Р Е Ш Е Н И Е
№4
Гр. Перник, 20.02.2019 година.
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд – Перник в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Т. М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 139 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни
и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) „***“, с
ЕИК *********** със седалище и адрес на управление гр. Брезник, ул. „9-ти
септември“ № 2, представлявано от Й. Б. Й. – председател на Управителния съвет,
чрез адвокат С.И. *** против Решение за налагане на финансова корекция № РД 50-88/301/17-01
от 31.05.2017 година, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ).
С обжалваното решение на основание чл. 14,
т. 1 от Договор № РД 50-88 от 13.06.2012 година за предоставяне на финансова
помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление
на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена
активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи
стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 година, подкрепена от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (по – нататък Договор № РД 50-88 от 13.06.2012 година),
чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23 от 18.12.2009
година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на
местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена
активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи
стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 година (по – нататък Наредба № 23 от 18.12.2009 година или
Наредбата), чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е определена (наложена) финансова
корекция в размер на 61 911,38 (шестдесет и една хиляди деветстотин и
единадесет лева и тридесет и осем стотинки).
Жалбоподателят оспорва решението за
налагане на финансова корекция като твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй
като не е спазена процедурата по издаването и връчването му, както и пледира,
че същото е необосновано и немотивирано. По същество излага доводи за
некоректно и неясно посочени правни основания за издаване на акта, що се отнася до основаването на решението
в разпоредбите на ЗПЗП и ЗУСЕСИФ; непълнота на мотивите в частта им, отнасяща
се до описанието на активите, съответно техния размер, съгласно таблица 1, поради
недостатъчна индивидуализация на същите и неяснота относно причината за „избора“
им, както и невземане предвид от страна на административния орган на факта, че тези активи са амортизирани
към датата на издаване на решението на 100%, и че същите са придобити и
използвани по вече реализирана от сдружението Стратегия за местно развитие за
периода 2007 – 2013 година, поради което не са налице основания за налагане на
финансова корекция; че в решението не е взет предвид фактът, че сдружението не
е уведомявано от Община Брезник и Община Трън, че същите „напускат“
сдружението, като към датата на издаване на решението няма промени по партидата
на сдружението, видно от актуалното му състояние; че към датата на издаване на
решението сдружението е реализирало стратегията и е в мониторингов период,
който е изтекъл на 13.06.2017 година; че Наредба
№ 23 от 18.12.2009 година и Договор № РД 50-88 от 13.06.2012 година не съдържат
разпоредби /клаузи, регламентиращи изискване към края на мониторинговия период
Стратегията за местно развитие да обхваща територията по чл. 9 от Наредбата; че
нито Наредбата, нито Договорът предпоставят изискване и задължение за
сдружението да кандидатства за друг програмен период – в случая 2014 – 2020 година,
поради което констатациите в решението, че активите нямало да се използват по
предназначение за програмен период 2014 – 2020 година е несъстоятелен и неотносим;
че нормите на ЗУСЕСИФ, в които решението е обосновано са неотносими поради
факта, че Договор № РД 50-88 от 13.06.2012 година е сключен на основание
Наредба № 23 от 18.12.2009 година, поради което това е приложимият нормативен
акт в случай на налагане на финансова корекция.
В проведеното съдебно заседание на 21.01.2019 година
жалбоподателят – Сдружение с нестопанска цел „***“,
редовно призован, се представлява от адвокат С.И. ***, която поддържа жалбата
на посочените в същата основания и моли съда да отмени оспорвания
административен акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, за
които прилага списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание на 21.01.2019 година
ответникът по жалбата – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, не
се явява и не се представлява. В писмена молба вх.
№2264/10.09.2018 година (л. 685) от процесуалния представител старши юрисконсулт
В. М. пледира, че с прекратяването на членството на Община Брезник и Община
Трън в местната инициативна група (МИГ) - СНЦ „***“, МИГ вече не изпълнява
условието по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 23/18.12.2009 година. Излага доводи, че жалбоподателят,
като бенефициент („бенефициер“ съгласно чл. 2, т. 10 от Регламент ЕС №1303/2013)
има задължения, които трябва да изпълнява за период от 5 години, считано от
датата на сключване на договор №РД
50-88/13.06.2012 г. или до 13.06.2017 г., поради което е налице неизпълнение на
договора, обхващащо период за повече от половин година. Моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и недоказана, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В условието на евентуалност прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от
жалбоподателя.
По допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник намира, че е
сезиран с процесуално допустима жалба, подадена в срок (съгласно определение,
постановено в открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2018 г.одина), от страна, която има правен интерес от обжалването,
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното
разглеждане по същество.
По
основателността:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административен
съд – Перник в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
СНЦ „Местна инициативна група Брезник – Трън“, видно от
удостоверение за актуално състояние (л. 297 от делото) е вписано в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел с Решение № 12 от 04.03.2010 година по
фирмено дело № 5/2010 година по описа на Окръжен съд Перник. Сдружението е
учредено като организация за осъществяване на обществено полезна дейност, с
поставени конкретни цели, свързани с подпомагане развитието на селските райони,
състоящо се в подпомагане на селското стопанство, подпомагане на
конкурентоспособността, опазването на околната среда, подобряване качеството на
живот, спомагане за развитието на неземеделски икономически дейности, създаване
и развиване на нови, по-качествени услуги и пр.
Съгласно Устава на сдружението (л. 23 и сл. от делото)
същото се учредява за неопределен срок и се прекратява с решение на Общото
събрание или по съдебен ред, когато не е учредено по законния ред, извършва
дейност, която противоречи на закона, устава и добрите нрави или е обявено в
несъстоятелност. Съгласно чл. 28 от Устава всеки член на сдружението може да го
напусне доброволно след подаване на писмена молба най – малко един месец
предварително и след уреждане на всички финансови взаимоотношения, а съгласно
чл. 29, ал. 1, т. 4 от Устава всеки член на сдружението може да прекрати
членството си в сдружението по собствено желание след подаване на изрична
писмена молба, разглеждане и гласуване на същата от Общото събрание, съгласно
чл. 33, ал. 4 от Устава (ОС освобождава членове на сдружението, подали молба за
доброволно прекратяване на членството).
Сдружението – жалбоподател, с оглед предмета му на
дейност и очертаните цели за подпомагане развитието на селските райони, е изготвило
Стратегия за местно развитие (СМР) и е кандидатствало за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ на МИГ по мярка „Управление на МИГ, придобиване на
умения и постигане на обществена активност на съответната територия за МИГ,
прилагащи стратегии за местно развитие“ и за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ за проекти към стратегиите за местно развитие по мярка
„Прилагане на стратегиите за местно развитие“ от Програмата за развитие на
селските райони (ПРСР) за периода 2007 – 2013 година, подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
На 13.06.2012 година между Министерство на земеделието
и храните, Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (РА) и СНЦ „***“ е
подписан тристранен Договор № РД 50-88/13.06.2012 година (л. 8 от делото) за предоставяне на финансова помощ по мярка „Прилагане на
стратегии за местно развитие“ и по мярка „Управление на МИГ, придобиване на
умения и постигане на обществена активност на съответната територия за МИГ,
прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода от 2007 – 2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР.
Предмет на договора, съгласно чл. 1 от същия, е
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на СМР за
територията на СНЦ „Местна инициативна група Брезник – Трън“, подкрепена от ЕЗФРСР,
за управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност
на територията й на действие.
Предварително одобрената безвъзмездна финансова помощ
за проекти към СМР е в размер на 3 090 000.00 (три милиона и
деветдесет хиляди) лева, а предоставената безвъзмездна финансова помощ за
управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност на
територията на действие на МИГ е в
размер на *** (чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Договора).
Крайният срок за сключване на договори с получателите
на финансова помощ за финансовите средства по СМР е 31.12.2013 година (чл. 8),
а съгласно чл. 9 МИГ се задължава да подаде заявка за одобрение на извършените
дейности по отношение на допустимите разходи в срок до 30.09.2015 година.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Договора РА има право да
откаже изплащане на част или цялата помощ, както и да иска възстановяване на
сумите по извършени плащания, заедно със законната лихва към тях, когато: 1.
МИГ не е изпълнила някое задълженията си по този договор или Наредба № 23/18.12.2009
година или други нормативни актове, свързани с прилагането на ПРСР. Неразделна
част от договора са одобрената стратегия за местно развитие и представената от
МИГ в хода на оценка на одобрената стратегия документация.
От данните в приложената по делото административна
преписка,
неподредена хронологично, нито относимо към
всеки отделен разход за актив, предмет на решението за финансова корекция, включваща
и осемнадесет (18) класьора, без опис на документите във всеки един от тях, неподредени
хронологично, всеки идентифициран само по номер на заявката за плащане, се установява,
че: в изпълнение на тристранния договор от 13.06.2012 година жалбоподателят е
планирал съответните разходи и за периоди 2012 година, 2013 година, 2014 година
и 2015 година, включително за активите, предмет на финансова корекция. Същите са
одобрявани със съответните заповеди, като допустими и в съответните размери.
Във връзка с тези одобрявания са сключени съответните договори, а във връзка с тях
от жалбоподателя са заявявани и съответните плащания, придружавани от приемо – предавателни
протоколи, фактури и платежни нареждания. Заявките за плащания са оторизирани и
заплатени от ДФЗ – РА. В кръга на допустимите, одобрени и заплатени разходи за
посочените периоди попадат и разходите за активите, необходими за управлението
на МИГ, включително тези, предмет на процесното решение за финансова корекция, наложена
върху пълния размер на разходите за същите, а именно – цветен принтер, счетоводен
и правен софтуер, лек автомобил, климатик, компютърни конфигурации – 4 броя, метален
архивен шкаф – 4 броя, принтер (мултифункционално устройство), шредер, лаптопи
– 4 броя, конферентна маса, столове (посетителски) – 10 броя, директорски стол
– 4 броя и мултимедийна конзола.
Видно от приложение към Заповед № РД 09-1174/29.09.2012
година на министъра на земеделието и храните (л. 122 и л. 123 и сл. от делото)
за 2012 година и 2013 година жалбоподателят е планирал дейности и разходи за
управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност за
СНЦ „***“, част от които за закупуване на: скенер на стойност 300.00 лева,
цветен принтер на стойност 900.00 лева, счетоводен и правен софтуер на обща
стойност 1 000 лева, лек автомобил с мощност под 150 конски сили и с над 5+1
места на стойност 34 000 лева (всичките за 2012 година), както и за
закупуване на климатик на стойност 1 800 лева (за 2013 година).
Със Заповед № РД 09-1174/29.09.2012 година на министъра
на земеделието и храните (л. 122 от делото) планираните дейности и разходи за
управление на МИГ за 2012 година и 2013 година, подадени със Заявление №
41-04-63/22.06.2012 година са одобрени за допустими и в размерите, в които
същите са заявени, видно от приложението към заповедта (л. 123 от делото).
Във връзка с така одобрените разходи жалбоподателят е
сключил следните договори:
Договор от 02.07.2012 година с „***“ ЕООД, гр. София
(л. 63 от делото) с предмет „Доставка на нова офис техника и
софтуер“ за доставка на цветен принтер на стойност 750.00 лева (без ДДС),
скенер на стойност 250.00 лева (без ДДС), счетоводен софтуер на стойност 416.67
лева (без ДДС) и правен софтуер на стойност 416.66 лева (без ДДС);
Договор от 30.08.2012 година със „***“ АД, гр. София
(л. 75 от делото) с предмет „Доставка на фабрично нов лек автомобил за нуждите
на СНЦ „МИГ Брезник – Трън“ на стойност 33 996.00 лева.
Договор от 07.01.2013 година с „***“ ЕООД, гр. София (л.
149 от делото) с предмет доставка и монтаж на климатик на стойност 1 800 лева (с ДДС).
Видно от съответните приемо – предавателни протоколи (л.
67, л. 83 и л. 156 от делото) стоките, предмет на договорите, са предадени на
възложителя по договорите, фактурирани са (фактури на л. 72, л. 84 и л. 156 от
делото) и са заплатени на изпълнителите по договорите (платежни нареждания л.
73, л. 85 и л. 158 от делото).
Със заявка за плащане № РД 50-88/2/01 от 02.01.2013 година
за отчетен период 13.06.2012 година – 30.09.2012 година (л. 53 от делото)
жалбоподателят е заявил пред ДФЗ така одобрените и извършени разходи за плащане,
включително по договорите от 2012 година за цветен принтер, скенер, счетоводен
и правен софтуер и лек автомобил.
Видно от уведомително писмо за одобрение № 377/431,
изх. № 01-6300/39 от 13.01.2014 година (л. 119 от делото), във връзка с писмо
за оторизация на плащането РОТ №7322/12.12.2013 година (л. 117 от делото) и във
връзка с тази заявка за плащане, по банковата сметка на жалбоподателя е
извършено плащане на оторизирана сума в размер на 73 081.87 лева с
наложена редукция на субсидията в размер на 8 805.16 лева, като редукцията
не се отнася до разходите във връзка с договорите от 2012 година (описани
по-горе), с които са придобити активите, предмет на обжалваното решение.
Със заявка за плащане № РД 50-88/2/03 от 29.10.2013 година
за отчетен период 01.01.2013 година до 30.06.2013 година (л. 132 от делото)
жалбоподателят е заявил пред ДФЗ одобрените и извършени разходи за плащане по
договорите от 2013 година, вкл. по договора за доставка и монтаж на климатик.
Видно от уведомително писмо за одобрение № 435/431 с изх. № 01-6300/2388 от
13.08.2014 година (л. 162 от делото), във връзка с писмо за оторизация на
плащането РОТ №7964/09.06.2014 година (л. 160 от делото) по това заявление, по
банковата сметка на сдружението – жалбоподател е извършено плащане на
отризирана сума в размер на 32 295.10 лева, прихванато е авансово плащане
в същия размер, както и е наложена редукция на субсидията в размер на
6 224.04 лева, без редукцията да се отнася до разходите във връзка с
договора за доставка и монтаж на климатик от 2013 година (описан по – горе), с
който е придобит този актив, предмет на финансова корекция.
Видно от приложение към Заповед № РД 09-353/27.05.2014
година жалбоподателят е планирал дейности и разходи за управление на МИГ за
2014 година и 2015 година, като част от същите за 2014 година са за закупуване
на офис техника – компютърни конфигурации – 4 броя на обща стойност
7 200.00 лева, метален архивен шкаф – 4 броя на обща стойност
2 400.00 лева, принтер и шредер – на обща стойност 4 700.00 лева. Част
от заявените разходи за управление на МИГ 2015 година са за закупуване на офис
техника – лаптопи – 4 броя на обща стойност 8 000.00 лева, конферентна
маса, столове – 10 броя, директорски стол – 4 броя, на обща стойност
3 400.00 лева и мултимедийна конзола на стойност 5 000.00 лева.
Със Заповед № РД 09-353/27.05.2014 година планираните
от жалбоподателя разходи за управление за 2014 година са приети за допустими,
но одобрени съобразно определена средна цена за разхода съответно – компютърни
конфигурации – 4 броя на обща стойност 6 572.00 лева, метален архивен шкаф
– 4 броя на обща стойност 2 024.00 лева и принтер и шредер на обща
стойност 4 206.00 лева. Планираните
от жалбоподателя разходи за управление за 2015 година са приети за допустими,
одобрени съответно за лаптопи – 4 броя съобразно определена средна цена за
разхода на обща стойност от 7 332.00 лева, за конферентна маса, столове –
10 броя, директорски стол – 4 броя, в размера на заявената стойност от
3 400.00 лева и за мултимедийна конзола на стойност 3 400.00 лева
поради приемане на заявения разход за необосновано висок.
Във връзка с така одобрените разходи за 2014 година и
2015 година жалбоподателят е сключил следните
договори: Договор от 21.12.2014 година с „***“ ЕООД, с. Крупник, (л. 184 от
делото) с предмет доставка на нова офис техника и оборудване: компютърни
конфигурации – 4 броя на обща стойност 5 416.00 лева (без ДДС),
мултифункционално устройство на стойност 3 241.00 лева (без ДДС), метален
архивен шкаф – 4 броя на обща стойност 1 668.00 лева (без ДДС) и шредер на
стойност 166.00 лева (без ДДС). Договор от 10.08.2015 година с „***“ ООД, гр.
Перник (л. 260 от делото) с предмет доставка на нова офис техника и оборудване:
лаптопи – 4 броя, на обща стойност 5 996.67 лева (без ДДС), мултимедийна конзола на стойност 2 454.17 лева (без
ДДС), конферентна маса на стойност 1 582.50 лева (без ДДС), посетителски
столове – 10 броя, на обща стойност 374.17 лева и директорски стол – 4 броя на
обща стойност 876.67 лева (без ДДС).
Видно от съответните приемо – предавателни протоколи
(л. 215 и л. 265 от делото) стоките, предмет на договорите, са предадени на
възложителя по договорите, фактурирани са (фактури на л. 195 и л. 267 от
делото) и са заплатени на изпълнителите по договорите (платежни нареждания л.
213 и л. 288 от делото).
Със заявка за плащане № РД 50-88/2/06 от 02.04.2015 година
(л. 169 от делото) за отчетен период 01.01.2014 година до 31.12.2014 година
жалбоподателят е заявил пред ДФЗ одобрените и извършени разходи за плащане по
договорите от 2014 година, включително по договора с предмет доставка на нова
офис техника и оборудване.
По делото не се спори, че Договор № РД 50-88/13.06.2012
година към датата на издаване на оспореното решение – 31.05.2017 година е бил в
периода на петгодишния мониторинг по чл. 55 от Наредба № 23 от 18.12.2009 година.
В рамките на мониторинговия 5 годишен период, с Решение
№ 9, взето по протокол № 2 от редовно заседание на Общински съвет (ОбС) – Трън,
проведено на 26.11.2015 година (л. 276 от делото), ОбС – Трън прекратява
членството на Община Трън в СНЦ „***“, изключва цялата територия на общината от
обхвата на МИГ и упълномощава кмета на Община Трън да подаде заявление за
прекратяване на членството пред председателя на СНЦ „***“.
В рамките на мониторинговия период, с Решение № 30,
взето по протокол № 3 от редовно заседание на ОбС – Брезник, проведено на
09.12.2015 година (л. 277 от делото), ОбС – Брезник прекратява членството на
Община Брезник в СНЦ „***“, изключва цялата територия на общината обхвата на
МИГ и упълномощава кмета на Община Брезник да предприеме необходимите действия
за подаване на заявление за прекратяване на членството на Община Брезник пред
председателя на СНЦ „***“.
С Писмо вх. № 02-0800/3123 от 27.09.2016 година (ДФЗ) (л. 275 от делото) кметът на Община Трън уведомява заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ – РА за взети решения от ОбС – Трън и ОбС – Брезник за участие
в ново партньорско споразумение за кандидатстване за финансиране, както и сочи,
че Община Брезник и Община Трън са прекратили участието си в СНЦ „***“, във
връзка с което моли да бъде извършена проверка и в случай, че не е изтекъл
петгодишния мониторингов период, активите да бъдат преразпределени между
учредителите.
С Писмо изх. № 02-800/3123 от 25.11.2016 година (л. 283
от делото), получено на 10.01.2017 година лично от председателя на УС на СНЦ „***“
Й. Й., изпълнителният директор на ДФЗ уведомява последния, че на основание чл.
72, ал. 2 от ЗУСЕСИФ ДФЗ открива производство за налагане на финансова корекция
във връзка с констатации, направени по подадена от МИГ заявка за плащане по
проект с Договор № РД-50-88 по мярка 431-1 от ПРСР 2007 – 2013 година, а
именно: че с прекратяване участието на Община Брезник и Община Трън в СНЦ „***“
сдружението е нарушило условието по чл. 9 от Наредба №23/18.12.2009 година,
както и че сдружението, като бенефициент по ПРСР 2007 – 2013 година, има
задължения, които следва да изпълнява в период от 5 години, считано от датата
на сключване на договора, а активите, които са предоставени за изпълнение на
договора, няма да се използват по предназначение и за реализиране на СМР по
ПРСР за периода 2014 – 2020 година, поради което и предоставената помощ за
активите, закупени по Договор № РД 50-88/13.06.2012 година и послужили за
изпълнението на СМР по ПРСР 2007 – 2013 година следва да бъде възстановена. Във
връзка с това в писмото е посочено, че предоставена помощ в размер на
61 911.38 лева за закупуване на активи по Договор № РД 50-88/13.06.2012 година
следва да бъде възстановена на основание чл. 14, т. 1 от Договора и чл. 59, ал.
3, т. 4 от Наредба № 23/18.12.2009 година. С писмото е предоставен 14-дневен
срок за доброволно възстановяване на сумата, както и е указана възможност за представяне
на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и за
представяне на писмени доказателства в 14-дневен срок.
С Писмо вх. №02-0800/24.01.2017 година (ДФЗ) (л. 292 от
делото) председателят на УС на СНЦ „Местна инициативна група Брезник – Трън“ оспорва
законосъобразността на констатациите в Писмо изх. № 02-800/3123 от 25.11.2016 година
относно изпълнението на задълженията на МИГ по тристранния договор, като
заявява, че МИГ спазва условията и изискванията на Наредба № 23/18.12.2009 година,
респективно не нарушава разпоредбите на чл. 59, ал. 3, т. 4, стриктно изпълнява
ангажиментите по Договора, съобразно чл. 55, ал. 1 от Наредбата и използва
придобитите активи по предназначение, като поддържа офиса на сдружението, не е
продавало, дарявало, преотстъпвало ползването на активите, предмет на
подпомагане, не е променяло местоположението на дейността си и не е
преустановило дейността си по установения за това уставен и законов ред.
С Писмо изх. №01-0800/455 от 24.02.2017 година заместник
– изпълнителния директор на ДФЗ уведомява кметовете на Община Брезник и Община
Трън за откритото производство за налагане на финансова корекция, както и за
възражението, депозирано срещу констатациите в същото от председателя на УС на
МИГ, съдържащо приложено удостоверение за актуално състояние на СНЦ „***“, от
което е видно, че към 13.01.2017 година представителите на Община Брезник на
Община Трън са членове на МИГ. От кметовете на Община Брезник и Община Трън е
изискано да предоставят документи, удостоверяващи, че двете Общини са
предприели действия по прекратяване на членството си в на СНЦ „***“ в
съответствие със ЗЮЛНЦ.
С Писмо вх. №01-0800/455 от 10.03.2017 година (ДФЗ) (л.
301 от делото) кметът на Община Брезник уведомява ДФЗ, че към този момент
участието на Общината в СНЦ не е прекратено поради непредприемане на
съответните действия от страна председателя на УС на СНЦ „***“, въпреки
уведомен за решението на ОбС – Брезник с нотариална покана, връчена на
03.05.2016 година (л. 304 от делото).
Видно от удостоверение за актуално състояние, към
датата на издаването му – 13.01.2017 година (л. 297 от делото) и според
извършените вписвания, сдружението се представлява от председателя Й. Б.Й.,
като към тази дата няма вписано прекратяване на дейността на сдружението, нито
сдружението е в процес на ликвидация.
Видно е от удостоверение за актуално състояние от
16.02.2018 година (л. 6 от делото) към 31.12.2017 година, според извършените
вписвания, сдружението се представлява от председателя Й. Б. Й., като към тази
дата също няма вписано прекратяване на дейността на сдружението, а последното
не в процес на ликвидация.
С Решение № РД 50-88/301/17-01 от 31.05.2017 година,
издадено от ДФЗ, на основание чл. 14, т. 1 от Договор № РД 50-88 от 13.06.2012
година, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 59, ал. 3, т. 4 от
Наредба № 23 от 18.12.2009 година, във
връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на СНЦ „***“ е наложена
финансова корекция в общ размер на 61 911.38 (шестдесет и една хиляди
деветстотин и единадесет лева и тридесет и осем стотинки), съставляваща заявени
и оторизирани суми за закупени от сдружението цветен принтер, счетоводен и
правен софтуер, лек автомобил, климатик, компютърни конфигурации – 4 броя,
метален архивен шкаф – 4 броя, принтер (мултифункционално устройство), шредер,
лаптопи – 4 броя, конферентна маса, столове (посетителски) – 10 броя,
директорски стол – 4 броя и мултимедийна конзола.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Относно компетентност на органа, издал оспорения акт:
Оспореното решение, доколкото същото носи белезите на
индивидуален административен акт, се приема за издадено от компетентен орган.
Този орган е страна по тристранен договор и по силата на чл. 14 ал. 4 от този
договор, същият има право да изисква възстановяване на сумите по извършени
плащания по договора, когато установи несъответствие с целите, дейностите и
изискванията определени в Наредба № 23 от 18.12.2009 година. Отделно от това,
съгласно чл. 59 от Наредба №
23 от 18.12.2009 година разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми. Доколкото оспореният акт изхожда от изпълнителния директор на
ДФЗ – РА, който е и орган по управление, съгл. § 4, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и може да
издава актове по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, се приема, че оспорения акт е издаден от
компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на
чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата на оспорения административен акт:
Оспореното решение е в законоустановената писмена форма,
има реквизитите по чл. 59, ал. 1, т. 1, 2, 3 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 1
от ЗУСЕСИФ.
Решението съдържа фактически и правни основания за
издаването му, съгласно изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено
нарушение, състоящо се в прекратяване на членството на Община Брезник и Община
Трън в СНЦ „***“, което според административния орган съставлява нарушение на
чл. 9 от Наредба № 23/18.12.2009 година, както и предпоставка активите,
предоставени на сдружението за изпълнението на договора да не могат да се
използват по предназначение и за реализиране на СМР по ПРСР за периода 2014 –
2020 година. В решението, въпреки формалното посочване, че преди издаването му
са анализирани предоставените от бенефициента документи и обстоятелства, липсва
обсъждане на представените от жалбоподателя доказателства и направените от
същия възражения, каквото е специалното изискване на чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ
по отношение фактическата част на мотивите на решението за определяне на финансова
корекция. Това е относително съществен формален порок на акта, съставляващ
непълнота в частта му, относно фактическите основания за издаване на решението. От тази част на акта не става ясно защо управляващият
орган не приема направеното от жалбоподателя възражение, в което се твърдят
факти и се представят доказателства, че към този момент Община Брезник и Община
Трън не са напуснали сдружението, което е в основата на мотивите на решението
за определяне на финансова корекция. Правото на бенефициента не само да се
запознае с основателността и размера на финансовата корекция, но и да представи
доказателства, гарантира произнасяне на органа включително въз основа на
доказателствата и възраженията на бенефициента, в който смисъл е и задължението
за управляващия орган по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ да обсъди същите.
Като правно основание за издаване на решението са
посочени чл. 14, т. 1 от Договор № РД 50-88 от 13.06.2012 година, във връзка с
чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23 от 18.12.2009
година, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ.
С оглед това следва да се приеме, че не е налице самостоятелно отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно спазване на административнопроизводствените
правила при издаването на акта:
Процедурата за определяне на финансова корекция по
основание и размер е подчинена на специални правила, регламентирани в ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаването на решение за определяне на
финансова корекция ръководителят на управляващия орган е длъжен да осигури
възможност на бенефициента да представи в разумен срок, не по – кратък от две
седмици, писмени възражения по основателността и размета на корекцията. От
доказателствата по делото – уведомяване с писмо изх. № 02-800/3123 от
25.11.2016 година (л. 283 от делото), е безспорно, че това изискване на закона
е спазено, а жалбоподателят се е възползвал от възможността да възрази срещу
основанието и размера на определената финансова корекция (писмо вх. № 02-0800/24.01.2017
година (ДФЗ) л. 292 от делото). Органът се е произнесъл след срока по чл. 73,
ал. 3 от ЗУСЕСИФ, което е формално, но несъществено нарушение на
административнопроизводствените правила с оглед инструктивния характер на срока.
На основание изложеното се приема, че органът не е допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното
решение, поради което не е налице самостоятелно основание за отмяна на акта по чл.
146, т. 3 от АПК.
По отношение съответствие на решението с
материалноправните разпоредби:
Фактическо основание, формулирано за издаване на оспорения
административен акт е установено според административния орган нарушение,
състоящо се в прекратяване на членството на Община Брезник и Община Трън в СНЦ
„***“, което според административния орган съставлява нарушение във връзка с
чл. 9 от Наредба № 23/18.12.2009 година, съответно предпоставка активите,
предоставени на сдружението за изпълнението на договора, да не могат да се използват по предназначение, както и за реализиране
на СМР по ПРСР за периода 2014 – 2020 година.
Правните основания за издаване на оспорваното решение
са в чл. 14, т. 1 от Договор № РД 50-88 от 13.06.2012 година, във връзка с чл.
55, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23/18.12.2009 година,
във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Основните правила за определяне размера на финансовата
корекция са разписани в чл. 73 от ЗУСЕСФ, като в ал. 1 е предвидено финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ при определяне
размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на
допуснатото нарушение на приложимото право на ЕС и българското законодателство
и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ.
Основанията за определяне на финансова корекция са
установени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ
(ред. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 година)
финансовата подкрепа със средствата от европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЕСИФ) може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция за друга (извън конкретните хипотези по т. 1 – т. 8) нередност,
съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или
българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна
на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на
средства от ЕСИФ.
Съгласно чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) №1303/2013, във
връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, „нередност“ е „всяко нарушение на правото на
Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба,
произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в
прилагането на ЕСИФ, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на
бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Следователно, за да се обоснове извод за нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1,
т. 9 от ЗУСЕСИФ (ред. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 година),
във връзка с дефиницията за нередност в чл.
2, т. 36 на Регламент (ЕС) №1303/2013 година, трябва да е установено: 1. действие
или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на ЕСИФ, което
съставлява 2. нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано
с неговото прилагане, и 3. което нарушение има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
По делото е безспорно, че жалбоподателят притежава
качество бенефициент по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ („бенефициер“ съгласно чл. 2, т.
10 от Регламент ЕС № 1303/2013 година), съответно същото е икономически
оператор по смисъла на чл. 2 (37) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 година, тъй като участва в
изпълнението на помощта от ЕСИФ, като страна – бенефициент по тристранен
договор за безвъзмездна финансова помощ.
Спорът по делото е налице ли са вторият, съответно третият
елемент на съдържанието на понятието за нередност, за да се приеме, че наложената
финансова корекция е основана в нарушени нормативни или договорни разпоредби, с
последица – нанасяне вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен
разход в бюджета на Съюза.
В случая органът твърди да са нарушени разпоредбите на
чл. 14, т. 1 от Договор № РД 50-88 от 13.06.2012 година, във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23/18.12.2009
година.
Съгласно чл. 14, т. 1 от тристранния договор РА има
право да откаже изплащането на част или цялата помощ и да изисква
възстановяването на сумите по извършени плащания, заедно със законната лихва
към тях, включително когато МИГ не е изпълнила някое от задълженията си по този
договор, по Наредба №23/18.12.2009 година или по други нормативни актове,
свързани с прилагането на ПРСР. Тази клауза на договора кореспондира с
правилото на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/18.12.2009 година, съгласно което, в
случай че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с тях. Съгласно чл. 59, ал. 2 от Наредбата
РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени, вземайки
предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Съгласно чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23/18.12.2009
година РА може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната
лихва върху тях, когато МИГ или получателите на помощта не използват
придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 , ал. 1, т. 1 от Наредба № 23/18.12.2009 година за срок от 5
години след сключването на договора за финансово подпомагане получателите са
длъжни да използват придобитите въз основа на одобрения проект активи по
предназначение.
Съгласно изискването на чл. 55, ал. 1, т. 4 от Наредба №
23/18.12.2009 година за срок от 5 години след сключването на договора за
финансово подпомагане получателите са длъжни да не преустановяват подпомаганата
дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за
производство.
Настоящият съдебен състав на Административен съд –
Перник, като взе предвид съдържанието на цитираната договорна и нормативна
рамка, основавайки се в съдържанието на мотивите на решението, включващи
фактическите и правни основания за издаване на акта, приема, че решението е
издадено при съобразяване на реда за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕИФ,
чл. 70, ал. 3, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 (ред. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 година),
но че в производството, освен противоречиво посочените правни основания за
издаване на решението, не е установена „друга нередност“ по смисъла на чл. 70,
ал. 1, т. 9 (ред. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 година)
от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 2 т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) №1303/2013
година. Въпреки значителната неяснота на решението в частта му, в която са
посочени правните основания за налагане на финансовата корекция, се приема, че по
делото липсват доказателства както за неизпълнение от страна на СНЦ „МИГ
Брезник – Трън“ на бланкетно установеното договорно задължение по чл. 14, т. 1
от Договора, което кореспондира изцяло с правилото на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23/18.12.2009 година, така и за
неизпълнение на нормативно установеното задължение по чл. 55, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредба № 23/18.12.2009 година, а също и за
неизпълнение на нормативно установеното задължение по чл. 55, ал. 1, т. 4 от
Наредбата, във връзка с чл. 14, ал. 1 от Договора.
За да приеме, че е осъществена хипотезата на чл. 55,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 59, ал. 3, т. 4 от Наредбата, както и на чл. 55,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 23/18.12.2009 година, във връзка с чл. 14, ал. 1 от
Договора органът противоречиво и неясно е приел, като се е обосновал на взетите
решения от общинските съвети на Община Брезник и Община Трън за прекратяване на
членството на двете общини в МИГ (с което е посочено да е нарушено условието на
чл. 9 от Наредбата), че придобитите въз основа на одобрения проект активи няма
да бъдат използвани по предназначение, тъй като МИГ, като бенефициент
(„бенефициер“ съгласно чл. 2, т. 10 от Регламент ЕС №1303/2013 година) по ПРСР
2007 – 2013 година има задължения, които следва да изпълнява за период от 5
години, но също и че активите, предоставени на сдружението за изпълнение на
договора няма да се използват по предназначение и за реализиране на СМР по ПРСР
2014 – 2020 година.
От една страна административният орган не е отчел
безспорно установения по делото (а и в производството по издаване на оспореното
решение) факт, че процедурата по прекратяване на членството на двете общини по
реда, установен в чл. 28, във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 4 от Устава, във връзка
с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЮЛНЦ е недовършена. Независимо, че волята на
заявилите желание да напуснат сдружението общини е станала „известна“ на
юридическото лице посредством писмо, връчено с отправена до председателя на УС
на сдружението нотариална покана, по делото не се представиха доказателства за взето
решение за прекратяване на членството на Община Брезник и Община Трън от Общото
събрание на сдружението. Освен това, дори прекратяването на членството да беше
факт, по какъв начин административният орган е обвързал членството на двете
общини с изискването на чл. 9 от Наредбата (за брой на населението към датата
на кандидатстване) с мониторинговия период не става ясно от мотивите на
административния акт. При това положение
прекратяването на членството на двете общини в сдружението, при непрекратяване
на същото по установения за това ред в Устава, не може автоматично да се
обвърже и с преустановяване на подпомаганата дейност на сдружението по смисъла
на чл. 55, ал. 1. т. 4 от Наредбата, във връзка с чл. 14, т. 1 от Договора, във
връзка с чл. 59, ал. 1 от Наредбата, тьй като чл. 59, ал. 3 от Наредбата,
съдържаща лимитативно изброяване на нормативно установените хипотези, в които
може да се иска връщане на вече платени суми.
От друга страна посочването в мотивите на оспорения акт,
че поради вземането на решения от общинските съвети на двете общини за
напускане на сдружението, активите на МИГ няма да могат да се използват по
предназначение и за реализиране на СМР по ПРСР за периода 2014 – 2020 година, също
не се основава в приложимите нормативни разпоредби. На първо място, както вече
беше посочено, сдружението не е прекратено към момента на издаване на
решението, за да се обоснове извод, че няма да използва активите по
предназначение. На следващо място, нито Договорът, нито Наредба № 23/18.12.2009
година регламентират задължение за МИГ да кандидатства за следващ програмен
период. Подпомагането за програмен период 2014 – 2020 година е предмет на
регламентация в Наредба № 22/2015 година издадена във връзка с ПРСР 2014 – 2020
година, в който акт не се съдържа препращане към Наредба № 23/18.12.2009 година,
нито препратка към тристранните договори, сключени за финансиране изпълнението
на СМР по реда на Наредба
№ 23/18.12.2009 година. Ето защо не
е установено нарушение и по чл. 55, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 59, ал. 3, т.
4 от Наредба № 23/18.12.2009 година, тъй като не е доказано в рамките на
мониторинговия период (неприключил към датата на издаване на решението)
активите, придобити въз основа на одобрения проект, да не се използват по
предназначение по посочените в решението причини.
С оглед на изложеното в производството по делото не се
доказа наличието на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, във
връзка с дефиницията за нередност в чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) №1303/2013 година,
която да обоснове налагането на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, във връзка
с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Липсата на установена нередност прави оспорения административен
акт за определяне на финансова корекция незаконосъобразен, тъй като липсва нормативно,
респективно договорно основание за налагането й.
Посочените изводи правят ненужно обсъждането на третия
елемент на „нередността“ – нанасяне или наличието на потенциална възможност за
нанасяне, на вреда на общия бюджет на Съюза, чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
Липсата на основание за налагане на финансова корекция
прави ненужно и обсъждането на доводите на жалбоподателя за размера на
финансовата корекция.
С оглед изложеното е
налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Предвид основанието за отмяна съдът не
следва да обсъжда наличието на нарушения на материалния закон и да проверява
съответствие на нормативния акт с целта на закона, като тази насока е съдебната
практика, обективирана в Решение № 7799 от
27.06.2016 година, постановено по адм. дело № 12511/2013 година на ВАС; Решение
№ 6046 от 26.05.2015 година, постановено по адм. дело № 5547/2012 година на ВАС;
Решение № 6046 от 26.05.2015 година, постановено по адм. дело № 5547/2012 година на
ВАС; Решение № 7799 от 27.06.2016 година, постановено по адм. дело № 12511/2013
година на ВАС и Решение № 8802 от 13.07.2016 година, постановено по адм. дело №
3754/2014 година на ВАС.
Относно
разноските:
При този изход на спора
своевременно направеното и доказано по основание и размер искане на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни
разноски следва да се уважи, като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответната
страна бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в общ размер на
2 999.00 (две хиляди деветстотин деветдесет и девет) лева, от които 699.00
(шестстотин деветдесет и девет) лева, заплатени за държавна такса (вносни
бележки на л. 20 и л. 329 от делото) и 2 390.00 (две хиляди триста и
деветдесет) лева, заплатени за адвокатско възнаграждение (пълномощно по л. 343
от делото). Ответникът е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, но настоящия съдебен състав счита, че не
са налице основания, за да приеме заплатеното адвокатско възнаграждение за
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Видно е от
настоящото съдебно решение, спорът е по приложение на закон, по който няма
създадена трайна и еднозначна и съдебна практика, обвързано е с приложението на
други нормативни актове, както и на правото на Европейския съюз, като наред с
това платеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер на
адвокатските възнаграждения, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от
Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ държавните такси се събират
върху материалния интерес, което значи, че и адвокатското възнаграждение следва
да има за база материалният интерес по делото, който в настоящия случай е в размера
на финансовата корекция от 61 911.38 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК настоящият съдебен състав на при Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение за налагане на финансова корекция № РД
50-88/301/17-01 от 31.05.2017 година на изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Сдружение с нестопанска
цел „***“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Брезник, ул.
„***“ № ***, представлявано от Й. Б. Й. – председател на Управителния съвет,
съдебни разноски в общ размер на 2 999.00 (две хиляди деветстотин
деветдесет и девет) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/