№ 534
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20253100500589 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6648/21.01.2025г. от Б. И. А.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.“ №***, против Решение № 4328
от 02.12.2024г постановено по гражданско дело № 15701/2023г. на Районен
съд – гр. Варна, с което е:
осъдена Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.“ №***, да
заплати на Ф. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р П. Б." № 21,
сумата от 6 996,28 лв.(шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща неоснователно получено сума
през 2020г., въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално
завещание № 5, том I, рег. № 00875, нотариално дело № 5 от 2018г. по описа
на С.С. - нотариус вписан под номер 004 в Регистъра на Нотариалната камара
и вписано в книга на завещанията на СВ под № 33 от 21.02.2018 г. от
наследствената маса на наследодателя И. Х.А. ЕГН **********, на осн. чл. 59
ЗЗД;
осъдена е Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В." №*** да
заплати на М. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Д-р П. Б.“ № 21,
действаща със знанието и съгласието на своята майка С. П., СУМАТА от 6
996,28 лв. (шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща неоснователно получено сума през 2020г. въз
1
основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание № 5,
том I, рег. № 00875, нотариално дело № 5 от 2018г. по описа на С.С. - нотариус
вписан под номер 004 в Регистъра на Нотариалната камара и вписано в книга
на завещанията на СВ под № 33 от 21.02.2018 г. от наследствената маса на
наследодателя И. Х.А. ЕГН **********, на осн. чл. 59 ЗЗД.
В жалбата се излага следното:
Предявените искове са недопустими. Искът по чл. 59 от ЗЗД е
субсидиран. В исковата молба се посочва, че е ощетила ищците, като е
изпълнила завещанието на баща си. Не са налице посочените в чл. 24 и 25 от
ЗН хипотези, които го правят завещанието недействително, воденето на
субсидиран иск за действията й по изпълнение на завещанието, е недопустим.
Искът за обявяване на завещанието е прекратен, с влязло в сила определение.
В евентуалност се навеждат следните съображение за неправилност на
обжалвания акт:
При изповядване на завещанието e присъствала майката на двете ищци.
Завещателят е искал, всички негови близки и родственици да узнаят за
завещанието, и по този начин да покрие изискванията на чл. 42, ал. 3 от ЗН.
Сроковете за признаване на завещанието за унищожаемо са изтекли.
Присъствието на сина й при изповядване на нотариалното завещание, не води
до недействителност на същото, тъй като не е предвидено като основание за
нищожност, нито в чл. 24 от ЗН, нито в чл. 25 от ЗН. Ако е имало съмнение
във волята на завещателя, майката на ищците С. М., е следвало да отрази това
във водения от нотариуса протокол. Използва се грешка на нотариуса.
Изкуствено свързване на разпоредби на ГПК при съставяне на завещанието с
тези на ЗН, не може да отмени извода, че волята на завещателя е тази отразена
в завещанието, и никои не му е повлиял при изявлението пред нотариуса.
Баща й посочил, кой иска да са свидетели на завещанието му. Обезщетил е
наследниците на починалия й брат.
Моли да се обезсили обжалваното решение и делото да се прекрати или
да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли
предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Б. И., чрез адв. П.
Г., в които се излага следното:
Във въззивната жалба няма наведени възражения срещу прието от съда
от фактическа страна. Безспорно е между страните, че ответницата е получила
претендираните суми, като се легитимирала като единствен наследник въз
основа на недействителното завещание.
Въведеното за първи път във въззивната жалба възражение, че
наследодателят И. А., е обезщетил наследодателите на починалия брат на
ответницата е неотносимо и категорично невярно.
По делото не е спорно, че единият свидетел, подписал се на
нотариалното завещание, е внук на завещателя и син на ответницата, което
2
противоречи на чл. 584, т. 3 от ГПК. Следователно завещанието е нищожно,
тоест ответницата е получила паричните суми предмет на иска, без правно
основание.
Моли да се потвърди обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Ф. Б. И., чрез адв.
Д.Д., в които се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът Б. И. А., не ся явява, представлява се
от адв. А. Ж., който поддържа въззивната жалба. Счита, въпроса за
нищожността на завещанието следва да се разгледа в отделно искова
производство, а не по чл. 59 от ЗЗД.
Въззиваемата Ф. Б. И., не се явява, представлява се от адв. Д.Д., който
оспорва отговора и излага съображения за правилност на обжалвания акт.
Въззиваемият М. Б. И., не се явява, представлява се адв. П. Г., който
оспорва отговора и излага съображения за правилност на обжалвания акт.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба,
депозирана от Ф. Б. И. и М. Б. И. срещу Б. И. А., с която са предявени искове,
както следва:
1/Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ответникът да заплати на Ф. Б.
И. сумата от 6 996,28 лв. представляваща неоснователно получено сума през
2020г. въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално
завещание от наследствената маса на наследодателя И. Х.А.
2/Иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ответникът да заплати на М. Б.
И. сумата от 6 996,28 лв. представляваща неоснователно получено сума през
2020г. въз основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално
завещание от наследствената маса на наследодателя И. Х.А.
В исковата молба ищците излага следните твърдения:
И. Х.А., починал на 29.03.2020г., като оставил за законни наследници
дъщеря си Б. И. А., ( 3/6 идеална част ) и трите си внучки А. Б. М., Ф. Б. И. и
М. Б. И., (всяка една с по 1/6 идеална част ), които на основание чл. 10 от
Закона за наследството заместват по право своя баща и син на наследодателя -
Б. И. А., починал на 12.03.2019г.
Приживе, на 16.02.2018г. И. Х.А. се е разпоредил със своето имущество
в полза на дъщеря си Б. И. А., чрез нотариално завещание.
Нотариално завещание е нищожно на основание чл. 42, б. „Б“ във вр. чл.
24 ЗН, тъй като не е била спазена формата за съставянето му. При съставянето
е присъствал свидетел несъвместим съгласно чл. 584, т. 3 ГПК, във вр. чл. 572
ГПК и чл. 574 ГПК - М. М.ов А., син на ответницата Б. И. А. и внук на
завещателя.
Към дата на откриване на наследството наследодателят И. Х.А. е
3
притежавал 6927,54 лв. в „Централна Кооперативна банка“ АД и 19 003,24
щатски долара в „Банка ДСК“ АД. Сумите са изтеглени от ответницата
веднага след смъртта на наследодателя, като се е легитимирала с нищожното
нотариално завещание.
Общата сума която е притежавал И. А. е в размер на 41 977,99 лв. Всяка
една от ищците притежава 1/6 от наследството и е следвало да получи 6996,28
лв., сума която неоснователно ответницата е взела за себе си.
В отговора на исковата молба ответникът Б. И. А. излага следното
становище: Искът е недопустим, предвид обстоятелството, че завещанието на
И. Х.А. било депозирано съобразно Закона за наследството пред нотариус и не
били налице посочените в чл. 24 и 25 ЗН хипотези, воденето на субсидиарния
иск по чл.59 ЗЗД /по изпълнение на завещанието / ответницата намира за
недопустимо.
Недействителността на едно завещателно разпореждане е разписана
лимитативно в хипотезите на чл.42 ЗН, но нито една от тях не се твърди в
исковата молба. Ищците са премълчали факта, че при изповядване на
завещанието пред нотариус Садък присъствала майката на двете ищци /тогава
едното непълнолетно, другото малолетно/. Твърди, че завещателят очевидно
желаел всички негови близки родственици да узнаят за неговите действия и по
този начин да покрие изискванията на ал.3 на чл.42 ЗН. Дори и само заради
това сроковете за признаване за унищожаемо вече били изтекли . Във връзка с
твърденията за нищожност и т.к. пред нотариуса присъствал сина на
ответницата, счита последната, че такава хипотеза не е развита нито в чл. 24
нито в чл. 25 ЗН.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Съдът намира за неоснователно възражението, че обжалваното решение
е недопустимо.
Действително с определение № 7832 от 22.02.2024г. е върната исковата
молба предявена от Ф. Б. И. М. Б. И., действаща със знанието и съгласието на
своята майка , в частта по заявения иск с правно основание чл.42 ЗН, като е
прекратено частично производството по гр.дело № 15701/2023 г. досежно
заявения иск с правно осн. чл.42 ЗН.
Петитума на иска по чл. чл.42 ЗН е въведен с уточнителна молба от
15.01.2024г. В първоначалната искова молба наведените твърдения за
нищожност на завещанието са под формата на възражение, като е въведен
петитум само на иска по чл. 59 от ЗЗД. С молба от 20.02.2024г. ищците
изрично заявяват, че предявяват само осъдителен иск за връщане на
получените от ответницата парични суми. Правят възражение, че
нотариалното завещание, с което легитимира ответницата е нищожно. В
случая нямат достатъчно финансова възможност да заплатят държавна такса.
4
Възражението е специфично субективно право, което по своята същност
е средство за правна защита на материалните права. Възражението обаче като
средство за правна защита и за принудително осъществяване на субективните
права, когато е упражнено във висящ процес, макар и да има еднакъв ефект,
както основното средство за правна защита - искът, е субординирано спрямо
него. То е такова от втори ред. В този смисъл Тълкувателно решение № 33 от
1.11.1973 г. по гр. д. № 3/73 г., ОСГК.
Предвид изложеното в преценка на ищците, ще е как да осъществяват
защита на материалните си права, чрез иск или възражение. В случая въпроса
на нищожността е въведен с възражение и се явява преюдициален за главния
спор и ще бъде разгледан, но решението по него няма да се ползва със силата
на пресъденото нещо.
В общение предявяването на иск по чл. чл.42 ЗН е една правна
възможност но не е инперативно изискване за допустимост на иска по чл. 59
от ЗЗД, като с връщане на исковата молба се препятства само възможността на
съда се произнесе по нищожността в диспозитива на решението.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда, относно това, че
процесното завещание е нищожно.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От предоставените писмени доказателства, след като съдът приложи
процесуалните правила за доказване, прие за установена следната фактическа
обстановка.
Не е спорно между страните и видно от предоставеното удостоверение
за наследници/ л. 91/, че ищците - Ф. Б. И. и М. Б. И., като внучки на
основание чл. 10 от ЗН, притежават 1/6 от наследството на И. Х.А., ЕГН:
********** починал на 29.03.2020г.
На 16.02.2018г. с нотариално завещание № 5, том I, рег. № 00875, дело
№ 5 от 2018г. пред С.С. -нотариус с район на действие Районен съд - гр.
Кубрат, вписан под № 004 / л. 68/., И. Х.А. завещал да дъщеря си Б. И. А.,
цялото си движимо и недвижимо имущество.
Не е спорно между страните, че при изповядване на завещанието, като
свидетел е участвал внука на завещателя и син на ответницата Б. И. А..
Същото се установява и от приложеното по делото завещание, справка НБД/
л.72/ и удостоверение за наследници/ л. 91/
Ответницата не отрича, че на 12.05.2020г. е изтеглила от сметката на
покойния й бащата в ЦКБ сумата от 6927,54 лв.
Не се спори също така, че Б. И. А. на 14.04.2020г. е прехвърлила на свое
5
име срочен депозит на И. Х.А. в „Банка ДСК“ в размер на 19 003,24 щатски
долара на свое име
Горното е видно и от разкрита по делото банкова тайна /от . л 88 до л.
100/
Не се спори, че левовата равностойност на 19 003,24 USD е 35050, 15
лева.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск по чл. 59 от ЗЗД
За да бъде уважен предявени иск, следва да се установи, че ищцата е
нямало право основание да получи претендираните суми.
Спорен по делото е въпроса дали нотариалното завещание въз основа на
което Б. И. А. е получила паричните средства на завещателя И. Х.А. е
нищожно.
Съгласно чл. 42 буква „Б“ завещанието е нищожно когато при
съставянето му не е спазена изискуемата от закона форма /чл. 24 и 25, ал. 1 от
ЗН/. Такова ще е нотариално завещание извършено без, да са присъствали
свидетели, които притежават качествата изискуеми от закона – чл. 584 от ГПК.
/виж стр. 106 от Българско наследствено право Симеон Тасев, Георги
Петков издателство Сиела 2013/
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗН завещание се извършва от
нотариуса в присъствието на двама свидетели. Нормата на чл. 584, т. 3 ГПК
забранява свидетели в нотариалните производства да бъдат роднини по
възходяща и низходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен, по
сватовство до първа степен на лицата от чието име се иска извършване на
нотариалното действие. Присъствието на лице което няма право да
свидетелства е равнозначно на липсата на свидетел. Липсата на свидетел е
нарушение на императивно изискване за форма на нотариалното завещание,
уредено в чл. 24, ал. 1 ЗН, и води до нищожност на завещанието на основание
чл. 42, б. „б“ ЗН. Нищожността на завещаното представлява засягането му от
най-тежък порок, поради което тое е напълно негодно да поради желанието от
завещателя правни последици, дори действителната му валя да е била такава
каквато е отразена в акта. Виж Решение № 128/28.02.2024 г. по гр.дело №
1522/2023 на ВКС , Второ ГО
По делото безспорно е доказано и не спорно между страните е, че при
съставляването нотариално завещание № 5, том I, рег. № 00875, нотариално
дело № 5 от 2018г. по описа на С.С. - нотариус вписан под номер 004 в
Регистъра на Нотариалната камара, въз основа на което ответницата е
получила всички налични парични средства от сметките на И. Х.А. свидетел е
бил - М. М.ов А.. Последният е роднина по низходяща линия на
завещателя/внук/, следователно попада в забрана на чл. 584, т. 3, във вр. с чл.
6
575, ал. 1 ГПК. С оглед на която цитираното по горе завещание е нищожно на
основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 24, ал. 1 ЗН.
След като нотариалното завещание е нищожно то не е породило
действие, поради което ищцата не е придобила цялата собственост на
паричните средства притежавани от И. Х.А. а именно: 6927,54 лв. в
„Централна Кооперативна банка“ АД и 19 003,24 щатски долара в „Банка
ДСК“ АД., общо 41 977,99 лв. Предвид което Б. И. А. е получила без
основание припадащата се част от паричните средства на останалите
наследници.
Пред настоящата съдебна инстанция не се оспорва, че ищците Ф. Б. И. и
М. Б. И. притежават 1/6 от наследството на И. Х.А.. На това основание на
всяка една от двете се дължат по 6 996,28 лв. сума неоснователно получена от
ищцата.
С оглед на изложеното предявените искове с правно основание чл. 59 от
ЗЗД за осъждане Б. И. А. да заплати на Ф. Б. И. 6 996,28 лв. и на М. Б. И. 6
996,28 лв. суми представляващи неоснователно получено през 2020г. въз
основа на изповядано на 16.02.2018 г. нищожно нотариално завещание от
наследствената маса на наследодателя И. Х.А., следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС отразени в Решение № 4328 от 02.12.2024г постановено по гражданско
дело № 15701/2023г., то следва да бъде потвърдено, като правилно.
По разноските:
Процесуалните представители на въззиваемите адв. П. Г. и адв. Д.Д. са
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв., за осъществената от тях безплатна адвокатска помощ във въззивната
инстанция, като предвид изхода на спора и представените договори за правна
защита и съдействие сключен по реда на чл.38, ал.1, т.3 пр.2 от ЗАдв такива им
се дължат.
Възнаграждение по рада на чл.38 от ЗАдв се определя от съда.
Настоящият съдебен състав като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическата и права сложност Това, че във въззивната инстанция не са
събирани доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание. Под
внимание се взе предвид, че пред настоящата инстанция не се е спорило по
фактите. Приложи се решение на СЕС по дело С-438/2022 г., според което
предвидените в наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа,
хонорари не са обвързващи съда. Предвид посочените обстоятелства съдът
приема, че на всеки един от двамата адвокати по отделно следва да се
определи възнаграждение от 500 лв.
Воден от гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4328 от 02.12.2024г постановено
по гражданско дело № 15701/2023г. на Районен съд – гр. Варна
ОСЪЖДА Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.“ №***,
да заплати на адвокат Д.Е.Д. БУСТАТ/ЕИК: *********, адрес на упражняване
на дейността гр. Варна, ул. „Г.Ж.“ № 22/ партер – вътрешен двор/ сумата от
500/петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение за въззивно гражданско
дело №589/2025г. на ВОС, на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Б. И. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „В.“ №***,
да заплати на адвокат П. Ч. Г. БУСТАТ: *********, адрес на упражняване на
дейността гр. Варна, ул. „Г.Ж.“ № 22/ партер – вътрешен двор/ сумата от
500/петстотин/ лева – адвокатско възнаграждение за въззивно гражданско
дело №589/2025г. на ВОС, на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8