О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№2318
гр.Бургас, 27.11.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав в закрито заседание, на двадесет и седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Йорданка Майска
2.Мл.с. Красен Вълев
като разгледа докладваното от съдия Майска
ч.в.гр.д. №1805 по описа за 2019г. на Бургаски
окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във
вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по ч.в.ж. вх.№ 49422/04.11.2019г. по
описа на БРС от „Темпъл 14“ ООД с ЕИК-*********, заявена чрез процесуалните
представители адв.К.Семова и адв.А.Динков против Определение № 9006/28.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 4239/2019г. на РС-Бургас, с което производството по делото
е спряно на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в законна сила
съдебен акт на гр.д. № 9231/2018г. по описа на БРС.
Жалбоподателят моли определението да
бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. По-конкретно счита, че не са налице
основанията за приложение хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като липсва
идендитет на страните по двете производства. Посочва и цитира съдебна практика
и теория, застъпвайки становището, че за да е налице обусловеност между
производства е необходимо да има не само връзка между предмета на делата, но и
между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се
позоват на правоустановяващото действие на силата на присъдено нещо по
обуславящото.
В законния срок е постъпил писмен отговор по частната
жалба от насрещната страна- „Ниг инвест“ ООД, чрез процесуален представител
адв.М.Събева, който се моли обжалваното определение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Излага становище, че в случая съществува връзка на обусловеност
между делата, тъй като предметът на обуславящото дело е правоотношение, чието
съществуване или отричане е предпоставка за съществуването на правоотношението,
предмет на обусловеното дело. В този смисъл посочва, че предмет на обуславящото
производство е недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот на ответника и при евентуалното му уважаване договорът няма да е породил
действие спрямо ответника. В същото време предмет на настоящото производство е
твърдяно от ищеца вземане на неустойка по договор за управление и рент, сключен
с ответника, в качеството му на собственик на същия този имот, като действието
на договора за управление се простира до момента на промяна на собствеността. В
този смисъл и с оглед възраженията на ответника-собственик на имота е от
значение, дали последният е собственик на имота, респ. дали договора за
управление не е бил прекратен поради промяна на собствеността, още повече, че
купувачи по оспорената покупко-продажба са управителите на дружеството ищец, в
качеството им на физически лица, които макар в това им качество формират
решенията на ищцовото дружество. Така установяване действителността на договора
за покупко-продажба на недвижимия имот би изключило предявеното по настоящото
производство вземане за неустойка, в какъвто смисъл е възражението на ответника
по настоящото дело.
Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по гражданско дело № 4239/2019г.
на РС-Бургас е образувано по подадената от „Ниг инвест” ООД, ЕИК *********, представляван от управителя Н.П.Г. искова молба срещу „Темпъл
14“ ООД, ЕИК *********, представляван от управителя Уилям Дънфи, с която се
иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2500 евро главница, представляваща дължима
договорна неустойка по т. 2 от сключения между страните договор от 18.05.2018
г. за управление и рент, ведно законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението - 19.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3209/2019 г. на БРС.
Ищецът твърди,
че претендираната сума е договорна неустойка, дължима от ответника на основание
т. 2 от сключения помежду им договор от 18.05.2018 г. за управление и рент,
поради неизпълнение на задължението на „Темпъл 14“ ООД в качеството му на
собственик на апартамент № 35, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 81178.9.47.2.12, с адрес: гр. Созопол, м. „А.ч.“ да не възлага
дейностите по предмета на същия договор на други лица.
Ответникът е оспорил претенцията като неоснователна
с насрещно твърдение, че в срока на договора не са възлагани на трети лица
дейности по т. 1 от договора. На следващо место е посочил, че на 28.11.2018 г.
ответното дружество е прехвърлило имота, следователно процесният договор е
прекратен по право на основание т. 12 от същия.
В хода на делото е установено, че
ответникът е закупил СО с идентификатор № 81178.9.47.2.12/вж.нот.акт № ***/22.06.****г.,
том *, нот.дело № ****/**г.- на л.10 от гр.д. № 4239/19г. на БРС/.
На 18.05.2018г. ответникът в
качеството си на възложител е сключил договор за управление и рент с ищеца, по
силата на който ищецът е приел срещу възнаграждение за срок от две години от
датата на сключването да извършва обслужване, поддръжка, отдаване под наем и
управление на собствения на възложителя имот, а именно СО с идентификатор №
81178.9.47.2.12, апартамент № 35 в м.А.ч., землището на гр.Черноморец,
обл.Бургас.
Съгласно чл.1, ал.2 от цитирания
договор за срока на договора възложителят няма право да възлага описаните в
по-горе дейности на трети лица, като в противен случай дължи неустойка на
изпълнителя в размер на 2500евро.
Твърдението на ищеца е, че с
пълномощно от 29.11.2018г. ответника е предоставил права на трети лица,
включително и да сменят патрона на апартамент № 35, с което е нарушил именно
чл.1, ал.2 от договора, поради което и претендира уговорената неустойка.
Ответникът от своя страна в писмения
отговор възразява, като твърди, че в срока на договора не са възлагани на трети
лица дейности по т. 1 от договора. На следващо место е сочи, че на 28.11.2018
г. ответното дружество е прехвърлило имота, следователно процесният договор е
прекратен по право на основание т.12 от същия, за което представя нот.акт № **/28.11.****г.,
том *, нот.дело № ***/**г. /вж. л. 32 от гр.д. № 4239/19г. на БРС/. Моли, производството по делото да
бъде спряно на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт на
гр.д. № 9231/2018г. по описа на БРС, по което предмет е валидността на
продажбата на апартамента, с оглед уговореното от страните, по т.12 от договора
за управление и рент от 18.05.2018г., че „в случай на промяна на собствеността
върху имота, договорът се счита прекратен от датата на промяната“.
Приложени са към последната
корица по делото извадка от деловодната програма на РС-Бургас, а и не е спорно
между страните, че по искова молба на „Темпъл 14“ ООД против И.П.Г. и Н.П.Г. е
образувано и висящо гр.д. № 9231/2018г. по описа на БРС, по което ищецът моли
съдът да прогласи за недействителен договор за покупко-продажба, с който е
продаден собственият му имот СО с идентификатор № 81178.9.47.2.12, като сключен
без представителна власт, обективиран в нот.акт № **/28.11.****г., том *,
нот.дело № ***/**г. /вж. л. 32 от гр.д. № 4239/19г. на БРС/.
В с.з. на 01.10.2019г.процесуалният
представител на ищеца се е присъединил към искането на ответника, обективирано
в писмения отговор на исковата молба за спиране на производството до
приключване на това по гр.д. №
9231/2018г. по описа на БРС.
В същото с.з. процесуалният представител на ответника
и оттеглил искането си за спиране на делото на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК
предвид липсата на идендитет на страните по настоящото производство и по гр.д. № 9231/2018г. по описа на БРС.
С протоколно определение в с.з. от
01.10.2019г. съдът е отхвърлил искането за спиране на производството поради
липса на хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
В същото с.з. съдът е приключил
съдебното дирене, дал е ход на устните състезания, счел е делото за
изяснено и е обявил че ще се произнесе с
решение.
На 11.10.2019г. е постъпила молба вх.№
43365 от процесуалния представител на ищеца, с която е отправено искане за
отмяна хода на делото по същество и спиране на производството до приключване с
влязъл в законни сила съдебен акт по гр.д. № 9231/2018г. по описа на БРС при представяне на
изложените по-рано аргументи.
Съдебният състав е извършил връчване на молбата на
противната страна, като с молба процесуалният представител на ответника е
изложил становище, съобразно което се противопоставя на исканото спиране по
съображенията изложени вече и разгледани в с.з. от 01.10.2019г..
С обжалваното определение № 9006,
постановено в закрито заседание от 28.10.2019г. БРС е спрял производството по
гр.д. № 4239/2019г. на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК до влизане в сила на крайния
съдебен акт по висящото гр.д. № 9231/18г. на БРС.
След приключване на устните състезания
процесуални действия съдът не може да извършва, освен в хипотезата на настъпила
смърт на страната след приключване на устните състезания, в която може да
постанови съдебното си решение.
Съгласно чл.230 ГПК спряното
производство се възобновява от съда след отпадане на пречките за движението му.
Последиците от възобновяване на производството са даване ход на делото и
започването му от онова процесуално действие, при което е било спряно.
Горното налага извод, че така
постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като е извършено след
приключване на устните състезания, в дадения срок за произнасяне на решение,
без да бъде постановена отмяна на определението за даване ход на делото по
същество и възобновяване на съдебното дирене. /в този см.вж.О. №
565/08.07.2010г. по ч.гр.д. № 438/10г., Iт.о.
ВКС/.
По изложените съображения обжалваното
определение подлежи на отмяна, като делото следва да бъде върнато на БРС за
произнасяне по молбата, след отмяна на определението за даване ход на делото по
същество и възобновяване на съдебното дирене.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 9006/28.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 4239/2019г. на РС-Бургас, с което производството по
делото е спряно на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в законна
сила съдебен акт на гр.д. № 9231/2018г. по описа на БРС.
ВРЪЩА гр.д. № 4239/2019г. на РС-Бургас с указания за произнасяне
по молбата за спиране, след отмяна на определението за даване ход на делото по
същество и възобновяване на съдебното дирене.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.