П  Р  И  С  Ъ  Д  А    №

 

    град Свиленград, 25.05.2017 година

 

В ИМЕТО НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав,  в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                           

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

                                         Съдебни заседатели: 1. П.Б.

                                                                              2. Д.Б.

 

при секретаря Т.Т. и в присъствието на Прокурора Милена Славова, като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 416 по описа на Съда за 2017 година,

                                   

                                           П Р И С Ъ Д И :

      

           ПРИЗНАВА подсъдимия З.С.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за виновен в това, че на 11.05.2017 година в град Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите), а именно: марихуана с нето тегло 2.8587 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.8 теглови %, на стойност 17.15 лв., като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК и чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

 ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАВА подсъдимия З.С.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, по първоначално повдигнатото по-тежко квалифицирано обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

 На основание чл. 354а, ал. 6 от НК, ОТНЕМА в полза на Държавата предмета на престъплението - марихуана с нето тегло 2.8587 грама и 2.7583 грама - остатъчно количество след анализ, намиращ се на съхранение в Централно митническо управление, отдел „МРР-НОП” – град София и средството на престъплението – метален блендер (мелничка), като ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на Присъдата веществените доказателства да бъдат унищожени по надлежния за това ред. 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия З.С.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, да ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет, направените по делото от Досъдебното производство разноски за извършена Физико-химическа експертиза в размер 93.64 лв. (деветдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки), вносими по сметка на ОДМВР- Стара Загора.

Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15 дневен срок, считано от днес пред Окръжен съд - Хасково.

          След влизане на Присъдата в сила, препис да се изпрати на Централно митническо управление, отдел „МРР-НОП” – град София за изпълнение.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              Съдебни заседатели: 1.

 

 

 

 

                                                                                   2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

към ПРИСЪДА № 18 от 25.05.2017 година

по НОХД № 416/2017 година на Районен съд – Свиленград

 

С Обвинителен акт по Бързо производство (БП) № 212/2017 година по описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№ 563/2017 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

               З.С.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 11.05.2017 година в град Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП)), а именно: марихуана с нето тегло 2.8587 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.8 теглови %, на стойност 17.15 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

               Представителят на Районна прокуратура - Свиленград поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка, изложена в Обвинителния акт и пледира за налагане на съответното наказание. Алтернативно пледира извършеното от подсъдимия престъпление да бъде квалифицирано по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, като му бъде наложено наказание „Глоба”.

               Подсъдимият З.С.М. разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК.

               Защитникът на подсъдимия – адвокат П.К. пледира да се приеме, че случаят е маловажен, като престъплението се квалифицира по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „Глоба” в минималния размер, предвиден в закона.

           Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

               Подсъдимият З.С.М. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Свиленград, ул.„Кавала” № 5, област Хасково. Със средно образование е. Не е женен. Не е осъждан.

                  Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 449 от дата 12.05.2017 година на Районен съд - Свиленград, подсъдимият не е осъждан.

                 Видно от Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена в кориците на Досъдебното производство (ДП), става ясно, че подсъдимият З.М. няма деца, не притежава недвижими имоти, движимо имущество, в т.ч. МПС с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялово в дружества и парични средства по банкови сметки. Трудово ангажиран е и има месечни доходи в размер на 500 лв.  

                  От изготвената от служител на РУ – Свиленград Характеристична справка се установява, че М. не се издирва от органите на полицията, забелязан е да контактува с криминалнопроявени лица, не злоупотребява с алкохол и други упойващи вещества, не е склонен към извършване на противообществени прояви. Сред съседите си се ползва с добро име. Има криминалистична регистрация. 

 Подсъдимият З.С.М. работи като таксиметров шофьор в „Мирвал Транс” ЕООД, като на 11.05.2017 година бил на работа. За подсъдимия М. полицейските служители имали информация, че държи наркотични вещества, заради което на посочената дата докато изпълнявали служебните си задължения във връзка с провеждане на специализирана полицейска операция, свидетелите И..Т. и Б.Б., двамата полицейски служители при РУ - Свиленград, на кръстовището на улиците „Генерал Гурко” и „Асен Златаров” в град Свиленград, област Хасково, спрели таксиметров автомобил марка „Дачия”, модел „Логан” с държавен регистрационен № Х 27 58 ВТ, управляван от М.. Автомобилът се движел в посока от град Любимец към град Свиленград. При спирането му, полицейските служители извършили проверка на автомобила, като водачът М. бил запитан дали държи акцизни стоки или вещи и предмети, забранени от закона. На свидетеля Т. му направило впечатление, че в автомобила мирише особено, при което се усъмнил, че М. държи марихуана, за която знаел че има специфична миризма. При запитване от страна на полицейските служители подсъдимият М. признал, че в джоба на елека, с който е облечен държи 6 броя топчета съдържащи марихуана („трева за пушене”), а в подлакътника между двете предни седалки съхранява метална кутия (блендер, мелничка за мелене на марихуана). На място бил извършен оглед на местопроизшествие и по случая било образувано наказателно производство, при който намереното вещество били изпробвано с полеви наркотекст и реагирало положително на канабис.

 В хода на производството подсъдимият З.С.М. предал доброволно 4 броя станиолови топчета съдържащи зеленикаво-кафява листна маса, 2 броя снопчета във вид на зеленикаво-кафява листна маса, с общо брутно тегло от 3.6 грама, както и 1 брой метален блендер (мелничка). На предадените веществени доказателства бил извършен оглед и назначена Физико-химическа експертиза за установяване по безспорен начин на съдържимото вещество по вид и количество. От заключението на изготвената Физико-химическа експертиза с № 194/15.05.2017 година се установява, че представената за изследване суха зелена растителна маста представлява коноп (марихуана, канабис) със общо нето тегло 2.8587 грама и е със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент „тетрохидроканабинол” 7.8 % (тегловни процента). Остатъкът след изследването - неизразходвана марихуана с общо нето тегло 2.7583 грама на 17.05.2017 година е изпратен на съхранение в Централно митническо управление (ЦМУ), отдел „МРР-НОП” – град София.

 Цената на наркотичното вещество е определена на 17.15 лв.

        Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М. (предвид обстоятелството, че се признава за виновен) и показанията на свидетелите И.А.Т., дадени в хода на съдебното следствие и Б.П.Б., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК (, които показания са вътрешно непротиворечиви, взаимно подкрепящи се, непредубедени и логични), от споменатото по-горе заключението на Физико-химическата експертиза, прочетено и прието от Съда в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, от Протоколите и другите документи, приложени към ДП и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК и от веществените доказателства, предявени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.

                    В случая следва изрично да се отбележи, че всички събрани по делото доказателства кореспондират помежду си относно изложените по-горе факти и обстоятелства, поради което и не се налага отделното им обсъждане.

                   Марихуаната (канабис, коноп) има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и се намира под забрана съгласно ЗКВНВП обнародван в Държавен вестник брой 30/1999 година, като е включена в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от същия – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

                   Съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23 от 29.01.1998 година за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството цената на един грам марихуана, без значение какво е процентното съдържание на активен компонент, е 6 лв.

                  При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

                 НК няма легална дефиниция на термина „държане”. Според Решение № 676/01.10.2007 година по к.н.д.№ 225/2007 година, І н.о. „за да е налице държане в наказателноправен смисъл, не е необходимо веществото да е у дееца, за да упражнява той фактическа власт върху него, а е достатъчно деецът да разполага с възможност във всеки един момент да осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се разпореди с него.”.  Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата власт върху предмета на деянието. Законът не свързва елемента „държане” с неговата продължителност.

              Безспорно и по несъмнен начин е доказано, че на 11.05.2017 година в град Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешителноподсъдимият З.С.М. държал високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКВНВП), а именно: марихуана с нето тегло 2.8587 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.8 теглови %, на стойност 17.15 лв. съгласно приложение № 2 към ПМС № 23/1998 година, като случаят е маловажен, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.

              Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на ВКС, НК, III н.о., в съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл ТР № 23/1981 година на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 година на ІІ н.о., Решение № 69/2010 година на ІІ н.о., Решение № 306/2009 година на ІІІ н.о.).

              Съдът намира, че в случая се касае именно за деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК, а не такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Това е така защото придобитото и държано количество марихуана по този текст е само около 3 грама и на стойност 17.15 лв. Налице е многобройна и изобилна съдебна практика на Районните съдилища в Хасковския съдебен район и на въззивната инстанция (Окръжен съд – Хасково) при такива количества, които покриват дозата за 1 цигара и са на стойност около 20 лв. квалификацията на деянието да попада в хипотезата именно на „маловажен случай” по чл. 354а, ал. 5 от НК.

               За да приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, Съдът взе предвид изключително малкото количество и изключително ниската стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало на подсъдимия според Справката му за съдимост, приета като писмено доказателство в хода на съдебното следствие, сравнително добрите му характеристични данни според Характеристиката, приложена в тази насока към ДП и прочетена в хода на съдебното следствие, младата му възраст, предвид които обстоятелства Съдът прие, че извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В подкрепа на изложенотото е и факта, че по делото липсват данни за пристрастяването на подсъдимия към наркотичните вещества и асоциални прояви, обусловени от употребата на наркотици, липсват други водени срещу него наказателни производства. Извършителят не е лице с някаква обществена опасност, като няма категорични данни да се е занимавал с държане на такива вещества. Случаят е инцидентен, тъй като няма данни за други подобни прояви от негова страна.

                Ето защо Съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, като го призна за невинен и го оправда по обвинението за извършване на престъпление, квалифицирано по основния състав на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

    За да признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното престъпление, Съдът прие, че той е извършил деянието си виновно - под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК, тъй като е разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръко­води постъпките си, както и е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването общественоопасните му последици и е искал, целял е настъпването на престъпния резултат. На този извод навежда обстоятелството, че е държал марихуаната в джоба на елека си. Именно това му действие, даде основание на Съда да приеме, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 9 от НК. Т.е. не е налице хипотезата, в която действията на подсъдимия да могат да се субсумират под нормата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на деянието, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици да не е общественоопасно – т.е. то да изгуби престъпния си характер, тъй като се касае за държане на наркотично вещество със  значително висока опасност за здравето на хората – марихуана, независимо от ниската му парична стойност.

      Казано по друг начин деянието, извършено от подсъдимия, не може да бъде преценено като „малозначително”. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от подсъдимия М., сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. 

               В тази връзка Съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин:

                Съдът счете, че в случая за деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от З.С.М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер,  не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, в резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди и извършеното от М. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание „Глоба” до 1 000 лв. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи  което е и да е от ограниченията,  указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки З.М.  следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.

               Съдът индивидуализира Глобата като прецени съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – като смекчаващи прие младата възраст, чистото съдебно минало, пълните самопризнания още от ДП, оказаното съдействие на органите и Съда, изразеното критично отношение и сравнително добрите му характеристични данни. Отегчаващи за това деяние – липсват.

                      Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.

               Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви задръжки.

                     При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – работи по трудово правоотношение, получава месечно възнаграждение в размер на около 500 лв. и няма задължения за издръжка към ненавършили пълнолетие лица, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, МПС-та, движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги, дялове в дружества и парични средства в банкови сметки и със семейното му такова –  не е женен.

                     С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което наложи на подсъдимия справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. За да стигне до този извод Съдът се съобрази и с разпоредбата на ал. 5 на чл. 78а от НК.

                   Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

В случай на служебно издаване на Изпълнителен лист по отношение на наложеното административно наказание, подсъдимият следва да заплати и дължимата за това действие държавна такса в размер на 5 лв.

Относно разноските:

Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото на фазата на ДП разноски в размер на 93.64 лв., които следва да заплати в полза на ОДМВР – Стара Загора.

       Относно веществените доказателства:

                 Съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства марихуана (предмет на престъплението) с нето тегло 2.8587 грама и 2.7583 грама  - остатъчното количество след анализ, видно от Протокола за извършена Физико-химическа експертиза № 194 от 15.05.2017 година на БНТЛ при ОДМВР - Стара Загора, намираща се на съхранение в отдел „МРР-НОП” към ЦМУ – град София съгласно Писмо от 17.05.2017 година, както и метален блендер (мелничка) (средство на престъплението), като постанови след влизане в сила на Присъдата веществените доказателства да бъдат унищожени по надлежния за това ред. 

        Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

 

 

                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                           (Кремена Стамболиева)

 

                                                

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

М О Т И В И

към ПРИСЪДА № 18 от 25.05.2017 година

по НОХД № 416/2017 година на Районен съд – Свиленград

 

С Обвинителен акт по Бързо производство (БП) № 212/2017 година по описа на РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№ 563/2017 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, Милена Славова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение на:

               З.С.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 11.05.2017 година в град Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКВНВП)), а именно: марихуана с нето тегло 2.8587 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.8 теглови %, на стойност 17.15 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

               Представителят на Районна прокуратура - Свиленград поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка, изложена в Обвинителния акт и пледира за налагане на съответното наказание. Алтернативно пледира извършеното от подсъдимия престъпление да бъде квалифицирано по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, като му бъде наложено наказание „Глоба”.

               Подсъдимият З.С.М. разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК.

               Защитникът на подсъдимия – адвокат П.К. пледира да се приеме, че случаят е маловажен, като престъплението се квалифицира по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК подзащитният й да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание „Глоба” в минималния размер, предвиден в закона.

           Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

               Подсъдимият З.С.М. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Свиленград, ул.„Кавала” № 5, област Хасково. Със средно образование е. Не е женен. Не е осъждан.

                  Видно от приложената Справка за съдимост с рег.№ 449 от дата 12.05.2017 година на Районен съд - Свиленград, подсъдимият не е осъждан.

                 Видно от Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, приложена в кориците на Досъдебното производство (ДП), става ясно, че подсъдимият З.М. няма деца, не притежава недвижими имоти, движимо имущество, в т.ч. МПС с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялово в дружества и парични средства по банкови сметки. Трудово ангажиран е и има месечни доходи в размер на 500 лв.  

                  От изготвената от служител на РУ – Свиленград Характеристична справка се установява, че М. не се издирва от органите на полицията, забелязан е да контактува с криминалнопроявени лица, не злоупотребява с алкохол и други упойващи вещества, не е склонен към извършване на противообществени прояви. Сред съседите си се ползва с добро име. Има криминалистична регистрация. 

 Подсъдимият З.С.М. работи като таксиметров шофьор в „Мирвал Транс” ЕООД, като на 11.05.2017 година бил на работа. За подсъдимия М. полицейските служители имали информация, че държи наркотични вещества, заради което на посочената дата докато изпълнявали служебните си задължения във връзка с провеждане на специализирана полицейска операция, свидетелите И..Т. и Б.Б., двамата полицейски служители при РУ - Свиленград, на кръстовището на улиците „Генерал Гурко” и „Асен Златаров” в град Свиленград, област Хасково, спрели таксиметров автомобил марка „Дачия”, модел „Логан” с държавен регистрационен № Х 27 58 ВТ, управляван от М.. Автомобилът се движел в посока от град Любимец към град Свиленград. При спирането му, полицейските служители извършили проверка на автомобила, като водачът М. бил запитан дали държи акцизни стоки или вещи и предмети, забранени от закона. На свидетеля Т. му направило впечатление, че в автомобила мирише особено, при което се усъмнил, че М. държи марихуана, за която знаел че има специфична миризма. При запитване от страна на полицейските служители подсъдимият М. признал, че в джоба на елека, с който е облечен държи 6 броя топчета съдържащи марихуана („трева за пушене”), а в подлакътника между двете предни седалки съхранява метална кутия (блендер, мелничка за мелене на марихуана). На място бил извършен оглед на местопроизшествие и по случая било образувано наказателно производство, при който намереното вещество били изпробвано с полеви наркотекст и реагирало положително на канабис.

 В хода на производството подсъдимият З.С.М. предал доброволно 4 броя станиолови топчета съдържащи зеленикаво-кафява листна маса, 2 броя снопчета във вид на зеленикаво-кафява листна маса, с общо брутно тегло от 3.6 грама, както и 1 брой метален блендер (мелничка). На предадените веществени доказателства бил извършен оглед и назначена Физико-химическа експертиза за установяване по безспорен начин на съдържимото вещество по вид и количество. От заключението на изготвената Физико-химическа експертиза с № 194/15.05.2017 година се установява, че представената за изследване суха зелена растителна маста представлява коноп (марихуана, канабис) със общо нето тегло 2.8587 грама и е със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент „тетрохидроканабинол” 7.8 % (тегловни процента). Остатъкът след изследването - неизразходвана марихуана с общо нето тегло 2.7583 грама на 17.05.2017 година е изпратен на съхранение в Централно митническо управление (ЦМУ), отдел „МРР-НОП” – град София.

 Цената на наркотичното вещество е определена на 17.15 лв.

        Гореизложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия М. (предвид обстоятелството, че се признава за виновен) и показанията на свидетелите И.А.Т., дадени в хода на съдебното следствие и Б.П.Б., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК (, които показания са вътрешно непротиворечиви, взаимно подкрепящи се, непредубедени и логични), от споменатото по-горе заключението на Физико-химическата експертиза, прочетено и прието от Съда в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, от Протоколите и другите документи, приложени към ДП и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК и от веществените доказателства, предявени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 284 от НПК.

                    В случая следва изрично да се отбележи, че всички събрани по делото доказателства кореспондират помежду си относно изложените по-горе факти и обстоятелства, поради което и не се налага отделното им обсъждане.

                   Марихуаната (канабис, коноп) има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и се намира под забрана съгласно ЗКВНВП обнародван в Държавен вестник брой 30/1999 година, като е включена в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от същия – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

                   Съгласно Приложение № 2 към ПМС № 23 от 29.01.1998 година за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството цената на един грам марихуана, без значение какво е процентното съдържание на активен компонент, е 6 лв.

                  При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

                 НК няма легална дефиниция на термина „държане”. Според Решение № 676/01.10.2007 година по к.н.д.№ 225/2007 година, І н.о. „за да е налице държане в наказателноправен смисъл, не е необходимо веществото да е у дееца, за да упражнява той фактическа власт върху него, а е достатъчно деецът да разполага с възможност във всеки един момент да осъществи контрол върху съдбата на това вещество, включитерно да се разпореди с него.”.  Без значение за съставомерността е времетраенето на фактическата власт върху предмета на деянието. Законът не свързва елемента „държане” с неговата продължителност.

              Безспорно и по несъмнен начин е доказано, че на 11.05.2017 година в град Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешителноподсъдимият З.С.М. държал високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, вр.чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКВНВП), а именно: марихуана с нето тегло 2.8587 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 7.8 теглови %, на стойност 17.15 лв. съгласно приложение № 2 към ПМС № 23/1998 година, като случаят е маловажен, с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК.

              Съгласно Решение № 34/08.04.2015 година по дело № 1914/2014 на ВКС, НК, III н.о., в съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът когато случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл ТР № 23/1981 година на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 година на ІІ н.о., Решение № 69/2010 година на ІІ н.о., Решение № 306/2009 година на ІІІ н.о.).

              Съдът намира, че в случая се касае именно за деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК, а не такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Това е така защото придобитото и държано количество марихуана по този текст е само около 3 грама и на стойност 17.15 лв. Налице е многобройна и изобилна съдебна практика на Районните съдилища в Хасковския съдебен район и на въззивната инстанция (Окръжен съд – Хасково) при такива количества, които покриват дозата за 1 цигара и са на стойност около 20 лв. квалификацията на деянието да попада в хипотезата именно на „маловажен случай” по чл. 354а, ал. 5 от НК.

               За да приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, Съдът взе предвид изключително малкото количество и изключително ниската стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало на подсъдимия според Справката му за съдимост, приета като писмено доказателство в хода на съдебното следствие, сравнително добрите му характеристични данни според Характеристиката, приложена в тази насока към ДП и прочетена в хода на съдебното следствие, младата му възраст, предвид които обстоятелства Съдът прие, че извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В подкрепа на изложенотото е и факта, че по делото липсват данни за пристрастяването на подсъдимия към наркотичните вещества и асоциални прояви, обусловени от употребата на наркотици, липсват други водени срещу него наказателни производства. Извършителят не е лице с някаква обществена опасност, като няма категорични данни да се е занимавал с държане на такива вещества. Случаят е инцидентен, тъй като няма данни за други подобни прояви от негова страна.

                Ето защо Съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, като го призна за невинен и го оправда по обвинението за извършване на престъпление, квалифицирано по основния състав на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

    За да признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното престъпление, Съдът прие, че той е извършил деянието си виновно - под формата на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК, тъй като е разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръко­води постъпките си, както и е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването общественоопасните му последици и е искал, целял е настъпването на престъпния резултат. На този извод навежда обстоятелството, че е държал марихуаната в джоба на елека си. Именно това му действие, даде основание на Съда да приеме, че в случая е неприложима хипотезата на чл. 9 от НК. Т.е. не е налице хипотезата, в която действията на подсъдимия да могат да се субсумират под нормата на чл. 9, ал. 2 от НК – малозначителност на деянието, което с оглед липсата или незначителността на вредните последици да не е общественоопасно – т.е. то да изгуби престъпния си характер, тъй като се касае за държане на наркотично вещество със  значително висока опасност за здравето на хората – марихуана, независимо от ниската му парична стойност.

      Казано по друг начин деянието, извършено от подсъдимия, не може да бъде преценено като „малозначително”. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта на посегателство. Количеството и стойността на високорисковите наркотични вещества, държани от подсъдимия М., сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на обществена опасност да се явява незначителна по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. 

               В тази връзка Съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин:

                Съдът счете, че в случая за деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от З.С.М. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер,  не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, в резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди и извършеното от М. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание „Глоба” до 1 000 лв. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи  което е и да е от ограниченията,  указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки З.М.  следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.

               Съдът индивидуализира Глобата като прецени съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – като смекчаващи прие младата възраст, чистото съдебно минало, пълните самопризнания още от ДП, оказаното съдействие на органите и Съда, изразеното критично отношение и сравнително добрите му характеристични данни. Отегчаващи за това деяние – липсват.

                      Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.

               Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на морално-волеви задръжки.

                     При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на подсъдимия – работи по трудово правоотношение, получава месечно възнаграждение в размер на около 500 лв. и няма задължения за издръжка към ненавършили пълнолетие лица, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, МПС-та, движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги, дялове в дружества и парични средства в банкови сметки и със семейното му такова –  не е женен.

                     С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което наложи на подсъдимия справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. За да стигне до този извод Съдът се съобрази и с разпоредбата на ал. 5 на чл. 78а от НК.

                   Определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели, а именно - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него, да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

В случай на служебно издаване на Изпълнителен лист по отношение на наложеното административно наказание, подсъдимият следва да заплати и дължимата за това действие държавна такса в размер на 5 лв.

Относно разноските:

Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото на фазата на ДП разноски в размер на 93.64 лв., които следва да заплати в полза на ОДМВР – Стара Загора.

       Относно веществените доказателства:

                 Съдът отне в полза на Държавата веществените доказателства марихуана (предмет на престъплението) с нето тегло 2.8587 грама и 2.7583 грама  - остатъчното количество след анализ, видно от Протокола за извършена Физико-химическа експертиза № 194 от 15.05.2017 година на БНТЛ при ОДМВР - Стара Загора, намираща се на съхранение в отдел „МРР-НОП” към ЦМУ – град София съгласно Писмо от 17.05.2017 година, както и метален блендер (мелничка) (средство на престъплението), като постанови след влизане в сила на Присъдата веществените доказателства да бъдат унищожени по надлежния за това ред. 

        Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

 

 

 

                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                           (Кремена Стамболиева)