Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 167
гр. Пловдив, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V
състав в открито съдебно заседание на двадесети
януари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА
СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя Цонкова,
като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно гражданско
дело № 1602 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба вх. № 32362/
17.05.2019г. по описа на РС- Пловдив, депозирана от адв. И.М., действаща в
качеството си на процесуален представител на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД
против решение № 1540 от 22.04.2019 г., постановено по гр. дело № 3483 по описа
за 2018 г. на РС - Пловдив, с което е признато за установено по отношение на „Н
и Н Транспорт Логистика“ АД, че „Тера Груп“ ЕООД - в несъстоятелност притежава правото на
собственост върху поземлени имоти с идентификатори под № 78080.88.319, №
78080.88.342, № 78080.88.343 и № 78080.88.321 по действащата КК и КР на с.
Царацово, община Марица, обл. Пловдив всичките в местност „Мекишеви гьолове“
въз основа на четири договора за покупко – продажба, оформени в нот.акт №
97/20.09.2007г. на Нотариус Светлана Запрянова с рег. № 179 от НК, нот.акт №
7/13.11.2007г. на Нотариус Светлана Запрянова, нот.акт № 156/ 06.12.2007г. на
Нотариус Светлана Запрянова и нот. акт. № 96/27.11.2007г. на Нотариус Светлана
Запрянова.
С атакуваното решение дружеството - жалбоподател е
осъдено да предаде владението в полза на „Тера Груп“ ЕООД - в несъстоятелност на процесните поземлени
имоти и е осъдено да заплати в полза на ищцовото дружество сумата от 184.88
лева - разноски за първоинстанционното производство.
В жалбата са изложени подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че липсва
спор по отношение на фактическата обстановка, в хронологията на сключените
сделки. Акцентира се, че процесните имоти са били предмет на публична продажба,
проведена от ЧСИ Величко Апостолов, като имотите са били възложени на
взискателя по изпълнителното дело „ВХВ“ ООД и дружеството - жалбоподател по
силата на влезли в сила постановления за възлагане. На 14.06.2013 г. имотите
били продадени на трето добросъвестно лице - „Авто Никена“ ЕООД, като от
момента на придобиване на собствеността от последното дружество всички
последващи актове и съдебни решения, включително за отмяна на постановленията
за възлагане били ирелевантни. Аргументира се тезата, че съдебно решение №
209/27.02.2015 г. на ВКС, постановено по т.д. № 92/ 2014 г., с което са
отменени постановленията за възлагане на ЧСИ Апостолов е непротивопоставимо на
приобретателите по сделките, доколкото
исковата молбата на ипотекарния кредитор „Райфайзен банк“ АД по която е
постановено решението не е вписана. Формулирано е искане за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново такова по същество, с което да се
отхвърли иска на „Тера Груп“ ООД - в несъстоятелност, като неоснователен и
недоказан. Не се претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба, депозиран от адв. Р.Т. - постоянен синдик на „Тера Груп“ ЕООД
- в несъстоятелност, в който същият застъпва становище за правилност и обоснованост
на атакувания съдебен акт. По същество се противопоставя на изложените в
жалбата възражения, с оглед на което моли да бъде постановен съдебен акт, с
който да бъде оставен в сила първоинстанционния такъв, респективно жалбата да
бъде оставена без уважение.
Настоящият съдебен
състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която притежава активна
процесуална легитимация да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни
основания намира следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет – гореописаните недвижими
имоти. Чрез този петиторен иск ищцовото дружество – въззиваема страна в
настоящото производство, иска от съда
със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорните
вещи, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост
върху тях принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне
ответното дружество – жалбоподател в настоящото производство, което ги владее
или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата
власт на собственика.Следователно, фактическият
състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно
право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна
материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното
задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорните
вещи, както и че ответникът ги владее или държи, а за да бъде отхвърлен
осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата
власт върху вещите на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване
следва да бъде пълно и главно.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези
фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват
оплаквания, т.е контролиращата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без за това да са наведени нарочни възражения от
страна на въззивника или въззиваемия.
В настоящия случай спор по фактите не се констатира, а
и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че през 2007 година „Тера Груп“ ЕООД е придобило чрез покупко - продажба процесните
недвижими имоти, а именно: Нива с площ от 4 500 кв. м., съставляваща имот № 088040, Нива с площ от 4500 кв.
м., съставляваща имот № 088041 и
нива с площ от 5001 кв.м., съставляваща имот
№ 088020 и трите находящи се в землището на село Царацово, община Марица,
област Пловдив, в местността „Мекишеви гьолове“. Прехвърлителните договори са
оформени в нотариални актове, както следва: акт № 97, том VI, рег. № 9153, дело 952 от 20.09.2007г.; акт № 7, том VIII, рег. № 10754, дело № 1246 от 13.11.2007г.; акт № 156,
том VII, рег. № 11515, дело № 1392/ 06.12.2007г. и акт № 96,
том VIII,
рег. № 11155, дело № 1334 от 27.11.2007г., всички по описа на Нотариус Светлана
Запрянова, рег. № 179 на НК, район на действие РС – Пловдив /л. 18- л. 25/.
В
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Царацово, община Марица,
област Пловдив, одобрени със Заповед № РД – 18 – 78/ 05.12.2007г., гореописаните
имоти са нанесени като имоти с идентификатори: 78080.88.40; 78080.88.41 и 78080.88.20.
Със
заповед № КД – 14 –16 – 471/ 19.03.2013г. на Началника на СГКК – Пловдив е
одобрено изменение на КККР на село Царацово, община Марица, област Пловдив, с
което са заличени поземлени имоти с идентификатори: 78080.88.40; 78080.88.41 и
78080.88.20 и на тяхно място са нанесени поземлени имоти с идентификатори: 78080.88.319; 78080.88.320 и 78080.88.321 – собственост на „Тера
Груп“ ЕООД, всеки от които е образуван от части от поземлени имоти с
идентификатори: 78080.88.20; 78080.88.40 и 78080.88.41.
С
последващо изменение на КККР на село Царацово, община Марица, област Пловдив, поземлен
имот с идентификатор 78080.88.320 е
заличен и на негово място, в резултат на разделянето му са нанесени
поземлени имоти с идентификатори 78080.88.342
и 78080.88.343.
С
нотариален акт № 76, т.II, рег. № 2520, нот. дело № 271 от 25.03.2008 г. по описа на Нотариус Светлана Запрянова с рег.
№ 179 на НК, вписан в СВ – Пловдив под № 178, т. 5, дв. вх. рег. № 6947/ 25.03.2008г.,
„Тера Груп“ ЕООД учредило в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД договорна
ипотека върху гореописаните недвижими имоти.
Като
безспорен факт по делото е установено и, че процесните имоти са били обект на
принудително изпълнение по изп. дело № 400/2012 г. по описа на ЧСИ Величко
Апостолов с взискател „ВХВ“ ООД, ЕИК *********.
На 10.05.2013
г. като резултат от проведена
публична продан било вписано постановление за възлагане, издадено по
горецитираното изпълнително дело, с което недвижим имот с идентификатор 78080.88.40 (сегашен идентификатор 78080.88.319) бил възложен на „ВХВ“
ООД. На същата дата – 10.05.2013 г. в СВ – Пловдив било вписано и
постановление за възлагане по същото изпълнително дело, с което недвижим имот с
идентификатор № 78080.88.41 (имоти с идентификатори 78080.88.342
и 78080.88.343 ) бил възложен на „ВХВ“ ООД.
На 22.05.2013 г. в СВ било вписано
постановление за възлагане, издадено по описаното по – горе изпълнително дело,
с което недвижим имот с идентификатор 78080.88.20 (понастоящем имот с идентификатор 78080.88.321) бил възложен на ответното дружество
– „Н и Н Транспорт Логистика“ АД.
На 14.06.2013г., гореописаните
недвижими имоти били прехвърлени, чрез договор за покупко - продажба от „ВХВ“
ООД и „Н и Н Транспорт Логистика“ АД на дружеството „Авто Никена“ ЕООД, оформен с
нотариален акт № 36, том III, рег. № 3092, дело № 388 от 14.06.2013 г. по описа на
Нотариус Светлана Запрянова – рег. № 179 на НК, РС- Пловдив /л.56-58/.
С
договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 61, т. II, рег. № 1426, дело № 241 от
26.03.2015г. по описа на Нотариус Запрянова, рег. № 179 на НК, вписан на 27.03.2015 г. /л. 59- 61/ „Авто Никена“ ЕООД прехвърлило процесните имоти на М.В.М., който с договор за покупко –
продажба от 19.02.2016 г. прехвърлил
спорните имоти на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД /Нотариален акт № 41, том II.
,рег. № 989, дело № 231
от 19.02.2016 г. л. 74- 76/
Междувременно,
на 27.09.2013г. ипотекарния
кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД подал до ВКС молба с правно основание чл.
303, ал. 1, т. 5 ГПК вр. чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, вр. чл. 501, ал. 1 ГПК за отмяна на влезлите в сила постановления за
възлагане на процесните имоти, издадени по изп. дело № 400/2012 г. по описа на
ЧСИ Величко Апостолов, която молба за отмяна не била вписана.
На 08.04.2015 г. било
вписано Решение № 209 от 27.02.2015г. на ВКС, постановено по т.д. № 92/ 2014 г.
, I т.о., ТК, с
което са отменени постановленията на ЧСИ Величко Апостолов за възлагане на
процесните имоти, поради нарушаване на съдопроизводствените правила за участие
на ипотекарния кредитор в публичните продани.
Безспорен
е и фактът, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство,
владее процесните имоти.
Като
спорен между страните се е очертал въпросът за противопоставимостта на
съдебното решение, постановено от ВКС, с което са отменени постановленията за
възлагане на ЧСИ Величко Апостолов, доколкото молбата по която същото е
постановено не е била вписана.
За да
постанови атакувания съдебен акт предходната съдебна инстанция е аргументирала
становището, че с отмяната на възлагателните постановления собствеността върху
спорните имоти се връща към ищцовото дружество – длъжник по изпълнителното
дело, като отмяната на възлагателните постановления е лишило купувачите по
публичната продан от придобитите права още в момента на влизането в сила на
постановлението за възлагане. Въз основа на горното, районният съд е извел
извод, че „ВХВ“ ООД и „Н и Н Транспорт Логистика“ АД не са могли да прехвърлят повече права отколкото притежават към
14.06.2013 г./ когато имотите са
прехвърлени на „Авто Никена“ ЕООД/, респективно и М.В.М. не е могъл да продаде
на ответното дружество правото на собственост върху процесните имоти, тъй като
не притежава същото.
Относно вписването на молбата за отмяна на влезлите в
сила възлагателни постановления първостепенният съд, правилно е посочил, че
същото би имало единствено
оповестително значение, но не и оповестително - защитно действие по
смисъла на чл. 114 буква „а“, изр. второ ЗС, доколкото последното е предвидено
в изрично посочени от закона случаи. Правилен е изводът на предходната съдебна
инстанция относно липсата на законодателна уредба, че отмяната на влязлото в сила постановление
за възлагане би била противопоставима само ако третото лице е придобило правото
на собственост от купувача по публичната продан след отбелязване молбата за
отмяна. Поради това отбелязването на молбата за отмяна не може да промени
фактът, че щом бъде отречено купувачът по публичната продан да е придобил
собствеността, то се отричат и правата на третото лице- купувач, независимо от
неговата добросъвестност, доколкото
третото добросъвестно лице би имало противопоставимост на правата си само в
хипотезите на оповестително – защитно
действие.
В аспект на горното, изцяло се
споделят съображенията на районния съд, че серията от сделки извършени от „ВХВ“
ООД и ответното дружество „Н и Н
Транспорт Логистика“ АД, не могат да формират противопоставимост на правата им
спрямо тези на ищцовото дружество „Тера Груп“ ЕООД – в несъстоятелност, тъй
като правото на собственост никога не е напускало неговия патримониум. Или
казано по друг начин - атакуваните
постановления за възлагане не са имали прехвърлителен ефект по отношение
правото на собственост върху процесните недвижими имоти, респективно купувачите
на публичните продани не са придобили
правото на собственост върху имотите, поради което не са прехвърлили
същото при последващи сделки с тях.
Като допълнение към изложеното въззивният съд обръща
внимание на постановките на т. 2 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 7/ 2014 г., ОСГТК според които вписването на молбата за отмяна на влязло в
сила съдебно решение, подлежащо на вписване, не представлява изискване за
нейната редовност. Когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. "к" ЗС, администриращият съд следва да укаже на молителя да
я впише, като неизпълнението на това указание е основание за връщане на молбата
от администриращия съд. В настоящия случай, въпреки липсата на отбелязване на
молбата за отмяна, по повод на същата е инициирано и проведено
извънинстанционно производство, по което Върхавния касационен съд се е
произнесъл с решение по същество, отменяйки атакуваните възлагателни
постановления.
На следващо място, съдебната практика е еднопосочна в
разбирането си, че вписването на актове за придобиване на собственост защитава
само лицата, които са придобили даден имот и са вписали придобивното си
основание по – рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, т.е в случаите на конкуренция на
права между лица, които са придобили един и същ имот от едно лице, но не
защитава правата на лица, които са придобили имот от праводатели, които не са
собственици спрямо действителните
собственици на този имот.
По отношение на възражението, че възбраната, наложена
от съда по несъстоятелността не обхваща процесните имоти, тъй като към момента
на налагането ѝ същите не са част от имуществото на длъжника, въззивната
инстанция не дължи произнасяне, доколкото същото е релевирано за първи път с
въззивната жалба.
Предвид
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
съответства изцяло на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение.
Разноски в полза на въззиваемото дружество не следва
да бъдат присъдени доколкото такива не са сторени, нито претендирани.
С оглед на правилата,
установени от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК въззивното решение подлежи на
касационно обжалване, тъй като настоящото решение е по гражданско дело по
смисъла на същата разпоредба касаещо иск за право на собственост.
Така мотивиран, Пловдивски
окръжен съд, V – ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1540 от 22.04.2019 г., постановено по
гр.дело № 3483 по описа за 2018 г. на РС - Пловдив, ХVII – ти граждански състав
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.