№ 1701
*********, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110128249 по описа за 2023 година
С. Г. Д. е предявил против Й. Г. Д. обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10123.05 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от възможността на ищеца да ползва ½ ид.ч. от сутеренен етаж /77 кв.м./ от
сграда, находяща се в **************, построена в дворно място, съставляващо ПИ с
идентификатор ************** по КККР на *********, утвърдени със Заповед №
******/14.12.2010г. на изп. директор на АГКК, за периода от 25.05.2018 г. до 25.05.2023 г.,
сумата от 2045.18 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
25.05.2020 г. до 25.05.2023 г., сумата от 13430.77 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на ½ ид.ч. от подпокривен тавански етаж /120 кв.м./ от сграда,
находяща се в ************** № 6, построена в дворно място, съставляващо ПИ с
идентификатор **************, съгласно скица № *******/25.09.2012г. и скица №
*****/09.08.2012г., издадени от АГКК, както и сумата от 2890 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 25.05.2020г. до 25.05.2023 г.
Ищецът твърди, че с ответника притежават в съсобственост процесните недвижими
имоти, находящи се в *********, ******************** в ПИ с идентификатор
**************. Посочва, че в имота е построена сграда, впоследствие пристроена и
надстроена, като е изградена пристройка към първи етаж от 40 кв.м., надстройка на
полуетаж от 120 кв.м., а над втория етаж е построен трети жилищен подпокривен, тавански
етаж. Поддържа, че има достъп единствено до първия жилищен етаж и е лишен от достъп до
сутерена и таванския етаж. Сочи, че на 07.12.2010г. е връчена покана до ответника да му
предаде ключовете за двете части от имота или да заплаща обезщетение, но това не се е
случило. Сочи, че между страните е висящо производство по гр.д. № 1349/2016г. по описа на
СРС, 31 състав за обезщетение от лишаване право на ползване за периода 10.01.2011г.-
10.01.2016г., спряно до приключване на производство по делба на горепосочените имоти,
като по време на делбеното производство продължава да бъде лишен от достъп. Поддържа,
че членовете на семейството на ответника потвърждават лишаването от ползване спрямо
ищеца пред СРП. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа исковата претенция, прави увеличение
на размера на предявените искове, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80
ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
иска като неоснователен. Поддържа, че ищецът не е бил лишаван от достъп до процесните
имоти и ползването не е препятствано, както и че отправената покана касае друг период.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба.
С определение от 11.11.2024 г. постановено по настоящото дело е допуснато на
основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК увеличаване на размера на предявените искове, като
предявения иск за обезщетени за лишаване на възможност за ползване на ½ ид.ч. от сутерена
да се счита предявен за сумата от 10123.05 лв., предявения иск за обезщетение на лишаване
за ползване на ½ ид.ч. под покривния етаж да се счита предявен за сумата 13430.77 лв., като
предявения иска за мораторна лихва начислената върху обезщетението за ползване на
сутеренен етаж за сумата 2045.18 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че страните са били съсобственици на процесните
имоти при квоти по ½ ид.ч.
Представена е нотариална покана от ищеца чрез нотариус Р.Р., с район на действие
СРС, рег. № 104 в НК, адресирана до ответника, с която последният е поканен да заплаща
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползваните от ответника сутерен и таван, като в противен
случай да се предадат ключовете от тези помещения. На поканата е направено отбелязване,
че същата е била връчена на 07.12.2010 г.
Съгласно удостоверение за наследници № 174 от 13.02.1992 г. издадено от ЮЛ се
установява, че ****** Д. Д.а е починала на 14.11.1983 г., като е оставил следните наследници
по закон Г.С. Д. – съпруг, Й. Г. Д. – син, С. Г. Д. – син.
Представено е удостоверение за наследници № 1091 от 16.09.2010 г. издадено от ЮЛ се
установява, че Г.С. Д. е починал на 27.07.2010 г., като е оставил следните наследници по
закон Й. Г. Д. – син и С. Г. Д. – син.
По делото е представен нотариален акт за продажба № 80 от 25.08.1954 г., т. XXX, дело
№ 2070/54 г., съгласно който К.В. Д. продава на Л.С.Ц. и Г.С. Д. празно място, част от
ливада, находяща се в землището на *********** от пространство 1100 кв. м., съставляващо
½ ид. ч. от ливадата според нотариален акт, цялото от 2.3 дка.
Съгласно договор за доброволно делба на съсобствен имот от 06.09.1954 г., сключен
между Л.С.Ц. и Г.С. Д. за недвижим имот, а именно част от ливада, находяща се в землището
на *********** от пространство 1100 кв. м., Г.С. Д. получава югоизточната част от имота с
лице към улицата 16.5 м. и със задна граница с около 14 м. по права линия.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по регулация № 190 от 13.09.1965 г., т. VIII, дело № 1610/65 г., съгласно който Г.С. Д. бил
придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост върху празно място от 6
кв. м. от имот пл. № 4 придадени към собствени му парцел XVII-7 от кв. 75 по плана на
*********, Княжево.
Представен е и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
регулация № 141 от 20.07.1965 г., т. VIII, дело № 1340/65 г., съгласно който Г.С. Д. бил
придобил по силата на дворищна регулация правото на собственост върху празно място от
27 кв. м. от имот пл. № 8 придадени към собствени му парцел XVII-7 от кв. 75 по плана на
*********, Княжево.
Представена е молба от 23.02.1979 г. от Г.С. Д. по реда на чл. 56, ал. 2 ЗТСУ.
По делото е представена скица на поземлен имот № ***** от 09.08.2012 г. издадена от
АГКК, по отношение на имот с идентификатор **************, както и скица на сграда №
******* от 25.09.2012 г., с идентификатор **************.3.
По делото са представени решение № 5178 от 28.08.2020 г. постановено по в. гр. д. №
3069/2019 г. по описа на СГС и решение № 104 от 28.09.2022 г., постановено по гр. д. №
2065/2021 г. по описа на ВКС, с което е допусната делба на процесните имоти.
2
Разпитван е свидетелят Б.Д., която посочва, че познавала страните от около 30 години,
тъй кат ищецът бил женен за първа братовчедка на свидетелката. Посочва, че когато ищецът
живеел в Княжево свидетелката често ги била посещавала почти всяка седмица още докато
бащата на ищеца бил жив. Посочва, че когато била ходела ищецът я посрещал на първи
етаж, като се минавало от дясната страна на къщата, където имало изградени външни
стълби, през които се влизало на първия етаж. Посочва, че никога не била влизала през
вътрешните стълби, тъй като ищеца нямал възможност да ги ползва. Имотът представлявал
двор от 700-800 кв., къща на два етажа със сутерен и етаж. Посочва, че и към момента често
минавал, покрай имота и същият се ползвал от ответника. Знаела, че ищецът имал проблеми
с достъпа до сутерена и тавана, за което имало оплаквания в полицията, като ответникът
отказвал да предаде ключовете на ищеца. Посочва, че ответникът казал, че бил посъветван
от адвоката си да не дава ключовете на брат си, което се било сключило пред сградата на
съда.
Разпитван е свидетелят В.К., който посочва, че бил посещавал имота в Княжево, за да
направи ремонт. Имотът представлява къща на няколко етажа с двор. Свидетелят бил
посетил само частта на ищеца, през която се влизало по външни стълби, които водели към
тераса. Посочва, че когато посещавал имота другите врати били заключени и били ползвани
външните стълби.
Разпитван е свидетеля И.С., която посочва, че познавал страните по делото, тъй като
нейните родители живеели в съседната къща е *********, като тя била посещавала къщата,
като адресът бил у******** или № 6. Твърди, че през последните 3-4 години посещавала по-
често къщата, тъй като имала внук, когото водела на частни уроци при съпругата на
ответника, тъй като тя била бивш учител по математика.След дворната врата имало алея,
като къщата имала сутерен, след това имало един етаж, като свидетелката се била качвала на
втория етаж и на тавана, като ответниците живеели на втория етаж. На тавана се била
качвала, за да получела от съпругата на ответника стари сборници по математика за внука
си, подправки, както и цветя. В къщата се влизало през входна врата на първия етаж, в дясно
имало врата за първия етаж, след това вторият етаж, който също имал врата и на третия етаж
бил тавана, като вратите били бели. От входната врата в дясно имало стая, кухня, баня с
тоалетна, там живеел на бащата на страните и свидетелката била влизала тогава. Твърди, че
винаги, когато ходела вратата, която била направо срещу входната била леко отворена.
Последния път вратата на таванското помещение била отворена, като два пъти съм била
качвала на тавана и двата пъти била отворена. Къщата имало и друг вход на първия етаж той
бил вдясно от главния вход на къщата, като била виждала ищеца и съпругата му в остъклена
тераса, която била обособено като кухня. Свидетелката посочва, че често ходела при
съпругата на ответника, като за втория етаж се влизало през входната врата на къщата и там
бил сутерена и там всеки път виждала открехната врата, като на сутерена срещу входната
врата имало по една врата и от двете страни, като открехната била тази отсреща от входната
врата. Когато бил жив баща на страните свидетелката била влизала в сутерена, след това не
била влизала, като не се била заглеждала коя врата била отворена. Посочва, че не била
виждала ищеца в къщата близо от 10 години, твърди, че била чувала гласове от първия етаж.
В къщата живеели ответника със съпругата си и тяхната дъщеря.
Като свидетел е разпитвана и Н.И., която посочва, че познавала страните, тъй като била
техен братовчед. Къщата в ********* била семейната им къща, в която живеели техните
родители, в последствие била разширявана и надстроявана, като двата етажа били разделени
между ищеца и ответника, като ищеца живеел на първия жилищен етаж до смъртта на
техния баща, а ответникът живеел на втория жилищен етаж със съпругата си и едната му
дъщеря. Къщата имала един основен вход, от него се влизало навсякъде към сутерена, който
обитавал бащата на страните, първи жилищен на С. Д., втори жилищен на Й. Д., и таванския
етаж, който имал две по големи помещения, като имало и друг вход за първия етаж от дясно
на главния, стълби и тераса и достъп до първи жилищен етаж. В къщата не била виждала да
живее някой друг освен семейството на Й. Д., като миналата година била чула мъжки
гласове от долния етаж. Имало стълбища площадка и бяла врата на първи жилищен етаж,
която врата водила към общото стълбище. Твърди, че била виждала вратата на сутерена,
когато влизала в къщата минавала от там, тя дори стояла съвсем леко отворена, на тавана се
била качвала рядко есента на 2023 г., тъй като съпругата на ответника си държала цветята,
като вратата не е била заключена. Посочва, че незнаела дали ищецът имал ключ. Посочва, че
3
ищецът не живеел в къщата след смъртта на баща си. Знаела, че страните имали проблеми за
имота. Таванският етаж не е заключен, като стълбището на сградата било общо, като на
всеки етаж има отделна входна врата до всеки един от обектите вътре.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо лице М. Г., от
която се установява, че месечната наемна стойност за сутерена възлиза на сумата от 179 лв.,
като обезщетението за целия процесен период от 25.05.2018 г. до 25.05.2023 г. възлизала на
10740 лв., като наемът за ½ ид. ч. бил 5370 лв. Съгласно заключението месечната наемна
стойност за тавана възлиза на сумата от 154 лв., като обезщетението за целия процесен
период от 25.05.2018 г. до 25.05.2023 г. възлизала на 9240 лв., като наемът за ½ ид. ч. бил
4620 лв.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо лице Б. Т., от
която се установява, че общата сума за пазарен наем за сутеренен етаж в сграда с
идентификатор **************.3, с адрес *********, *********, ******** била в размер на
20246.09 лв., а за ½ ид. ч. била в размер на 10123.05 лв., като мораторната лихва за забава
била в размер на 2045.18 лв. Съгласно заключението общата сума за пазарен наем за
подпокривен – тавански етаж в сграда с идентификатор **************.3, с адрес
*********, *********, ******** била в размер на 26861.54 лв., а за ½ ид. ч. била в размер
на 13430.77 лв., като мораторната лихва за забава била в размер на 2713.40 лв. В открито
съдебно заседание вещото лице уточнява, че размерът на мораторната лихва в заключението
е даден за наем за ½ ид. ч.
По отношение на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС ищецът трябва да е да установи, че заедно
с ответника са собственици на процесния имот, квотите в съсобствеността, обстоятелството,
че ответникът ползва лично процесния имот по начин, който възпрепятства ищеца от лично
ползване, писмено искане на ищеца, получено от ответника, да му бъде предоставено
ползването на имота, както и ползата, която е пропуснал след поканата, а именно дължимият
среден пазарен наем за вещта за процесния период.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Според ал. 2 когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Правото да си служи с общата вещ е ограничено
от правата на останалите съсобственици, дотолкова доколкото това право съществува.
В настоящият случай по делото е отделено за безспорно и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че страните са били съсобственици на процесните имоти при квоти от по ½
ид. ч., което обстоятелство се установява и от представените писмени доказателства, а
именно нотариални актове, договор за доброволна делба, удостоверения за наследници и
решение № 5178 от 28.08.2020 г. постановено по в. гр. д. № 3069/2019 г. по описа на СГС и
решение № 104 от 28.09.2022 г., постановено по гр. д. № 2065/2021 г. по описа на ВКС, с
които са допусната до делба процесните имоти.
Съгласно разрешенията дадени с тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д.
№ 7/2012 г. ОСГК лично ползване по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им,без да се събират добиви и граждански плодове. Също
така се приема, че употребения в ал. 1 на чл. 31 от ЗС термин „си служи“ е синоним на
използвания в ал. 2 на същия член термин „се използва лично“. Използва лично общата вещ
оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за
задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално
предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията и да накърнява
свойствата . Тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху
общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем
зависи от размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ,
без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно
на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на
доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на
еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1 от
ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е
4
имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато един от съсобствениците
упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг
съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни
свойства, съобразно предназначението за задоволяване на свои нужди или потребности -
той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство
или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи
да ги реализират. Подобно препятстване би било налице ако само единия от
съсобствениците разполага с ключ, а оттам и с достъп до имота, докато другият
съсобственик е лишен от възможността за достъп, а оттам и от възможността за реално
ползване, дори част от помещенията да са свободни и да не се ползват от никого.
В настоящият случай от събраните по делото доказателства се установи, че именно
ответникът през периода 25.05.2018 г. до 25.05.2023 г. е ползвал процесните недвижими
имоти. Съгласно показанията на свидетелката Д. целия имот се ползвал от ответника, който
отказвал да предаде ключовете на ищеца, като ответникът дори бил казал на свидетелката,
че не давал ключовете на брат си, тъй като така бил посъветван от своя адвокат. Също така
съгласно показанията на тази свидетелка дори когато ищецът живеел на първия етаж в
процесната къща, в неговия имот се влизало от изградени външни стълби само за първия
етаж, като никога не била влизала през вътрешните стълби, тъй като ищецът нямал
възможност да ги ползва. В този смисъла са и показанията на свидетелят К., който посочва,
че на първия етаж се влизало по външни стълби, които водели към тераса, като другите
врати били заключени и били ползвани само външните стълби. Обстоятелството, че
ответникът е ползвал процесните помещения се установява и от разпитите на свидетелите С.
иН.. Свидетелката С. посочва, че не била виждала ищеца в къщата близо от 10 години, като
в къщата живеели ответникът със съпругата си и тяхната дъщеря. Също така свидетелката
С. посочва, че била посещавала процесния таван, за да получела от съпругата на ответника
сборници по математика, подправки, както и цветя. Свидетелката Н. също посочва, че
съпругата на ответника държала на тавана своите цветя, както и че ищецът не живеел в
къщата след смъртта на баща си, а там живеело семейството на Й. Д.. В случая с оглед на
така събраните свидетелски показания и на четиримата свидетели се установява, че
ответникът и неговото семейство си служат с процесния сутерен и таван, съобразно тяхното
предназначение, за задоволяване на своите потребности, както и съгласно показанията на
свидетелката Д. ответникът не допускал ищеца да си служи с процесните недвижими имоти,
доколкото не му предоставял ключ. Следва да бъде посочено,че макар свидетелите С. иН. да
посочват, че когато посещавали къщата вратата на сутерена и тавана били отключени, то
това обстоятелство не е в състояние да доведе до друг извод, доколкото съгласно събраните
по делото свидетелски показания и заключението по допуснатата експертиза достъпът до
тавана и сутерена се осъществявал посредством вътрешното стълбище, до което ищецът
съгласно показанията на свидетелите Д. и К. не е имал достъп. Доколкото ищецът е бил
лишен от възможност за достъп до частта на къщата даваща достъп до сутерена и тавана, то
е била осуетена възможността за тяхното реално ползване, дори самите помещенията да са
били отключени и свободни. Още повече, че свидетелката Н. посочва, че била посетила
таванското помещение през есента на 2023 г., което е след края на процесния период. С оглед
на гореизложеното настоящият състав намира, че през процесния период сутеренът и
таванът са се ползвали изключително от ответника, който със своето семейство е
задоволявал жилищните си нужди.
Съгласно изводите изложени и в Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. на ВКС
по т. д. № 5/2014 г., ОСГК, в което е посочено, че фактическият състав на обезщетението по
чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ.
Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за
разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само
от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази
воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик. В случая ответникът е поканен
5
посредством нотариална покана от ищеца чрез нотариус Р.Р., да се заплаща наем по чл. 31,
ал. 2 ЗС за ползваните от ответника сутерен и таван, като в противен случай да се предадат
ключовете от тези помещения, която покана е била връчена лично на ответника на
07.12.2010 г. Неоснователни се явяват възраженията на ответника, че поканата не била с
изискуемото съдържание и се отнасяла за друг период. Следва да бъде посочено, че
писменото поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81 ал. 2 от ЗЗД и след получаването му
съсобственикът изпада в забава, като от този момент той дължи обезщетение. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. С оглед на гореизложеното,
доколкото по делото е безспорно установено, че писмено искане от страна на ищеца с
посоченото по-горе съдържание е било отправено и получено от ответника, то същото е
породило предвидените в закона последици, като е поставила ответника в забава.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази
заключението по приетата повторна съдебно- техническа експертиза депозирана от вещо
лице Б. Т., доколкото същата е по-задълбочена и ясна, направен е подробен анализ на пазара
и е даден обоснован отговор на поставените задачи. Още повече, че в първоначалното
заключение вещото лице е направило корекция от 20% като не е обосновало причините за
същата нито нейния размер. Следва да се посочи по отношението на заключението на
вещото лице Т., че същото не е оспорено от страните по делото. Съгласно заключението на
вещото лице Б. Т. общата сума за пазарен наем за ½ ид. ч. от сутеренен етаж в сграда с
идентификатор **************.3, с адрес *********, *********, ******** била в на
10123.05 лв., като мораторната лихва за забава била в размер на 2045.18 лв. а общата сума за
пазарен наем за ½ ид. ч. от подпокривен – тавански етаж в сграда с идентификатор
**************.3, с адрес *********, *********, ******** била в размер на 13430.77 лв., а
мораторната лихва за забава била в размер на 2713.40 лв., в които размери предявените
искове се явяват основателни, а искът за мораторна лихва по отношение на главницата за
пазарен наем за подпокривен – тавански етаж следва да се отхвърли за разликата над
уважения размер от 2713.40 лв. до пълния претендиран размер от 2890 лв.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът имат право на разноски, като страната
претендира сумата от 1139.56 лв., за платена държавна такса, 600 лв. депозити за вещи лица
и 2700 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора на ищеца
следва да се присъди сумата от 4412.03 лв. На основание чл.78, ал. 3 от ГПК ответникът има
право на разноски, като страната претендира сумата от 2168 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, като с оглед частичната неоснователност на исковата молба от ответника
трябва да се присъди сумата от 13.43 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. Г. Д., ЕГН **********, с адрес *********, ********************, да
заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *********, *********, партер, чрез
адв. Д. М., по предявените искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 10123.05 лв., представляваща обезщетение за лишаване от възможността на ищеца
да ползва ½ ид.ч. от сутеренен етаж /77 кв.м./ от сграда, находяща се в **************,
построена в дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ************** по КККР на
*********, утвърдени със Заповед № ******/14.12.2010г. на изп. директор на АГКК, за
периода от 25.05.2018 г. до 25.05.2023 г., сумата от 2045.18 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 25.05.2020 г. до 25.05.2023 г., сумата от 13430.77 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от подпокривен тавански
етаж /120 кв.м./ от сграда, находяща се в ************** № 6, построена в дворно място,
съставляващо ПИ с идентификатор **************, съгласно скица № *******/25.09.2012г.
и скица № *****/09.08.2012г., издадени от АГКК, както и сумата от 2713.40 лв.,
6
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.05.2020г. до 25.05.2023
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва начислена върху главницата за обезщетение за
лишаване от ползване на ½ ид.ч. от подпокривен тавански етаж /120 кв.м./ от сграда,
находяща се в ************** № 6, построена в дворно място, съставляващо ПИ с
идентификатор **************, съгласно скица № *******/25.09.2012г. и скица №
*****/09.08.2012г., издадени от АГКК за сумата над уважения размер от 2713.40 лв., до
пълния претендиран размер от 2890лв.
ОСЪЖДА Й. Г. Д., ЕГН **********, с адрес *********, ********************, да
заплати на С. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *********, *********, партер, чрез
адв. Д. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 4412.03 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА С. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *********, *********, партер,
чрез адв. Д. М., да заплати на Й. Г. Д., ЕГН **********, с адрес *********,
********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 13.43 лв.
разноски в производство
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7