№ 76
гр. Кюстендил, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500062 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна
жалба, депозирана от Л.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, чрез пълномощника му
адв. Д.Н. от САК против Решение № 441/08.11.2021 г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д. № 962/2021 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен
предявения от Д. срещу „***“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване на установено, че не дължи на ответника сума в общ размер от *** лв., от
които *** лв. –главница, ведно със законна лихва в размер на *** лв., за периода от
24.01.2014 г. до 24.03.2021 г., неолихвяеми вземания в размер на *** лв., разноски по
гр.д. в размер на *** лв., както и разноски по изпълнително дело.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че районният съд не е разгледал възражението на ищеца
за настъпила погасителна давност на процесното задължение. Възразява се срещу
изводите на съда, в които е прието, че след образуването на изп.д. № 20217430400335
по описа на ЧСИ Е.Х. от страна на взискателя били извършвани множество действия
като били подавани молби за справки в ТД на НАП, справки за банкови сметки и за
запори, както и че конституирането на нов взискател с молба от 17.05.2017 г. Позовава
се на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и акцентира, че
искането на взискателя за осъществяване на определено изпълнително действие
/способ не може да прекъсне давността, а това може да стане само с предприемане на
действията по принудително изпълнение от органа по принудително изпълнение в
рамките на определен изпълнителен способ, с които реално се засяга правната сфера на
длъжника. Заявява се, че от датата на изискуемост на вземането 24.01.2014 г.
предприетите действия от страна на взискателя, изразяващи се в подаване на бланкетни
молби през голям интервал от време, не прекъсвали давностния срок. Сочи се, че
единственото осъществено изпълнително действие, с което се засягала правната сфера
1
на длъжника и съставляващо изпълнителен способ по принудителното изпълнение
срещу длъжника, бил наложения запор върху вземания по банкова сметка от
05.02.2021 г., седем години след настъпване на изискуемостта, респ. петгодишния
давностен срок не бил прекъсван нито веднъж до тази дата. Твърди се, че с подаването
на молба от ответното дружество на 17.05.2017 г. за конституиране като нов взискател,
предвид качеството му на цесионер по договора за цесия, с който се прехвърляло
процесното вземане, погасителната давност не се прекъсвала, тъй като
конституирането на правоприемник не съставлявало изпълнителен способ. Иска се
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което
предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноските в производството.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „***“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Н.В., в която се
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, а
първоинстанционното решение се приема за правилно, обосновано и законосъобразно,
съобразено с материалния и процесуалния закон, тълкувателната практика на ВКС и
утвърдената съдебна практика. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските във
въззивното производство, евентуално, се прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение
Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона, се явява процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на КнРС
за законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Съображенията за това са
следните:
По делото се установява, че между ищецът и ***– ЕАД е сключен договор за
потребителски заем CASH- 1001063/19.06.2012 г. Въз основа на Заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 137/2014 г. на КнРС е издаден изпълнителен лист за сумите: ***
лева главница по договора за потребителски заем, възнаградителна лихва в размер на
*** лева за периода от 26.10.2012 год. до 07.12.2012 год., мораторна лихва в размер на
*** лева за периода от 16.11.2012 год. до 03.01.2014 год., законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 24.01.2014 год. до изплащане на вземането, както
и сторените разноски – *** лева юрисконсултско възнаграждение и *** лева държавна
такса. Въз основа на изпълнителния лист *** - ЕАД на 03.07.2014 г. е подало молба за
образуване на изпълнително дело и за предприемане на необходимите изпълнителни
действия срещу длъжника Л.Д., като на основание чл. 18 от ЗЧСИ дружеството е
възложило всички действия по изпълнението на частния съдебен изпълнител.
Образувано е изпълнително дело № 350/2014 г. по описа на ЧСИ Е.Х., рег. № ***.
По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.
процесните вземания са прехвърлени на „***“ ЕАД. С молба от 06.03.2017 г.
ответното дружество е поискало на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК да бъде
конституирано като нов взискател при условията на частно правоприемство, както на
основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложило на съдебния изпълнител извършването на
всички необходими действия по изпълнението. С молба от 04.11.2019 г. ответникът е
поискал извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи. С молба от
19.01.2021 г. е поискано да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането.
Страните не спорят, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК, поради настъпила перемция.
На 22.03.2021 г. по молба на „***“ ЕАД е образувано ново изпълнително дело №
335/2021 г. ЧСИ Е.Х., рег. № ***, с район на действие ОС- Кюстендил с предмет
2
вземанията по изпълнителния лист от 31.05.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 137/2014 г. на
КнРС, като на основание чл.18 от ЗЧСИ отново е възложено на съдебния изпълнител
извършването на всички необходими действия по изпълнението.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на окръжен
съд намира, че искът е неоснователен. Съображения:
Основният въпрос по делото се концентрира върху това дали твърденият от
ищеца правопогасяващ относно вземането факт е настъпил, а именно дали е изтекла в
негова полза погасителна давност.
Предвид обстоятелството, че първото изпълнително дело е образувано на
03.07.2014 г., първият въпрос на който следва да се отговори е: тече ли погасителна
давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и
дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение
последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В тази връзка съдът счита следното:
В ППВС №3/18.11.1980 г. относно погасителната давност при принудително
изпълнение е дадено тълкуване, че образуването на изпълнително производство
прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. С
т. 10 от ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2013 г. на ОСГТК е дадено
друго тълкуване, като е прието, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие на принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност. В същото изрично е обявено за изгубило сила
Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Следователно налице са две
различни тълкувания на едни и същи правни норми. По принцип доколкото със
задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния
смисъл на съществуваща правна норма, а не се създава ново правило за поведение, то
тълкуването има действие от влизане в сила на закона, чиито смисъл се изяснява.
Когато обаче поради настъпили промени в обществено- икономическите условия е
дадено ново тълкувателно разрешение на вече изтълкувана правна норма, посоченото
правило за обратното действие на тълкуването на правната норма е неприложимо, тъй
като би довело до несигурност в правния мир, защото дадените с тълкувателните
актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите
следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове. Ако се приеме, че новото
тълкуване на правната норма има действие от влизане на сила на закона, то това ще
доведе до неблагоприятни последици за някоя от страните по правоотношението, която
е съобразявала поведението си със задължителното за нея тълкуване на правната
норма. От посоченото се налага извода, че новото тълкуване на правната норма ще се
прилага от съответните органи, за които то е задължително след приемането на новото
ТР. Следователно по отношение на настъпилите факти, чиито правни последици се
прецяняват се взема предвид момента на настъпването им. Ако те са настъпили към
момента на възприетото от ППВС тълкуване, то то е приложимо, а ако са настъпили
след постановяване на ТР №2, то се прецява даденото ново тълкуване. Поради
изложеното независимо, че Решение №170/17.09.2018 г., постановено по гр.д.
№2382/2017 г. на ВКС ІV г.о. няма задължителен характер за съдилищата, настоящият
съдебен състав изцяло възприема разрешенията дадени в него на правните въпроси,
които са относими и към настоящия казус.
С оглед на изложеното по- горе, както и имайки предвид данните по делото,
съдът счита, че в настоящия случай давността не е изтекла. Съгласно чл. 117, ал.2 от
ЗЗД новият петгодишен давностен срок е започнал да тече от влизането в сила на
заповедта за изпълнение. Според разпоредбата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
3
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл.18 от ЗЧСИ.
Предвид на горното в настоящия случай, съдът счита, че с образуването на
изпълнително дело № 350/2014 г. по описа на ЧСИ Е.Х., рег. № ***, по силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече.
Спирането на давността се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година или от 26.06.2015 г.
След тази дата по силата на договора за продажба и прехвърляне на вземания от
10.01.2017 г. процесните вземания са прехвърлени на въззивното дружество, което с
молба от 06.03.2017 г. е поискало да бъде конституирано като нов взискател и на
основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложило на съдебния изпълнител извършването на
всички необходими действия по изпълнението. С тази молба съгласно тълкуването
възприето в т.10 от ТР № 2/2013 г. се прекъсва давността и започва да тече нова
петгодишна давност. Съгласно разрешенията дадени в т.10 от ТР № 2/2013 г.
давността е прекъсната и с молбата от 04.11.2019 г. за насрочване на дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи и с молбата от
19.01.2021 г. за налагане на запори върху банкови сметки. С подаване на редовна
молба за образуване на второто изпълнително дело, с посочени принудителни способи
за изпълнение, давността отново е била прекъсната От посоченото се налага извод, че
към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 439 от ГПК- 18.05.2021 г.
давността не е изтекла.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че вземанията на
въззивното дружество съществуват, не са погасени по давност и сумите са дължими от
въззиваемия Д. в размерите, които са посочени в изпълнителния лист. Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода от спора, право на разноски има въззиваемото дружество, което
е направило искане в тази насока. На основание чл.78, ал.8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ на
въззивното дружество ще се присъди юрисконсултско възнаграждение, като вземайки
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и активното процесуално
поведение на процесуалния представител на въззивника, въззивният съд намира, че
размерът на това възнаграждение, следва да бъде определен на *** лева.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №441/08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 962/2021
г. по описа на РС- Кюстендил
ОСЪЖДА Л.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. **** да заплати на на „***“ ЕАД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „***“ № **, *** деловодни
разноски в общ размер на *** лв.(***) за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5