О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../15.02.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на петнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Диана
Стоянова
търговско дело № 321 по описа за 2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от „Уинд системс“ ООД срещу „Енегро Про Мрежи“ АД.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл.372, ал.1 от ГПК,
съдът е връчил препис от него на ищеца, който е депозирал допълнителна искова
молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността
на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените
искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са
относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на
разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание
чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството е
образувано по предявени от „Уинд системс“ ООД срещу „Енегро Про Мрежи“ АД
иск с правно основание правно основание чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД
да бъде осъден ответникът да изпълни задължението си по чл.1, ал.1 от договор
при общи условия за достъп №ПД-Д13-223-10.10.2013г. и присъедини към
собствената си електрическа мрежа пълната инсталирана мощност от 3MW на
собствената на ищеца вяртърна
електрическа централа, находяща се в ПИ №001047 в с. Купен, като увеличи
присъединената мощност от 2MW от 3MW
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от
446533.00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разликата между стойността на
отдадената произведена електрическа енергия при присъединена мощност 2MW за периода
01.02.2012г. до 28.02.2017г. и уговорената по договор №ДУА
971/16.08.2007г. – 3057/17.09.2007г.-4014-ВГ-22.04.2009г. мощност от 3MW, която би се отдала, настъпили в следствие на неправомерни действия и
бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в това, че по технически
път с управляваните от тях съоръжения, намиращи се в тяхно държане и под тяхно
разпореждане са ограничили, а в отделни случаи напълно изключили достъпа на
ищеца до електроразпределителната мрежа, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.03.2017г. до окончателното й изплащане
в условие на евентуалност иск с
правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 290644.00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в изразяващи се в
пропуснати ползи, изчислени като разликата между стойността на отдадената
произведена електрическа енергия при присъединена мощност 2MW за периода 01.02.2014г.
до 28.02.2017г. и уговорената договор мощност от 3MW, която би се отдала, настъпили в следствие на неизпълнение на договорното
задължение на ответника по договор при общи условия за достъп
№ПД-Д13-223-10.10.2013г. и присъедини към собствената си електрическа мрежа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба се излага, че
на 30.04.2009г. между ответникът и ищеца е бил
сключен Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №ДУА971/16.08.2007-3057/17.09.2007-4014-ВГ-22.04.2009г.
/Договора за присъединяване/. Ответникът притежава лицензия за разпределение на
електрическа енергия №Л-138-07/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, понастоящем КЕВР/, изменена с Решение
№И1-Л-138-07/29.09.2008г. и разпределя електрическа енергия за потребителите в
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Габрово, Разград,
Русе и Силистра.
Съобразно
договора от 30.04.2009г., ответникът е следвало да присъедини към собствената
си електроразпределителната мрежа, построената от ищеца вятърна електрическа
централа с номинална мощност 3 MW в поземлен имот №001047 в с. Крупен, общ.
Каварна, а съобразно чл.14, следвало да постави под напрежение съоръжението.
ВяЕЦ е построена и въведена в експлоатация на 07.10.2010г. с Разрешение за
ползване №ДК-07-СИР-93/07.10.2010г. на Началник РДНСК Североизточен район.
Въз
основа на подадена от ищеца молба с вх.№1312/12.10.2010г. е сключен на
основание чл.94а, ал.З от ЗЕ вр. чл.16 и §3, ал.1 от ПЗР на ЗВАЕИБ между него и
„Енерго про Продажби“ АД договор №110/25.10.2010г. за изкупуване на
електрическа енергия произведена от ВЕИ - ВяЕЦ "Крупен" с обща
инсталирана мощност 3MW /Договора за изкупуване на електрическа
енергия/.
C поставянето
под напрежение на генератора с производствена мощност от 3MW през ноември 2010г.,
ВяЕЦ започва да произвежда електрическа енергия, като използва 2/3 от
капацитета на инсталираната си мощност - 2MW, тъй като достъпът й до
електроразпределителната мрежа на ответника е ограничен до 2MW от присъединена
мощност от 3MW.
На
30.09.2013г. е сключен договор при Общи условия за достъп на производител на
електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната
мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД с №ПД-Д13-223-10.10.2013г. /Договора
за достъп/. Съобразно договора, "Енерго - Про Мрежи" АД предоставя
достъп и системни услуги на производителя до електроразпределителната мрежа,
определени съгласно сключен договор за присъединяване на електрическа централа
с обща заявена мощност 3 MW изградена в ПИ 001047, с. Крупен, обл.
Добрич.
Централата е
присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника, чрез Главна
разпределителна уредба /ГРУ/ 20 kV, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 40049.1.58 /стар идентификатор 001058/. По силата на договор за
покупко – продажба, обективирана в нот.
акт с вх. per. №2355
от 09.08.2010г., Акт №85, том VII, стр. 24668 на АВ -
Каварна, ответникът е придобил собствеността върху главната разпределителна
уредба. След прехвърляне на собствеността, достъп до сградата има единствено служителите
на електроразпределителното предприятие. В същата са монтирани прекъсвачи за
всеки един от ветрогенераторите от парка и в края на линията има защита, която
е настроена от служителите на ответника с параметри, отговарящи на поставеното
ограничение. Поради тази причина за производителят възниква необходимост от
извършването на софтуерно ограничение на ветрогенератора, за да не бъде прехвърлено
поставеното от ответника ограничение, респективно, задействана защитата.
Твърди
се още, че оперативният персонал на специализираните диспечерски звена на ответника
в периода 2012г. - 2014г., многократно подава нареждания до Централата по
телефон или чрез електронна поща, за пълното изключване на ветрогенератора от
електроразпределителната мрежа. Същите са регистрирани надлежно от дружеството "Ей
Би Си Уинд Фарм" ООД, което осъществява техническия мениджмънт на ВяЕЦ и я
управлява посредством системата VESTAS SCADA. Сървърът VESTAS SCADA отчита електрическата енергия,
произведена от Централата, в интервали от 10 минути, събира данни за скоростта
на вятъра в района на Централата, посредством този сървър се извършва и
експлоатационен мониторинг на Централата.
Описаните
по-горе действия са извършени и се извършват от оперативния персонал на
ответника, въпреки че с издаването на Становището за присъединяване, което
определя и техническите изисквания за присъединяване съгласно чл.74 от Наредба
№6 (отм.) съобразно конкретните условия в мястото на присъединяване, за "Енерго
Про Мрежи" АД се поражда задължение да резервира мощност в точката,
посочена за присъединяване на Централата.
Това
едностранно въведено ограничение ищецът определя, като неправомерно от страна
на служителите на ответника.
В
следствие на неправомерните действия и бездействия на служителите на ответника,
изразяващи се в това, че по технически път с управляваните от тях съоръжения,
намиращи се в тяхно държане и под тяхно разпореждане са ограничили, а в отделни
случаи напълно изключили достъпа на ищеца до електроразпределителната мрежа
ищецът е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи, изчислени като разликата между стойността на
отдадената произведена електрическа енергия при присъединена мощност 2MW за
периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. и уговорената по договор №ДУА
971/16.08.2007г. – 3057/17.09.2007г.-4014-ВГ-22.04.2009г. мощност от 3MW и
договора за достъп.
В
условие на евентуалност ищецът твърди, че имуществените вреди са в следствие на
виновно неизпълнение на договора за достъп на задължението на ответника да
присъедини ВяЕЦ на пълната мощност от
3MW.
По
изложените съображения моли съдът да осъди ответника да изпълни задължението си по чл.1 от Договора
за достъп, както и да за заплати стойността на претърпените от ищеца
имуществени вреди.
По делото е постъпил отговор от ответника „Енерго Про
Мрежи“ АД в срока по чл.367 от ГПК.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание,
а за паричните суми и по размер.
По предявения иск по
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да изпълни задължението си
по чл.1, ал.1 от договор при общи условия за достъп №ПД-Д13-223-10.10.2013г. се
излага, че ответникът не е поемал задължение да осигури достъп към собствената
си електроразпределителна мрежа на пълната инсталирана мощност от 3 MW
на ВяЕЦ с. Купен. Съгласно чл.1, ал.1 от договора ответникът е следвало да
предоставя достъп и системни услуги на производителя при спазване на
техническите параметри на електроцентралата.
Ограничаването на
генерираната мощност на ВяЕЦ не е извършено едностранно от ответника, а е в
резултат на постигнато споразумение /анекс №1 и №2/ между страните по договора
за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ДУА 971/16.08.2007-3057/17.09.2007-4014-ВГ/22.04.2009г. С анекс №1/12.11.2010г. към договора
за присъединяване е определена максимално допустима генерирана мощност от 5MW за всички
ветрогенератори, присъединени към модул „изход“ в ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ
Конаре. Към модул „изход“ в ГРУ в ПИ
№001058 към ВЕЛ Конаре са присъединени още две ВяЕЦ, собственост на „Уинд
Стийм“ ЕООД и „Уинд Енерджи“ ЕООД, съгласно догори за присъединяване. На
12.11.2010г. и тези две ВяЕЦ са присъединени към електроразпределителната мрежа
и са поставени под напрежение при номинална мощност от 3000КW.
С
анекс №2/19.01.2011г. към договора за присъединяване между страните допустимата
генерирана мощност за всички ветрогенераторите присъединени към модул „изход“ в
ГРУ в ПИ №001058 към ВЕЛ Конаре е увеличена на 6MW.
От
друга страна присъединяването на процесната ВяЕЦ при номинална мощност от 3MW е поставено под
условие, уговорено в т.2 от анекс №1 към договора за присъединяване. Съгласно
цитираната уговорка максимално допустимата генерирана мощност ще бъде увеличена
до инсталираната мощност от 9MW за електрически централи, присъединени към
ГРУ, т.е по 3МW за всяка една от трите ВяЕЦ след
реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция Генерал Тошево, което е необходимо
за генерирането на такава мощност. Към настоящия момент не е извършена
реконструкция на килия „Конаре“ в подстанция „Генерал Тошево“, поради което не
е възникнало задължението за ответника да увеличи максимално допустимата генерирана
мощност.
Ненастъпването
на условието не може да бъде вменено във вина на ответника, тъй като
реконструкцията изисква промяна на техническите условия за присъединяване на
ВЕЛ Конаре, собственост на „Енерго Про Мрежи“ ЕАД към килия Конаре, собственост
на „НЕК“ ЕАД в подстанция Генерал Тошево, като се изисква и съгласие на
оператора на електропреносната мрежа – НЕК ЕАД.
За
извършването на реконструкцията ответникът е направил искане до „НЕК“ ЕАД, като
е сключен предварителен договор за съгласуване на проектите. В тази връзка е
между страните е сключен Анекс №3/10.05.2011г., с който са уредени условията за
проектирането и извършването на преоборудването на килия „Конаре“ както и
финансирането на тази дейност. С писмо от №26-198-42/06.02.2013г. „НЕК“ ЕАД е
съгласувало проектите, като е дружеството е посочило, че ще предложи
сключването на окончателен договор в най – кратки срокове. Ответникът с няколко
писма от 01.06.2011г., 19.10.2011г., 05.12.2012г., 25.04.2013г. е поискал предоставяне от „НЕК“
ЕАД на проект за договор за присъединяване, като до настоящия момент не
постъпвал отговор на същите с предложение за сключване на окончателен.
Ответникът
твърди, че без сключването на договор за присъединяване не може да се пристъпи
към реконструкцията на килия „Конаре“, което е следствие от бездействието на
третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, а не на виновното поведение на ответника.
По
отношение на предявения иск с правно основание
чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД за сумата от 290644.00лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в пропуснати ползи,
настъпили в следствие на неизпълнение на договорното задължение на ответника по
договор
при общи условия за достъп №ПД-Д13-223-10.10.2013г. е изложено становище, че не
са налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника. Излага се,
че ответникът е изправна страна по договора, като отново се посочва, че
неприсъединяването на ВяЕЦ се дължи на неизвършена реконструкция на килия
„Конаре“ и липсата на сключен договор за присъединяване с „НЕК“ ЕАД е в следствие
на поведението на третото лице. Оспорва се да е налице пропусната полза от
страна на ищеца, както и възможността за периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г.
при работа централата да отдаде по – голямо количество електрическа енергия,
разликата между което и отдаденото да е равно на 2 452 684 кв.ч. Сочи
се, че производството на електрическа енергия от ВяеЦ зависи изцяло от природен
фактор – вятър, поради което не би могло да се предвиди дали движещата
генератора сила /вятъра/ ще е с такъв интензитет, позволяващ работата на
централата при мощност над 2 MW, както и да се
предвиди, че ще произведе, твърдяното от ищеца количество електрическа енергия.
Т.е сочените вреди не биха могли да бъдат предвидени, дори и при полагането на
добрата грижа.
В отговора ответникът
е направил възражение за погасяването на претенцията за вреди по давност с
изтичането на три години, на основание чл.111, б“в“ от ЗЗД за периода
01.02.2012г. до 03.2014г.
По изложените правни
и фактически съображения ответникът моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В допълнителната искова молба
ищецът е взел становище, че договора за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия №ДУА
971/16.08.2007-3057/17.09.2007-4014-ВГ/22.04.2009г. е прекратен по силата на чл.59
от Наредба №6/2004г. /отм./, като подписаните анекси №1,2,3 са нищожни поради
липса на предмет на основание чл.26 от ЗЗД. Оспорва се твърдението на
ответника, че килия „Конаре“ не е позволявала към датата на сключване на
договора за присъединяване от 30.04.2009г. да бъде присъединена с по – голяма
мощност от 6MW, като се твърди, че е налице издадена от ответника
заповед за поставяне под напрежение №2612/12.11.2012г., с която е процесната
ВяЕЦ се свързва към ВЕК „Конаре“ с мощност 3 MW.
Ищецът излага, че ответникът е недобросъвестен, тъй като към датата на
сключване на договора за достъп е знаел, че не може да изпълни задълженията си
по него с оглед бездействието на НЕК ЕАД, липсата на реконструкция и договор за
присъединяване.
В постъпилият допълнителен
отговор от 16.08.2017г., ответникът от „Енерго Про Мрежи“ ЕАД
възпроизвежда възраженията и доводите на първоначалния. Допълнително е
посочено, че анекси №1,2,3 не са нищожни, като те представляват и отделни
споразумения между страните и не са свързани с договора за присъединяване.
По предявения иск с правно основание чл.49 от ЗЗД са изложени съображения,
че същият е нередовен и недопустим, а по същество неоснователен. Исковата молба е нередовна, тъй като не са
посочени датите, на които са извършени неправомерните действия от страна на
служителите на ответника, а претенцията е недопустима, тъй като договорната
отговорност изключва реализирането на деликтната. Искът по чл.49 от ЗЗД е
неоснователен, тъй като ответникът е изпълнил задълженията за присъедини процесната
ВяЕЦ към собствената си мрежа, с което договорът за присъединяване е прекратен,
поради неговото изпълнение. Сочи, че ответникът е осигурил достъп до мрежата
си, но не е поемал задължения да пренася ел. енергия, като разполага с лицензия
за пренос. Оспорват се и предпоставките за реализиране на деликтната
отговорност, като не е налице виновно противоправно поведение, а ограничението
на мощността произтича от уговорка между страните и ищецът е знаел за
техническата невъзможност за осигуряване на номиналната мощност. Отново се
посочва, че реконструкцията на килия „Конаре“ не е извършена по вина на
собственика й „НЕК“ ЕАД, понастоящем и от „Енергийния системен оператор“,
собственик считано от февруари 2014г. Ответникът не може да осигури и извърши
преоборудване на чуждо съоръжение в чужд имот, без осигурен достъп от неговия
собственик. Изпълнено е императивното законово задължение по ЗВАЕИБ /отм./,
действащ към момента на присъдиняването на процесната ВяЕЦ.
Допълнително се излага, че за периода 2010г. до 2015г. всички ограничения /пълно
изключване или ограничаване на достъпа/ в производството на ел. енергия са
налагани от НЕК и ЕСО и само са изпълнявани от ответника „Енерго Про Мрежи“ АД
чрез предаването им на диспечъри на централи.
Направен е анализ на понятието пропуснати ползи, като е посочено, че се
претендират такива за бъдеща, но непроизведена продукция, посочена е съдебна
практика. Посочено, че не е налице причина връзка между поведението на
служителите на ответника и твърдяните вреди.
В допълнителния отговор ответникът се позовава на изтекла погасителна
давност по иска по чл.49 от ЗЗД за периода 01.02.2012г. до 16.03.2012г.
По делото е постъпил отговор от
третото лице помагач „Националната електрическа компания“ ЕАД.
Изложено
е становище, че искът по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е нередовен, тъй като не
са уточнени периодите, в които централата е спирана или ограничавана. Същият е
недопустим, тъй като между страните има договорни отношения във връзка с
договора за достъп от 2013 год. Наличието на договор изключва прилагането на
деликтната отговорност.
По
същество третото лице помагач твърди, че предявеният иск за реализиране на
деликтна отговорност е неоснователен. Излага се, че ограниченията на
производството на електрическа енергия е в правомощията на ЕСО ЕАД като
Енергиен системен оператор, като служителите на НЕК ЕАД нямат правомощия за
управляват електроенергийната система и да налагат ограничения на
производството. Посочва се, че твърдените ограничения са продиктувани от
процеса на управление на електроенергийната система, /ЕЕС/, и са следствие на
извършване на реконструкция на преносната и разпределителната мрежа в региона
на Добричкия пръстен. Операторите на EEC на основание чл. 73 от Закона за
енергетиката, /ЗЕ/, имат право да разпореждат временно прекъсване или
ограничаване на производството на електрическа енергия без предварително
уведомяване на производителя при опасност за целостта на EEC или при опасност за
нанасяне на значителни материални щети на системата, на мрежата или на потребителите.
Разпорежданията за ограничаване или прекъсване се дават от служители на ЕСО ЕАД
в посочените по - горе случаи. ЕСО има статут на орган със законови правомощия
да управлява и осигурява сигурността на EEC, като неговите разпореждания са задължителни
за операторите на разпределителните мрежи, производителите и другите ползватели
на мрежат, съгласно чл. 109 ал. 2 и чл. 113 ал.2 от ЗЕ, Правила за управление
на електроенергийната система/2014 год./ и Наредба № РД-16-57/ 28.01.2008 год.
за дейността на операторите на електроенергийната система и на
разпределителните мрежи.
Оспорва
се, че договорът за присъединяване № ДУА 971/2007-3057/ 2007-4014-ВГ-22.04.2009
год., сключен между страните по делото е прекратен на основание чл. 59 от
Наредба № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
/отм./, считано най - късно от 12.11.2010 год., тъй като не отправяно изявление
за това, като се посочва, че анекс №1,2,3 не са нищожни поради липса на
предмет. Те съдържат договорки между страните по делото, които уреждат занапред
отношения, свързани с присъединяването на обекта на ищеца, в това число и
проектирането и преоборудването на килия Конаре, поради което имат самостоятелно
значение. Споделя се довода на ответника, че за ищеца е било предварително ясно
и се е съгласил според анексите с ограничението на присъединената мощност до 2 MW, поради което не е
налице протовоправно и неправомерно ограничение на производството на ищеца от
служители на ответника.
На
следващо място се излага, че не са възникнали вреди. В случай, че няма сигурност,
че имуществото на увредения ще бъде увеличено, не са налице пропуснати ползи.
Реализирането на доходи от производство на ел. енергия от ВяЕЦ е бъдещо
несигурно събитие, тъй като енергоносителят като природно явление не може да
бъде контролиран, доставен, складиран и др., както останалите конвенционални
източници на енергия. Количеството енергия, която евентуално ищецът би
произвел, зависи не само присъединената мощност, но и от други обективни
фактори, които не биха могли да се предвидят или контролират - скорост на
вятъра, изправност на съоръженията, въвеждане на ограничения от ЕСО ЕАД, начин
на разпределение на ограниченията от диспечера на разпределителната мрежата и
др.
На
следващо място досежно исковете за реално изпълнение и по чл.82 от ЗЗД, и
твърдението на ответника, че ограничението на процесната ВяЕЦ е вследствие на
дефицит в преносната мрежа, което е вследствие от бездействието на третото лице
помагач, тъй като не е изпълнил задължението си по Наредба № 6 да присъедини
обект на разпределителното предприятие, /ЕРД/, към електропреносната мрежа са
направени следните твърдения и оспорвания:
Между
НЕК и Енерго Про мрежи е сключен предварителен договор за присъединяване № ЕП
-106/15.04. 2011 год., в който са разписани техническите условия за
присъединяване, съответно в т.2.5.1. за изброени новите съоръжения, които
следва да се вложат за преоборудване и реконструкция на килията, за да може да
се увеличи преносния й капацитет. В т. 2.6. е уговорено, че ответникът като ЕРД, на
основание чл. 94 ал. 5 от Наредба № 6/ 2004 год., ще проектира, достави и
монтира оборудването и въведе в редовна експлоатация съоръженията съгласно т.
2.5. от договора за присъединяване, от своя страна в т. 12.1.1. НЕК се
задължава да допуска упълномощени представители на ЕРД за изпълнение на
работите по т. 2.5. при спазване на изискванията на приложимите нормативни
документи. Изпълнението на СМР може да започне след съгласуване на работните
проекти по т. 12.2.3. на договора. Работният проект е съгласуван от НЕК с писмо
изх. № 26-198-42/ 06.02.2012 год., след което, съгласно договора, ЕРД е
следвало да поиска допуск до килията, за да извърши СМР. Към момента на
съгласуване на работния проект има и договореност между ЕРД и ищеца по делото,
последният заедно с другите двама, присъединени в килията, производители да
извършат проектирането и оборудването й пропорционално на присъединената
мощност. По делото няма доказателства за направени искания от ЕРД или от
производителите, НЕК да осигури допуск до килията, за да може да започне
извършването на реконструкцията й. ЕРД и ищецът не са изпълнили поетите
задължения по предварителен договор за присъединяване № ЕП -106/ 15.04. 2011
год. и сключения във връзка с него Анекс № 3/ 2011 год., което е проява на
бездействие от страна на ЕРД и основна причина за невъзможността на ищеца да
работи на пълната присъединена мощност от 3 MW. Като се посочва, че липсата на договор
за присъединяване не може да бъде причина за неизпълнение на поетите вече
задължения за оборудване и реконструкция на килия Конаре, тъй като в
предварителния договор са дадени всички технически изисквания и условия за
осъществяване на присъединяването на обектите на ищеца. Допълнително се излага,
че подаденото от ответника искане за сключване на окончателен договор за присъединяване
вх. № 1135/ 5 от 01.06.2011 год. не отговаря на изискванията на чл. 88 от Наредба
№ 6, тъй като не съдържа като приложение одобрен инвестиционен проект, който е
задължителна предпоставка за сключване на договора за присъединяване. По
изложените съображения не е налице бездействие на „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД, от
което да се произтекли вреди.
По
изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
По делото е постъпил отговор от третото лице помагач „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
Изложено
е становище, че искът по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД е нередовен, тъй като
не са уточнени периодите, в които централата е спирана или ограничавана. Същият
е недопустим, тъй като между страните има договорни отношения във връзка с
договора за достъп от 2013 год. Наличието на договор изключва прилагането на
деликтната отговорност. По същество го
оспорва като неоснователен.
Оспорват се
твърденията на ответника, „ЕСО“ ЕАД за
процесиите периоди да е давало разпорежданията за пълно изключване или
ограничаване на достъпа на ветрогенератора до разпределителната мрежа, като те
са извършвани от ответника. А ако е давано такова, то не е касаело конкретен
производител на електрическа енергия, а е дадено общо към звената за опертивно
управление на ответника и касае електроразпределителната мрежа като цяло.
Изложено
е становище за неоснователност на възраженията на ищеца за нищожност поради
липса на предмет на анексите към договор за присъединяване № ДУА 971/2007-3057/
2007-4014-ВГ-22.04.2009 г. Той не е бил прекратен, а анексите целят уреждане на
отношенията между тях във връзка е присъединяването на обекта към
електроразпределителната мрежа без да се засягат правата и законните интересите
на трети лица - ЕСО ЕАД и други производители, чрез внасяне на смущения в
електроенергийната система на страната и са във връзка с осъществяване на
реконструкция на килия „Конаре" в подстанция „Генерал Тошево".
Оспорва
се като неоснователно твърдението на ответника, че ограничението на ВяЕЦ се
дължи на бездействие от страна на НЕК ЕАД по предварителнен договор №
ЕП-106/15.04.2011г., което е довело до невъзможност за преоборудване на килия
"Конаре". Съгласно
предварителния договор „Енерго-про мрежи" АД се е задължило да представи
на НЕК ЕАД за съгласуване работен проект на килия „Конаре" в подстанция
„Генерал Тошево". След съгласуване на такъв проект (06.02.2012г.) и на
основание т. 12.1.1 от договор № ЕП-106 /15.04.2011г., НЕК ЕАД се е задължило
да допусне упълномощени представители на ответника за изпълнение на работите по
т. 2.5. В договора изрично е предвидено, че изпълнението на СМР може да започне след съгласуване на работните проекти
по т. 12.2.3. на договора. Коригираните
проектите за реконструкцията и преоборудването на килия „Конаре" са
одобрени от НЕК ЕАД с писмо изх. № 26-198-42 на 06.02.2012г.
След тази дата, на
основание т. 12.1.1 от договора, „Енерго-про Мрежи" АД е можело да започне
извършване на СМР в килията на подстанцията, за което е следвало да поиска от
НЕК ЕАД да му бъде осигурен достъп до килията в подстанцията. Посочва се, че не
са представени доказателства, касаещи готовността на ищеца да започне
извършването на СМР, нито, че от страна на „Енерго-про Мрежи" АД е поискан
достъп до п/ст„Генерал Тошево" за осъществяване на преоборудването на
килията. Отделно се посочва, че съгласно т.14.1 от договор № ЕП-106/15.04.2011г. за
присъединяване и разпоредбата на чл. 58 от Наредба № 6, той се счита за
прекратен, тъй като ответникът не е поискал сключване на окончателен договор в
срок от две години от подписването му, поради което не обвързва „ЕСО“ ЕАД.
По
изложените съображения се излага, че не е налице бездействие, което може да
бъде вменено във вина на третото лице, поради което моли съдът да отхвърли
изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между страните са
били сключени договор за
присъединяване и договор при общи условия за достъп
№ПД-Д13-223-10.10.2013г. с
твърдяните параметри и предмет, както и, че съобразно тях ответникът е имал
задължението да присъедини към собствената си електроразпределителната мрежа,
построената от ищеца вятърна електрическа централа с номинална мощност 3 MW , че подписаните
анекси №1,2,3 към договора за присъединяване са нищожни поради липсата на
предмет, че фактически ВяЕЦ е ограничена до 2MW от присъединена
мощност от 3MW от служители на ответника, че са налице
действия от страна на служители на ответника за пълното изключване на
ветрогенератора от електроразпределителната мрежа или ограничаването му през
процесния период, че за процесният период ВяЕЦ е могла да произведе посоченото
в исковата молба количество ел. енергия при мощност 3MW, че разликата между това предполагаемо
количество и реално произведеното е това посочено в исковата молба, чиято
стойност е в размер на исковите претенции за съответния период, че пропуснатите
ползи от реализирането на печалба от продажбата на електроенергия, равняваща се
на твърдяната разлика са в причинна връзка с действията и бездействията на
ответника, които са противоправни, респективно с неизпълнението на договорното задължение
на ответника, че тези вреди са били предвидими, по отношение на възражението за
давност, че е извършил действия, които спират или прекъсват давността.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника,
че носи доказателствената тежест да установи, положителните факти, на които се
позовава, изключващи отговорността му, а именно, че ограничаването на
генерираната мощност на ВяЕЦ е в резултат на постигнато споразумение /анекс №1
и №2/ между страните по договора за присъединяване, че между страните е налице
уговорка, че максимално
допустимата генерирана мощност ще бъде увеличена до инсталираната мощност от 3MW след реконструкция
на килия „Конаре“ в подстанция Генерал Тошево, че такава реконструкция е
наложителна за увеличаване на мощността, че за такава реконструкция е следва да
бъде искано съгласие на оператора на електропреносната мрежа – НЕК ЕАД, че
ответникът е изправна страна като е направил постъпките за реализирането на
реконструкцията на килия „Конаре“ /чрез сключването на предварителен договор,
одобрен работен проект, искане за допуск до килия „Конаре“, искане за сключване
на окончателен/, че третите лица помагачи са бездействали въпреки направените
постъпки за извършване на реконструкцията.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на третите
лица помагачи, че следва да установят положителните факти, на които се
позовават, изключващи отговорността им, а именно, че липсата на реконструкция
на килия „Конаре“ се дължи на бездействието на ищеца и ответника.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не
са налице, факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
По предварителните въпроси по реда на чл.374, ал.1 от ГПК, по които съдът прие следното:
Искането
на ответника и третите лица помагачи за прекратяване на производството
предявения иск по чл.49 от ЗЗД следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предявеният иск е допустим, ведно със съединения с него в условие на
евентуалност по чл.82 от ЗЗД. Няма пречка ищецът да претендира едни и същи
вреди на деликтно или договорно основание, стига те да са предявени в условията
на евентуалност, като недопустимо е само кумулативното им съединяване, каквото
в случая не е налице.
Исковата
молба е редовна, като съобразно наведените твърдения не се касае за временно и
на конкретни дати ограничаване мощността на ВяеЦ от 3 на 2 MW,
за да бъде уточнявано на кой точно ден е извършено, а за такова което
осъществявано през всеки един ден от релевирания период.
С оглед
изложеното съдът намира, че производството е допустимо и следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба, допълнителната
такава, както и с отговорите, писмени доказателства, като допустими и относими
към предмета на спора.
В от страните е
направено искане за допускане на СТЕ. Задачата на експертизата е относима към
предмета на спора, тъй като цели установяването на основанието и размера на
претенциите, поради което следва да бъде допусната. Поставените задачи от т.7
до 15 в исковата молба са неотносими към предмета на спора и не следа да бъдат
допускани, а останалите преформулирани от съда.
За неоснователни съдът
намира исканията на ищеца за изискване на доказателства от трети на спора лица
на основание чл.192 от ГПК. Следва да бъдат събрани данни за силата на вятъра
през процесния период от достоверни източници. А за датите на ограничаване вещо
лице ще направи справка по диспечерските дневници.
Следва да бъде
оставено без уважение и искането на ищеца да бъде задължен ответника да
представи становище за присъединяване. Нормата на чл.190 от ГПК изисква
документа да бъде индивидуализиран по дата, съдържание, автор и той да се
намира в държане на другата страна. В случая това не е изпълнено, като се иска
тепърва създаването на един бъдещ документ, каквато не е целта на чл.190 от ГПК.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Енерго Про
Мрежи“ АД и третите лица помагачи „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД за прекратяване на
производството по т.дело №321/2017г. по описа на ВОС в частта по предявения иск
с правно основание чл.49 от ЗЗД на основание чл.130 от ГПК.
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 26.03.2018г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните като им се връчи копие от настоящото определение, на ищеца препис от допълнителния отговор на ответника, на ищеца и
ответника да се връчат и отговорите на третите лица помагачи.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба,
допълнителната и отговорите такава писмени доказателства.
ДОПУСКА СЪДЕБНО ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице след
запознаване с материалите по делото, справка в при ищеца, ответника и третите
лица помагачи, в това число и диспечерските дневници да даде заключение по
следните въпроси:
1.
Кога
ВяеЦ в с. Купен е включена в паралел с електроразпределителната мрежа на
„Енерго Про Мрежи“ АД
2.
Как
се осъществява технически включването на генераторите на централата и
присъединителните съоръжения в паралел с електрическата мрежа
3.
Какво
представлява генерирана мощност, инсталирана мощност, номинална мощност,
присъединена мощност на ВяЕЦ и какви са те за процесната за периода от датата
на присъединяване до настоящия момент
4.
Има
ли наложено постоянно ограничение в отдаваната от ВяеЦ към
електроразпределителната мрежа електрическа енергия под инсталираната мощност
от 3MW за периода от датата на присъединяване до настоящия
момент и каква е максималната активна мощ на централата? Как технически е
ограничено до мощност 2MW?
5.
Да
посочи датата, на която ВяЕЦ е започнала да произвежда и отдава електрическа
енергия към електроразпределителната мрежа в точката на свързване. Вещото лице
да посочи къде е точката на свързване
6.
Налице
ли са данни за диспечерски нареждания за ограничаване под 3MW
на подаваната от централата електрическа енергия или за пълното изключване на
генераторите на централата от електроразпределителната мрежа? Кога са били
давани, за какъв период /дата и точна продължителност/ са били осъществявани –
ограничаването и спирането
7.
Да
посочи в табличен вид за периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. датата и точната
продължителност на ограничаването под 3MW
или пълното изключване на генераторите, в това число и по диспечерски
нареждания и мощността на централата, на която работи през периода на
съответното ограничение
8.
Да
посочи количеството електрическа енергия, която реално е произведена от ВяеЦ с.
Купен за периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. Да остойности това количество по
съответните цени, определени от ДКЕВР /КЕВР/ и приложими за съответния период
/вариант 1/, като съобрази и издадените фактури между двете дружества за този
период. Да отговори на същия въпрос за периода 01.02.2014г. до 28.02.2017г.
/вариант 2./ Да отговори на същия въпрос за периода 16.03.2014г. до
28.02.2017г. /вариант 3/. Да отговори на същия въпрос за периода 16.03.2012г.
до 28.02.2017г. /вариант 4/
9.
Да
посочи количеството електрическа енергия, която би могла да бъде произведена от
ВяеЦ с. Купен за периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. при мощност 3MW,
като вземе предвид и средния процент на загубите на ел. енергия при преноса й
от генератора на ВяеЦ до точката на свързване, ограниченията и др. Да
остойности това количество по съответните цени, определени от ДКЕВР /КЕВР/ и
приложими за съответния период/вариант 1/. Да отговори на същия въпрос за
периода 01.02.2014г. до 28.02.2017г. /вариант 2./ Да отговори на същия въпрос
за периода 16.03.2014г. до 28.02.2017г. /вариант 3/. Да отговори на същия
въпрос за периода 16.03.2012г. до 28.02.2017г. /вариант 4/. При отговора на
този въпрос вещото лице да съобрази данните за вятъра и
възможността/невъзможността централата да работи при мощност 3 MW,
като вещото лице направи анализ за това.
10.
Да
изчисли разликата между количеството по т.8 и т.9 за зададените периоди, както и
нейната парична стойност по цена определена от ДКЕВР /КЕВР/.
11.
Присъединяването
на обекта на ищеца към електроразпределителната мрежа осъществено ли е чрез ВЕЛ
Конаре
12.
Колко
ВяеЦ са присъединени към модул „изход“ в ГПУ към ВЕЛ Конаре, към килия „Конаре“
в подстанция „Генерал Тошево“ и с каква номиналната инсталирана мощност
13.
Възможно
ли е по технически данни увеличаване на мощността на процесната ВяЕЦ от 2 на 3 MW,
ако е налице невъзможност, вещото лице да опише каква е причината
14.
Техническите
параметри на съществуващото присъединяване на ВЕЛ Конаре към Килия „Конаре“ позволяват
ли натоварване с мощност 9MW
15.
В
какво се изразява необходимата реконструкция на килия „Конаре“ за да може
процесната ВяЕЦ да достигне мощност 3 MW
16.
Коя
е най – близката точка за присъединяване на процесната ВяЕЦ към
електроразпределителната мрежа. Има ли други точки за присъединяване и какви
технически постъпки следва да се извършат за това
17.
За
периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. разпорежданията давани ли са от ответника
за ограничаване на производството от ВяЕЦ в района на т.н. Добрички Пръстен следствие
ли са от разпореждания на НЕК и ЕСО, като вещото лице посочи въз основа на
какви заповеди, документи е извършено това.
18.
Ограниченията,
които са налагани за периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. от НЕК и ЕСО касаят
конкретен производител или общо като мегавати за съответния оператор на
разпределителната мрежа, който от своя страна прави разпределение как да
ограничи диспечираните от него централи
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ В РАЗМЕР НА 2500.00лв., вносими от ищеца
1700лв., от ответника 700.00лв. и от третото лице помагач „НЕК“ ЕАД 100.00лв. в
едноседмичен срок от съобщението за настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ Димитър Добрев.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ СЛЕД ВНАСЯНЕ НА ДЕПОЗИТА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъдат задължение
трети неучастващи по делото лица „Хаос Инвест“ ЕАД и „Ей Би Си Уинд Фарм“ ООД
да представя данни за скоростта на вятъра и за представяне на дневниците за
регистрираните нареждания за пълно и частично изключване на ветрогенератора за
периода 01.02.2012г. до 28.02.2017г. на основание чл.192 от ЗЗД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде задължен
ответникът да представи становище за присъединяването на просната ВяЕЦ на
основание чл.190 от ГПК и за допускане на въпроси към СТЕ от т.7 до 15 в
исковата молба.
Съдът приканва страните
към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни
такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора,
като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или
причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/