Решение по дело №1524/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от „Макс Профит 2020“ ЕООД, представлявано от В.Н.С., чрез адв. Р.Н.К., ВАК срещу Решение № 688/05.05.2023 г., постановено по АНД № 2987/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП №03-014086/28.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.

Заявеното касационно основание за обжалване е допуснато нарушение на закона, състоящо се в липса на обсъждане на възраженията на дружеството във въззивната жалба за допуснати в производството по съставяне/издаване на АУАН и НП съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че дружеството е подало в предвидения 7-дневен срок данни за прекратяването на трудовия договор до ТД на НАП, но уведомлението е отхвърлено, поради неправилното посочване на основанието за прекратяване на договора. Прави извод предвид формулировката на посочената като нарушена разпоредба от дружеството, че подаването на уведомлението е задължението, което дружеството има съгласно КТ и е без правно значение приемането му от НАП. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да бъде отменено НП. В писмено становище с.д. 13347/21.09.2023г. поддържа касационната жалба и моли за присъждане на сторените за двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 688/05.05.2023 г., постановено по АНД № 2987/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП №03-014086/28.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. С НП на „Макс Профит 2020“ ЕООД, представлявано от В.Н.С. е наложена имуществена санкция в размер на 1600лв. на основание чл.416, ал. 5 вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.3 от КТ. Дружеството е осъдено да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. за въззивната инстанция.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

На дружеството е извършена комплексна проверка по документи от служители на ДИТ Варна за спазването на трудовото законодателство за обект – плаж „Кабакум“ юг 1, к.к. “Чайка“, гр. Варна. При проверката е констатирано, че дружеството не е изпълнило в качеството си на работодател или чрез упълномощено лице, задължението си в 7-дневен срок от прекратяването на трудовия договор с Г.П.Г да изпрати уведомление в ТД на НАП, което представлявало нарушение по чл.62, ал.3 от КТ. Прието е, че нарушението е извършено на 09.09.2020г.

При тази констатация на дружеството е съставен АУАН, надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството. Не са вписани възражения в АУАН и не са постъпили такива в установения от закона срок. Въз основа на АУАН, като изцяло са възприети от АНО фактите описани в последния, е издадено НП.

Въззивния съд е констатирал, че фактите са установени от АНО въз основа на събраните доказателства и е направил извод за съставомерност на деянието. Приел, че при издаване на НП е спазен процесуалният и материалния закон и след като направил преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, го потвърдил.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Пред въззивната инстанция е повдигнат спор по фактите и по тълкуването на закона. Посочено е във въззивната жалба, че дружеството е подало уведомление до ТД на НАП Варна в установения от разпоредбата на чл.62, ал.3 КТ срок и, че същото е отхвърлено. В жалбата също е посочено, че дружеството не е спазило изискването на чл. 4, ал.2 от Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, като след отхвърлянето от НАП на подаденото уведомление по чл.62, ал.3 от КТ не е изпратило в 3-дневния срок поправено уведомление до ТД на НАП. В съдебната преписка (стр.47) по въззивното дело са приети и приложени доказателствата установяващи факта на подаденото и отхвърлено уведомление от НАП.

Въззивният съд не е дал отговор на спора по тълкуването на закона, а това се отразява на материалната законосъобразност на съдебния акт. С разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ са въведени императивни срокове за работодателя за подаване на уведомление до компетентната териториална дирекция на НАП. Неспазването на срока посочен в тази разпоредба е административно нарушение, за което е предвидено административно наказание. В цитираната разпоредба е поставено изискване да е завършен фактическия състав по подаването на уведомление, т.е такова да е постъпило в електронната система на НАП. В отлика от поставеното задължение е разписаната регламентация в Наредба № 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. В чл.62, ал.3 от КТ не е поставено изискване за точното посочване на основанието в уведомлението. Достатъчно е отразяването на прекратяването на трудовия договор. В Наредбата обаче, са поставени множество изисквания към съдържанието на уведомлението. Предвид спецификата на регламентацията в Наредбата е предвидена и възможност при допусната грешка в уведомлението и неприемането му, работодателят да поправи грешките в уведомленията, които не са приети от НАП в тридневен срок от датата на връчването или получаването на справката (чл.4, ал.2 от Наредбата) за отхвърлянето им. Тълкуването на разпоредбата на чл.4, ал.2 от Наредбата налага извод, че при изпълнение на задължението за подаване на уведомлението в срока по чл.62, ал.3 от КТ и при наличието на грешка в подаденото уведомление, отхвърлянето му не се приравнява на липса на изпълнение на задължението за подаването му в срок. Уведомлението се счита подадено в срок, поради което на работодателя е дадена възможност и допълнителен срок за поправяне на допуснатата грешка, чрез подаването на ново поправено уведомление.

При тълкуването на посочените разпоредби и от съдържанието на НП и доказателствата към административната преписка се констатира, че административнонаказващият орган не е направил констатации относно подаденото на 08.09.2020г., т.е. в срока на чл.62, ал.3 от КТ от работодателя уведомление за прекратяването на трудовия договор. Въззивният съд е възприел в решението си фактите изложени в НП и не е преценил, че от доказателства се констатира наличието на факти, които не са установени от административнонаказващият орган, но са релевантни за спора и за съставомерността на деянието. Това са фактът на подаденото на 08.09.2020г. уведомление и отхвърлянето му от ТД на НАП, с дата на справката 09.09.2020г. и регламентираният от Наредбата срок от три дни от дата на справката, в който работодателят има задължение да подаде коригиращо уведомление, от което пък следва, че датата на нарушението е различна от датата, прието от административнонаказващия орган и съда. Решението се явява постановено при неизяснена за съставомерността на деянието фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон.

На горните съображения Решение № 688/05.05.2023 г., постановено по АНД № 2987/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП №03-014086/28.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Макс Профит 2020“ ЕООД, представлявано от В.Н.С. е наложена имуществена санкция в размер на 1600лв. на основание чл.416, ал. 5 вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.3 от КТ следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП.

Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника, което с оглед изхода от спора е неоснователно.

Предвид изхода на спора и направеното от процесуалният представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски за двете инстанции е основателно на съображение, че са представени доказателства за изплащането на възнаграждението на адвоката и за двете инстанции преди приключването на устните прения на всяка от тях, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на дружеството разноски в размер на 800лв. общо (по 400лв. за всяка от инстанциите).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 688/05.05.2023 г., постановено по АНД № 2987/2022 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВА:

ОТМЕНЯ НП №03-014086/28.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Макс Профит 2020“ ЕООД, представлявано от В.Н.С. е наложена имуществена санкция в размер на 1600лв. на основание чл.416, ал. 5 вр. чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.62, ал.3 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: