№ 483
гр. Бургас, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Р.а Маркова
П.а К. Г. Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско
дело № 20252100500740 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община –Бургас ,
представлявана от процесуалния й представител , против решение №
301/11.02.2024г., постановено по гр.д. № 840/2024г. по описа на Районен съд
Бургас, с което е осъдена въззивната Община да заплати на П. Л. сумата
1166,40 лв.-представляваща изплатеното застрахователно обезщетение за
причинени щети на л.а. марка „Ауди А6“,с ДК № А3694 РА ,причинени при
ПТП от пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на 05.11.2023
г.,ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане ,както и да заплати сумата от 800 лв.-съдебно-деловодни разноски
.
В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съдът е мотивирал решението
си ,възприемайки изцяло доказателствения материал ,представен от ищцовата
страна ,като неоснователно са приети за достоверни сведенията ,събрани по
доказателства от ищцовата страна ,заинтересована от установяване на този
краен резултат .Неправилен е изводът за наличието на пряка причинна връзка
1
между описаните увреждания по автомобила и механизма на
произшествието ,в резултат на което Общината да понесе отговорността за
обезщетяване на ищеца.Необоснован е изводът за причинно-следствена
връзка между настъпилите вредни последици и състоянието на пътната
настилка,която ангажира отговорността на общината .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
се отхвърли исковата претенция ,или да бъде уважен предявения обратен иск
. В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответната страна,с който се оспорва въввизваната жалба и се счита
,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения.
Сочи се ,че във въззивната жалба не са въведени нови аргументи
,поставящи под съмнение правната оценка на първоинстанционния съд
.Районният съд е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства и
ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка .Взети са
предвид не само показанията на свидетелите ,но и заключението на
автотехническата експертиза ,недвусмислено доказваща ,че инцидентът е
възникнал поради наличието на необезопасена и немаркирана дупка на пътя
Счита се ,че в случая неадекватното състояние на пътната настилка е
създало опасност за движението и за което не е сигнализирано своевременно
от отговорното за това лице Неизпълнението на това задължение се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинените
вследствие на същото имуществени вреди на собственика на автомобила
,поради което и за ищеца е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника за бездействието на лицата ,на които последният е възложил
поддържането и ремонта на пътя/като без значение е на кой изпълнител е
възложено поддържането на пътя .Твърденията ,че инцидентът е в резултат
на действията на водача и че той е шофирал с несъобразена скорост ,са
неоснователни и не са били подкрепени с никакви доказателства .Напротив –
свидетелските показания и заключението на експертизата установяват ,че
водачът е действал в рамките на разрешената скорост и не е могъл да
предотврати настъпването на инцидента .
Разпитите на свидетелите по делото изцяло потвърждават твърдяния от
ищеца механизъм на произшествието ,настъпилите вреди и причинно-
2
следствената връзка между тях.Тези обстоятелства се потвърждават и от
вещото лице по назначената експертиза /които подробно се обсъждат в
отговора /.
Затова се настоява за потвърждаване на решението .
Постъпил е и писмен отговор от третото лице –помагач на ответника –
„Автомагистрали –Черно море“АД,с който също се изразява недоволство от
атакуваното решение и страната се присъединява към доводите ,изложени
във въззивната жалба .Сочи се ,че от представените по делото доказателства
,включително и протокола за ПТП ,се е установило ,че необезопасената дупка
се намира извън посочения в споразумителния протокол с Община Бургас
участък от пътя ,за който на Общината по силата на чл. 4 ал. 1 е вменено
организирането ,възлагането и контрола на дейностите по поддръжка,в т.ч. и
зимно поддържане на републиканските пътища в рамките на града .Затова се
счита ,че на Общината и на третото лице не може да се търси отговорност за
претърпените от ПТП вреди.Освен това не е доказано от ищеца по обратния
иск ,че на третото лице-помагач е възложена съответната дейност по
поддържането на пътя с възлагателно писмо ,за да се установи ,че срокът за
СМР е започнал да тече и след изтичането му е настъпило процесното
ПТП.Такова доказване не е извършено от ищеца по обратния иск ,въпреки
направеното възражение в този смисъл в писмения му отговор .Моли се за
отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове ,както и обратния
иск на Общината срещу третото лице-помагач.
Съгласно чл. 267, ал. 1 от ГПК в закрито заседание въззивният съд
извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на
чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови
доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание.
При извършената проверка съдът констатира, че въззивната жалба
отговаря на изискванията за съдържание и приложения по чл. 260 и 261 от
ГПК и в този смисъл е редовна. Същата е подадена в законоустановения срок
от пълномощника на процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
3
установено следното :
Предявен е бил главен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,като се е
твърдяло от ищеца,че е собственик на л.а. “Ауди А6“, рег. № А 3694 РА. На
05.11.2023г. се случило ПТП с автомобила на пътя от Каблешково до Бургас,
като МПСто попаднало в необезопасена и немаркирана дупка на пътя, която
ищецът не можал да избегне чрез заобикаляне. От попадането в дупката се
сцепили предната и задната дясна гума. По-късно, при преглед в сервиз, се
установило, че има и други щети, а именно повредена кормилна рейка и
повредена хидравлична помпа. Ремонтът на рейката струвал 200 лева.
Смяната на помпата, зареждането с масло и трудът за смяната стрували 624
лева. По-късно ищецът закупил две гуми, които му стрували 302 лева. Платил
и 40 лева за регулиране на автомобила на стенд. Твърдяло се е ,че вредите са в
пряка връзка с процесното ПТП. Собственикът на пътя не е изпълнил
задължението си да поддържа същия в изправно състояние и да сигнализира
за неизправности. Ако процесният участък, където е станало ПТП-то, е част от
урбанизираната територия на гр. Бургас, то на основание чл.31 ЗП,
поддържането на пътния участък би следвало да е задължение на Община
Бургас. Ако участъкът не се намира в границите на урбанизираната територия,
то на основание чл.8, ал.2 вр. чл.30, ал.1 ЗП, АПИ е била длъжна да поддържа,
ремонтира и осигурява възможността за ползване на пътя. В първия случай
според ищеца отговорност за заплащане на обезщетението ще носи общината,
а във втория – АПИ, на основание чл.49 ЗЗД, тъй като техни служители не са
изпълнили задълженията си да поддържат пътя в изправност. Моли се за
уважаване на главния иск, респ. да се уважи евентуалния иск.
Във връзка с тези твърдения се е установило по делото ,че
действително твърдяното ПТП се е случило на 05.11.2023г. Видно от
протокол за ПТП от същата дата, по време на движение по пътя от
Каблешково към Бургас, водачът на л.а. Ауди А6, рег. № А 3694РА П. Л. е
навлязъл в необезопасена и немаркирана на пътното платно дупка с размери:
дължина 120 см., ширина 70 см и дълбочина 17 см., при което са се спукали
предна и задна десни гуми.
За инцидента са събрани гласни доказателства, както и е извършена
съдебно-автотехническа експертиза. Според св. К. , пътен полицай, колата
била влязла в дупка и се е спукала гумата й. Свидетелят ясно помни дупката,
4
правил е и снимки. Измерил е с ролетка размерите на дупката. Наоколо
нямало предупредителни табели за ремонт. На автомобила била спукана
гумата, но свидетелят не помни точно коя гума, както и не се сеща дали
спуканите гуми са били една или две. Св. К., живуща на *** *** с ищеца, е
пътувала в колата на процесния ден. Заявява, че на връщане към Бургас са
попаднали в дълбока дупка. Чуло се много силен трясък и шум. Тогава П.
спрял колата, отбил в страни и слязъл да разгледа щетите. Установил, че има
две спукани гуми. После 2 дошли полицаите. Дошъл и бащата на П. и сменил
гумите още на място, но се установило, че колата не е стабилна на пътя и това
наложило на другия ден тя да бъде закарана в сервиз. Оказало се, че има
проблеми с ходовата част и П. платил за ремонта около 1200 лева. Според
свидетелката, колата се е движела с около 50 км/ч, слънцето печало насреща
им, имало интензивен трафик и не са могли да видят дупката.
Назначената по делото автотехническа експертиза е установила, че
автомобилът е попаднал в необозначена дупка, като така са се спукали предна
и задна десни гуми. Водачът не е могъл да възприеме дупката поради
интензивното движение в двете посоки, нито да я заобиколи или да спре.
Дупката по никакъв начин не е била сигнализирана. При интензивно
движение заобикалянето на дупка с навлизане в насрещната лента, както и
внезапно спиране, не е безопасно. Описаните щети могат да настъпят при
движение на автомобила в зоната на разрешената скорост. Десните гуми са се
срязали от острите ръбове на дупката. Повредили се също кормилната рейка и
хидравличната помпа. След подмяната на гумите и ремонта на кормилната
рейка е извършено регулиране на преден и заден мост. Според вещото лице,
описаните щети по автомобила биха могли да възникнат следствие на ПТП-то.
Подмяната на спуканите гуми, ремонтът на кормилната рейка, подмяната на
хидравличната помпа и регулирането на преден и заден мост са в пряка
причинна връзка с настъпилия пътен инцидент. Вещото лице е установило, че
за извършения ремонт на автомобила са представени фактури. Сложени са
нови гуми, кормилната рейка е ремонтираната, сложена е хидравлична помпа
втора употреба. Стойността на всички щети възлиза на 1166.40 лева.
При тези данни – протокол за ПТП, свидетелски показания и
експертиза, районният съд е приел ,че е доказано по несъмнен начин
твърдяното ПТП, станало на процесната дата и настоящият съдебен състав
изцяло споделя този извод . Тогава при движението си колата на ищеца е
5
попаднала в дупка, в следствие на което са се спукали двете десни гуми –
предна и задна. Механизмът на ПТП е изцяло установен. Неоснователно е
възражението на ответника-въззивник, че вината за инцидента е на водача,
който е шофирал с несъобразена скорост и не се е съобразил с елементите на
фактическата обстановка. Няма данни ищецът да е карал с превишена скорост.
Освен това вещото лице е на мнение, че той въобще не е можел да се съобрази
с дупката, да я заобиколи или да спре, тъй като трафикът е бил интензивен.
Дупката не е била сигнализирана или обезопасена по никакъв начин и предвид
трафика, било е много трудно автомобилът да не попадне в нея. Вещото лице
също така е посочило, че при движение с разрешена скорост могат да се
причинят процесните щети. Така че не само вината не е у ищеца, а и той не е
съпричинил ПТП-то. Причинените щети са в пряка връзка с инцидента. Те се
доказват от експертизата. Ищецът е заплатил за тяхното отстраняване, като са
приложени фактури и фискални бонове, доказващи плащанията. Те са на обща
стойност 1166.40 лева. Вещото лице също е оценило щетите на такава
стойност, а в съдебно заседание е заявило, че оценката им е правдоподобна и
съответства на средната пазарна стойност на частите. Така че щетите са
установени, като лицето, станало причина за неизправността на пътя и
необезопасянето на дупката, трябва да отговаря за репарирането им.
В трайната практика на ВКС, се приема, че протоколът за ПТП, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение
№ 85/ 28.05.2009 г. по т. д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/
10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/
22.06.2012 г. по т. д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО; решение № 98/ 25.06.2012 г.
по т. дело № 750/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. №
444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на
ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО. Действително ,в повечето
случаи ПТП се посещава от длъжностното лице след настъпването му и в този
смисъл, то възприема последиците от него, а не самото ПТП. Това обаче
6
съвсем не означава, че при посещението си длъжностното лице не може да
възприеме начина, по който е настъпило произшествието. Това се гарантира от
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. "г" и "д" ЗДвП, съгласно която участниците в
пътно-транспортно произшествие са длъжни да запазят обстановката такава,
каквато е била след настъпването на ПТП. Тази разпоредба има за цел да
подпомогне длъжностните лица при изследване на мястото на произшествието
и механизма на ПТП.В случая в качеството на свидетел е бил разпитан и
пътния полицай –свид.К. ,който ясно е описан дупката ,на която е направил и
снимки .
Въззивната жалба на ответната Община не въвежда нови правни
аргументи ,поставящи под съмнение оценката на доказателствата и
изводите на първостепенния съд,по същество в нея се застъпват същите
доводи ,отправени и пред районния съд и настоящият съдебен състав споделя
изцяло мотивите на този съд при постановяване на решението ,към които
препраща .Не са допуснати процесуални нарушения при разглеждане на
делото /такива не се и твърдят /и е направен задълбочен анализ на всички
представени по делото доказателства .
Доколкото главният иск е насочен против Общината районният съд
е счел, че именно тя трябва да заплати вредите от ПТП. В отговора си АПИ
твърди, че пътният участък, на който е станало ПТП-то, преминава през
урбанизираната територия на Бургас. Видно от координатите на мястото,
записани в протокола за ПТП съдът е установил, че инцидентът се е случил
действително след завода на “Керамика Бургас“ АД, в посока Бургас.От
описаното от застрахователното дружество /при водене на образуваната
щета / място на настъпване на ПТП се сочи ,че е станало „от гр. Каблешково
в посока гр. Бургас по пътIII-906 на км. 65+3 с координати : ширина
42,5575925 и дължина :27,4910478 ,при което правилен е изводът ,че място
попада в урбанизираната територия на града/съдът е направил справка и в
интернет страницата https://www.google.com/maps по координационните точки
,вписани в протокола за ПТП ,което не означава ,че е приел публикация в
интернет за годно доказателствено средство и не е процесуално нарушение
,както се твърди в отговора на въззивната жалба на третото лице-помагач/.
Съгласно чл.30, ал.1 ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. Според ал.3 агенцията
7
и общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени
с правилника за прилагането на закона. Съгласно ал.5 агенцията осъществява
дейностите по текущ ремонт и зимно поддържане на 3 републиканските
пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с
население до 100 000 души. Според чл.48, т.2, б.“в“ ППЗП организирането на
дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните
общини за републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии за населените места с население над 100 000 души, като Агенция
“Пътна инфраструктура“ участва във финансирането със средства в размер на
средногодишните разходи за поддържане на 1 км от съответния клас път,
предвидени в бюджета на агенцията за текущата година. При анализа на тези
норми се налага извод, че доколкото произшествието е станало в границите на
урбанизираната територия на Бургас, който е град с население над 100 000
души, то АПИ и Община Бургас следва да осъществяват съвместно
дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на републиканските
пътища. Общината е отговорна и по силата на чл.48, т.2, б.“в“ ППЗП. Освен
това, видно от споразумителен протокол от 03.10.2022г., сключен между АПИ
и Община Бургас, организирането, възлагането и контрола на дейностите по
поддържането, в т.ч. зимно поддържане на републиканските пътища в
границите на града се извършва от общината /чл.4/. Според Приложение № 1
републикански път № 906 също попада в споразумението /видно от
проверката в интернет, това е пътят, на който е станало ПТП/. Следователно,
по силата на закона и на сключения споразумителен протокол, Община Бургас
е материално легитимирана да отговаря за причинените вреди, защото тя
трябва да поддържа пътя. Отговорността на общината е по чл.49 ЗЗД,
доколкото нейни служители не са изпълнили задълженията си да поддържат
пътното платно в добро състояние, без наличие на неравности и дупки. В
случая дупка е имало и то немалка, била е и необезопасена, поради което двете
десни гуми на автомобила са попаднали в нея и са се спукали. Това е станало
заради състоянието на пътя и неполагането на грижи за пътя от страна на
служители на ответника. Така че общината носи гаранционно-обезпечителна
отговорност за действията на своите служители и трябва да отговаря по
иска.В този смисъл постановеното решение по главния иск следва да бъде
8
потвърдено изцяло .
Що се касае до обратния иск ,предявен от ответната община против
третото лице-помагач „Автомагистрали – Черно море „АД,доколкото между
тях е било сключено рамково споразумение от 22.03.2022г. за извършване на
дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо
поддържане на улиците, в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на
населените места, общинските пътища и техните съоръжения на територията
на Община Бургас ,то в тази част настоящият съдебен състав счита ,че
решението е влязло в сила и не е било обжалвано в законния срок от
„Автомагистрали –Черно море“АД.Верно е ,че в отговора на въззивната жалба
,подаден от третото лице –помагач на ответника ,се излагат възражения в
частта ,с която е уважен обратния иск на Общината ,но тези възражения са
ирелевантни ,доколкото липсва въззивна жалба в тази част на решението/а
възражение ,че процесният участък е извън обсега на отговорността на
общината ,респ. на третото лице-помагач и за него следва да отговаря АПИ не
са направени във въззивната жалба на Община Бургас / .И тъй като в частта ,с
която е уважен главния иск ,решението е правилно и следва да бъде
потвърдено ,то и в частта ,с която е уважен обратния иск то следва да си
остане в сила /доколкото в тази част не е подадена жалба в срок /.
При този резултат в полза на въззиваемия-главен ищец по делото
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски ,които възлизат в
размер на 600 лв. – платени за адвокатско възнаграждение /с оглед
представения списък по чл. 80 ГПК /,което възнаграждение не е прекомерно
предвид фактическата и правна сложност на делото .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 301/11.02.2025 г. постановено по гр.д.
№ 840/2024 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Община Бургас ,ул.“Александровска „ 26,представлявана
от кмета Димитър Николов ,да заплати на П. Д. Л. ,ЕГН ********** от гр.***,
ж.к. *** бл.**, вх.*, ет.*, ап.* ,сумата 600/шестотин /лева-разноски по делото
пред настоящата инстанция.
9
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10