МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 39/2016 г. по описа на РС гр. Девня,
пети състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в Районен съд гр.Девня обвинителен акт с който е повдигнал обвинение срещу:
Д.Б.Е., ЕГН ********** за това, че на 15.09.2012 г. в град
Суворово, Варненска област в условията на продължавано престъпление и в
съучастие като съизвършител с Г.Г.И.
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел Вектра" с peг. № *** на стойност 1200.00
лева от владението на Д. Д. Д., собственост на Р. М. Г.
без негово съгласие с намерение да го ползва и лек автомобил марка „Алфа
Ромео" с peг. № **** на стойност 2500.00 лева от владението и собственост на Д.М.Р.
без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео" с peг. № **** и стойността на нанесените щети е 600.00 лева,
като моторното превозно средство е оставено без надзор и отнемането е извършено
при условията на чл. 195 ал.1 т.З пр.2 от НК - чрез повреждане на прегради
здраво направени за защита на имот / счупване на малко стъкло на задна лява
врата / - престъпление по чл.346 ал.2
т.1 пр. 1 и пр.2, т.З вр. чл. 195 ал.1 т.З пр.2 вр. чл. 346 ал.1 от НК вр. чл. 20
ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК.
Г.Г.И.,ЕГН
********** за това, че: на
15.09.2012 г. в град Суворово, Варненска област в условията на продължавано
престъпление и в съучастие като съизвършител с Д.Б.Е.
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел Вектра" с peг. № *** на стойност 1200.00
лева от владението на Д. Д. Д., собственост на Р. М. Г.
без негово съгласие с намерение да го ползва и лек автомобил марка „Алфа
Ромео" с peг. № **** на стойност 2500.00 лева от владението и собственост на Д.М.Р.
без негово съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на
превозното средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео" с peг. № **** и стойността на нанесените щети е 600.00 лева,
като моторното превозно средство е оставено без надзор и отнемането е извършено
при условията на чл. 195 ал.1 т.З пр.2 от НК - чрез повреждане на прегради
здраво направени за защита на имот / счупване на малко стъкло на задна лява
врата /-престъпление по чл.346 ал.2 т.1
пр. 1 и пр.2, т.З вр. чл. 195 ал.1 т.З пр.2 вр. чл. 346 ал.1 от НК вр. чл. 20
ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК.
По искане на
подсъдимите, съдебното следствие по настоящото наказателно производство е
проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК, като при предварителното изслушване
на страните подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и заявяват, че са съгласни да не се събират
доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвиненията, повдигнати срещу подсъдимите, като счита същите за
безспорно доказани, моли съда да признае подсъдимите за виновни и като
приложи разпоредбата на чл.58 ал.1 НК да им наложи следните наказания: за подс.Д.Б.Е. - наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца, което да редуцира с 1/3 до наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг” режим в затвор. За подс.Г.Г.И.
прокурора моли да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година, което да бъде редуцирано до наказание „лишаване от свобода” за срок от
осем месеца и изпълнението му да бъде отложено за срок от три години на
основание чл.66 ал.1 НК. Прокурорът също така моли да бъде извършено групиране
на наказанията по предходни присъди и за двамата подсъдими, както и да бъдат
унищожени веществените доказателства по делото след влизане на присъдата в
законна сила.
Пострадалото лице Д.М.Р. е призован на
посочения в ДП адрес, но призовката се е върнала в цялост с отбелязване, че лицето
живее във Франция и няма информация кога ще се върне.
Защитникът на
подсъдимият Д.Б.Е. – адв.С.Н., надлежно упълномощен
приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно
установена. Моли съда, да наложи на подсъдимия Е. наказание „лишаване от
свобода” в минималния предвиден срок посочен в разпоредбата на чл.346 ал.2 НК а
именно една година. Заявява, че в проведен разговор с неговият подзащитен той му е споделил, че се е променил и поправил в
следствие на престоя си в затвора.
Защитникът на
подсъдимият Г.Г.И. – адв.А.А.,
надлежно упълномощен приема описаната в обвинителния акт фактическа обстановка
за безспорно установена. Моли съда, да наложи на подсъдимия И. наказание
„лишаване от свобода” съобразено с изразеното от прокурора становище, като моли
да бъде взето предвид от съда, че неговият подзащитен
лично е възстановил сумата от 500 лева на пострадалото лице Д.М.Р..
Подсъдимите Д.Б.Е. и
Г.Г.И. също приемат описаната в ОА фактическа обстановка и признават вината си.
