№ 5201
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110125322 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Н. Г. В., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„В“ № .., офис 4, адв. С. К., против П Р Б гр. София, бул.„...“№2 осъдителен иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 3000 лeва, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат повдигнато
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1, вр. чл.26, ал.1
НК, за което е водено Досъдебно производство № .../2019 г. по описа на РУ- МВР- Сливен,
пр. пр. № .../2019 г. по описа на РП- Сливен, преобразувано под № .../2020 г. по описа на РУ-
Царево, пр.пр. № .../2020 г. по описа на РП- Бургас, прекратено с Постановление от
06.08.2021 г. на прокурор при РП Бургас, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2021 г.
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че от незаконосъобразно воденото наказателно производство, като пряка и
непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения,
стрес, неудобства в ежедневието и работата, злепоставяне на доброто име, дискомфорт,
свързан с провеждане на разпити и други действия, което налагало пътуване от София до
Сливен и Царево. Моли ответникът да бъде осъден да заплати паричното обезщетение,
което определя като еквивалент на претърпените неимуществени вреди. Претендира
съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, в който оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва ищецът да е претърпял вреди, както и да има връзка между
тях и деяния извършено от него. Оспорва иска по размер, като счита, че размерът му е силно
завишен. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца право за
обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от Д, чрез орган на П на РБ,
вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да
бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да
е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление; 2) образуваното наказателно
производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление; 3) ищецът (обвиняем) да е претърпял
неимуществени вреди в посочения размер, и 4) да е налице причинноследствена връзка
между повдигнатото незаконно обвинение и причинения вредоносен резултат. Тези факти
подлежат на доказване от ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по ЗОДОВ и
предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен по своето основание.
Стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла
на т. 4 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване
отговорността на Д за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да е
съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 (сега – т. 3)
ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и да завърши с
оправдателна присъда. В тази връзка от писмените доказателства, се установява, че ищецът,
е получил на 26.08.2021 г. препис от Постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 06.08.2021 г. на прокурор при РП Бургас, съгласно което е прекратен
наказателния процес, на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, и отменена взетата по отношение на
ищеца В. мярка за процесуална принуда – Подписка. Съобразно приложимото право
прокурорският акт подлежи на съдебен контрол, като се обжалва в срок от седем дни, на
осн. чл. 243, ал. 4 НПК. Тъй като не се твърди и не се доказва друго, съдът приема, че
постановлението е влязло в сила на 03.09.2021 г. Следва да се посочи, че тази дата е
релевантна за началния момент, от който може да се претендира законна лихва за забава. От
този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъдено обезщетение, както и започва да тече погасителната давност за паричното
вземане (вж. задължителните разяснения по приложението на закона с т. 4 на Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС). В този смисъл
възраженията на ответника за недопустимост на производството са неоснователни.
Установено е по делото, че спрямо ищеца е повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер, но в хода на досъдебното производство обоснованото предположение за
извършено престъпление, в което е обвинен е разколебано от събраните доказателства и
прекратено. Предвид изложеното съдът намира, че са осъществени първите две
предпоставки на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. II ЗОДОВ - ищецът е бил обвинен в
извършване на престъпление и наказателното производство е прекратено. В резултат от
2
предявеното незаконно обвинение ищецът безспорно е преживял обичайните страдания и
тревоги, които са съпътствали ежедневието му докато е траел наказателния процес. И това е
така, защото житейските и опитни правила са наложили, че незаконното обвинение
обективно е от естество да лиши от блага и ценности всяка личност и съответно
накърняването им се презумира, че стои в причинна връзка с него. Доказа се, че ищецът е
преживял психически болки и страдания, а причина за увреждането е поведението на
ответника, изразяващо се в образуване на наказателно производство срещу него с
предявяване на незаконното обвинение. Съгласно чл. 52 ЗЗД, съдът определя обезщетението
за неимуществени вреди по справедливост. За тази преценка съдът следва да се съобрази
причинените морални страдания и тяхната продължителност, възраст на увредения, вида и
характера на наказателното обвинение – брой на деянията, предвиденото наказание,
конкретните икономически условия към момента на деликта, общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество.
Наказателното производство срещу него е продължило в период приблизително от 1 година
и 10 месеца. Ищецът е бил обвинен в извършването на умишлено престъпление против
личността по чл. 144, ал.3, пр.1, вр. Чл.26, ал.1 НК, което е тежко и за което е предвидено
наказание е лишаване от свобода до три години. Наложена му е била мярка за неотклонение
"подписка".
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че по отношение на ищеца е
били взета най-леката мярка за неотклонение "подписка", и обстоятелството, че
повдигнатото обвинение срещу ищеца му е създало негативни емоции.
С оглед на изложеното по-горе и предвид икономическата конюнктура, която също следва
да бъде взета предвид, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 500 лв. и искът следва да бъде уважен
до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Паричното задължение за главница е дължимо и изискуемо, поради което като законна
последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата законна лихва, считано от
05.09.2021 г. (с оглед заявения начален момент от ищеца) до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят сторените съдебни разноски за платена държавна такса от 10
лв. Ответникът трябва да възстанови на ищеца и платеното за адвокатско възнаграждение.
От приложения договор за правна защита и съдействие от 13.05.2022 г. се установява, че е
заплатена сумата 300 лв. Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца следва да се
присъди сумата 50 лв. за адвокатско възнаграждение, или общо съдебни разноски за сумата
60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА П Р Б гр. София, бул.„...“№2 да заплати на Н. Г. В., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „В“ № .., офис 4, адв. С. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, сумата 500 лeва главница, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл. 144, ал.3, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК, за което е водено Досъдебно производство №
.../2019 г. по описа на РУ- МВР- Сливен, пр. пр. № .../2019 г. по описа на РП- Сливен,
преобразувано под № .../2020 г. по описа на РУ- Царево, пр.пр. № .../2020 г. по описа на РП-
Бургас, прекратено с Постановление от 06.08.2021 г. на прокурор при РП Бургас, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 05.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 500 лева до пълния предявен размер
от 3000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П Р Б гр. София, бул.„...“№2 да заплати на Н. Г. В., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „В“ № .., офис 4, адв. С. К., на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 60 лева – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4