Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260750
гр.
Пловдив, 21.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети
наказателен състав, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 6986/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, депозирана от Й.Ч., действащ чрез
пълномощника си адв. М.Б. против Електронен фиш серия К, № 3810848, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на жалбоподателя
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В
жалбата и в откритото съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален
представител излага съображения за незаконосъобразност на ЕФ и моли за неговата
отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата
страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният
фиш е издаден за това, че на 13.07.2020г. в 13,17 ч. в гр. Пловдив, на бул. Асеновградско
шосе срещу № 20, в посока бул. Цар Симеон при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № ***, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема
скорост 83 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 33 км/ч. Собственик на
когото е регистриран автомобилът е жалбоподателят Й.Ч..
Установеното
било определено като нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и
обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.
1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в
размер на 400,00 лева.
По
отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящата съдебна инстанция намира,
че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Правилно
е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството
му за управление на МПС.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се
доказва и от приложеното по административната преписка статично изображение № 11743СА/ 031097, което съгласно чл. 16,
ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно доказателствено средство за
обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за
регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното
МПС е именно наказаното лице Й.Ч..
На следващо място, съдът намира, че
обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
която разпоредба визира задължителните реквизити, които трябва да съдържа ЕФ,
като възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в обратна
насока не се споделят. Така, в същия са посочени, териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР Пловдив/,
мястото /град Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 20 посока бул. „Цар Симеон“ /, датата
/13.07.2020г./, точния
час на извършване на нарушението /13:17/, регистрационния номер на МПС
/***/, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство /Й.Ч./, описание
на нарушението, а именно - с описаното в ЕФ МПС е извършено нарушение за скорост, като
фактическите признаци на извършеното са посочени в пълнота, така че по
безсъмнен и категоричен начин да се разбере, че се касае за управление на автомобил с
превишена скорост 33 км/ч при ограничение от 50 км/ч/, нарушената
разпоредба / чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /400 лева/, срокът, сметката и мястото на
доброволното ѝ заплащане /четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната
банкова сметка/.
Следователно
в ЕФ изрично е посочено, че деецът е наказан за деяние извършено в 13,17 часа
на 13.07.2020 г. в гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе срещу № 20 в посока
бул. Цар Симеон. Абсолютно същото
място на извършване на нарушението е посочено и в приложеното като
доказателство по делото статично изображение, както и в Протокола за използване
на АТСС по чл. 10 от Наредбата.
В аспект на гореизложеното единствения възможен извод за настоящата
съдебна инстанция е, че
установяването на нарушението е извършено в съответствие с нормативно
разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за измерване.
Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения към него
клип от радар. От Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното
техническо средство е било позиционирано в гр. Пловдив, бул. "Асеновградско шосе" срещу № 20, посока бул. „Цар Симеон“. Работата с техническото средство е
започнала на 13.07.2020 г. в 10:40 часа и е приключила в 17,40 часа на същата дата. Именно в този времеви
интервал е заснето и процесното статично изображение от техническо средство АRH CAMS1 № 11743са.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с ДВ бр. 6 от
16.01.2018г. разпоредбата на чл. 7 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. беше отменена, поради което от 16.01.2018 г. мястото за контрол с
АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му
локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет
страницата на МВР, поради което липсата на тези обстоятелства не съставлява
нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
В тази връзка следва да се
отбележи и че според константната практика на Административен съд Пловдив, когато
нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в превишаване на общото ограничение на скоростта 50
км/ч, какъвто е процесния случай, точното място на разполагане на АТСС
е без съществено значение, доколкото
деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място.
Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че
нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта,
въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за
законосъобразност на ЕФ следва да са спазени изискванията на чл. 8 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. Така изрично Решение
№ 658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3825 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 6 от № 8121з-532/12.05.2015г.,
местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно
критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез посочване на
съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело
статично изображение, което както вече
се отбеляза, съгласно чл. 16, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. представлява годно доказателствено
средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на
специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране
правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е
наложила в електронния фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на
най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на
които е разположено техническото средство.
С
оглед всичко гореизложено и предвид описаната в приложението към
удостоверението за одобрен тип вградена функция на АТСС за GPS разпознаване и синхронизация, настоящият
състав счита, че за да се приеме, че е налице идентичност на мястото на
извършване на нарушението е напълно достатъчно в статичното изображение и в ЕФ
да е описан един и същ
административен адрес, което
изискване в процесния случай е спазено.
Техническото средство, с което е установено
нарушението, отговаря на одобрения тип, доказателство за което е приложеното по
преписката - Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126. Системата за контрол е
вписана по № 5126 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по
метрология. Представен е заверен препис
от Протокол № 57 – С – ИСИС/ 30.09.2019 г.
за последваща метрологична проверка.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Безспорно в
случая противоправното деяние е установено именно по посочения от закона начин . Поради настъпилата законодателна промяна в сочената правна норма от
05.07.2017 г. санкционирането на нарушенията, визирани по-горе се извършва чрез
облекчената процедура на издаване на ЕФ по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
За
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при хипотезата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се
налага административно наказание "глоба" от 400 лв. и не се отнемат контролни точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г.
Следователно правилно АНО е провел съкратената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за санкциониране на административно нарушение. В тази връзка е и
разпоредбата на § 6,
т. 65 от ЗДвП, според която "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Следователно установяването на нарушението с мобилно средство за
видеоконтрол, с каквото е било заснето и процесното нарушение, е възможно и
законосъобразно.
Спазено е и изискването на чл. 10 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за попълване на протокол съгласно приложението при всяко
използване на мобилно АТСС, както и изискването протоколът да бъде съпроводен
със снимка на разположението на уреда, предвид представената такава по делото.
За така извършеното административно нарушение
от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
предвидено административно наказание "глоба" в размер на 400 лева. Съдът счита, че в случая правилно е определена приложимата
санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената
максимална скорост е с 33 км/ч, поради което то попада в приложното
поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване
от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Съдът намира и че правилно е била
установена превишената стойност на скоростта от 33 км/ч.
В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от "минус 3 км/ч". Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
която в случая по делото се установи да е 86 км/ч,
се извадят 3 км/ч толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и установената стойност на
скоростта, а именно 83 км/ч, каквато стойност е посочена и в
електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 50 км/ч, поради
което правилно е установено превишаване с 33 км/ч.
В този смисъл следва да се посочи, че
правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като
при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3
км/ч. Следва да се съобрази, че от Приложението към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126 и Протокол от проверка
№ 57 – С – ИСИС/ 30.09.2019г. се установява, че максималната допустима грешка
при отчитане на измерена скорост при използване на процесното АТСС ARH- CAM S1
при измерена скорост до 100 км/ч е +/- 3
км/ч.
Съобразявайки, че видът и размерът на
приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран
размер, то съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се
налице основания за неговото изменение.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт
изисква да се подчертае, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по
смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив- измерената с техническото средство
скорост на движение е 83 км/ч. при въведено ограничение на скоростта в
населено място от 50 км/ч. Превишението е с повече от 1/2 на
разрешената скорост и разкрива висока степен на опасност. Следва да се посочи и
че обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по
пътната мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение.
Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен интензитет и
предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и
като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази
предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на
участие на въззиваемата страна чрез подробно писмено становище, намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.
Мотивиран
от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, №
3810848, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Й.Ч., ЛНЧ ********** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Й.Ч., ЛНЧ ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОДМВР- Пловдив
сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС