Решение по дело №1124/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

13.11.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

28.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ралица Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

1124

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17/ 11.09.2020г., издадено от зам.-кмет на Община Черноочене, с което на основание чл.232 ал.2 вр. чл.239 ал.1 т.6 вр. чл.223 ал.1 т.11 от Закона за устройство на територията е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5000лв. на Ф.Ю.А. с ЕГН **********,***, за извършено нарушение на чл.232 ал.2 от ЗУТ.

Жалбоподателят Ф.Ю.А. твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, административното нарушение е недоказано. Настоява, че в атакуваното постановление не се съдържало достатъчно ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. От даденото описание на деянието обаче не става ясно какво е нарушението, за което жалбоподателят е наказан. Не била спазена и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Имало неяснота относно броя на нарушенията, фактите и правната квалификация на същите. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но представлява се от защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление с присъждане на направените разноски по делото. Твърди, че от събраните по делото доказателства липсва яснота по отношение на това дали жалбоподателката в качеството си на възложител е извършила незаконен строеж или е допуснала извършването на такъв незаконен строеж. Представя и подробна писмена защита.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който моли оспорваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установило извършеното от жалбоподателя административно нарушение. Моли в полза на наказващия орган да се присъдят и направените разноски в производството.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 06.07.2020г. свидетелите Н.Б. и Б.М.- и двамата служители от отдел „ТСУ“ при Община Черноочене, извършили проверка на строеж „Дървен навес-пристройка“, находящ се в УПИ V-8, кв.48 по ПУП на с.Нови пазар, с идентификатор № 51994.802.8 по КККР с.Нови пазар, представляващ строеж шеста категория. Към момента на проверката на обекта били изпълнени следните строително-монтажни работи: монтирани 8 бр. дървени колони прикрепени с метални анкерни планки върху съществуваща подпорна стена. Покривът бил изпълнен от столици, ребра, дъсчена обшивка и покрит с битумирана мушама с посипка, като бил прикрепен към бетонова козирка на „Комбинирана сграда“ с идентификатор № 51994.802.8.1 по КККР на с.Нови пазар, построена в същия недвижим имот - УПИ V-8, кв.48 по ПУП на с.Нови пазар, с идентификатор № 51994.802.8 по КККР с.Нови пазар. Последната колона откъм северозападната част не била покрита. При проверката на място било установено, че описаният строеж „Дървен навес-пристройка“ е изпълнен без необходимите строителни книжа: становище на инженер-конструктор, изискуемо съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ, разрешение за строеж, изискуемо съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, изискуем съгласно чл.157 от ЗУТ, поради което бил незаконен. Недвижимият имот, в който бил изпълнен незаконният строеж представлявал съпружеска имуществена общност на Рухан Мехмед А. и съпругата му Ф.Ю.А.. Контролните органи приели, че жалбоподателят е участник в строителството, а именно възложител по смисъла на чл.161 ал.1 изр.1-во предл.1-во от ЗУТ, който е допуснал извършването на гореописания незаконен строеж „Дървен навес-пристройка“. По този повод на 29.07.2020г. свидетелката Н.Б. съставила срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение по чл.232 ал.2 от ЗУТ. Актът бил съставен в присъствие на Ф.Ф. и Б.М., които го подписали в качеството на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Същият ден АУАН бил връчен на Ф.А., която го подписала без възражения. На 03.08.2020г. тя депозирала писмено възражение срещу съставения акт, но същото не било уважено. На 11.09.2020г. зам.-кметът на Община Черноочене Ф.Ф., който е и свидетел при съставянето на акта, издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.232 ал.2 вр. чл.239 ал.1 т.6 вр. чл.223 ал.1 т.11 от ЗУТ наложил административно наказание „глоба” в размер на 5000лв. на Ф.А. за извършено нарушение по чл.232 ал.2 от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н.Б., Ф.Ф. и Б.М., както и от приетите по делото писмени доказателства– Акт за установяване на административно нарушение от 29.07.2020г.; Възражение срещу Констативен акт № 2/ 06.07.2020 г.; Възражение срещу Акт № 2/29.07.2020 г.; Покана от 22.07.2020 г. до Ф.А.; Констативен акт № 2/ 06.07.2020 г.; известие за доставяне; Заповед № 586/05.08.2020 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на Ф.А. е ангажирана за нарушение на чл.232 ал.2 от ЗУТ, който текст предвижда да се наказва с глоба от 1000 до 10000лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице – участник в строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. Субект на нарушението е участник в строителството, а по силата на чл.160 ал.1 от ЗУТ това са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Съгласно чл.161 ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая контролните органи са установили, че жалбоподателката е съсобственик на имота, в който е констатирано незаконното строителство, т.е. тя притежава качеството на възложител. Процесният обект представлява строеж по смисъла на & 5, т.38 от ДР на ЗУТ и е следвало да бъде изпълнен след издаване на необходимите строителни книжа: становище на инженер-конструктор, изискуемо съгласно чл.147 ал.2 от ЗУТ, разрешение за строеж, изискуемо съгласно чл.148 ал.1 от ЗУТ, и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, изискуем съгласно чл.157 от ЗУТ. Безспорно установено е в хода на проверката, че това не е сторено по отношение на строежа „Дървен навес-пристройка“. Затова и жалбоподателката в качеството й на участник в строителството – възложител, действително е осъществила нарушение по чл.232 ал.2 от ЗУТ, като е допуснала извършването на незаконен строеж.

Независимо от гореизложеното, съдът при извършената служебна проверка на наказателното постановление констатира, че същото е издадено от административнонаказаващия орган при допуснато съществено нарушение на императивната разпоредба на чл.51 ал.1, б.”б” от ЗАНН. Безспорно по делото е, че наказателното постановление, предмет на съдебен контрол, е издадено от длъжностно лице, което е било и свидетел при съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Това става ясно от прочита на писмените доказателства по делото, а бе потвърдено и от разпитаните в съдебно заседание свидетели. По този начин при издаване на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл.51 ал.1 б.”б” от ЗАНН, която сочи, че едно и също длъжностно лице не може да бъде свидетел по акта и същевременно да издаде наказателното постановление, въз основа на този акт. Нормата е императивна и забранява да участва в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаването на наказателното постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него. В случая обаче Ф.Ш.Ф., който е издал атакуваното постановление в качеството си на зам.-кмет на Община Черноочене, е бил и свидетел по съставения срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение. Така при правилно установена фактическа обстановка и наличие на доказателства за извършено нарушение, административно наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл.51 ал.1 б.”б” от ЗАНН, като е издал наказателно постановление, след като е бил свидетел по акта за установяване на административно нарушение, нещо което е незаконосъобразно. Посоченото нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

От защитника на жалбоподателката са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Община Черноочене, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

С оглед изхода на делото, административнонаказаващият орган няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника. Ето защо, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17/ 11.09.2020г., издадено от зам.-кмет на Община Черноочене, с което на основание чл.232 ал.2 вр. чл.239 ал.1 т.6 вр. чл.223 ал.1 т.11 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5000лв. на Ф.Ю.А. с ЕГН **********,***, за извършено нарушение на чл.232 ал.2 от ЗУТ.

ОСЪЖДА Община Черноочене, с БУЛСТАТ *********, адрес с.Черноочене, ул. „Шеста“ № 9, да заплати на Ф.Ю.А. с ЕГН **********,***, сумата от 300лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.        

             

                                                                 Районен съдия: