Определение по дело №21/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 юни 2020 г.
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20207240700021
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 195                                        12.06.2020г.                              Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На дванадесети юни  2020г.

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                   СЪДИЯ: Дарина Драгнева

Като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №21 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от ГПК, образувано по молбата на Началник сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора за изменение на Определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.06.2020г. в частта му, с която ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на Д.И.И. възнаграждение за един адвокат в размер на 600лв. С определението е оставена без разглеждане жалбата на И. поради оттегляне на оспорения административен акт, чрез издаване на искания документ – СУМПС.

       В писмено становище за прекратяване на делото, поради отпаднал правен интерес, ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът не е уважил, видно от присъдения пълен размер на възнаграждението за един адвокат. В определението липсват и мотиви за не уважаването му. В писмено становище от 12.06.2020г, процесуалния представител на И. иска от съда да отхвърли искането за изменение на определението в частта му за разноските с доводи за липса на прекомерност. Възнаграждението за един адвокат в размер на 600лв надвишава само с 1/5 минималния размер на адвокатското възнаграждение и е обусловено от фактическата и правна сложност на повдигнатия спор.  

      Съдът като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

        Правния спор не се отличава с фактическата и правна сложност, доколкото има за предмет административен акт – отказ да се подмени СУМПС, издадено в Кралство Нидерландия с българско такова. Вярно е, че предпоставките за подмяна на документа за самоличност са при квалифицирани обстоятелства спрямо общия ред за издаване на такъв документ, но това не обуславя извод за фактическа сложност, доколкото правната норма, уреждаща отношенията между страните посочва изчерпателно фактическите основания, които се удостоверяват с документи и трябва да съществуват кумулативно. Следователно установените факти или съответстват на диспозицията на нормата и следва законосъобразност на приложената нейна санкция / право и задължение на органа да откаже/, или жалбоподателя ще има право да му бъде издаден документ. Това предмета на правния спор по настоящото дело. По същото жалбоподателя е представляван от адвокат още при упражняване правото на оспорване като е изготвена жалба против изричния отказ от процесуалния представител, същият е взел участие в проведеното едно открито съдебно заседание по съдебното дирене, а второто от 02.06.2020г. се е състояло в правните действия на съда по констатиране на отпадналия правен интерес и прекратяване на съдебното производство тоест без фазата „по същество“. Минималния размер на възнаграждението на един адвокат за оспорване на административен акт без материален интерес е 500лв на основание чл. 8 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка следва да се уточни, че производството не е по реда на Закона за българските лични документи, независимо, че и неговите разпоредби се съобразяват, тъй като  Наредба №І-157/01.10.2002г за условията и реда за издаване на СУМПС, отчет на водачите и тяхната дисциплина е издадена от Министъра на вътрешните работи, а не от Министерски съвет, както е посочено в чл. 51 от Закона за българските лични документи, която разпоредба овластява Министерския съвет да определи условията и реда за издаване на СУМПС. В  тази връзка следва да се каже още, че разпоредбата на чл.51 от ЗБЛД визира условията и реда за издаване на СУМПС по отношение неговата удостоверителна годност на личен документ за самоличността на правния субект, но същия документ удостоверява и неговата правоспособност. В настоящия случай правния спор е по отношение съществуване на тази правоспособност и оттук наличие на основание за нейното удостоверяване, чрез акт за издаване на български документ за самоличност. Наредба №І-157/01.10.2002г на Министъра на вътрешните работи има за предмет условията и реда за удостоверяване на правоспособност за управление на МПС, поради което се явява специална спрямо подзаконовия акт на МС, визиран в чл.51 от ЗБЛД или с други думи на първо място издаването на СУМПС зависи от съществуване на придобита правоспособност за управление на МПС, след което се следва и ред, който съобразява ЗБЛД по отношение съдържанието на този документ, необходимо да послужи и като документ за самоличност. Уточненията се налагат, тъй като в настоящия спор основния факт, който се разглежда е дали и с колко е превишен минималния размер на адвокатското възнаграждение, което зависи на първо място от това коя разпоредба го определя. Изясни се, че го определя тази на чл.8 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което сумата от 600лв, превишава със 100лв. минимума. Като се има предвид, че процесуалното представителство не се е изразило единствено в участие в съдебно заседание в хода на съдебното дирене, а и в изготвяне на жалба, но освен това действително правния спор изисква доказване на допълнително наведени в жалбата основания, изключващи констатацията за невалидност на свидетелството, чиято подмяна се иска поради невалидност на българското, с което чуждестранното е заменено през 2010г. в Нидерлания, може да се приеме и наличие на правна сложност. Доколкото все пак следва да се обоснове дали органа имам правна възможност да счита за невалидно чуждестранното СУМПС, издадено през 2010г, за да подмени българското СУМПС и не е ли следвало към момента на подмяната да извърши тази проверка и да уведоми съответните чуждестранни компетентни органи. Това е единия въпрос и следващия, ако е имал тази правна възможност, то дали действително унищоженото СУМПС е било невалидно, от което ще бъде такова и подмененото чуждестранно и съответно ще се изисква придобиване на правоспособност, за да е налице правото на жалбоподателя да иска издаването на този български личен документ.  Като се има предвид горното, Административен съд Стара Загора:

 

О П Р Е Д Е Л И

ОТХВЪРЛЯ искането на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора за изменение на Определение от открито съдебно заседание, проведено на 02.06.2020г по адм.д.№21/20г по описа на АС Стара Загора в частта му за осъждане на ОД на МВР Стара Загора да заплати възнаграждение за един адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

Административен съдия: