РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20223110108038 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А. Д. Донка срещу Р. Ц. Д., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 4500 долара, дължима по договор за заем от
17.03.2020 г., ведно с мораторно обезщетение върху тази сума в размер на 1769.96 лв. за
периода 17.04.2020 г. – 03.06.2022 г., както и сумата 10000 евро, дължима по договор за заем
от 26.08.2020 г., ведно с мораторно обезщетение върху тази сума в размер на 2654.17 лв. за
периода 30.01.2021 г. – 03.06.2022 г.
В исковата молба се твърди, че преди 2020 г. страните са били в близки отношения.
През м. март 2020 г. ответникът поискал от ищцата заем в размер на сумата 5000 долара с
оглед стартирането на собствен бизнес. На 17.03.2020 г. срещу разписка ищцата му
предоставила сумата. Считано от 17.04.2020 г. ответникът е изпаднал в забава за връщане на
сумата, доколкото на тази дата до страната е оправена покана. На 26.08.2020 г. ищцата
предоставила в заем на ответника сумата 10000 евро, които последният се задължил да
върне в срок до януари 2021 г. Въпреки настъпилия падеж и отправените многобройни
покани, ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заема. Въз основа на
изложеното настоява за уважаване на така предявения иск и присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва претенциите по основание и
размер. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. С оглед на
направените възражения по иска се претендира отхвърляне на претенцията. Претендира
разноски.
В проведеното по делото на 11.01.2023 г. открито съдебно заседание ищцата се
представлява от процесуалния си представител – адв. А. В., която поддържа становище за
основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. В предоставения й
от съда срок представя писмена защита.
1
Ответникът се явява лично и се представлява от процесуалния си представител – адв.
И. К., който поддържат становище за неоснователност на предявените искове и моли същите
да бъдат отхвърлени. В предоставения му от съда срок представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на главно предявените искови претенции с правно основание чл. 240,
ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск ищцата следва да установи в процеса при
условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на
претендираните суми, а именно: че между страните са сключени валидни договори за заем
от 17.03.2020 г. за сумата 4500 долара и от 26.08.2020 г. за сумата 10000 евро; 2/ реалното
предаване на заемните суми на ответника.
Договорът за заем е реален договор, тоест постигането на съгласие между страните
не е достатъчно, за да се приеме, че е налице валидно сключен договор. Освен това е
необходимо и реалното предаване на вещта, в случая на заемната сума, предмет на
договора, за да се породи правното му действие.
В настоящия случай, във връзка и с оспорванията на ответника в отговора на
исковата молба, от страна на ищцата са представени в оригинал две разписки. Първата е от
17.03.2020 г. /л. 43 от делото/, от която се установява, че ответникът е взел назаем 4500
долара. В производството е открито производство по оспорване истинността на „бележка от
17.03.2020 г.“, на основание чл. 193, ал. 2 ГПК.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-почеркова /графологична/
експертиза на вещото лице Е. А., което съдът цени като компетентно и обективно изготвено
подписът и ръкописният текст в Бележка от 17.03.2020 г. за сумата 4500 долара са
изпълнени от Р. Ц. Д.. Документът – бележка от 17.03.2020 г. с ръкописния текст и подписа
са положени първично върху хартията, със синя химикална паста /син химикал/.
В обясненията си, дадени в проведеното на 11.01.2023 г. открито съдебно заседание
по делото, вещото лице посочва, че документът, който е изследвал, е оригинал.
Предвид изложеното, съдът приема, че така направеното оспорване е недоказано.
Обстоятелството, че в оригиналния документ над изследвания текст има изписани и други
неща, не се отразява на автентичността на волеизявлението на ответника, а именно, че сам е
заявил, че е взел назаем сумата 4500 долара. Възраженията на процесуалния му
представител в тази връзка са неоснователни.
Същевременно ответникът в проведеното по делото на 02.11.2022 г. открито съдебно
заседание не оспори представената в оригинал бележка /разписка/ от 26.08.2020 г. /л. 44 от
делото/, видно от която същият е положил подписа си под изявлението, че е получил от
ищцата сумата 10000 евро, със задължение да я върне до края на годината или най-късно до
януари 2021 г.
Именно наличието на коментираните 2 оригинални бележки /разписки/ е достатъчно
2
основание съдът да заключи, че е доказано по несъмнен начин наличието на валидни
договорни правоотношения между страните по сключени между тях договори за заем от
17.03.2020 г. за сумата 4500 долара и от 26.08.2020г. за сумата 10000 евро. Преценявайки
съдържанието на двата документа, съдът приема, че в случая може да се направи обоснован
извод, че съответните суми реално са предадени на ответника, в който смисъл са именно и
неговите изявления в разписките, под които надлежно е положил собственоръчно подписа
си.
По делото е прието като доказателство и платежно нареждане от 14.03.2019г. за
тегленето в брой на сумата 33000 лв. от ищцата в подкрепа на твърденията й, че същата е
разполагала със сумите, предадени в заем на ответника. Действително, от датата на
изтеглянето на тази суми до датите на процесните договори за заем е изминал не малък
период от време, поради което са основателни възраженията на процесуалния представител
на ответника, че не може да бъде направена връзка между този документ и сумите, предмет
на предявените искове. В същото време обаче не е в тежест на доказване на ищцата
установяването на обстоятелството, че е разполагала с тези суми. Изявленията на ответника,
че ги е получил, са самостоятелно основание за направения по-горе извод, че между
страните са сключени валидни договори за заем.
Следва да се отбележи, че от страна на процесуалния представител на ответника бяха
наведени възражения, че тези суми не са във връзка със сключени между страните договори
за заем, а са предоставени оборотни средства във връзка с близките отношения между
страните и обстоятелството, че същите са съдружници и понастоящем в търговско
дружество „Меридиани 33“ ООД, съответно, че са купували и продавали имоти. Прави
впечатление обаче, че тези възражения не бяха направени с отговора на исковата молба, а за
първи път се релевираха в първото проведено по делото открито съдебно заседание, поради
което и на основание чл. 147 ГПК вр. чл. 143, ал. 2 ГПК съдът приема, че същите са
преклудирани. В тази връзка съдът остави без уважение доказателствените искания на
ответника. Дори и да бяха приети като писмени доказателства представените документи –
удостоверение за актуално състояние от ТР и справка от АВп за вписвания, отбелязвания и
заличавания в СВп – Варна относно лицето Р. Ц. Д., то тези документи по никакъв начин не
установяват, че процесните суми са предоставени оборотни средства между страните.
Ирелевантно в производството е обстоятелството дали ищцата е декларирала тези заеми по
реда на ЗДДФЛ.
В депозираното на 28.11.2022 г. становище ищцата, чрез процесуалния си
представител, признава, че на различни дати е получила от ответника сумата общо от 4500
щатски долара, а именно: на 03.04.2020 г. – 1500 щатски долара, на 23.05.2021 г. по
представените разписки – 3500 лв. и на 30.05.2021 г. – още 2000 лв. В съдебното заседание,
проведено на 11.01.2023 г., изрично посочи, че тези суми са получени за погасяване на заема
от 4500 долара. На направеното изявление за оттегляне на тази искова претенция ответната
страна се противопостави и пожела производството по делото да продължи. Ето защо в акта
по съществото на спора съдът дължи преценка за погасяването на кой заем всъщност е
3
послужило всяко едно от признатите плащания.
Що се отнася до признанието, че на 03.04.2020 г. ищцата е получила от ответника
сумата 1500 щатски долара, то действително съдът намира, че същите са за погасяване на
заема от 4500 долара, доколкото към тази дата другият договор за заем /от 26.08.2020 г./ все
още не е бил сключен.
По отношение на двете плащания в лева обаче съдът намира, че същите са за
погасяване на дадената сума в размер на 10000 евро, доколкото в представения оригинал на
документа /л. 44 от делото/ изрично е записано, че с плащанията следва да се приспада заема
от лицето на предходната страница, тоест от дадената в заем сума 10000 евро.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са основателни до
следните размери: по отношение на заема от 17.03.2020 г. – до размера от 3000 щатски
долара, отчитайки извършеното погасяване със сумата 1500 щатски долара, а по отношение
на заема от 26.08.2020 г. – до размера от 7187.90 евро, отчитайки връщането на сумите 3500
лв. и 2000 лв., равняващи се съответно на 1789.52 евро и 1022.58 евро по официалния курс
на БНБ – 1.95583 лв./1 евро. За разликата над посочените суми до пълния предявен размер
на исковете, а именно за разликата над 3000 долара до 4500 долара и за разликата над
7187.90 евро до 10000 евро претенциите са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се отбележи още, че признатото от ищцата
плащане на сумата 1500 долара е във връзка с представена от ответника бележка /л. 57 от
делото/. В същата бележка е отразено още, че ищцата е получила сумата 410 лв. От страна
на ответника обаче не бяха наведени възражения, че тази сума е във връзка с погасяване на
договора за заем от 17.03.2020 г. Тези доказателства са представени от ответника в подкрепа
на твърдението му, наведено в първото съдебно заседание, застъпвано и в молбата от
08.11.2022 г., към която е приложена и съответната бележка, че тези суми са разменяни
между страните за общи покупки на недвижими имоти, финансиране на обща търговска
дейност и за подобрения и ремонтни дейности в съсобствените им имоти и дружество. Ето
защо и доколкото ищцата не направи изрично признание, че с получаването на тази сума е
погасен частично предоставения от нея заем, както направи с другата, посочена в бележката
сума – 1500 долара, то съдът намира, че не следва да я съотнася за приспадане но
задължението по сключения между страните заем от 17.03.2020 г., при липсата на такива
твърдения от самия ответник, както вече бе посочено и при изричното отбелязване, че
между страните често са разменяни различни суми.
По отношение на предявените акцесорни искови претенции с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ал. 2 на същия
текст предвижда, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора.
Видно от разписката за взетата назаем от ответника сума от 4500 долара, в същата
4
няма определен падеж за връщането й. По делото, въпреки дадените от съда нарочни
указания в тази връзка, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
отправена до ответника на 17.04.2020 г. покана за изпълнение на задължението за връщане
на заемните средства по договор за заем от 17.03.2020г., за установяването на това
обстоятелство не бяха ангажирани надлежни доказателства от страна на ищцата. По делото
е прието като доказателство разпечатка от вайбър с дата 24.10.2020 г. с изявление „Върни ми
заема, Р.“. Дори да се приеме, че това електронно съобщение действително е получено от
ответника, за което също не бяха представени годни доказателства, то от същото не може да
се направи обоснован извод, че същото се отнася именно за заема от 17.03.2020 г. Още
повече, че по делото се претендира връщането на сума и по друг договор за заем, сключен
между страните, а и самата ищца твърди, че многократно е заемала различни суми на
ответника.
По изложените съображения съдът приема, че преди депозиране на исковата молба в
съда липсват доказателства, че длъжникът е изпаднал в забава за връщане на сумата 4500
щатски долара, поради което и така предявеният иск за заплащане на мораторно
обезщетение върху тази сума в размер на 1769.96 лв. за периода 17.04.2020 г. – 03.06.2022 г.
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Видно от разписката за получената от ответника на 26.08.2020 г. сума 10000 евро,
същият е поел задължение да я върне в срок до края на годината или най-късно до януари
2021 г. Тоест, съдът приема, че падежът на плащане на сумата е най-късно до края на м.
януари 2021 г., а именно: до 31.01.2021 г., доколкото под край на месеца следва да се
разбира последният ден на месеца, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 5 ЗЗД. Тоест,
считано от 01.02.2021 г., с оглед и горецитирания текст на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, длъжникът е
изпаднал в забава за връщане на тази сума. В същото време, както се посочи и по-горе в
изложението, на 23.05.2021 г. ответникът е върнал на ищцата сумата 3500 лв., равняваща се
на 1789.52 евро, а на 30.05.2021 г. е върнал и сумата 2000 лв., равняваща се на 1022.58 евро.
Конкретният размер на обезщетението за забава съдът изчисли с помощта на
програмния продукт „АПИС ФИНАНСИ“ – „Изчисляване на законна лихва по валутни
задължения в EUR“, отчитайки и конкретните периоди на забавата и съответната забавена за
връщане главница. Така за периода 01.02.2021 г. – 22.05.2021 г. обезщетението за забава
върху дължимата главница в размер на 10000 евро възлиза на 308.33 евро. За периода
23.05.2021 г. – 29.05.2021 г. обезщетението за забава върху непогасения остатък от
главницата в размер на 8210.48 евро /10000 евро – 1789.52 евро/, отчитайки постъпилото на
23.05.2021 г. плащане, възлиза на 15.96 евро. За периода на забавата 30.05.2021 г. –
02.06.2022 г. обезщетението за забава върху непогасения остатък от главницата в размер на
7187.90 евро /8210.48 евро – 1022.58 евро/, отчитайки частичното плащане от 30.05.2021 г.,
възлиза на 736.76 евро. Тоест, общият размер на претенцията за периода 01.02.2021 г. –
02.06.2022 г. се равнява на сумата 1061.05 евро, с левова равностойност 2075.23 лв. До този
размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над тази сума
до претендираните 2654.17 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, както и за
5
периода 30.01.2021 г. – 31.01.2021 г. /в този период ответникът все още не е изпаднал в
забава за връщане на получената сума/, включително и за датата 03.06.2022 г., която съвпада
с датата на депозиране на исковата молба в съда /претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателна за периода преди предявяване на иска, поради което датата на исковата молба
не следва да се обхваща от същата/.
Предвид изхода на спора, разноските следва да бъдат разпределени по следния
начин:
Ищцата представя доказателства за внесена по делото държавна такса в общ размер
от 1369.92 лв. Представя и договор за правна защита и съдействие, в който е договорено
възнаграждение в размер на 1000 лв., като липсва посочване за начина на плащане на тази
сума /в брой или по банков път/, поради което съдът намира за основателни възраженията на
процесуалния представител на ответника, че липсват надлежни доказателства за реално
заплатен адвокатски хонорар от страна на ищцата. По тези съображения и след направените
изчисления съдът приема, че от общо дължимите разноски в размер на 1369.92 лв. в полза
на страната следва да бъде присъдена сумата 919.46 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно с уважената част от предявените искове.
Ответникът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за
извършени такива в общ размер от 1560 лв. /в това число 1360 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.11.2022 г. и 200
лв. – депозит вещо лице/. След направените изчисления съдът намира, че в негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 512.96 лв., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Евксиноград“, ул.
„13-та" № 621, да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кирил и
Методий“ № 155, сумата 3000 щатски долара /три хиляди щатски долара/,
представляваща непогасена главница по сключен между страните договор за заем от
17.03.2020 г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата 3000 щатски долара до пълния предявен размер от 4500 щатски долара.
ОСЪЖДА Р. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Евксиноград“, ул.
„13-та" № 621, да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кирил и
Методий“ № 155, сумата 7187.90 евро /седем хиляди сто осемдесет и седем евро и
деветдесет евро цента/, представляваща непогасена главница по сключен между страните
договор за заем от 26.08.2020 г., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 7187.90 евро до пълния предявен размер от 10000 евро.
ОСЪЖДА Р. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Евксиноград“, ул.
„13-та" № 621, да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кирил и
Методий“ № 155, сумата 1061.05 евро /хиляда шестдесет и едно евро и пет евро цента/,
чиято левова равностойност възлиза на сумата 2075.23 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата по договора за заем от 26.08.2020 г. в размер на 10000 евро,
дължимо за периода 01.02.2021 г. – 02.06.2022 г. вкл., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2075.23 лв. до претендираните 2654.17 лв., както и за
периода 30.01.2021 г. – 31.01.2021 г. и за датата 03.06.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кирил
6
и Методий“ № 155, срещу Р. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност
„Евксиноград“, ул. „13-та" № 621, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата 1769.96 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата по договора за заем от 17.03.2020 г. в размер на 4500 щатски долара,
дължимо за периода 17.04.2020 г. – 03.06.2022 г.
ОСЪЖДА Р. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Евксиноград“, ул.
„13-та" № 621, да заплати на А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кирил и
Методий“ № 155, сумата 919.46 лв. /деветстотин и деветнадесет лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кирил и Методий“ №
155, да заплати на Р. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, местност „Евксиноград“,
ул. „13-та" № 621, сумата 512.96 лв. /петстотин и дванадесет лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7