№ 1003
гр. Варна, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500390 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по жалба на Е. П. И., ЕГН**********, срещу определение
№164/05.01.2023г. по гр. д. №15734/2022г. на ВРС, с което са оставени без
уважение молбите на ищцата по делото по чл.83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от държавна такса и разноски в производството и по чл.94 и
сл. от ГПК за предоставяне на правна помощ - безплатна адвокатска защита.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Моли се за неговата отмяна и връщане на делото с указания към
първоинстанционния съд.
Производството към настоящия момент е едностранно, поради което не
е проведена процедура по чл.276, ал.1 от ГПК.
При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна
и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната
редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което
следва да бъде разгледана.
По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи
и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна
за случая регламентация, съдът намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Е. П. И. срещу А.
К., роден в Ирак, с посочен адрес в чужбина, с правно основание чл.127а, ал.2
от СК, за издаване на разрешение, заместващо съгласието на ответника, за
пътуване на общите на страните деца: Сара, Ясин и Жасмин, в чужбина. По
1
редовността на исковата молба са дадени коректни и ясни указания от
първоинстанционния съд.
Към исковата молба е подадена отделно и такава по чл.83, ал.2 от ГПК
за освобождаване от задължението за държавна такса и разноски по делото,
по твърдения за липса на средства за заплащането им.
Във връзка с указанията по редовността е подадена и молба по чл.94 и
сл. от ГПК за предоставяне на правна помощ – безплатна адвокатска защита в
производството, по твърдения за липса на правни знания за точно изпълнение
на указанията и на средства за заплащане на адвокатски хонорар.
В изпълнение на указанията на съда по молбите по чл.83, ал.2 от ГПК и
чл.94 и сл. от ГПК ищцата е депозирала коригирана декларация за
материално, семейно и здравословно състояние. Във връзка с производството
по молбите е изискана служебно и е постъпила по делото официална
информация от НАП, МВР и СлВп за материалния и осигурителния статус на
ищцата.
С обжалваното определение, на основание декларирани и официални
данни, са оставени без уважение молбите по чл.83, ал.2 от ГПК и по чл.94 и
сл. от ГПК на ищцата, с основните мотиви, че ищцата е едноличен собственик
на капитала и управител на търговско дружество „Био сют 1“ ЕООД, от което
получава доходи от труд в размер на по 710.00лв. месечно, но заедно с това
има и регистриран на 08.07.2020г. трудов договор за длъжността „работник
кухня“ с работодателя „Аудио интерком“ ЕООД, които не е декларирала
точно и които са от значение при произнасянето по молбите.
За да се произнесе съдът взе предвид, че съобразно чл.83, ал.2 от ГПК,
такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за
които е признато от съда, че нямат достатъчно активи и средства да ги
заплатят. Преценката за нА.чие на предпоставките за освобождаване от
задължение за внасяне на такси и разноски се извършва от съда въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, за здравословното му
състояние, за семейното му положение, трудовата му заетост, възрастта му и
всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
предвиденото в закона процесуално задължение за заплащане на такси и
разноски. Аналогично предпоставките по чл.94 и сл. ГПК във вр. с чл.23 ЗПП
се свързват с доказване на твърденията за липса на собствени доходи и
имущество от всякакъв вид други източници, достатъчни за ангажирането на
процесуален представител в процеса, като се отчетат и семейното и
здравословното състояние на молителя и лицата от семейството му. По
правило изискуемото доказаване следва да се осъществи чрез пълна
декларация за имуществено и семейно състояние, както и при възможност
посредством удостоверителни документи в потвърждение на декларираните
данни. На осн. чл.7 от ГПК съдът може и следва да извърши и служебна
проверка на декларираните и/или на официално регистрираните за молителя
релевантни обстоятелства.
От представената в случая декларация за материално състояние, както и
2
от служебно изисканата информация от НАП, МВР и СлВп се изясни, че към
настоящия момент ищцата е в трудоспособна възраст и без ТНР. Има вписани
доходи от трудова дейност за осигурителя „Био сют 1“ ЕООД, в размер на по
710.00лв. на месец за последната година. Няма вписани обезщетения по ДОО,
не притежава недвижими имоти (извън този, в който живее), няма МПС, няма
други регистрирани други трудови и осигурителни доходи или дивиденти от
търговска дейност. В представената справка от НАП има вписан трудов
договор от 08.07.2020г., прекратяване на който не е отразено, но в същото
време има регистриран нов трудов договор на 23.03.2021г., който е прекратен
през същата година. Ищцата е майка на три малолетни деца, които отглежда
сама.
При тези данни настоящият съдебен състав преценява, че с оглед на
цялостния имуществен, семеен и социален статус на ищцата, както и
предмета на делото и ориентировъчните размери на задълженията за такса,
разноски и адв. хонорар, молбите по чл.83, ал.2 от ГПК и по чл.94 и сл. от
ГПК следва да бъдат уважени. Минималният адвокатски хонорар по
неоценяеми искове към момента е 1000лв., а ответникът по делото е роден в
Ирак и е с адрес в чужбина – което предполага превод на материА.те по
делото на чужд език и процедура или поръчка (в зависимост от подлежащия
на изясняване адрес) за връчване на материА.те на ответника, евентуално при
нужда и назначаване на особен представител – дейности, налагащи значими и
вносими от ищцата разноски. Същевременно единствените доказани пред
съда доходи на ищццата са в размер на 710.00лв. месечно. Относно трудовия
договор от 08.07.2020г. с „Аудио интерком“ ЕООД настоящият съдебен
състав приема, че липсата на регистрирано прекратяване е възможно да се
дължи на неизпълнение на бившия работодател на административното му
задължение по чл.62, ал.3 от КТ, а не на висящност на правоотношението.
Това е така, защото видно от справката от НАП, за 2022г. е вписано
осигурително правоотношение на ищцата само с „Био сют 1“ ЕООД, но не и с
„Аудио интерком“ ЕООД. Към това на 23.03.2021г. ищцата е сключила нов
трудов договор, който е бил прекратен през 2021г., като през 2022г. ищцата е
била осигурявана и е получавала доходи само от „Био сют 1“ ЕООД. Поради
това липсата на отразено прекратяване на договора с „Аудио интерком“
ЕООД не следва да се третира като негатив за ищцата, след като не е свързано
с неизпълнение на нейно задължение, още повече и при липсата на каквито и
да било доказателства за получавани доходи от този работодател или
осигурител. По тези причини съдът приема, че единствените доказани пред
съда вземания на ищццата са в размер на 710.00лв. месечно, които са крайно
недостатъчни за посрещане на разноските по движението на делото.
По изложените съображения и данните до момента в случая настоящият
съдебен състав преценява, че молбите по чл.83, ал.2 от ГПК и по чл.94 и сл.
от ГПК следва да бъдат уважени. Следва да се посочи, че ако в хода на делото
се установят различни от декларираните и изяснени към момента данни,
правната помощ се прекратява, а страната ще дължи разноските от БСВ, от
които е била освободена без основание. Така поради несъвпадане на крайните
изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд,
3
определението на последния следва да бъде отменено, а молбите следва да
бъдат разгледани по същество от въззивния съд. Последващите действия във
връзка с тях следва да бъдат извършени от компетентния първоинстанционен
съд.
С оглед резултата от обжалването невнесената такса за пред ВОС
остава за сметка на бюджета на съдебната власт към момента.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №164/05.01.2023г. по гр.д. №15734/2022г. на
ВРС, с което са оставени без уважение молбите на ищцата по делото по чл.83,
ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски в
производството и по чл.94 и сл. от ГПК за предоставяне на правна помощ,
като вместо него:
ОСВОБОЖДАВА ищцата Е. П. И., ЕГН**********, от задълженията
за заплащане държавна такса и разноски по движението на гр. д. №15734 по
описа на ВРС за 2022г., на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.
ДОПУСКА предоставянето на правна помощ във вид на процесуално
представителство по гр. д. №15734 по описа на ВРС за 2022г., в полза на
ищцата Е. П. И., ЕГН**********, на осн. чл.21, т.3 ЗПП вр. чл.23, ал.2 и ал.3
ЗПП и чл.94 и сл. ГПК.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4