Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр.
София, 01.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2
състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при участието
на секретар Габриела Владова, като разгледа търговско дело № 1710 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба с правно основание чл. 625 ТЗ,
която е депозирана от молителя – „П.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, р-н Кремиковци, кв. Враждебна, ул. „М. ******, с която се
иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество –
„Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.10, поради
наличие на основание – неплатежоспособност.
Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че
на 04.12.2017 г. между него и ответника били сключени два договора за наем, въз
основа на които „П.Б.“ ЕООД, като наемодател поело задължение да предостави за
временно и възмездно ползване на „Н.“ ЕООД в качеството му на наемател движими
вещи детайлизирани в спецификациите неразделна част от двете наемни съглашения.
„Н.“ ЕООД пък се обвързало с насрещно задължение да заплаща уговорената според
договорите месечна наемна цена. Поддържа се, че първият от двата договора бил
двукратно изменен по волята на страните посредством подписването на съответните
анекси. Вещите предмет на наемните сделки се сочи да са били предадени за
ползване от наемодателя на наемателя, като за осъщественото ползване в периода
от 12.01.2018 г. до 03.12.2018 г. „П.Б.“ ЕООД издало фактури за наемна цена и
стойност на извършени за сметка на наемателя ремонти и почистване на наетите
вещи, като общият им размер възлизал на сумата от 74 800,42 лв. Предвид това,
че „Н.“ ЕООД не успяло да погаси в срок тези си парични задължения, между него
и „П.Б.“ ЕООД се подписало споразумение от 26.06.2019 г., с което се уговорили
погасяването им да става в условията на разсрочено плащане, като вземанията за
визираната сума били признати от длъжника им, както по основание така и по
размер. В пределите на уговорения срок за плащане по споразумението, а именно –
30.10.2019 г. ответника по молбата не предприел погашения в полза на молителя,
което провокирало „П.Б.“ ЕООД да пристъпи към депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Така се стигнало до издаване
на ИЛ от 26.08.2019 г. от състав при СРС, с които „Н.“ ЕООД било осъдено да
заплати на молителя сумата от 74 800,42 лв., начислената законна лихва за
забава, считано от 24.07.2019 г., както и 3 148,01 лв. – разноски по делото.
Визираният ИЛ бил приведен от „П.Б.“ ЕООД в изпълнение, като срещу длъжника по
него „Н.“ ЕООД било образувано изпълнително дело № 42649/2019 г. по описа на
ЧСИ-Я., но до момента на упражняване на молбата по чл. 625 ТЗ нямало успешно
събиране на каквито и да е суми, въпреки предприетите редица изпълнителни
способи. Добавя се, че „Н.“ ЕООД няма никакво недвижимо имущество реализацията
на което да послужи за удовлетворяване вземанията на молителя. За сметка на
това обаче се установило, че длъжникът по изпълнение е адресат и на публични
задължения към държавата в размер от 627 275,54 лв. Отбелязва се и това, че
последния заявен по партидата на „Н.“ ЕООД в ТР ГФО касае 2016 г., което
покрива установената в чл. 608, ал. 2 ТЗ презумпция за неплатежоспособност.
Реализирана била и презумпцията установена в чл. 608, ал. 4 ТЗ, тъй като нямало
предприето изпълнение в рамките на образуваното индивидуално принудително
производство по ГПК в 6 месечен срок, считано от връчване на ПДИ на длъжника по
изпълнението. Прави се позоваване, че
при наличието на описаните публични и частни задължения и обема на
имуществените права, с които ответника по молбата разполага към момента се
формирало заключение, че „Н.“ ЕООД е изпаднало в състояние да не може да
обслужва краткосрочните си задължения, което издава реализирана хипотеза на
неплатежоспособност. Черпейки основание от така изложените фактически
твърдения, молителя настоява за постановяване на решение, с което спрямо търговско дружество „Н.“ ЕООД да бъде открито
производство по несъстоятелност, а така също този субект да бъде обявен в
несъстоятелност.
Ответникът не депозира
отговор на молбата и не взема участие в насроченото за разглеждането й съдебно
заседание.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбата – „Н.“ ЕООД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – ЕООД, което към депозирането й, е с регистриран капитал от 2 000 лева,
изцяло внесен към момента на учредяването му през 2015 г.
По сключен
договор за наем от 04.12.2017 г. молителят е постигнал договореност с ответника
да му предостави за временно и възмездно ползване описаните в спецификация към
договора материали, които следва да се използват от наемателя/клиента за
изпълнението на СМР на строителен обект – МОЛ БЪЛГАРИЯ. Уговорено е, че наемната
цена за ползването на тези движими вещи за период от 30 дни и единичните цени
за ползването на всеки от материалите са индивидуализирани в спецификацията,
която има характеристиката на неразделна част от договора. В съглашението е
отразено, че материалите се наемат за срок от 1 месец, считано от датата на
първия протокол за доставка. В чл. 4 е уреден начина на изчисляване на наемната
цена, както и условията за нейното заплащане. Неразделна част от договора е
изготвената Спецификация, в която са отразени броя, наименованието, арт. номер,
теглото, както и месечната цена за наемането на съответните материали, като е
посочена и общата наемна цена за 30 дни на индивидуализираните видове и
количества материали, а именно сумата от 7 198,28 лв. без ДДС. На 27.06.2018
г. наемното съглашение е било изменено, като е променен уговорения срок за
заплащане на месечния наем, а именно клаузата на чл. 4.2. от договора
предвижда, че месечния наем за всеки наемен период от 30 дни се заплаща с
отложено плащане от 45 дни, считано от датата на издаването на фактурата.
Уредени са и хипотези, при настъпването на които наемодателя преустановява
временно доставките към клиента/наемателя, докато изпълнението следващо се от
клиента не бъде приведено в съответствие със следното : непогасените задължения
по издадени фактури да бъдат редуцирани под 100 000 лв. с ДДС и да няма
просрочени задължения. Констатирано е, че към датата – 26.06.2018 г. наемателят
дължи на наемодателят сумата от 157 312,53 лв. с вкл. ДДС. На 09.11.2018
г. между страните е подписан Анекс 2, посредством който е постигната
договореност предоставени под наем материали за обслужване на обект – МОЛ
БЪЛГАРИЯ описани в Приложение 1 към анекса да бъдат прехвърлени на обект –
ДАЙНАКОРТ, считано от 09.11.2018 г. при идентични наемни условия. Видът,
количеството и единичната наемна цена на тези материали са конкретизирани в
представеното по делото Приложение 1.
По сключен
договор за наем от 10.07.2018 г. молителят е постигнал договореност с ответника
да му предостави за временно и възмездно ползване описаните в спецификация към
договора материали, които следва да се използват от наемателя/клиента за
изпълнението на СМР на строителен обект – СГРАДА ВИТОША ВЕЦ СИМЕОНОВО.
Уговорено е, че наемната цена за ползването на тези движими вещи за период от
30 дни и единичните цени за ползването на всеки от материалите са
индивидуализирани в спецификацията, която има характеристиката на неразделна
част от договора. В съглашението е отразено, че материалите се наемат за срок
от 3 месеца, считано от датата на първия протокол за доставка. В чл. 4 е уреден
начина на изчисляване на наемната цена, както и условията за нейното заплащане.
Неразделна част от договора е изготвената Спецификация, в която са отразени
броя, наименованието, арт. номер, теглото, както и месечната цена за наемането
на съответните материали, като е посочена и общата наемна цена за 30 дни на
индивидуализираните видове и количества материали, а именно сумата от
1 110,38 лв. без ДДС.
Прието за
доказателство по делото е подписано между страните Споразумение за разсрочване
на задължения от 26.06.2019 г., с което длъжникът – „Н.“ ЕООД е признал, че има
непогасени парични задължения към кредитора – „П.Б.“ ЕООД, произтичащи от
действието на договори за наем от 10.07.2018 г. и от 04.02.2017 г., ведно с два
анекса и тристранно споразумение от 25.06.2018 г. възлизащи, както следва :
74 80042 лв. – главница формирана от сбор на незаплатени наемни вноски по
фактури за наемна цена, продажна цена, обезщетение за вреди и необходими
ремонти, които фактури са издадени в периода от 16.04.2018 г. до 10.06.2019 г.
Съобразно споразумението длъжникът е приел да извърши погашение на този свои
паричен дълг разсрочено на пет вноски установени в периода от 05.07.2019 г. до
31.10.2019 г.
Приобщен като
доказателство по делото е изпълнителен лист издаден на 26.08.2019 г. от СРС по
гр.д. № 42649/2019 г., а основание за издаването му е Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК от 26.08.2019 г. издадена
отново от СРС. С цитирания изпълнителен лист длъжникът - „Н.“ ЕООД е осъден да
заплати на кредитора – „П.Б.“ ЕООД, сумата в размер от 74 800,42 лв.,
която представлява вземане по споразумение за разсрочване на задължения, ведно
със законна лихва, считано от 24.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и
3 148,01 лв. – разноски по делото.
Въз основа на
цитирания ИЛ на 18.09.2019 г. кредиторът „П.Б.“ ЕООД е образувал пред ЧСИ- С. Я.
изпълнително дело за събиране на паричните си вземания от „Н.“ ЕООД.
Съгласно
удостоверение от 25.08.2020 г. издадено от ЧСИ-С. Я. по образуваното пред него
и.д. № 20198440401959 фигурира удостоверяване, че към посочената дата общия
размер на задължението на „Н.“ ЕООД подлежащо на удовлетворяване по
принудителен ред е както следва : 303 901,15 лв. – главница, ведно със
законна лихва 24.07.2019 г. до изплащането му, която към 25.08.2020 г. е в
размер на 33 682,37 лв.,11 430, 02 лв. – съдебни разноски, 5 100 лв.
– адвокатско възнаграждение. От това удостоверение е видно, че наред със сумата
по ИЛ от 26.08.2019 г., спрямо „Н.“ ЕООД
и в полза на „П.Б.“ ЕООД е издаден и друг изпълнителен лист от 05.08.2019 г.,
според който длъжникът - „Н.“ ЕООД е осъдено да заплати следните суми :
229 100,73 лв. –главница, ведно със законна лихва от 24.07.2019 г. до
изплащане на вземането, която към 25.08.2020 г. е в размер на 25 391,99
лв., 8 282,01 лв. – съдебни разноски и 3400 лв. – адвокатско възнаграждение.
Наред с това присъединено за събиране е и вземане на държавата за дължими от „Н.“
ЕООД публични задължения в размер на сумата от 627 275,,56 лв.
От постъпилата
от Агенция по вписванията Справка по данни за юридическо лица разпростираща се
относно всички служби по вписвания относно вписвания, отбелязвания и
заличавания осъществени в периода от 01.01.2010 г. до 01.10.2020 г. се
удостоверява, че вследствие на направена в ИКАР проверка се установява липса на
данни в нея по отношение на дружеството - „Н.“ ЕООД.
От писмо на
МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на
АИС-КАТ към 07.10.2020 г. са налице данни, че „Н.“ ЕООД фигурира като настоящ
собственик на три броя ППС, чиито марка, модел и рег. номер са отразени в
справката.
След изискване
от НАП по делото са постъпили подаваните от ответното дружество пред приходната
агенция годишни данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2017 и 2018 г., като по
отношение на 2019 г. е даден отговор, че декларация по посочения ред не е била
подавана.
Отново от ТД на
НАП – София, Офис „Витоша“ за целите на производството са представени преписи
от издадени спрямо „Н.“ ЕООД два броя ревизионни актове – РА №
Р-22221719003447-091-001/23.01.2020 г. и РА №
Р-22221018002847-091-001/19.11.2018 г., който е обжалван и отменен частично с
решение от 23.01.2020 г.
С друго свое
писмо ТД на НА-София осигурява за целите на производството 7 броя постановления
за налагане на обезпечителни мерки и тяхното продължаване издадени в периода от
19.09.2018 г.до 04.06.2020 г.
Сред
приобщената по делото информация е и такава за банковите сметки на „Н.“ ЕООД,
като в справката предоставена от БНБ се констатира, че дружеството е или е било
титуляр на банкови сметки разкрити в „ПИБ“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
„ОББ“ АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Констатира се, че
спрямо всички действащи към момента банкови сметки на дружеството са наложени
множество запори.
Видно от
заключението на СФИЕ, неоспорено и прието от съда като компетентно
изготвено, за изследвания период
2017-2019г. при осъществения от експерта всеобхватен и задълбочен документален
анализ на приобщените по делото документи, както и баланси и ОПР съставени към
31.12.2015 г., 31.12.2016 г. и 31.12.2018 г. по отношение на анализираното
дружество е разкрито, че „Н.“ ЕООД е регистрирано като търговско дружество през
2015 г., като през първата година от неговото съществуване финансовото му
състояние не е добро, което се илюстрира от демонстрираните коефициенти за
ликвидност за този период. Следващата 2016 г. е такава, в която финансовото
състояние на дружеството показва известно подобрение, което повлиява върху
формираната стойност на КОЛ, а именно доближаваща се до приемливия стандарт от
единица. След това обаче ликвидния потенциал на „Н.“ ЕООД бележи спад, като
краткотрайните активи, с който то разполага не са достатъчни за да успява да
покрива краткосрочните задължения които трупа. Вещото лице проследява
финансовите резултати на дружеството формирани през годините, когато същото
изпълнява задълженията си да обявява финансови отчети в ТР, като за 2015 г.
резултата е загуба, като през 2016 г. дружеството обръща тенденцията формирайки
печалба от 3 хил. лв. През следващите две години дружеството отново реализира
печалби, а именно към 31.12.2017 г. – 49 хил. лв. и към 31.12.2018 г. 129 хил.
лв., като наред с това се оформя тенденция за подобряване на рентабилността от
продажби. В анализа се отбелязва обаче, че показателно за влошеното финансово
състояние на дружеството след 2016 г. е новото на измерителя на
платежоспособност позиционирал се в стойности далеч под установените за норма
стандарти, а това показва, че дружеството няма потенциал да осигури разплащания
на краткосрочните си задължения в дългосрочен аспект. Пак в тази насока са и
изключително завишените стойности на коефициента измерващ задлъжнялостта. По
отношение структурата на активите от вещото лице е отбелязано, че осезаема част
от тях – 80 % се заемат от краткотрайни активи, но доколкото последните се
представляват преимуществено от вземания, то от съществено значение е каква е
тяхната степен на обръщаемост. Наблюдава се, че периода на събиране на дадено
вземане расте през годините, като от 12,48 дни през 2015 г. прогресира в пъти
до 100,66 дни към 31.12.2018 г. Добавено е и това, че „Н.“ ЕООД е адресат на
публични задължения, съгласно издаден срещу него РА от 23.01.2020 г. в размер на
сумата от 590 782,90 лв. Така също дружеството не било заявявало финансови
отчети за 2019 г. и не се открива на адреса му на управление, което е основание
за това да се смята, че то е преустановило извършването на търговската си
дейност през 2018 г., както и това, че не е носител на имущество, с което да
може да покрие задълженията си.
При извършена
от СГС служебна справка по партидата на „Н.“ ЕООД в ТР при АВ се установява, че
този търговец не е заявявал, респективно не е бил обявяван годишен финансов
отчет за 2019 г.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
За да бъде
открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на
всички елементи на фактическия състав, установен в чл. 608, 625 и 631 от ТЗ, а
именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл. 625 от ТЗ; 2)
длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 3) да са налице някои от
предпоставките по чл. 608, ал. 1 от ТЗ - да е налице неудовлетворено парично
вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ -
невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5)
затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и
трайно.
Ответникът по
молбата е "търговец" по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, тъй като
е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.
Молителят
доказва да има качеството на кредитор за парични вземания, чиито размер възлиза
на сумата от 74 800,42 лв. – съставляваща непогасено вземане за наемна
цена, продажна цена, обезщетение за вреди и за необходими ремонти, за което е
налице установяване със СПН, доколкото издадената на 26.08.2019 г. заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е влязла
в сила, считано от 04.12.2019 г., доколкото няма данни след връчването й по
реда на чл. 50, ал. 4 ГПК вземанията по нея да са оспорени от длъжника по реда
на чл. 414 ГПК и да е образувано производство по чл. 422 ГПК. На
следващо място, предвид това, че сделките от които посочените вземания
произтичат /договори за наем на материали/ представляват търговски сделки по
смисъла на чл.286 ТЗ, то тези вземания могат да обосноват и да бъдат разгледани
като предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност спрямо
капиталово търговско дружество, каквото качество има ответника.
Ответникът,
чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства в посока извършено от негова страна
погасяване на тези му парични задължения чрез плащане или посредством друг
предвиден в гражданското право способ.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че в
полза на дружеството-молител и към момента съществува изискуемо парично вземане
от ответника създадено по силата на осъществено изпълнение на поети задължения
по сключена търговска сделка, поради което се
явява активно легитимиран по молбата по с правно основание изводимо от
чл.625 ТЗ.
Преценявайки доказателствата по
делото, съдът намира, че се установява състоянието на неплатежоспособност на
ответника.
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно:
изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични задължения /към
държавата или общината/, свързани с търговската дейност, а от 13.05.06г.- и
частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, като под „спиране на плащанията” по см. на чл.608, ал. 3
ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране
на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са от изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 ТЗ, вкл. вземания,
произтичащи от развалена търговска сделка.
Безпротиворечива е съдебната практика, че за да се установи състоянието
на неплатежоспособност, което е обективно икономическо състояние, не е
достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не
е в състояние да го изпълни. В тежест на
ответника е чрез пълно и главно доказване да обори презумпцията на чл.608, ал.2
от ТЗ, като докаже на базата на анализ
на имуществено - финансовото състояние на предприятието си, че е способен да
погасява задълженията си /Решение №64/23.03.2010г. по т.д.№959/2009г., Т.К., ІІ
Т.О. на ВКС и Решение №115/25.06.2010г. по т.д.№169/2010г., Т.К., ІІ Т.О. на
ВКС/.
С последната
въведена в ТЗ редакция, която е в сила, считано от 30.12.2016 г. /ДВ бр. 105/
се предвиди нова презумпция за неплатежоспособност на търговец, а именно с
нормата на чл. 608, ал. 4 ТЗ се установи предположението, че неплатежоспособност
се предполага и ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на
влязъл в сила акт на кредитора подал молба по чл. 625, вземането е останало
изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на
поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.
Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и
други реално ликвидни активи.
Предвид
изложените по-горе мотиви, се установи наличието на изискуеми и непогасени
задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. От представените по делото
писмени доказателства и приетите неоспорени от страните заключения на вещото
лице - А., които съдът кредитира като пълни, мотивирани и изготвени в обема на
специални знания на вещото лице, се установява и това, че „Н.“ ЕООД има
изискуеми и непогасени разнородни парични задължения освен към дружеството –
молител, то и към държавата, други доставчици, персонал, финансови предприятия.
Още към края на 2017 г. става ясно, че финансовото състояние на дружеството поема
в негативна посока, макар КОЛ да има гранична стойност, и това е така защото
индикаторите за потенциал за дългосрочно разплащане са осезаемо дестабилизирани
при нива далеч от общоприетите такива. В края на 2018 г. тенденцията на поет
тренд на неблагоприятно финансово развитие вече е ясна и отчетлива, тъй като
КОЛ преминава в ниво от 0,8871, коефициентите на обращаемост са силно влошени,
такова е положението и с тези на финансова автономност и задлъжнялост. Тоест
дружеството попада в ситуация, при която изпитва сериозни затруднения в
обслужването на текущите си задължения /такива до 1 година/, като очевидно
приходите от развиваната от него търговска дейност и краткотрайните му активи
не са достатъчни за да му позволят да демонстрира финансова стабилност спрямо
кредиторите си. Локализира се тенденция, в която дружеството увеличава периода
на събиране на вземанията, които има към свои клиенти, което се отразява
неблагоприятно върху ликвидното му положение. През 2019 г. банковите сметки на
дружеството са с наложени запори от
различни кредитори, в т.ч. и от Държавата. Относно 2019 г. няма никакви
финансови данни за показателите на дружеството, тъй като същото не е обявило
ГФО, нито е подало декларация по чл. 92 ЗКПО, което съвсем обосновано навежда
на извода, че то е преустановило извършваната от него търговска дейност, с
което окончателно е възпрепятствало възможността да преодолее финансовите
затруднения, които е изпитвало в предходните години. Показателен в тази посока
е и фактът, че дружеството не е открито на регистрирани по електронната му
партида – адрес на управление, не е указало никакво съдействие на вещото лице
за изясняване на финансовите му и имуществени показатели, в т.ч. не е
представлявано и в развилото се пред съда производство. Като закономерна
последица от изказаното може да се обособи мотив, че още в края на 2018 г.
измерителя за обща ликвидност на дружеството е под приемливото за стандарт ниво от единица, а
това означава, че дружеството не разполага краткотрайни активи, с чиято помощ
да постигне обслужване на текущите си задължения и като резултат от това е
изпаднало в обективното състояние на неплатежоспособност. Очевидно за „Н.“ ЕООД
не съществува финансов инструментариум с приложението на който това влошено
ликвидно състояние да бъде превъзмогнато, като тенденцията е отчетливо обратна,
а именно дружеството след 2018 г. продължава да трупа съществени по мащаби
задължения и да не разполага нужните активи, с които да ги покрие. Нещо повече
то е преустановило и развиваната от него търговска дейност. Тоест касае се за необратим процес, които
изключва всякаква възможност за преодоляване на състоянието на
неплатежоспособност, в което се е озовал търговеца.
Прегледът на
приобщените по делото доказателства показва, че „Н.“ ЕООД е спряло плащанията
си към кредитори, считано още от м. 04.2018 г., тъй като от този момент има
настъпили задължения с падеж към молителя, които впоследствие са разсрочени с
подписването на споразумение от 26.06.2019 г.
Вземайки
предвид горното, от събраните по делото доказателства – заключението на вещото
лице и представените по делото писмени доказателства, се установява, че към
датата на устните състезания са налице и двете кумулативно посочени основания
за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ. В настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични
вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, поради което на основание чл.
608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по
отношение на „Н.“ ЕООД.
Изпълнени за
установените предпоставки и на презумптивната норма на чл. 608, ал. 4 ТЗ
цитирана по-горе, на която молителят също се позовава. Събраните по негова
инициатива писмени доказателства еднозначно потвърждават осъществяването на
всяка една от материалните предпоставки необходими за задействането на
очертаната презумпция : изпълнително дело № 20198440401959/2019 г., което е
образувано пред ЧСИ- Ст. Я., с рег. № 844, и район на действие – СГС е
последица именно от влязла в сила заповед за изпълнение от 26.08.2019 г., която
е била издадена в полза на кредитора - „П.Б.“ ЕООД; след връчването на ПДИ на
19.11.2019 г. вземането предмет на предприетото принудително изпълнение е
останало неудовлетворено и то изцяло за период надхвърлящ времето от 6 месеца,
като невъзможността за успешно изпълнение на паричния дълг към молителя е
констатирана и към 11.09.2020 г., когато е заведена молбата по чл. 625 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата
е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи
от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния
падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този
момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника. В случая тази най-ранна дата се явява
датата - 05.07.2019 г., към който момент по безспорен начин е доказано, както
наличието на изискуеми непогасени парични задължения към молителя /това е
първата уговорена вноска за погасяване на разсроченото вземане/, тоест, спиране
на плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят всички кредитори и
всички задължения на ответника/, така и трайно настъпило състояние на
неплатежоспособност на ответника- настъпила окончателно трайна и обективна
невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към
всички кредитори /така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на
ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о.
и др./. Този извод се формира с оглед на това, че в периода след 31.12.2018 г.
финансовото състояние и показателите на дружеството са такива показващи
настъпило обективно състояние на неплатежоспособност.
По приложението
на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма
данни длъжникът да разполага с налично ликвидно имущество, което да покрие
разноските необходими за провеждане на производството по несъстоятелност, а
именно - достатъчно налични парични средства, респ. друго бързоликвидно
имущество, което следва от заключението на вещото лице. На този етап от
производството налично имущество по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Същевременно в указания с определение от
13.11.2020 г. срок от кредиторите на „Н.“ ЕООД
не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Относно разноските
по производството.
С оглед крайния
изход на делото право на разноски се поражда единствено в полза на молителя,
като в случая те съставляват такива за заплатена държавна такса за разглеждане
на молбата /250 лв./, както и заплатено възнаграждение за вещо лице /900,00
лв./, или сумата от общо 1 150,00 лв., която на основание чл. 621 ТЗ, във
връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК подлежи на присъждане в полза на ИА „ГИТ“.
Така мотивиран
и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на търговско дружество – „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Витоша“, бул. „******, и ОПРЕДЕЛЯ началната дата на
неплатежоспособността - 05.07.2019 г.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на търговско дружество - „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „Витоша“, бул. „******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ търговско дружество – „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Витоша“, бул. „******.
НАЛАГА обща
възбрана и запор върху имуществото на търговско дружество - „Н.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, бул. „******.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на търговско дружество –„Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, бул. „******.
СПИРА производството
по несъстоятелност на търговско дружество ––„Н.“ ЕООД, ЕИК ******, което е
открито в рамките на т.д. № 1710/2020 г. водено по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI-2 състав.
УКАЗВА на
кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, то
същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско дружество ––„Н.“
ЕООД, ЕИК ******.
ОСЪЖДА „Н.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, бул. „******,
да заплати в полза на „П.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н Кремиковци, кв. Враждебна, ул. „М. ******, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 621 ТЗ, сумата в размер на 1 150,00 лв.,
представляваща направени разноски от молителя по делото, които ще се съберат от
масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да
бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Делото да се
докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по реда на
чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на вписване на
решението в Търговския регистър.
СЪДИЯ: