Решение по дело №1298/2019 на Окръжен съд - Бургас

 Р Е Ш Е Н И Е

 Номер V –107                                                   Година 2019, 12.11                     град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                            

Бургаският окръжен съд, ІІ-ро Гражданско отделение,V-ти въззивен състав

На четиринадесети октомври, две хиляди и  деветнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА

                                                                  мл.с.Ваня ВАНЕВА

 

Секретар   Таня Михова

като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова

въззивно гражданско дело  номер 1298  по описа за 2019 година

 

           Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано  по повод въззивна жалба подадена от юрисконсулт Николов, пълномощник на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, ответник в първоинстанционното производство, против Решение №106/14.06.2019г. по гр.д.№1226/2018 по описа на Районен съд Несебър.

С посоченото решение ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е осъден да заплати на ищеца Н.Н.Д. сумата от 3564,39 лв., представляваща недължимо платена  корекция на сметка, начислена служебно по констативен протокол на клиентски номер № ********** за ИТН 2793793 с титуляр Н.Н.Д., включващи периода от 04.07.2013г. до 08.08.2013г., както и да му заплати направените по делото разноски  в  общ размер  от 595 лева, от които 145лв. заплатена държавна такса и 450лв. за заплатен адв. хонорар.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с извода на съда, че въпреки наличието на валидно правно основание за извършеното преизчисление ответното дружество не било доказало наличието на ред за уведомяване на клиента в Общите условия /ОУ/. Посочва, че основанието за това е чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ във вр. с чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ във вр. с чл.45, ал.1 ПИКЕЕ / обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г./ във вр. с чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Цитира съдебна практика на ВКС съгласно която старите ОУ на крайните снабдители съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите и не е необходимо приемане на нови ОУ, тъй като старите изпълняват изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Излага подробни доводи във връзка с твърдението, че съдът не е съобразил настъпилите промени в законодателството, регулиращи обществените отношения. Посочва също така, че липсва необходимост от приемане на нови правила, тъй като многократно са внасяни в КЕВР заявления в тази връзка, но регулаторът не инициира процедура с аргумент, че в ПИКЕЕ този въпрос е уреден. Счита, че е без значение авторството на манипулацията, тъй като е въведена обективна отговорност на потребителя в случаите, когато средството му за търговско измерване отчитане неправилно електрическата енергия, която той консумира. Посочва, че решението е в противоречие както с цитираните правни норми, така и с актуалната съдебна практика-Решение №124 от 18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г. ГК, III Г.О. ВКС.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че обжалваното решение бъде потвърдено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК  е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло. Излага подробни доводи. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна, представлявана от адв.К., поддържа подадения отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба).

След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и  разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правното основание на предявените искове е чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Ищецът е предявил пред НРС иск за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 3564,39 лв., представляваща недължимо платена такава, по фактура № **********/03.02.2014г., начислена за клиентски номер **********, ИТН 27993793 за отчететн период от 04.07.2013г. до 08.08.2013г., съответно заплатена от ищеца при липса на правно основание, тъй като ел.енергията е недоставена и непотребена. Твърди, че не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за минал период въз основа на разпоредбите на чл.28, ал.1 и чл.54, ал.2 от Общите условия, тъй като същите са неравноправни. Заявява, че общите правила на дружеството противоречат на чл.82 ЗЗД, на ЗЕ и на европейското законодателство. Заявява, че редът за извършване на корекцията не е спазен, както и начина и реда на уведомяване. Претендира разноски.

От страна на ответното дружество са оспорени доводите за недължимост на сумата. Твърди се, че на дата 08.08.2013 г. служители на ответника извършили проверка на електромера в имота на ищеца с цел демонтаж на електромера за последваща проверка в БИМ. Това било сторено като измервателното устройство било сложено в безшевна торба  с пломба за еднократна  употреба с номер 178481. Съставен бил протокол за проверката. Сумата за плащане била начислена, съобразно с констатираното неточно измерване от електромера. Относно наличието на правно основание за коригиране на сметката от ответното дружество са се позовали на разпоредбите на чл. 51 от ПИКЕЕ и общите условия. Коригираните количества били изчислени съобразно методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ и остойностени съобразно методиката в чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Претендира разноски.

В подкрепа на твърденията си страните ангажират доказателства.

Районният съд е изяснил правилно фактическата обстановка, като същата съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Безспорно установено по делото е, че страните по делото са в облигационни отношение- ищецът е абонат на “ЕВН България Електроснабдяване “ЕАД, с клиентски номер **********, ИТН 2793793, отнасящ се за недвижим имот, находящ се в к.к „Слънвев бряг“. В това му качество през месец февруари 2014г. му било изпратено писмо от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с което бил уведомен, че на 08.08.2013г. от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД е демонтиран и предаден за проверка в Български институт по метрология електромер с фабричен № 03326305 от измервателна точка /ИТН/ 2793793 в Слънчев бряг, на клиент с клиентски номер **********, като при проверката е констатирано, че електромерът е манипулиран, за което е издаден констативен протокол № 1056/16.12.2013г. от Български институт по метрология. Със същото писмо го уведомили, че на основание чл.54, ал.2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 04.07.2013г. до 08.08.2013г., за 35 дни, като допълнително начислената дължима сума е на стойност 3564,39 лева. Изпратена му била и фактура № **********/03.02.2014г., и констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 92189/08.08.2013г. Обстоятелството, че сумата по фактурата е била заплатена на 07.02.2014г. също е безспорно.  От констативен протокол  № 1056/16.12.2013 г. от метрологична експертиза на БИМ за процесния електромер се изяснява, че е осъществен достъп до вътрешността на уреда и към електрическата схема е присъединено допълнително устройство с фотодиод. Според изследването е налице изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.

   Видно от приетото по първоинстанционното дело заключение по СТЕ, електромерът е манипулиран, като в измервателната му верига е монтирано допълнително устройство с фотодиот, което води до частично измерване на количеството електроенергия, преминало през електромера. Методиката за изчисляване на неотчетеното количество енергия била правилно приложена според ВЛ. Началният момент на неточно отчитане на средството за търговско измерване е 05.07.2013г. в 20:22 ч.

Не се спори, че лицето, което е извършило цитираното по-горе въздействие върху електромера не е установено.

  Спорът между страните се свежда до това, дали въобще е било налице основание за каквато и да било корекция на сметка за минало време.

Съдът не споделя възражението във въззивната жалба, че извършената корекция е въз основа на закона и ПИКЕЕ. Безспорно е, че фактурираната допълнително електрическа енергия е за периода от 04.07.2013 г. до 08.08.2013 г., т.е. преди приемане на Правила за измерване на количеството електрическа енергия - издадени от Председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., въз основа на които в чл. 47 и следващите текстове е приет начин за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, в които текстове се уреждат именно случаите, в които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В конкретния случай в писмото до ищеца, ответното дружество го е уведомило, че едностранната корекция е извършена на основание чл. 54, ал.2 от приетите от страна на дружеството Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД. Констатирано е от страна на вещото лице, че извършената корекция отговаря на приетите норми с ПИКЕЕ, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като тези правила нямат обратно действие и не биха могли да се приложат по отношение на предходен период от време - преди тяхното приемане.

В случая е безспорно, че ОУ на ЕВН ЕС ЕАД са приети през 2008г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012г. и преди приемането на ПИКЕЕ през 2013г.

С изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., и по- конкретно с приемането на нова т. 6 на чл. 98а, ал. 2, е вменено в задължение на крайните снабдители в общите им условия да бъде изрично предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. Дотогава такова изискване липсва. В заварените към датата на изменението Общи условия на дружеството- жалбоподател е предвидено задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. Съгласно трайната практика на ВКС- така например решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г., I Т. О., решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г., II Т. О. и решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I Т. О., с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. вече е налице законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само при наличие на установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Фактът, че и след изменението на ЗЕ Общите условия на дружеството- жалбоподател са останали непроменени, т. е. че същите не са съобразени с горепосоченото изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, не дава основание да се приеме, че са налице в пълнота всички необходими условия за реализиране на правото му да коригира сметките при доказано неточно отчитане.

Както бе посочено по-горе, в представените по делото доказателства е посочено, че корекцията е извършен въз основа на чл. 54, ал.2 от приетите от страна на дружеството Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД – така е в изпратеното до ищеца писмо от ответното дружество, както и в констативния протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване. В  чл. 28, ал. 2 от ОУ  на ЕВН ЕС уведомяването по чл.28,ал.2 от действащите ОУ на дружеството се отнася общо за всички видове корекции, извършвани от ЕВН Електроснабдяване въз основа на констативни протоколи, издадени от дружеството, заедно със справки за начислена енергия, т.с. разписано е само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. В чл.54 от ОУ на ЕВН на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа се съдържа аналогична разпоредба, която предвижда задължение да се уведоми клиента в 7 –дневен срок, но не  е посочен ред за това. След изменението на ЗЕ през 2012г се предвиди в чл.98а,ал.1,т.6 ОУ задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата  по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ. Това налага допълване на заварените ОУ на дружеството с изрични разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиенти  при извършване на корекции на сметки. Именно спазването от страна на ЕВН на цялата законова процедура, уредена с цел защита на крайния потребител, налага нарочно регламентиране на реда за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметки.

В конкретния казус е безспорно, че такъв ред за уведомяване на клиента не е предвиден в ОУ на „ЕВН ЕС“ ЕАД. Затова и начисляването на процесната сума от ответника „ЕВН ЕС“ ЕАД в тежест на ищеца е извършено в нарушение на закона. Искът е основателен не поради липсата на  доказателства за виновно поведение на  ищеца- потребител, а  поради липсата на предвиден в ОУ на дружеството ред за уведомяване на клиента за  едностранната корекция на  сметки и следва да бъде уважен, което налага обжалваното решение да бъде потвърдено.

Предвид съвпадение на изводите на двете инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски по делото.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

На основание чл.280, ал2 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №106/14.06.2019г. по гр.д.№1226/2018 по описа на Несебърски районен съд.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Данов“ №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет Петкова Стойчева и Робърт Дик, да заплати на Н.Н.Д., ЕГН **********, с адрес“***, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                        2.