И двамата се възползват от правото си на последна дума и изразяват съжаление за
извършените деяния.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка: подсъдимите Д.Б.Е. и Г.Г. ***
били в добри приятелски отношения.Подс. Г.И.
работил на строеж в града заедно със свид. Д.М.Р.. Тъй
като подс.Е. бил безработен, подс.И. му предложил да започне работа при тях.Подс.Е. се съгласил и на 14.09.2012 г. двамата отишли на
обекта. Свид. Д.Р. също бил на
работа. Приключили работа в около 20.30 ч., когато решили да се
прибират. Свид. Д.Р. притежавал и управлявал
лек автомобил марка „Алфа Ромео" с peг. № ****.
Тримата се качили в
автомобила на свид. Р. и потеглили. Свид. Р. пристигнал до дома на подс.Г.И.,
където двамата с подс.Д.Е. слезли от автомобила. След
това свид. Д.Р. се прибрал в дома си.
Вкарал автомобила в двора на дома си, където го паркирал. Прибрал се
в дома си около 22.00 ч. Междувременно двамата подсъдими влезли
в дома на подс.И., където консумирали алкохол.
Свидетелят Д.
Д. Д. *** със съпругата си свид. В. М. Д.. Къщата на свид. Д. се намирала в близост до детската градина в града. Свид. Д. притежавал и управлявал лек автомобил марка „Опел Вектра" с peг. № ***, който бил
собственост на Р. М. Г.. Подс.Д.Е. добре познавал свид. Д. и двамата били в приятелски отношения.
Същата вечер свид. Д. паркирал автомобила в двора си,
където било паркомястото му. Автомобилът се намирал
точно под прозореца на стаята, в която спели свид. Д. и свид. Д.. След полунощ
около 03.00 ч. подс.Д.Е. предложил на подс.Г.И. да отидат до дома на свид. Д., да вземат автомобила му, с който да
отидат до село Кипра, община Девня, Варненска област. Двамата тръгнали от дома
на подс. Г.И.. Щом пристигнали
пред къщата на свид. Д. двамата подсъдими влезли през
пътната порта, която не била заключена и след като влезли в двора се огледали.
След като се убедили, че семейство Добреви са си легнали, те
приближили до автомобила. Пред къщата било тъмно. Същата вечер свид. Д. заключил вратите на автомобила си и изкарал
акумулатора. Подсъдимите се опитали да отворят всички врати на автомобила и
установили, че вратата на багажника е отключена. Подс. Е.
опитал да влезе през багажника, като огънал кората, но тя била много
твърда и той не могъл да влезе в автомобила. Подс.Г.И. използвал
неустановен предмет, огънал металната рамка на задна лява врата на автомобила и счупил
стъклото. В същото време чувайки силен шум в двора свид.
В. Д. и свид. Д.Д. се събудили. Свид.
В. Д. станала и светнала осветлението в стаята. Когато подсъдимите видели, че
лампата в стаята светнала те побягнали. Свид. Д. и свид. Д. излезли на двора. Видели, че багажника на автомобила е отворен,
а стъклото на прозореца на задна лява врата е счупено. Тогава свид. Д.Д. видял, че и портите на пътната врата са широко отворени.
Двамата със свид. Д. чули мъжки гласове на пътя. Тогава
свид. Д. видял подсъдимите Е. и И. на разстояние около 5
метра пред него, в близост до детската площадка .Свид. Д.
викнал на подс.Д.Е., с когото се познавали много
добре. Тогава двамата подсъдими хукнали да бягат, като се отказали
да отнемат автомобила на свид. Д.Д.. След
като избягали от дома на свид. Д., подс.Д.Е. и подс.Г.И. решили да
отидат до дома на свид. Д.Р., за
да отнемат автомобила му. След като пристигнали пред дома на свид. Д.Р., подс.Е. и подс. Г.И. влезли в двора на къщата. Приближили до
автомобила, марка „ Алфа ромео” с peг.
№ ****, но установили, че е заключен. Тогава счупили
стъклото на задния ляв прозорец на автомобила и влезли вътре. Тъй
като го нямало контактния ключ за запалване, подс.Г.И.
счупил патрона на контактния ключ за запалването на автомобила и го
привел в движение. Двамата подсъдими потеглили с автомобила в
посока град Белослав, Варненска област, където имали намерение да го скрият.
Рано сутринта в около 07.00 ч. пристигнали пред дома на свид.С.
Д. Т.. Свид. Т. се познавал с подс.Д.Е.,
тъй като бил съсед на сестра му в града. Свид. Т. ги поканил
да влязат в дома му и направил кафе. Докато пиели кафе всички разговаряли.
Подс.Д.Е. попитал свид.Т.
има ли място да скрият автомобила. Свид. Т.
възразил на това, като казал, че не желае да има нищо
общо. Тогава подс.Г.И. казал, че отива
до дома на свид. М. В. Т., с която били братовчеди.
Свид. Т. живеела в съседство на свид.
Т. в град Белослав, Варненска област.Когато пристигнал, подс.Г.И. почукал на входната врата. Свид. Т. му отворила и го поканила да влезе.
Подс.И. й казал, че бърза и помолил да му даде
мобилния си телефон да го ползва за малко. Свид.
Т. се съгласила и му дала телефона си. След това отишла да облече децата си, които
се били събудили. Подс.Г.И. взел
мобилния телефон на свид. Т.
и отново се върнал в дома на свид. Т.. Набрал по телефона
свид. Д.Р.. Със свид.Р.
разговарял подс.Д.Е.. Той казал, че са взели
автомобила, но ще му го върнат. Свид. Д.Р.
казал веднага да му докарат автомобила, тъй като същият вече е обявен
на издирване, като той подал жалба в полицията. Подс.Е. казал по
телефона, че се намира в село Кипра, Варненска област. Това много
обезпокоило свид.С. Т., който присъствал
на разговора. Той попитал какво се е случило и тогава подс.Е.
му казал, че са взели автомобила на свид. Р. без
негово съгласие. Свид. Т. говорил с
двамата и ги убедил да върнат автомобила на собственика. Подс.Г.И. отново отишъл в дома на
свид. М. Т. и върнал мобилния телефон. След това е
казал, че си тръгва и напуснал дома й. Малко по - късно мобилния
телефон на свид. М. Т. позвънил. Тя
видяла, че я търси непознат номер, след което приела
повикването. Свид. Д.Р. попитал къде е автомобила
му.
Подсъдимите решили да
върнат автомобила на свид. Р., след
като разбрали, че той е подал жалба в полицията. Придвижили
се от град Белослав, Варненска област до град Суворово, Варненска
област. Паркирали автомобила на черен път на разстояние от около
200 метра от имота на свид. Д.Р. и си тръгнали. Съсед
на свид. Р. видял къде е
автомобила и го уведомил за това. На место бил направен оглед
на местопроизшествие, след което и било образувано досъдебно производство.
С разписка от 08.10.2012 г. свид. Г.И.Д. - баща на подс. Г.Г.И. предал на свид. Д.М.Р. сумата от 500.00 лева
за изплащане на щетите по лекия автомобил марка „Алфа
Ромео" с peг. № ****.
Видно от заключението
по назначената и изготвена по досъдебното производство съдебно -
оценителна експертиза е, че стойността на лек автомобил марка „Опел
Вектра" с peг. № *** към
момента на деянието е била 1200.00 лева.
Видно от заключението
по назначената и изготвена по досъдебното производство съдебно -
оценителна експертиза е, че стойността на лек автомобил марка
„Алфа Ромео" с peг.№ **** към
момента на деянието е била 2 500.00 лева. Пазарната стойност на нанесените
щети по лекия автомобил към момента на деянието е била 600,00
лева.
Гореописаните
фактически обстоятелства съдът приема за установени, позовавайки се на
направените самопризнания от подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство, които го подкрепят, а именно – документите
и протоколите за извършени следствени действия по досъдебното производство.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията,
направени от подсъдимия и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, водеща недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от
подсъдимия по начина, описан в обвинителния акт. При така установената
фактическа обстановка,
съдът приема, че подсъдимите Д.Б.Е. и Г.Г.И. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.346
ал.2 т.1 пр. 1 и пр.2, т.З вр. чл. 195 ал.1 т.З пр.2 вр. чл. 346 ал.1 от НК вр. чл. 20
ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК като на 15.09.2012 г. в град
Суворово, Варненска област в условията на продължавано престъпление и в
съучастие като съизвършители противозаконно отнели
чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел Вектра"
с peг. № *** на стойност
1200.00 лева от владението на Д. Д. Д., собственост на
Р. М. Г. без негово съгласие с намерение да го ползва и лек автомобил марка
„Алфа Ромео" с peг. № **** на
стойност 2500.00 лева от владението и собственост на Д.М.Р. без негово съгласие
с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство -
лек автомобил марка „Алфа Ромео" с peг. № **** и
стойността на нанесените щети е 600.00 лева, като моторното превозно средство е
оставено без надзор и отнемането е извършено при условията на чл. 195 ал.1 т.З
пр.2 от НК - чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот /
счупване на малко стъкло на задна лява врата /
Квалификацията на деянието по чл. 346 ал.2 т.1 пр. 1 от НК се обуславя
от обстоятелството, че е последвала повреда по моторното превозно
средство - лек автомобил марка „Алфа Ромео" с peг.
№ ****.
Квалификацията на
деянието по чл. 346 ал.2 т.1 пр.2 от НК се обуславя от
обстоятелството, че подсъдимите са оставили лекия автомобил марка
„Алфа Ромео" с peг. № **** без надзор - като са
го изоставили на черен път на разстояние около 200 м. от
дома на свид. Р. и същият не е бил заключен и
обезопасен.
Квалификацията на
деянието по чл. 346 ал,2 т.З вр. чл. 195 ал.1 т.З пр.2
от НК се обуславя от обстоятелството, че подсъдимите са повредили прегради
здраво направени за защита на имот – счупили са задните леви стъкла на автомобилите, за да проникнат
в тях.
Квалификацията на
деянието по смисъла на чл. 20 ал.2 от НК се обуславя от
обстоятелството, че подсъдимите са извършили деянието в съучастие
помежду си, като всеки един от тях е участвал в самото изпълнение на
престъплението.
Квалификацията на
деянието по чл. 26 ал.1 от НК се обуславя от обстоятелството,
че подсъдимите Д.Е. и Г.И. са извършили две деяния през непродължителен
период от време, при еднородност на вината, при което последващото деяние се е
явявало продължение на предшестващото.
Деянието е извършено при форма на
вината - пряк умисъл. И двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са
искали тяхното настъпване.
Причини
за извършването на престъплението - стремеж към противоправно
облагодетелстване.
Смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства
–самопризнания, критично отношение към извършеното, за подс.И.
– възстановяване на по-голямата част от нанесените щети.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – наличие на
предходни осъждания и за двамата подсъдими, което не влияе на квалификацията на
деянието и лоши характеристични данни.
Съобразно
императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК съдът
определи наказанията на подсъдимите при условията на чл.58а ал.1 НК – като
редуцира размера на наложеното наказание с 1/3.
При определяне на
размера на наказанието на подс.Д.Б.Е. съдът прецени степента на обществената опасност
на деянието, която определи като висока, предвид факта, че отнетите вещи са с
висока стойност, престъпните
посегателства са извършени с изключителна дързост, в населено място, в близост
до домовете на хора, които и двамата подсъдими са познавали. Съдът прецени като
висока и степента на обществена опасност на подсъдимия, изхождайки от факта, че
към настоящият момент същият е осъждан общо седем пъти като шест от осъжданията
му са за извършени престъпления срещу собствеността и едно е за извършено
престъпление по транспорта. Следователно налице е едно трайно изградено
престъпно поведение, продължило през годините и утвърдени престъпни навици у
лицето. Горните обстоятелства, съдът прецени като отежняващи отговорността на
подсъдимия. От друга страна, като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени направените от него самопризнания, проявеното
критично отношение към извършеното, както и възстановяването на по-голямата
част от щетите, причинени от извършеното деяние. Изложеното мотивира съда, да
определи на подсъдимия Е. наказанието
„лишаване от свобода” в размер между минималния предвиден в особената част на
НК и средния, с посока към минималния - за срок
от една година и шест месеца, което редуцира с 1/3 до наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим в затвора.
Съдът приспадна при
изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година времето, през което подс.Е. е бил
задържан под стража, считано от 27.11.2015г. до влизане в сила на присъдата, на
основание чл. 59 ал.1 НК.
След като се запозна с предходните осъждания на подс.Е. съдът прие, че са налице основанията по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК по отношение на наказанията, наложени на подс. Е. с присъди по НОХД №3249/2010г. по описа на РС-гр.
Варна, НОХД №129/2010г. по описа на РС гр.Девня, НОХД №3040/2010г. по описа на
РС-гр. Варна, НОХД №116/2011г. по описа на РС гр.Девня, НОХД №1842/2011г. по
описа на РС-гр.Варна и му наложи едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година.
Като съобрази предходните осъждания по подс. Е., както и високата степен на обществена опасност на
деянието и на дееца съдът увеличи така наложеното общо най-тежко наказание с
½ на основание чл.24 НК като постанови така определеното общо най-тежко
и увеличено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор.
Съдът приспадна на основание чл.25 ал.2 НК изтърпяната до
момента част от наказанието по групираните
присъди.
Тъй като деянието по настоящото НОХД №39/2016г. е
извършено в изпитателния срок по УПО съдът приведе в изпълнение, на основание
чл.70 ал.7 НК неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” за срок
от 6 месеца и 23 дни определено по групираните наказания по влезли в сила
присъди, като приведеното в изпълнение наказание следва да бъде изтърпяно
отделно при първоначален „строг” режим в затвор.
Съдът приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК
наказанието „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца, наложено на подс.Е. с присъда по НОХД №429/2009г. по описа на РС
гр.Девня, поради извършване на деянието по НОХД №39/2016г. в определения
изпитателен срок, като приведеното в изпълнение наказание следва да бъде
изтърпяно отделно при първоначален „строг” режим в затвор.
Съдът приспадна изцяло изтърпяното до момента от подс.Е. наказание по НОХД № 429/2009г. по описа на РС
гр.Девня, на основание чл.25 ал.2 НК.
При определяне на
размера на наказанието на подс.Г.Г.И. съдът прецени
степента на обществената опасност на деянието, която определи като висока,
предвид факта, че отнетите вещи са с
висока стойност, престъпните посегателства са извършени с изключителна дързост,
в населено място, в близост до домовете на хора, които и двамата подсъдими са
познавали. Съдът прецени като сравнително висока и степента на обществена
опасност на подсъдимия, изхождайки от факта, че към настоящия момент същият е
осъждан два пъти за извършени престъпления по транспорта.Горните обстоятелства,
съдът прецени като отежняващи отговорността на подсъдимия. От друга страна,
като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът прецени направените от него самопризнания,
проявеното критично отношение към извършеното, както и възстановяването на
по-голямата част от щетите, причинени от извършеното деяние. Изложеното
мотивира съда, да определи на подсъдимия И.
наказанието „лишаване от свобода” в размер между минималния, предвиден в
особената част на НК и средния, с посока към минималния - за срок от една
година, което редуцира с 1/3 до наказание „лишаване от свобода” за срок от осем
месеца, изпълнението на което отложи с изпитателен срок от три години, на основание
чл.66 ал.1 НК.
След като се запозна с данните за съдимостта на подс.И. съдът групира на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК така наложеното наказание с наказанието,
наложено на подс.И. по НОХД № 1417/2015г. по описа на
РС гр.Варна и му наложи едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода” за
срок от осем месеца, изпълнението на което отложи с изпитателен срок от три
години, на основание чл.66 ал.1 НК.
Съдът присъедини към
така определеното общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от
осем месеца изцяло наказанието „глоба” в размер на 100 лева, наложено на подс.И. по НОХД № 1417/2015г. по описа на РС гр.Варна.
При групирането на наказанията на подс.И.
съдът установи, че са налице конкуриращи се конфигурации от групи присъди, като
наказанието „лишаване от свобода” наложено по НОХД №39/2016г. по описа на РС
гр.Девня би могло да се групира с наказанието „пробация”
наложено на подс.И. с присъда по НОХД №229/2014г.по
описа на РС гр.Девня и отделно да бъде изтърпяно наказанието „лишаване от
свобода” по НОХД №1417/2015г. по описа на РС гр.Варна.В този случай обаче на подс.И. щяха да бъдат наложени две наказания „лишаване от
свобода”, което би утежнило положението му. При настоящият вариант на групиране
на наказанията подс.И. ще следва да изтърпи едно
наказание „пробация” и едно наказание „лишаване от
свобода”, т.е. едно по-леко по вид наказание и едно по-тежко по вид наказание,
което при всички случаи е по-благоприятния вариант за групиране.
На основание чл.189
ал. 3 от НПК, съдът възложи на подсъдимите
направените по делото разноски.
По
отношение на веществените доказателства по делото - влакно от текстилна
материя от букса на червен кабел, влакно от текстилна материя от дръжката от
вътрешната страна на предна лява врата, влакънца от текстилна материя от волан, съдът постанови същите да бъдат
унищожени след влизане в сила на присъдата поради ниската им стойност.
Съдът счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати
целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: