ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Калпачка Въззивно частно гражданско дело
№ 20215300500923 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл. 396 ал.
1 от ГПК.
Подадена е частна жалба от И. Г. М., С. Г. М., А. К. М. и тримата с адрес:
с. ................., обл. ..................., ул. „..............“ № ..., и „Лион Трейдинг” ООД,
ЕИК *********, със съдебен адрес с. Крумово, обл. Пловдивска, ул. „Света
гора“ № 6, против определение № 1785/29.03.2021 г. по гр.дело на РС
Пловдив, в частта, в която е оставена без уважение молбата за обезпечение на
предявените от тях против „Първа инвестиционна банка“ АД и „С. Г. Груп“
ЕАД, субективно-активно и пасивно съединени искове за прогласяване на
нищожност на договор за цесия от 07.12.2018 г., с правно основание чл. 26 от
ЗЗД, с цена 2 778, 94 лева, чрез спиране на изпълнението по изп. дело №
20208250400431 по описа на ЧСИ С. Г.с рег. № 825 и район на действие
района на Окръжен съд - гр. Пловдив, по вземанията на ответника „С. Г.
Груп“ ЕАД по изпълнителен лист от 15.02.2013 г., издаден по ч. гр. дело №
2504/2013 г. по описа на ПРС.
Молят да бъде допуснато исканото обезпечение на предявения от тях
установителен иск за прогласяване на нищожност на договор за цесия от
07.12.2018 г., като се наложи следната обезпечителна мярка - спиране на
изпълнението по изпълнителен лист от 15.02.2013 г., издаден по ч.гр.дело №
1
2504/2013 г. на РС Пловдив, въз основа на който взискателят „С. Г. Груп”
ЕАД е образувал ИД № 20208250400431 по описа на ЧСИ С. Г. с рег. № 825
при КЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК препис от частната
жалба не е връчен на насрещната страна за отговор.
Частната жалба е депозирана в рамките на срока по чл. 396, ал. 1 от ГПК,
доколкото няма доказателства за връчване на обжалваното определение, но
същото е атакувано в едноседмичен срок от постановяването му. Подадена е
от легитимирано лице – страна в производството, с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него определение, поради което и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството по гр.дело № 2504/2013 г. на РС Пловдив е образувано
по подадена искова молба от И. Г. М., С. Г. М., А. К. М. и „Лион Трейдинг”
ООД, ЕИК *********, с която се иска от съда да обяви за нищожен, на осн.
чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, Договор за цесия от 07.12.2018 г., с
който „Първа инвестиционна банка” АД е прехвърлила възмездно срещу цена
от 2778,94 лв. на „С. Г. Груп” ООД вземанията си към „Лион Трейдинг” ООД
по Договор за предоставяне на кредит № 314-1071 от 25.09.2007 г. и анексите
към него, ведно с привилегии и обезпечения и другите му принадлежности,
индивидуализирано в Приложение № 29 от 07.12.2018 г. в т. ІІІ, подт. 3.1 до
подт. 3.9 към договора за цесия.
Към исковата молба е приложена и молба по чл. 389 и сл. от ГПК за
допускане обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна
мярка спиране на изпълнението по изпълнителен лист от 15.02.2013 г.,
издаден по ч.гр.дело № 2504/2013 г. на РС Пловдив, въз основа на който
взискателят „С. Г. Груп” ЕАД е образувал ИД № 20208250400431 по описа на
ЧСИ С.Г. с рег. № 825 при КЧСИ.
В обстоятелствената част на исковата молба ищците са изложили
обстоятелствата, на които се основава искането – явна неравностойност на
престациите по договора за цесия, с цена 2778,94 лв. за парично вземане в
2
размер на 177876,53 лв., обезпечено с ипотека на имот с пазарна стойност
822900 лв., с което вземанията, според ищците, придобиват стойност
1000776,53 лв., а това твърдят да може да се приравни на липса на насрещна
престация на цесионера, което води до накърняване на добрите нрави при
сключване на договора за цесия в тази му част.
Към исковата молба ищците представят писмени доказателства за
наличие на издаден по ч.гр.дело № 2504/2013 г. на РС Пловдив изпълнителен
лист, представени са и копия от договор за предоставяне на кредит, договори
за поръчителство, извлечение от договор за цесия и приложение към
договора за цесия, уведомления до длъжниците за сключения договор за
цесия, документи, установяващи образуване на ИД № 20208250400431 по
описа на ЧСИ С. Г. с рег. № 825 при КЧСИ, налагане на възбрана на
недвижими имоти и запор на банкови сметки, извършване на опис на
недвижими имоти и насрочване на публична продан.
Обжалваното определение е допустимо. Съдът, пред който делото е
висящо, е компетентен да се произнесе по направеното искане за допускане
на обезпечение, произнесъл се е по допустима молба, подадена от
легитимирани лица с правен интерес.
За да бъде основателна молбата за допускане на исканото обезпечение, е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: предявеният
иск да е допустим, да е вероятно основателен, с оглед твърденията в молбата
и представените писмени доказателства, да е налице обезпечителна
потребност и поисканата обезпечителна мярка да е адекватна на търсената
защита, подходяща за постигане на целите на обезпечението – да се осигури
изпълнението на евентуално постановено позитивно решение в полза на
молителите.
Доколкото се твърди от жалбоподателите, че сключеният договор за
цесия се отразява в правната им сфера, тъй като цесионерът става техен
кредитор и му дължат заплащане на вземанията по издаден изпълнителен
лист, то съдът приема, че е налице допустимост на предявения иск, имащ
правното си основание в чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 26 от ЗЗД, досежно
вземането по отношение на жалбоподателите.
3
Вероятната основателност на иска се преценя с оглед нуждите на
производството (към настоящия момент съдът не може да се произнася по
основателността на иска), на база твърденията на молителите и представените
по делото писмени доказателства. Съдът споделя възраженията на
жалбоподателите, че при преценка, че представените доказателства към
исковата молба не са достатъчни да обосноват извода му за вероятната
основателност на иска, то при наличие на останалите предпоставки за
допускане на исканото обезпечение, същото следва да бъде допуснато при
определяне на съответна гаранция, за което изразяват съгласие. В този смисъл
и постановеното в Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6
/ 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК: „Предпоставките за допускане
на обезпечението са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и
да е налице обезпечителна нужда. Преценката за вероятната основателност на
иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и
подкрепящите ги писмени доказателства (чл. 391, ал.1, т.1 ГПК), а когато
ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при представяне
на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД, т.е.
законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е
допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност
може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе
гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако
обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал.3 ГПК).“
За да е налице обезпечителна нужда е необходимо, без исканото
обезпечение, за ищеца да е невъзможно, или да представлява затруднение,
осъществяването на правата по евентуално постановено в негова полза
съдебно решение. В настоящия случай не може да се направи извод, че са
налице твърдения за такава опасност, нито се сочат доказателства за това.
Искът е установителен и се ползва със сила на пресъдено в отношенията
между страните, като по силата на чл. 297 от ГПК е задължително и за всички
учреждения в Република България. Предмет на търсената в исковото
производство защита е именно установяване на съществуването или
несъществуването на едно правно отношение. Изпълнението на решението по
никакъв начин няма да се затрудни или осуети от недопускане на исканото
обезпечение, с оглед исковия предмет. За да се прецени обезпечителната
4
нужда следва да се изходи именно от вида на търсената искова защита в
производството, в което се иска допускане на обезпечението.
На следващо място претендираната обезпечителна мярка следва да е
подходяща и да води до оправдано накърняване правната сфера на ответника,
съответстващо на вида на търсената с обезпечения иск защита. В настоящия
случай, при предявен установителен иск с посочения предмет, се явява
неподходяща исканата обезпечителна мярка спиране на изпълнение по
издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително производство, тъй
като не се оспорва дължимостта на вземането по изпълнителния лист.
Спирането на изпълнението по образуваното изпълнително производство не
би улеснило изпълнението на благоприятно установително решение, с което
се признава нищожност на договор за цесия между ответниците по иска.
Жалбоподателите обосновават наличието на обезпечителна нужда от
исканото обезпечение с налагане на сочената от тях мярка с твърдения, че при
осъществяване на принудително изпълнение ще претърпят вреди от
изпълнението, поради осребряване на имуществото им, както и, че с оглед
промяна на взискателя по изпълнителното производство – дружество
цесионер, спрямо което не е налице законодателна уредба за дейността,
аналогична на тази на банките, е налице възможност от злоупотреби.
Действително, при осъществяване на изпълнение по соченото изпълнително,
дело би се стигнало до намаляване на имуществото на жалбоподателите, а
налагане на запор върху притежаваните от тях сметки и на възбрана на
ипотекирания недвижим имот ограничават правата им по неблагоприятен за
тях начин, като е налице вероятност, при провеждане на изпълнителния
способ, да бъде отчужден имота, в който твърдят, че живеят, с което ще бъдат
накърнени интересите им. До сочените като неблагоприятни последици от
жалбоподателите би се стигнало не поради затруднение при осъществяване
на правата по едно евентуално позитивно за тях постановено решение по иска
за установяване на нищожност на договора за цесия, тъй като са следствие от
упражняване на право на събиране на вземане по надлежно издадено
изпълнително основание, в полза на кредитор, без значение дали е банката
или неин правоприемник. Така сочените последици са следствие не от
правоприемството по договора за цесия, който се атакува, а от принудително
изпълнение на задължение по договор за кредит, за което е издаден
5
изпълнителен лист и което задължение не се оспорва от жалбоподателите.
Съдът не споделя аргументите на жалбоподателите, че с оглед промяната на
субекта, който се явява техен кредитор, по силата на твърдяното частно
правоприемство по договор за цесия, от банка на колекторска фирма, техните
интереси са застрашени, поради липса на нормативна уредба на дейността на
фирмата правоприемник. За събиране на вземането, предмет на договора за
цесия, с длъжници жалбоподателите, е образувано изпълнително
производство, поради което съдебният изпълнител е този, който ще
осъществи правата на взискателя по отношение на длъжниците при правна
регламентация на дейността му в и в специалния и в процесуалния закон,
която не се различава в зависимост от правния субект, притежаващ
вземането. За гарантиране на законосъобразността на провежданото
изпълнително производство са предвидени способи за съдебна защита както
при оспорване на вземането, така и от незаконосъобразни действия на
съдебния изпълнител, като е уредена и дисциплинарна отговорност на
съдебния изпълнител, при осъществяване на дейността му.
Поради изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а
атакуваното първоинстанционно определение правилно, за което и следва да
бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1785 от 29.03.2021 г. на Районен съд
Пловдив по гражданско дело № 20215330104997 по описа за 2021 година, с
което е оставена без уважение молбата за обезпечение на предявените от тях
против „Първа инвестиционна банка“ АД и „С. Г. Груп“ ЕАД, субективно-
активно и пасивно съединени искове за прогласяване на нищожност на
договор за цесия от 07.12.2018 г., с правно основание чл. 26 от ЗЗД, с цена 2
778, 94 лева, чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20208250400431
по описа на ЧСИ С. Г. с рег. № 825 и район на действие района на Окръжен
съд - гр. Пловдив, по вземанията на ответника „С. Г. Груп“ ЕАД по
6
изпълнителен лист от 15.02.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 2504/2013 г. по
описа на ПРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7