Решение по дело №168/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 май 2023 г.
Съдия: Веселка Велкова Златева
Дело: 20237150700168
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

№ 279/5.5.2023г.

 

 

В       И  М  Е  Т  О           Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х административен състав, в открито съдебно заседание на 05.04.2023г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Веселка Златева

                                                                                     Мария Хубчева

 

при секретаря Антоанета Метанова и с участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия Златева КАНД №168 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Г.М. от гр.Костенец, ул. „Белмекен“, №87 против решение №9/06.01.2023г., постановено по АНД №1364/2022г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено НП №13-2200263/10.08.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на касатора е наложена глоба в размер на 1500лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  и явна несправедливост  наказанието. Моли съдът да отмени решението, като отмени и издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.

В с.з. касаторът не се явява, не се представлява. С писмена молба чрез пълномощника си адв.М. поддържа жалбата.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик. Не се явява в с.з., не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд - Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд -Пазарджик е приел следното от фактическа страна:

На 19.07.2022г. около 12,45ч. свидетелят Р.М. заедно с колегата си Т.Г. - двамата служители в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, извършвали проверки по спазване на трудовото законодателство в землището на с.Братаница, общ.Пазарджик. Забелязали нива с малини, в която няколко лица беряли плодовете в метални кошове и решили да извършват проверка. Нивата се стопанисвала от жалбоподателя и представлявала обект - „Нива с малини“, находяща се в с.Братаница, общ.Пазарджик, GPS координати 42.16537 N,24.19562 Е, местност „Песо поле“, ПИ с идентификатор №06149.99.4.

На място били заварени да работят 13 лица, между които и св.А.М.. Св.М. съставил списък на заварените да берат малини лица, в който били отбелязани трите им имена, ЕГН и уговореното възнаграждение на ден, а за някои от лицата - и работно време, както и периода, от който работят. На място присъствал и ЗП К.Г.М., който оказал пълно съдействие на проверяващите. Той обяснил, че лицата работят за него, като за тях имал закупени еднодневни договори, но бил възпрепятствал и не могъл да вземе от Инспекцията по труда. Впоследствие проверяващите установили закупени от ЗП К.Г.М. на 08.07.2022г. 70 бр. договори по чл.114а, ал.1 от КТ. Веднага след проверката св.М. - майка на жалбоподателя - отишла в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик и взела договорите, като още на същия ден, но след проверката, със св.М. бил сключен еднодневен трудов договор по чл.114а, ал.1 от КТ.

   Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение – в качеството му на производител и работодател не е сключил писмен трудов договор с лицето, което е престирало труда си в обекта му - нива с малини.

При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и правилно е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Безспорно е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Правилно е заключението на съда, че съдържанието на АУАН и НП отговаря на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя е описано в достатъчен обем и яснота, като покрива от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение

Неоснователно е възражението на касатора, че актът не му е връчен – от приложената по делото разписка за връчване се установява, че актът е връчен лично на жалбоподателя на 27.07.2022г. Същият е взет предвид при издаване на обжалваното НП, което обстоятелство е отбелязано изрично. Безспорна е и  датата на извършване на деянието - 19.07.2022г.

Районният съд правилно е квалифицирал нарушената административнонаказателна норма и в този смисъл неоснователно е възражението в жалбата, че е допуснато различно от посоченото в НП нарушение - била допуснати до работа лице, на което не бил предоставен екземпляр от сключения трудов договор. От данните по делото се налага несъмнено извод, че трудов договор не е бил сключен към момента на проверката. Закупуването на празни бланки на еднодневни трудови договори не е равносилно на попълнен и подписан от всяка от  страните по трудовото правоотношение договор. Следователно правилно и законосъобразно с АУАН и НП на касатора е вменено нарушението на чл.62, ал.1 от КТ.

Правилно районният съд е приложил санкционните последици. Неоснователно е в тази връзка възражението за неяснота в качеството на нарушителя - работодател или виновно длъжностно лице - предвид налагането на глоба вместо на имуществена санкция, каквато според касатора следва да бъде наложена на работодател съгласно чл.414, ал.3 от КТ. Касационната инстанция изцяло споделя изложените от районния съд подробни и законосъобразни правни изводи във връзка с горното възражение и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Неоснователно е възражението, че нарушението е извършено при крайна нужда.

В чл.8 от ЗАНН законодателят е приел, че не са административни нарушения деянията, извършени при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост. Доколкото липсва правна уредба на тези институти в ЗАНН, то по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл.13 от НК - не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Безспорно е, че малините са бързо развалящи се плодове, но този факт не представлява такава непосредствена опасност, която нарушителят, за да спаси свои имотни блага, да не е могъл да избегне по друг начин. Същият е разполагал с целия период от време, предхождащ датата на проверката, за да се снабди с трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа, знаейки, че такива са му необходими.

         Не може да се приеме, че случаят е маловажен – както правилно е прието от районния съд договорите по чл.114а от КТ защитават основни права на работниците - лично да получат трудовото си възнаграждение в края на работния ден, да бъдат осигурени за редица рискове, да получават парични обезщетения за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест, доходът от такъв трудов договор се взема предвид при изчисляване размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, дава права по здравно осигуряване, като здравноосигурителните вноски се внасят авансово от работодателите, заедно с вноските за социално осигуряване. Отделно от това – законодателят в чл.415в, ал.2 от КТ изрично е изключил възможността този вид нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай.

         Като е съобразил всички смекчаващи отговорността обстоятелства АНО е индивидуализирал наказанието и е наложил глоба в минимален размер от 1 500лв., което напълно съответства на степента на обществена опасност на нарушението - както правилно е приел районният съд.

Районният съд е обсъдил всички направени от жалбоподателя възражения, направил е законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, настоящият състав приема, че доводите на касационните жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ - в минималния размер от 80лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №9/06.01.2023г., постановено по АНД №1364/2022г. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Решението е окончателно.

  

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……/п/………….

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ……/п/……….

 

 

                                                                                      2. …/п/………….