№ 8813
гр. С., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. В. К.
при участието на секретаря Д. А. А.
като разгледа докладваното от Г. В. К. Гражданско дело № 20211110160068
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Н. П.
З.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“С. Т.“ бл.370,вх.А,ет.3,ап.7,против
„А.“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“П.“
№ 2,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че ищецът не дължи парични суми,както следва : 1629,61 лева по
фактура от 30.06.2021 г.,2140,57 лева по фактура от 31.07.2021 г.,2636,45 лева
по фактура от 31.08.2021 г.,2665,67 лева по фактура от 30.09.2021 г.,2665,67
лева по фактура от 14.10.2021 г.
Исковата претенция по предявените отрицателни установителни искове
се основава на твърдения,че ищецът Н.З. не е нито собственик,нито вещен
ползвател на недвижимия имот,в който е доставяна електрическа енергия.
Твърди се,че сключеният договор между страните от 28.01.2021 г. е
недействителен,сочи се,че претендираната цена не съответства на реално
потребление на електрическа енергия,а вероятно е налице проблем при
отчитане на показанията,форсмажорни обстоятелства или други
обстоятелства,стоящи извън контрола на ищеца. Ищецът З. твърди,че за
консумация от домакински уреди,осветление и климатици не може да се
достигне до такова количество електрическа енергия,каквото е фактурирано.
Ищецът моли съда да уважи исковете.
Ответникът „А.“ЕООД в подадения писмен отговор оспорва исковете
като неоснователни и недоказани,твърди се,че ищецът има качеството битов
клиент,твърди се,че облигационното правоотношение между страните е
действително и за ищеца З. е възникнало задължение да заплаща цената на
доставена електрическа енергия. Ответникът моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
1
установено следното :
Представени са фактури,издадени от „А.“ЕООД с получател Н. П.
З.,както следва : от 31.08.2021 г. – за 2636,45 лева,от 31.07.2021 г. – за 2140,57
лева,от 14.10.2021 г. – 2665,67 лева,от 30.06.2021 г. – 1629,61 лева,от
30.09.2021 г. – 2665,67 лева.
Видно от комбиниран договор за продажба на електрическа
енергия,балансиране на клиент и предоставяне на комбинирани услуги от
28.01.2021 г.,същият е сключен между „А.“ЕООД и Н. П. З..
С нотариален акт от 15.04.1994 г. Н.З. и Н. З. се легитимират като
собственици на празно дворно място с площ от 3000 кв.м.,съставляващо имот
пл.№ 3706.
Видно от нотариален акт за дарение от 18.12.2001 г.,Н. П. З. и Василена
Ангелова З.а,като дарители,и Анна Николова З.а,като дарена,са изразили
едновременната си и съгласувана воля да бъдат обвързани от
правоотношение,според което Анна З.а придобива ½ идеална част от
двуфамилна двуетажна масивна жилищна сграда,находяща се на ул.“432-ра“
№ 16.
С нотариален акт от 02.03.1994 г. Н. П. З. и Н. Петров З. се легитимират
като собственици на имот пл.№ 3705 с площ от 2231 кв.м.
С нотариален акт от 20.05.1995 г. Н. П. З. и Н. Петров З. се легитимират
като собственици на празно дворно място с площ от 620 кв.м.,съставляващо
имот пл.№ 1353.
Видно от писмо,изготвено от „ЧЕЗ България“ЕАД,предвид наличието
на просрочени и незаплатени парични суми към оператора на
електроразпределителната мрежа за временно преустановяване преноса на
електрическа енергия за клиент Н. П. З. за адрес ул.“432-ра“ № 16.
Според приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че паричните суми,начислени по фактурите съответстват на
реално отчетени количества електрическа енергия,цената е договаряна в
балансирана група,няма данни за причини,влияещи върху консумираното
количество електрическа енергия,различни от потреблението.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Цанев се установява,че познава Н.З. от повече от 20
години,както и повече от 10 години живее в имота на ул.“Емануил
Попдимитров“ № 16,в който имот има две къщи – едната къща е на дъщерята
на Н.З.,а другата къща е на неговия брат Н. З.,всяка от къщите има на първия
етаж голям хол с кухня и една спалня,а на втория етаж – три спални,както и
три бани. Свидетелят Цанев е казал,че и двете къщи са
газифицирани,електричество се ползва за климатиците,както и за
кухненските електроуреди.
От приетото заключение по повторната съдебно-техническа експертиза
се установява,че в имота са поставени три средства за търговско
измерване,които са с извършена метрологична проверка със заключение за
съответствие,фактурираните количества електрическа енергия съответстват
на отчетените такива,може да се приеме,че измереното и фактурирано
количество електрическа енергия съответстват.
2
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на исковата претенция :
С оглед това,че ищецът З. оспорва дължимост на парични суми за
електрическа енергия,които не са заплатени,съдът приема,че за ищеца
съществува правен интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове.
По основателността на исковата претенция :
Когато е предявен отрицателен установителен иск за отричане
дължимост на парична сума,в тежест на ответника е възложено провеждането
на доказване,че паричната сума е дължима. Това означава,че
доказателствената тежест е разместена и е възложено на ответника да докаже
вземането си по основание и по размер. В конкретния случай страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че между страните е
сключен писмен договор за продажба на електрическа енергия. В хипотезата
на сключен договор за продажба на електрическа енергия за доставчика
съществува задължение да доставя електрическа енергия,а за клиента – да
заплаща стойността на консумираната електрическа енергия. Неоснователни
са доводите на ищеца З. чрез процесуалния му представител,че не отговаря за
заплащане на цената на електрическа енергия поради недействителност на
сключения между страните договор. Макар ищецът З. да се позовава на
обстоятелството,че не е нито собственик,нито ползвател на недвижимите
имоти,това не може да обоснове извод,че сключеният между страните
формален писмен договор е недействителен. За да е налице
недействителност,следва да е реализирана някоя от предвидените в закона
хипотези,при които поради порок във волеизявлението на някоя от страните
по договора се достига до невъзможност правоотношението да поради правни
последици. Софийският районен съд счита,че сключването на писмен договор
от лице,което не е собственик или вещен ползвател на имот,с доставчик на
електрическа енергия за този имот,не може да обуслови извод за
недействителност на правоотношението,възникнало между страните. В тази
насока следва да се отбележи,че съгласно Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е възприето,че
договорно правоотношение може да възникне и с лице,което се намира в
имота на облигационно основание. Даденото с тълкувателното решение
разрешение означава,че договор между клиент и доставчик на електрическа
енергия е възможен и извън случаите на сключване на такъв със собственик
или носител на ограничено вещно право на ползване. В конкретния случай
въпреки обстоятелството,че ищецът З. е прехвърлил право на собственост на
дъщеря си през 2001 г.,през 2021 г. ищецът З. е сключил писмен договор,т.е.
налице е изявление на ищеца,насочено към възникване на правоотношение и
не е проведено доказване наличието на обстоятелства,които да влияят върху
действителността на договора. Изводът на съда не се променя предвид
цитираното от ищеца решение на ВКС № 205/28.02.2019 г.,постановено по
гражд.дело № 439/2018 г.,тъй като същото се отнася до хипотеза дали за
изпълнение на задължение по ЗЕ отговаря новият или старият собственик,но
от мотивите на същото решение изрично е посочено,че разрешаването на този
въпрос има значение при възникване на договорното правоотношение по реда
3
на чл.153,ал.1 от ЗЕ,а не е относимо към казуси,при които има сключен
договор между крайния снабдител и ползвател на имота на договорно
основание. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че между
страните е възникнало валидно правоотношение и ищецът З. отговаря за
заплащане на консумираната електрическа енергия. Клиентът по договор за
продажба на електрическа енергия се явява задължен да заплаща цената на
доставена електрическа енергия. Съдът намира,че анализът на ангажираните в
хода на производството доказателства,обсъдени в съвкупност,позволява да
бъде възприето,че отрицателните установителни искове са недоказани и
подлежат на отхвърляне. Недоказано се явява твърдението на ищеца З.,че
начислените по фактурите парични суми не съответстват на реално отчетено
количество електрическа енергия и биха могли да се дължат на погрешно
отчетена консумация или форсмажорни обстоятелства. В тази насока трябва
да бъде взето предвид,че всяка от фактурите съдържа приложение относно
отчетите на всяко от трите средства за търговско измерване,а и според
заключението по първоначалната,и според заключението по повторната
съдебно-технически експертизи фактурираните количества електрическа
енергия съответстват на реално консумирано и отчетено количество
електрическа енергия,а според заключението по повторната експертиза
средствата за търговско измерване са преминали метрологична проверка със
заключение за съответствие,т.е. може да бъде възприето,че представляват
годно средство за търговско измерване. Макар ищецът чрез процесуалния му
представител да се позовава на обстоятелството,че във фактурите е посочен
номер на договор,какъвто страните не са сключвали на 10.02.2021 г.,съдът
приема,че това не може да доведе до извод за недължимост на паричните
суми,защото всяка от фактурите е адресирана до ищеца З.,отнася се до имота
на ул.“Емануил Попдимитров“ № 16,както и са отчитани три средства за
търговско измерване в съответствие с уговореното в договора,т.е. може да
бъде възприето,че начислените парични суми се отнасят до задълженията на
ищеца за процесния електроснабден имот. При това положение и като
съобрази,че според двете заключения по съдебно-технически експертизи
фактурираните количества са съответни на отчетените количества
електрическа енергия,съдът приема,че отрицателните установителни искове
подлежат на отхвърляне,в която насока по делото не се установява
начислената цена за електрическа енергия да е различна от договорената,а и
ищецът З. релевира доводи срещу потребеното количество електрическа
енергия,а не относно цената на същата. Предвид това,че към експертното
заключение се съдържат данни за отчетените по всяко от средствата за
търговско измерване количества електрическа енергия,както и предвид
това,че фактурираните количества електрическа енергия съответстват на
отчетите,отрицателните установителни искове подлежат на отхвърляне. С
оглед обстоятелството,че не се установява начисляване на електрическа
енергия поради причина,различна от потребление,Софийският районен съд
намира исковете,предявени от Н.З. против „А.“ЕООД за неоснователни.
При този изход на делото съдът приема,че в полза на ответника не
следва да бъдат присъждани съдебноделоводни разноски,защото не са
сторени такива,а предвид това,че ответникът е представил единствено
доказателства за представителната власт на адвоката,без да са ангажирани
доказателства за размера на уговореното и заплатено адвокатско
4
възнаграждение такова не може да бъде присъдено.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК,предявени от Н. П. З.,ЕГН **********,с адрес гр.С.,ж.к.“С. Т.“
бл.370,вх.А,ет.3,ап.7,против „А.“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.С.,ул.“П.“ № 2,представлявано от Н. В.,за признаване за
установено,че ищецът не дължи парични суми,както следва : 1629,61 лева (
хиляда шестстотин двадесет и девет лева шестдесет и една стотинки ) по
фактура от 30.06.2021 г.,2140,57 лева ( две хиляди сто и четиридесет лева
петдесет и седем стотинки ) по фактура от 31.07.2021 г.,2636,45 лева ( две
хиляди шестстотин тридесет и шест лева четиридесет и пет стотинки ) по
фактура от 31.08.2021 г.,2665,67 лева ( две хиляди шестстотин шестдесет и
пет лева шестдесет и седем стотинки ) по фактура от 30.09.2021 г.,2665,67
лева ( две хиляди шестстотин шестдесет и пет лева шестдесет и седем
стотинки ) по фактура от 14.10.2021 г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5