауди“, модел
А6, рег. № *****, при отчитане на характеристиките и оборудването му към датата
на застрахователното събитие възлиза на сумата 47000 лева. В основното
заключение, съгласно което пазарната стойност е определена на 34660 лева вещото
лице изрично е посочило, че към датата на застрахователното събитие автомобил с
оборудването на процесния не се предлага на пазара, поради което и определената
пазарна цена не отразява спецификите на застрахования автомобил. По тази
причина съдът приема за пазарна стойността, определена в допълнителното
заключение, в което е отчетено нивото на оборудване на автомобила.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
Относно иска с
правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основателността
на предявения осъдителен иск се обуславя от
осъществяването на фактически състав, включващ елементите: 1) наличие на
валиден договор за имуществена застраховка, сключен между застрахователя и
увреденото лице, с предмет имущественото право на собственост върху автомобил
марка „Ауди“, модел А6, рег. № *****; 2) настъпване в периода на осигуреното
застрахователно покритие на събитие, представляващо покрит от застрахователя
риск; 3) причинени щети на застрахования, настъпили в резултат на
застрахователното събитие и 4) изправност на застрахованото лице по отношение
на задължението му при уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие да не предоставя неверни данни (с оглед възраженията
на ответника).
Принципно с
договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу
заплащане на договорена застрахователна премия да поеме определен риск, при
реализирането на който да заплати на застрахования обезщетение за причинените
на застрахованото имущество вреди, в размер, равен на този на вредата към деня
на събитието, а съгласно разпоредбата на чл.
405, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да бъде по-дълъг от 15 дни.
С
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца „С.К.С.“ ЕООД, което трябва да проведе
пълно и главно доказване, като при липсата на доказателства, установяващи
осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че
фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение. Такова обаче ответникът ЗАД „А.”
не твърди, тъй като
оспорва изобщо да е породено правото на ищеца „С.К.С.“ ЕООД да получи
застрахователно обезщетение поради квалифициране на настъпилото събитие като
изключен риск.
Между
страните е сключен договор, който е юридически факт, пораждащ правоотношение
помежду им с типичното за застрахователния договор за имуществено застраховане съдържание,
включващо задължението на ответника ЗАД „А.” да заплати обезщетение за вредите от
настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит застрахователен риск,
съгласно застрахователна полица № 0306Х0541246 от 16.02.2020 г.. Именно защото
договорът е сключен от ищеца, в качеството му застрахован и правото на
собственост върху движимата вещ - автомобил марка „Ауди“, модел А6, рег. № *****
принадлежи към правната му сфера, то „С.К.С.“ ЕООД би било носител на правото
да получи застрахователно обезщетение при настъпването на покрит риск.
Страните
не спорят, че за времето от 19:00 часа до 20:50 часа на 21.02.2020 г. автомобил
марка „Ауди“, модел А6, рег. № ***** е бил противозаконно отнет от трето,
неустановено лице, без съгласие на неговия собственик „С.К.С.“ ЕООД, поради
което е осъществена хипотезата на кражба, така, както е дифинирана в общите
условия, който риск страните не спорят, че принципно е обхванат от
застрахователна закрила. В правната сфера на ищеца е настъпила вреда, която се изразява
именно в невъзможността му да си служи с вещта и да извлича полезните й
свойства, включително като я отдава за ползване на трети лица. Кражбата само по
себе си не прекратява правото на собственост, но въпреки това е предвидена като
застрахователно събитие именно защото лишава собственика от правомощията
ползване и владение. Затова настъпилото застрахователно събитие е факт,
пораждащ правото на ищеца да получи застрахователно обезщетение в размер на
пазарната цена на обекта на правото на собственост към момента на увреждането
му – 21.02.2020 г..
Възражението
на ответника настъпилото събитие да съставлява изключен, съгласно общите
условия риск, поради приложимост на т. 14.8 от същите, съдът намира за
неоснователно.
Уеднаквената
съдебна практика, изразена в решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г.,
ІІ т.о. ВКС, решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I Т.
О., решение № 102/02.10.2012 г. по т.д. № 615/2011 г. ІІ Т. О. на ВКС и други
приема, че за упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване
на застрахователното обезщетение, респ. за отказ за заплащането му не е
необходимо само обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението
на конкретно задължение на застрахования и настъпването на конкретното
застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното
неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще бъде
санкционирано само за задължение, което е от естество да способства
настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите.
Това
принципно разбиране на ВКС е доразвито и в решение № 32 от 11.08.2014 г. по т.
д. № 1262/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно което изрично установените в КЗ (отм.)
хипотези, при които застрахователят придобива право да откаже да плати
изискуемото се обезщетение след настъпване на застрахователното събитие дават
основание да се приеме, че за правото на последния да се освободи от
задължението си по застрахователния договора, е релевантно не само при
обективното наличие на неизпълнено от застрахования конкретно вменено му от
закона задължение, но и при значителност
на същото, с оглед интереса на застрахователя. Тази преценка, направена
отнапред от законодателя сочи, че се касае до такова по вид и характер
задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и
размера на вредите или възпрепятства доказването им, т. е. без чието изпълнение
биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността
си. Доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е за
застрахователя.
В
този смисъл е и решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., Т. К.,
ІІ Т. О. на ВКС, в което е обобщено, че за да възникне право за
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ
(отм.) в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в
застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от такова
естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното
събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с възможността те да
бъдат доказани. Създадена по повод приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), сега
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, която разпоредба е с аналогично съдържание, уеднаквена
практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото
си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на
застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на
застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието
или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия
като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под
формата на изключен риск, както в настоящия случай. Аналогично на хипотезите,
покриващи фактическия състав на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в тези случаи правото
на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение е обусловено
от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и
настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или
възможността за доказването им.
В случая, застрахователят се позовава на поведение
на застрахования, изразено във въвеждането му в заблуждение, чрез предоставяне
на невярна информация относно застрахователното събитие, т. е. поведение,
обективирано след настъпване на застрахователното събитие, поради което същото
би могло единствено да е от естество да препятства доказването на вредите.
Позоваването на предвидена хипотеза в общите условия е само позоваване на
правната квалификация на поведението на застрахования – предоставяне на невярна
информация, но за да бъде обсъждана от съда е необходимо страната, направила
правоизключващото възражение да изложи конкретните факти, които се субсимират
под хипотезата на т. 14.8 от общите условия, а такива факти не са изложени.
Беглите твърдения за предадени 2 оригинални ключа при уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие не са свързани с твърдение да са налице повече такива,
нито при сключване на договора да е посочено наличието само на един брой
оригинален ключ. В този смисъл няма фактически твърдения от страна на ответника
за конкретното невярно деклариране от страна на ищеца на факти, свързани с
настъпването на застрахователното събитие. При това положение няма как да се
приеме, че посочената хипотеза от общите условия е налице в процесния случай,
за да се изследва как евентуалното невярно подадените данни се отразяват върху
носения от застрахователя риск, респ. дали неизпълнението от страна на
застрахования е съществено от гледна точка интереса на застрахователя и обуславя
ли пораждане на потестативното му право да откаже плащане, респ. да намали
застрахователното обезщетение.
Следователно
при липса на факти, които да се подведат под хипотезата на т. 14.8 от общите
условия въобще не е налице някаква форма на неизпълнение на задължение от
страна на „С.К.С.“ ЕООД по повод уведомяването на застрахователя за настъпилото
събитие. Това означава, че за застрахования в резултат на противоправното
отнемане на собствената му движима вещ е възникнало правото на вземане за обезщетение,
което се налага да бъде определено по размер.
По
аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност, се извежда принципът за реална обезвреда на вредите на
застрахованото имущество. В приложението му, съдът намира, че при
застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. В
резултат на противозаконното отнемане, правната сфера на собственика му е
увредена със стойността на обекта на вещното право – процесния лек автомобил. В
решение от 08.07.2010 г. по търг. дело № 652/2009 г. на І-во ТО, ВКС, е прието,
че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като
ползва заключение на вещо лице. В случая, съгласно кредитираното заключение на
съдебно-автотехническата експертиза, действителната (пазарна) стойност на автомобил
марка „Ауди“, модел А6, рег. № *****, към момента на противозаконното му
отнемане е определена да възлиза на сумата 47000 лева. В тази връзка е
необходимо е да се отбележи, че съгласно чл. 400, ал. 1 и ал. 3 КЗ за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество, включително когато друго не е уговорено, приема се, че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната
стойност на имуществото. Договорът е сключен на 16.02.2020 г., но пораждащ
действие от 21.02.2020 г., когато е настъпило и застрахователното събитие, като
страните са се съгласили, че към този момент действителната застрахователна
стойност на лекия автомобил е 43000 лева, т. е. по общата им воля това е
действителната пазарна негова стойност. Поради това съдът счита, че именно
сумата 43000 лева определя пълния обем на задължението на застрахователя
за заплащане на застрахователно обезщетение и до този размер след допуснатото
му изменение, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда само за ищеца, който доказва извършени разноски в размер на общо 4120
лева, съгласно представен списък, от които 1720 лева – внесена държавна такса,
300 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 2100 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Ответникът релевира неоснователно
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство при интерес от 10000 лева до
100000 лева да е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10000 лева. Така за
предявения иск с цена 43000 лева (след изменението), определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 1820
лева без ДДС или 2184 лева, с включен ДДС, поради което заплатено
възнаграждение от 2100 лева не се явява прекомерно и не подлежи на намаляване,
тъй като е под минималния предвиден размер.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД „А.”, ЕИК *****, със седалище *** и адрес на управление:***, да заплати на „С.К.С.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище ***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата 43000 (четиридесет и три хиляди) лева –
частично от вземане в размер на 50000 лева, представляващо дължимо въз основа
на сключен договор за имуществено застраховане обезщетение за вредите,
причинени в резултат на на противозаконното отнемане в гр. София на 21.02.2020
г., за времето от 19:00 часа до 21:50 часа на лек автомобил марка „Ауди“, модел
А6, рег. № *****, заедно със законната лихва върху главницата от предявяването
на исковата молба – 18.09.2020 г. до окончателното й плащане и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 4120 (четири хиляди сто и двадесет) лева - разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: