Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 05.01.2022г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на шести декември две
хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 263 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.73 от
ЗУСЕСИФ.
Адв.Д. З.от АК – Кюстендил като пълномощник на ОБЩИНА
ТРЕКЛЯНО, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** със законен
представител кмета на общината обжалва решение за определяне на финансова
корекция №ВG05М9ОР001-2.002-0285/33 от 21.10.2020г. на ръководителя на УО
на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 и заместник-министър на МТСП
З. Р. с претенция за нищожност на акта поради липса на материална компетентност
на органа в хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК по отношение влязлото в сила
решение №3572/09.03.2020г. на ВАС по адм.д.№14808/2019г. Твърди, че наложената
на общината финансова корекция е предмет на посоченото решение на ВАС /в
мотивите на същото/ във връзка с отмененото идентично предходно решение на
органа и влезлите в сила решения за верификация по искания за междинни плащания
№4-9. Отрича приложението на чл.173, ал.2 от АПК. Сочи липса на нов
правопроменящ юридически факт, който да преодолее пречката за отмяна на
предходните актове за верификация. Счита, че с процесното решение органът се
опитва да пререши разрешения въпрос за верификация на разходите, които са за
еднакви дейности по проекта с бенефициент общината. Отделно от това, твърди
спазване на процедурата за избор на лични асистенти, социални асистенти и
домашни помощници и използване на специализираното транспортно средство за
целите на проекта, противно на изложеното в акта във връзка с материалите по
адм.д.№110/2019г. на КАС. Моли за обявяване на нищожността. Претендира
деловодни разноски.
В с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата.
В с.з. и писмена защита
пълномощникът на ответния орган намира жалбата за неоснователна. Не оспорва
влезлите в сила решения за верификация, но сочи, че същите не влияят върху
процедурата за финансова корекция, т.к. касаят друго производство, което е
различно по своята същност от производството по налагане на корекцията по арг.
от чл.75 от ЗУСЕСИФ. Твърди, че корекцията се извършва върху изразходваните
средства, определени като допустими разходи. Сочи за липса на издадено решение
за верификация по искането за окончателно плащане по чл.62, ал.1 от ЗУСЕСИФ,
като производството е висящо. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Оспореното решение за определяне на финансова корекция №ВG05М9ОР001-2.002-0285/33 от 21.10.2020г. на ръководителя на УО
на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 и заместник-министър на МТСП
Зорница Русинова е издадено на основание чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ в резултат на
извършени проверки на място по договор № ВG05М9ОР001-2.002-0285
съвместно с дирекция АФКОС. С решението органът е формирал 5 волеизявления,
както следва:
По т.1 е установил следните 4 нарушения при изпълнението на
проекта:
1.1 Седем доставчици на услуги не са изпълнили задълженията
си съгласно разписаното във Формуляра за кандидатстване, с което са нарушени
т.3.24 и т.3.25 от административния договор и чл.26, ал.1 от ЗУСЕСИФ – нарушени
са утвърдените от РУО условия за изпълнение на одобрените проекти.
В мотивите на решението е записано, че нарушението е
констатирано от проведените интервюта с потребителите на услуги. Доставчиците
на услугите са посочени поименно. Същите са социални асистенти, лични асистенти
и домашни помощници. Посочено е, че Формулярът за кандидатстване е неразделна
част и приложение от административния договор за предоставяне на БФП.
1.2 Закупеното и отчетено специализирано транспортно средство
не е използвано за целите на проекта, с което са нарушени чл.3.24 и чл.3.25 от
административния договор и чл.4, §8 от Регламент /ЕС/ 01303/2013.
В мотивите на решението е посочено, че асистентите,
домашните помощници и потребителите на услугите не са ползвали специализираното
транспортно средство, закупено по проекта, а при необходимост са ползвали личен
транспорт или линейката, собственост на общината. Бусът е ползван само от екипа
по проекта и служителите на общината, които не са преки бенефициенти и не се
нуждаят от подобни ползи. Това е потвърдено от експертизата по адм.д.№110/2019г.
на КАС, където е установено, че нито един потребител на социалните услуги за
период от 18 месеца /времето, през което са предоставяни услугите/ не е ползвал
средството. Според органът, това противоречи на целите и мотивите, с които е
обоснована нуждата от закупуване на МПС в проектните дейности, съгласно които
средството ще бъде закупено за заложената по проекта целева група и ще обслужва
само и единствено потребителите на услугите, предоставяни от Звено за социални
услуги. Нуждата от МПС е обоснована от нуждите и потребностите на целевата
група да пътуват до административния център – община Трекляно или областния
град Кюстендил, където са съсредоточени различни институции, за посещение при
лекар, болнично заведение, административни структури и т.н., както и поради
липсата на аптека в общината, като най-близките се намират в гр.Кюстендил.
Органът е приел за неоснователни обясненията на общината за използване на МПС
от две лица по техни обяснения, т.к. същите не са доказани, а лицата са в
служебни връзки с общината, а от друга страна е установено, че потребители на
социалната услуга са общо 159 лица.
1.3 При провеждане на процедура за избор на лични, социални
асистенти и домашни помощници, бенефициентът е нарушил принципите за
ефективност и ефикасност, с което са нарушени чл.3.23 и чл.3.25 от
административния договор и чл.4, §8 от Регламент /ЕС/ №1303/2013.
В мотивите на решението е записано, че общината има
разработена процедура за избор на лични, социални асистенти и домашни
помощници, като за асистентите е заложено изискване за средно образование, а за
помощниците образованието е минимум основно, като е заложено и различно
заплащане за длъжностите. В същото време органът е установил при проведените
разговори с назначените помощници заявлението им да бъдат назначени освен на
длъжност помощник и на длъжност асистент. На всички е отказано с мотива за
липса на необходимото образование. Разяснението за позицията „асистент“ е за
изискване на специално, дори висше образование. Такова изискване липсва в
нормативната уредба. Органът е проверил досиетата на всички назначени лица и е
констатирал, че нито едно от назначените
лица не отговаря на поставените изисквания. Бенефициентът е обяснил
разминаванията с факта, че в действителност няма кандидат, който покрива
изискванията за средно образование и комисията е преценявала кой да бъде
назначен за асистент и кой за помощник /по неясни за УО критерии/. Това е
довело до нарушаване на принципите за добро управление и по-конкретно тези за
ефективност и ефикасност на разходите. Органът е приел за неоснователно
становището на общината за спазване на процедурата за избор съгласно
заключението по адм.д.№110/2019г. на КАС, съгласно което всички подали
документи лица са назначени като доставчици на услугите, т.к. заключението не е
имало подобна задача и предвид това, че в процедурата по избор са използвани
ограничителни и непропорционални условия за допустимост на кандидатите, като
експертизата не е имала задача и не е установила колко са лицата, които са се
отказали да участват заради поставеното условие за образование, както и колко
са лицата, получили формален или неформален отказ да бъдат допуснати. От друга
страна, органът е отчел противоречието между образованието на част от лицата и
назначаването им на съответните длъжности.
1.4 Екипът за организация и управление на проекта не е
изпълнявал задълженията си качествено, съгласно изискванията и разписаното във
Формуляра за кандидатстване, с което са нарушени чл.3.23 и чл.3.25 от
административния договор и чл.4, §8 от Регламент /ЕС/ №1303/2013.
В мотивите на решението е записано, че екипът по проекта е
допуснал порочна практика при определяне на личните, социалните асистенти и
домашните помощници. Екипът не е осигурил и съблюдавал за правилното използване
на специализираното транспортно средство, съгласно разписаното му
предназначение в проекта. Налице е и нефективен контрол върху работата на
назначените по проекта лица за предоставяне на услуги, с което са допуснали
некачествено изпълнение на административния договор и изготвянето и
представянето пред УО на документи с невярно съдържание.
По т.2 органът е определил следните финансови корекции за
установените по т.1 нарушения:
2.1. за нарушението по т.1.1 – на основание чл.4 във вр. с чл.2,
ал.4, пр.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне
размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ /приета с ПМС
№57/28.03.2018г./ във вр. с чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ е определена финансова
корекция по диференциалния метод в размер на направените допустими разходи за
заплати на посочените седем лица.
2.2. за нарушението по т.1.2 - на основание чл.4 във вр. с
чл.3, ал.2, пр.1 от Наредбата във вр. с чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ е
определена финансова корекция по диференциалния метод, равняваща се на цялата стойност от
направените допустими разходи за специализираното транспортно средство, както и
свързаните с него разходи за ДДС, застраховка „Гражданска отговорност“ и за
гориво.
2.3 за нарушението по т.1.3. - на основание чл.4 във вр. с
чл.3, ал.2, пр.1 от Наредбата във вр. с чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ е
определена финансова корекция по диференциалния метод, явяваща се разликата в
заплатите на личните и социалните асистенти до размера на заплащането на
домашните помощници спрямо допустимите разходи за тях /25 644.38лв. за поименно
посочените в мотивите на решението лица – вж. л.22 от делото/.
2.4 за нарушението по т.1.4 - - на основание чл.4 във вр. с
чл.3, ал.2, пр.1 от Наредбата във вр. с чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ е
определена финансова корекция по диференциалния метод, равняваща се на
отчетените допустими разходи за екипа за управление на проекта.
По т.3 на основание чл.75, ал.1, изр.2 от ЗУСЕСИФ органът е
извършил финансови корекции, както следва:
3.1 по т.2.1 – в общ размер 35 404, 38лв. БФП, включващ
съответните суми, счетени за допустими в ИП №4-8,
3.2. по т.2.2 – в общ размер 79 981,07лв. БФП, включващ
съответните суми, счетени за допустими по ИП №3-6 и ИП №8,
3.3 по т.2.3 – в общ размер 23 184,07лв. БФП, включващ
съответните суми, счетени за допустими по ИП №4-8 и
3.4 по т.2.4 – в общ размер 32 664,29лв. БФП, включващ
съответните суми, счетени за допустими по ИП №4-8.
По т.4 на основание чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ органът е отменил
предоставената БФП за 171 234,36лв., представляваща сбора на извършените
финансови корекции по т.3 от решението.
По т.5 на основание чл.75, ал.1, изр.2 от ЗУСЕСИФ във вр. с
чл.3.77 от административния договор органът е дал възможност за доброволно
изпълнение.
Решението е връчено на адресата по ИСУН 2020 на 21.10.2020г.
Общината е оспорила същото и по жалбата е образувано адм.д.№36/2021г. на КАС,
което е прекратено поради просрочие на жалбата. Определението на съда е влязло
в законна сила, за което страните не спорят /вж. определение №508/11.01.2021г.
на л.39 от делото и становищата на страните в съдебно заседание/. Процесната
жалба по делото с претендирана нищожност на акта е подадена на 11.08.2021г.
Издателят на процесното решение Зорница Димитрова Русинова е
с възложено правомощие да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОП
„Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, в това число да издава актове за
налагане на финансови корекции по раздел III
от ЗУСЕСИФ по силата на заповед №РД01-268/04.04.2018г. на министъра на труда и
социалната политика, издадена на основание чл.25, ал.4 от ЗА, чл.9, ал.5 от
ЗУСЕСИФ, чл.4, т.7 и чл.29, т.1 от УП на МТСП, отменена със заповед
№РД-03-2/01.12.2020г. на министъра /вж. л.16-17/.
Административното производство по издаване на оспореното
решение е образувано с писмо от 19.08.2020г., по което общината е подала
възражение на 01.09.2020г., съгласно кореспонденция в ИСУН 2020. Възраженията
на общината за противоречие на решението на органа с влязлото в сила решение на
ВАС органът е приел за неоснователни, сочейки, че силата на присъдено нещо се
простира по отношение въпроса за верификация на цитираните искания за плащания,
като административното производство по издаване на решението за корекция не
цели възобновяване на производството по верификация, нито изменение на
решенията по постъпилите ИП поради което предпоставките по чл.177, ал.2 от АПК
не са налице. Според органа, действията на УО по определяне на финансови
корекции поради допуснати от бенефициента нарушения целят единствено постигане
на ситуация, при която всички разходи, сертифицирани пред ЕК, да са в
съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство и е във
връзка с принципа по чл.71, ал.4 от ЗУСЕСИФ и чл.9, ал.1 от АПК, т.к. до този
момент финансова корекция за установените нарушения не е извършвана и действията
са в рамките на установения давностен срок по чл.3, §1 от Регламент 2988/1995.
Органът е приел, че ВАС разглежда единствено недопустимостта на производството
по възобновяване на административното производство по верификация на разходи и
не е обсъждана законосъобразността на нарушенията, допуснати от бенефициента по
същество.
Предмет на разглеждане по адм.д.№110/2019г. на КАС е
оспорено от общината решение за верификация на постъпило искане за окончателно
плащане и за изменение на решения за верификация №ВG05М9ОР001-2.002-0285/16
от 19.02.2019г. на УО на ОП „РЧР“ 2014 – 2020. Същото е постановено във връзка
с ИП №9 на общината по проекта. С него на основание чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ във
вр. с чл.55, ал.1 от АПК на основание чл.99, т.2 от АПК са изменени Решенията
за верификация по постъпилите искания за междинни плащания №4-9 съответно от
16.01.2017г., 18.04.2017г., 07.07.2017г., 24.11.2017г., 08.12.2017г. и
05.06.2018г., определен е общ размер на верифицираните средства по проекта и
неверфицираните такива и е определена сума за възстановяване от
123 484.93лв. С решение №3572/09.03.2020г. на ВАС по адм.д.№14808/2019г. е
отменено отхвърлителното решение на КАС и вместо него е отменено решението на
органа, с което са констатирани нередности и на основание чл.99, т.2 от АПК са
изменени решенията за верификация с определения общ размер на сумата за
възстановяване. Мотивите на ВАС за отмяна на акта са свързани с допуснато от
органа нарушение, свързано с изтичане на срока по чл.102, ал.2 от АПК за
изменение на влязъл в сила индивидуален административен акт, което е пречка за
осъществяване на контрола за законосъобразност. Съдът е приел, че допуснатото
от органа нарушение, касаещо липсата на основание за възобновяване на
производството и изменение на влезлите в сила решения за верификация е от
такова естество, че обосновава съществен порок на акта, който съставлява пречка
за разрешаване на въпроса досежно законосъобразността му /което обезсмисля
процедурата по връщане на преписката на първоинстанционния съд за ново
разглеждане/. Решението на ВАС е окончателно.
Сключения между страните административен договор от
31.08.2016г. е за предоставяне на БФП по посочената ОП, процедура чрез директно
предоставяне на конкретен бенефициент ВG05М9ОР001-2.002
„Независим живот за изпълнение на проект ВG05М9ОР001-2.002-0285
„Звено за социални услуги – достоен и независим живот“ със срок на изпълнение
на проекта от 21 месеца, считано от 01.09.2016г. Задължението на бенефициента
по чл.3.24 от договора включва изпълнение на поетите ангажименти, съобразно
договора и с оглед изпълнение на предвидените по проекта цели, а това по
чл.3.25 – изпълнение на договора с грижата на добър стопанин, при спазване на
принципите на икономичност, ефикасност, ефективност, публичност и прозрачност,
в съответствие с най-добрите практики в съответната област и със сключения
договор.
По делото е приложена цялата документация по издаване на
процесното решение. Част от нея е включена в материалите по приложеното адм.д.110/2019г.
на КАС, а друга – на хартиен и електронен носител в материалите по настоящето
дело. На хартиен носител са приложени оспореното решение и решенията за
верификация по постъпилите междинни плащания №3-8, а на електронен – същите
документи, заедно с административния договор за БФП, Формуляра за
кандидатстване, всички ИП с техните приложения, решенията за верификация с
доказателства за връчването им по ИСУН 2020, Насоките за кандидатстване по ОП
„РЧР“ 2014 – 2020г. и кореспонденцията между страните, заверени при условията
на чл.141 от АПК, за което страните не спорят. Съдържанието на документацията е
отразено коректно в описателната част на оспореното Решение.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена
е от надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1
от АПК пред компетентния за разглеждането й съд във вр. с препращането от
чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ. Жалбата е подадена след срока за оспорване по чл.149,
ал.1 от АПК, но предвид претендирата нищожност на акта е приложима нормата на
чл.149, ал.5 от АПК за безсрочност на оспорването. Наличието на влязло в сила
определение по адм.д.№36/2021г. на КАС за недопустимост на предходната жалба от
общината срещу решението на органа поради просрочие на оспорването и подаването
на настоящата жалба след срока по чл.149, ал.1 от АПК преклудира възможността
за обсъждане на основанията, водещи до отмяна на акта. Касае се за акт, който е
изключен от съдебната проверка за унищожаемост, поради което служебното начало
по чл.168, ал.1 от АПК е ограничено, като съдът е длъжен да се произнесе само
по искането за нищожност.
В резултат на служебната проверка по
възражението за нищожност на акта съдът установява, че оспореното Решение е валиден
административен акт. Съображенията за това са следните:
Решението изхожда от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност по място, време и степен. Предметният обхват в
чл.1, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ определя закона като приложим по отношение правилата
за налагане на финансови корекции във връзка с управление на средствата от ЕСИФ.
Съгласно чл.9, ал.1 и ал.5 от ЗУСЕСИФ органи за управление и контрол на
средствата от ЕСИФ са управляващите органи /УО/, сертифициращите органи и
одитните органи. Част от дейностите, възложени на УО включват извършване на
финансови корекции. Ръководител на УО е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира УО или определено от него лице.
Правомощията на ръководител на УО могат да се упражняват и от овластено от него
лице. С представената заповед №РД01-268/04.04.2018г. на министъра на труда и
социалната политика е осъществена законовата делегация в полза на издателят на
оспореното решение. Същият е с предоставени правомощия за ръководител на УО по
ОП РЧР 2014 – 2020 и издател на актове за налагане на финансови корекции по
раздел III от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата
корекция се определя по основание и размер от ръководителя на УО, одобрил
проекта. Не е налице нищожност на акта поради некомпетентност на органа.
Решението е мотивирано. Формата му е във вида по чл.73, ал.1
и ал.3 от ЗУСЕСИФ във вр. с общите изисквания по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа
ясни волеизявления на органа, относими към мотивите за тяхното формиране,
наличие на правни и фактически основания, подпис на издателя и точен адресат,
поради което не отразява съществен порок, водещ до нищожност на акта. Налице е
годен предмет на оспорване.
В процедурата по издаване на решението липсва допуснато от
органа съществено нарушение, водещо до нищожност на акта. Правото на защита на
адресата е осигурено посредством възможността за възражения по основателността
и размерите на финансовите корекции по см. на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ. В
резултат на проведената процедура органът е формирал волеизявлението си, което
е във връзка с фактите, за които адресата е уведомен преди издаване на акта.
Липсва нарушение на процедурата, което да препятства пораждане на целените с
акта правни последици. Изпълнени са общите изисквания по чл.35 и чл.36 от АПК
Решението е издадено от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по
случая, събиране на относимите доказателства и осигуряване възможност на
засегнатото лице за участие и защита, с което са спазени принципите за
законност и истинност по чл.4 и чл.7 от АПК.
Липсва нарушение на материалния закон, водещо до нищожност
на оспореното решение на органа. Решението е издадено въз основа на действащи
правни норми, приложими към мотивите на органа, поради което не е лишено от
законово основание. С решението се създават задължения за адресата, които намират
своето основание в приложените от органа текстове от съюзното и националното
право. Така издаденото решение е годно да породи целените с него правни
последици за адресата. Отсъстват данни за превратно упражнена власт от органа и
за нарушавана на изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за нищожност поради
нарушаване на чл.177, ал.2 от АПК. Решението не е издадено в противоречие с
влязлото в сила решение на ВАС по адм.д.№14808/2019г. по описа на съда. С
решението на ВАС е отменено решението на органа от 19.02.2019г., с което са
констатирани нередности и на основание чл.99, т.2 от АПК са изменени влезлите в
сила решения за верификация по постъпилите от общината искания за междинни
плащания по проекта с определен размер на сума за възстановяване. Това решение
е издадено на основанията по чл.62, ал.3 от ЗУСЕСИФ и чл.55, ал.1 от АПК, като
с него по реда на чл.99, т.2 от АПК са изменени решенията за верификация по
исканията за междинни плащания, като са определени нови суми за верификация по
проекта и е възобновено спряното производство по искането за окончателно
плащане №9. Със съдебната отмяна на решението е възстановено съществуващото
преди неговото издаване правно и фактическо положение, изразяващо се в
определените размери на верифицираните средства по исканията за плащане №4-8 по
едноименните решения на органа и липсата на окончателно разрешаване на искането
за плащане №9. Отмяната на акта е резултат от изтичане на срока за
възобновяване по чл.102, ал.2 от АПК, като съдът не е обсъждал и формирал
правни изводи досежно спорното материално право относно наличието или липсата
на коментираните в акта нарушения от общината. За разлика от това решение на
органа, процесното такова е издадено на различно правно и фактическо основание.
Правното основание е по чл.73, ал.3 и чл.75, ал.1, изр.2 от ЗУСЕСИФ и норми от
Наредбата за посочване на нередности, а фактическото основание е свързано с
определяне и налагане на финансови корекции за установените нарушения и отмяна
на предоставената БПФ в посочения размер в съответствие с целта на финасовите
корекции по чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Константната практика на ВАС приема, че
когато отмяната на акта е поради нарушения на административнопроизводствени
правила /както е в конкретния случай с изтеклия срок за възобновяване на
производството/, не е налице хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК. Това е така,
т.к. съдът при констатиране наличието на съществени процесуални нарушения, извършени
при издаване на акта, не разрешава спора по същество, а отменя акта само на
процесуално основание. В този случай липсва пречка за издаване на нов
административен акт съобразно мотивите в отменителното решение, независимо дали
е приложен чл.173, ал.2 от АПК, т.к. със съдебното решение не е отречено
спорното материално право. В този случай не е формирана сила на присъдено нещо
относно спорното право, поради което новия административен акт не ще бъде
постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. С решението на ВАС
съдът не е приел, че нарушенията по проекта от страна на общината са
неосъществени. Поради това няма пречка, същите да формират нередности по чл.70,
ал.1, т.3 и т.10 от ЗУСЕСИФ. Фактът, че в акта по чл.73 от ЗУСЕСИФ органът
определя и налага финансови корекции за нарушения, които са идентични с решението
на органа за изменение на решенията за верификация, не означава заобикаляне на
влязлото в сила решение на ВАС, защото двата акта – акта за верификация и акта
за определяне на финансова корекция, имат различно правно основание, към което
органът би могъл да подведе едни и същи факти. Отмяната от ВАС на решението за
верификация не значи автоматично, че органът няма правомощие да подведе
нарушенията към друга правна норма, и по-конкретно – тази, която визира
нередността като основание за определяне на финансова корекция. Отделно от
това, трябва да се прави разграничение между недопустими разходи, обуславящи
отказ от верификация и финансови корекции за нередности, изпълнени чрез
прихващане от допустими разходи. Касае се за два отделни правни инструмента за
защита на финансовите интереси по оперативната програма. Недопустимият разход е
инструмент, който гарантира спазването на установените правила за разходване на
средствата по проекта, докато финансовата корекция е инструмент за
възстановяване в бюджета на програмата на неоправдан разход, извършен в
следствие на нарушение на приложимото право, за да се гарантира, че финансовият
ресурс е използван при спазване на съответната нормативна уредба /вж. решение
№8961/13.06.2019г. на ВАС по адм.д.№1108/2019г., 5-членен състав/. Двата
индивидуални административни акта, макар да имат един и същи издател, един и
същи адресат и да съдържат мотиви за едни и същи нарушения по проекта, имат
различен предмет. В случая по делото, с отмяната на решението за верификация от
ВАС са продължили правното си действие първоначалните решения за верификация и
въз основа на определените с тези решения верифицирани средства по ИП №4-8 с
процесното решение органът е определил и наложил финансовите корекции по реда
на чл.75, ал.1, изр.2 от ЗУСЕСИФ. Финансовите корекции са наложени върху
определените за допустими разходи по см. на чл.72, ал.2 от ЗУСЕСИФ.
Следователно, наложените с решението финансови корекции от счетените за
допустими разходи по решенията за верификация от 2017г. и 2018г. зачитат
влезлите в сила решения за верификация, а не ги отменят или заобикалят. В
случая не е необходимо настъпването на нов правопроменящ юридически акт спрямо
решенията за верификация, в каквато насока са твърденията на оспорващия, т.к.
наложените финансови корекции не отменят решенията.
Видно от горното,
не може да се направи извод за такъв съществен, основен порок на обжалвания акт
по чл. 146, т.1-5 АПК, който да го
лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може
да произведе целените правни последици. С оглед изложеното липсват основания за
прогласяване на нищожността.
Възраженията относно спазване на процедурата за избор на
лични асистенти, социални асистенти и домашни помощници и за използване на
специализираното транспортно средство за целите на проекта във връзка с
материалите по адм.д.№110/2019г. на КАС касаят материалната законосъобразност
на акта, която няма връзка с неговата валидност и не водят до претендирата с
жалбата нищожност. Доколкото
жалбата е подадена след изтичане на срока по чл.149, ал.1 от АПК съдът не разполага
с правомощие да контролира законосъобразността на оспореното решение в неговата
цялост.
Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването по
искането за прогласяване нищожност, т.к. решението е валиден административен
акт.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи на МТСП
деловодни разноски в размер на 100лв. за юриксонсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването с искане за прогласяване на нищожност по жалба от адв.Д. З. от АК
– Кюстендил като пълномощник на община Трекляно
/с посочен адрес/ срещу решение за определяне на финансова корекция №ВG05М9ОР001-2.002-0285/33 от 21.10.2020г. на ръководителя на УО
на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 и заместник-министър на МТСП
З. Р.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ТРЕКЛЯНО
да заплати на МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
/сто лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: