№ 2658
гр. Варна , 27.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501834 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 282630/9.04.2021 от „ЛЕТИЩЕ
ПЛОВДИВ„ ЕАД, представлявано от Л.М., срещу определението на ВРС-263108/26.03.2021 по
гр.д.№ 21040/2019 на ВРС-48с-в, с което е ДОПУСНАТО обезпечение на предявения обратен иск
на „ФРАПОРТ ТУИН СТАР ЕЪРПОРТ МЕНИНДЖМЪНТ"АД ЕИК ********* със седалище гр.
Варна Летище Варна, представлявано от Ф.К. и Росен Филипов, чрез пълномощник Теодора
Атанасова, срещу "ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ" ЕАД ЕИК ********* със седалище с.Крумово,
обл.Пловдив, за заплащане на сумата 10135,85лв, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутно трудово възнаграждение, което би
получил ЦВ. Г. Л. и получаваната пенсия за инвалидност за периода от 2.02.2017г до 1.01.2020г,
претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.09.2005г., ведно със законната лихва
от 23.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, чрез налагане на обезпечителна мярка
ЗАПОР на всички банкови сметки на ответника „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ" ЕАД ЕИК *********
със седалище с.Крумово, обл.Пловдив, открити в лицензирани банки и клонове на чуждестранни
банки в България: „УниКредит Булбанк"АД. „Банка ДСК" ЕАД; „Обединена българска банка"АД;
„Юробанк България"АД; „Райфайзенбанк България"АД; „Експресбанк"АД; „Апианц Банк
България"АД; „Банка Пиреос България"АД; „Ти Би Ай Банк"ЕАД; „Първа инвестиционна
банка"АД; „Българо-американска кредитна банка"АД; „ПроКредит Банк (България)"ЕАД,
„Търговска Банка Д"АД; „Токуда Банк"АД; „Инвестбанк"АД; „Централна кооперативна банка"АД;
„Общинска банка"АД; „Българска банка за развитие"АД; „Интернешънъл Асет Банк"АД; „Тексим
Банк"АД; „ИНГ Банк Н.В." -Клон София; „БНП Париба СА."-Клон София; „БНП Париба
Пърсънъл Файненс"С.А.-Клон България; „Те-Дже Зираат Банкасъ"-Клон София; "Варенголд Банк
АГ“-Клон София, чрез последователно преминаване от сметка в сметка до размера на сумата от
10135,85лв, на осн.чл.389 ГПК.
Счита постановеното определение за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна,
като излага следите доводи:
1
1. за да допусне обезпечението, съдът е следвало да прецени дали са налице
предпоставките по чл.391 ГПК, а именно:
-предявеният иск да е допустим;
-искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или с гаранция по чл.180- 181 ЗЗД.
- без обезпечението за ищеца би било невъзможно или затруднително осъществяването на правата
по бъдещото съдебно решение.
Освен посочените по-горе кумулативно изискуеми предпоставки е било необходимо
обезпечителната мярка да е допустима и подходяща за търсената чрез иска правна защита.
Счита, че съдът е нарушил трета и четвърта от посочените предпоставки и не се е
съобразил с фактическата обстановка и събраните доказателства по делото.
„Летище Пловдив“ЕАД е изцяло държавно търговско дружество и целият капитал на
предприятието е собственост на българската държава, чиито права се упражняват от М-ра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Дружеството изпълнява държавни
функции, възложени му по смисъла на Закон за гражданското въздухоплаване и получава редовно
ежегодно субсидиране от страна на Държавата за изпълняваната от него дейност, съгл.чл.122в ЗГВ
Видно от събраните по делото доказателства нееднократно е било в абсолютно същата
позиция да заплаща суми на „ФГСЕМ“АД по споровете на последното дружество с бившия
работник Цв.Л. и никога не е възпрепятствало изпълнението на влезлите в сила съдебни решения.
В тази връзка недоумява как без допуснатото обезпечение би се затруднило
осъществяването правата на „ФТСЕМ“АД по съдебното решение по гр.д.№ 21040/2019г на ВРС
или как допуснатото обезпечение е подходящо, когато заради него се допуска запор на сметка на
„Летище Пловдив“ЕАД, която била единствената левова сметка и чрез нея се изплащали заплатите
на персонала
Освен това, счита, че ясно личало, че РС не бил обсъдил и друг основен въпрос, свързан с
размера на допуснатото обезпечение: в съответствие със Закона, за задълженията, възникнали по
отношение на работници и служители на „Летище Бургас"ЕАД и „Летище Варна"ЕАД преди
датата на влизане в сила на тяхното вливане в „Летище Пловдив“ЕАД, отговарят солидарно
Концесионерът и работодателят „Летище Варна"ЕАД или „Бургас“ЕАД. Такъв текст за
солидарната отговорност се съдържа и в чл.123а КТ.
Несъобразявайки се с чл.123а КТ ВРС с постановеното решение е нарушил и чл.127 ЗЗД,
като е уважил обратния иск на „ФТСЕМ"АД към „Летище Пловдив"ЕАД в размера, за който е
осъден да заплати самият концесионер, а не половината, както е редно, съгласно цитираната норма
на ЗЗД и КТ, в качеството му на солидарен длъжник.
Такава е била логиката на ВРС и ВОС и ВКС по идентичния предходен съдебен казус със
същия ищец Цв.Л. и отв.„ФТСЕМ"АД, проведено при на трети лица - „Летище Пловдив"ЕАД и
РБългария.
2
Същата е логиката на съда и в приложените по делото решения на ПлРС и ПлОС - Решение
№ 1748/30.05.2017г по гр.д.№ 18131/2016г по описа на ПРС и Решение № 1869/01.12.2017г по
в.гр.д.№ 1869/2017г по описа на ПОС - потвърдени и от ВКС.
Като краен извод счита, че допуснатото обезпечение противоречи на императивни правни
норми и на трайната съдебна практика.
В тази връзка отправя искане за неговата отмяна като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано за да може „Летище Пловдив"ЕАД да разполага със средствата си в единствената
левова сметка, чрез която да заплаща трудовите възнаграждения на наетия персонал и да прави
необходимите разходи за изпълнение на възложените му от Р България публични функции.
С депозирания в срока по чл.274 ГПК писмен отговор ответната страна „ФРАПОРТ ТУИН
СТАР ЕЪРПОРТ“АД е изразило становище за неоснователност на жалбата.
Възразява, че дружеството „Летище Пловдив“ЕАД не е държавно учреждение по смисъла
на чл.393 ал.1 ГПК, спрямо което да е недопустимо налагането на обезпечителна мярка, тъй като
със Закона за държавния бюджет не е включено в списъка на първостепенните разпоредители с
бюджетни кредити и не е включено в единната бюджетна класификация за 2021г.
Неоснователни са и доводите относно обезпечителната нужда.
Що се отнася до запорираната сума до от 10135,85лв , то същата не е в значителен размер и
не би довела до блокиране стопанската дейност на дружеството
СЪДЪТ, за да се произнесе, взе предвид следното.
Частната жалба е депозирана в срок и е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
С решението на ВРС-48-с-в № 260734/4.03.2021г Е ОСЪДЕНО „ФТСЕМ“АД да заплати на
ЦВ. Г. Л., на осн.чл.200 ал.1 КТ , сумата от 10 135,85лв, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутно трудово
възнаграждение, което би получил ищеца и получаваната пенсия за инвалидност за периода от
2.02.2017г до 1.01.2020г., претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.09.2005г,
ведно със законната лихва от 23.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО Е
ОТХВЪРЛЕНО искането за законна лихва от датата на увредата- 22.09.2005г до 23.12.2016г като
неоснователно;
ОСЪДЕНО Е „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ"ЕАД да заплати на „ФТСЕМ“АД, на осн.чл.123а КТ,
сумата от 10 135,85лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разликата между брутно трудово възнаграждение, което би получил ЦВ. Г. Л. и
получаваната пенсия за инвалидност за периода от 02.02.2017г. до 01.01.2020г., претърпени в
3
резултат на трудова злополука, настъпила на 22.09.2005г., ведно със законната лихва от
23.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО Е ОТХВЪРЛЕНО искането за
присъждане на законна лихва от датата на увредата - 22.09.2005г до 23.12.2016г като
неоснователно.
ОСЪДЕНО Е „ФТСЕМ“АД да заплати на ЦВ. Г. Л. сумата от 1000лв - разноски за
заплатено адв.възнаграждение;
ОСЪДЕНО Е „ФТСЕМ“АД да заплати по сметката на ВРС сумата от 505,43лв-държавна
такса върху уважените искове и разноски, на осн.чл.78 ал.6 ГПК;
ОСЕДЕНО Е „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ"ЕАД да заплати на „ФТСЕМ"АД, сумата от 346,85лв -
разноски за заплатена д.т. и юриск.възнаграждение, представляващи разноски в производството по
разглеждането на обратния иск , на осн.чл.78 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕНО Е „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ"ЕАД да заплати по сметка на ВРС сумата от 38,58лв-
държавна такса върху уважените искове, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третите лица- помагачи на ответника -
Държавата, представлявана от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, както и „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ"ЕАД ЕИК *********
Постановеното решение към настоящия момент не е влязло в законна сила.
С молба по чл.389 ГПК ответникът по делото „ФТСЕМ"АД е поискал за обезпечаването на
уважения в негова полза срещу „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ"ЕАД обратен иск за заплащане на сумата
10 135,85лв допускане на обезпечителна мярка – ЗАПОР върху банковите сметки на дружеството в
лева и валута ДО РАЗМЕРА на присъдената сума, като са посочени поименно банковите
институции.
Твърдението в молбата е, че поради изминалия дълъг период от време и бездействието на
ответника, а също и откритата процедура за възлагане на концесия, налице била несигурност за
възможността на дружеството да събере вземането си от „Летище Пловдив“ЕАД.
СЪДЪТ, след преценка на представените с молбата писмени доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна:
Предпоставки за допускане на обезпечението са допустимостта на бъдещият иск, неговата
вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда за молителя и адекватност на
обезпечителната мярка към вида на търсената защита.
Въз основа на представените с молбата доказателства може да се направи положителен
извод за вероятната основателност на предявения осъдителен иск.
Налице е и вероятната невъзможност до приключване на производството с влязло в сила
решение, титулярът на задължението да се разпореди с имуществото си, с което да създаден
4
пречки за удовлетворяване претенцията на кредитора.
Сочената обезпечителна мярка е адекватна и подходяща към вида на търсената защита.
Предвид изложеното въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна.
Що се отнася до изложените в нея доводи, касаещи разрешаването на материално-правния спорт,
същите стоят извън обсъждането за допускане на обезпечението, тъй като могат да бъдат предмет
само на инстанционна проверка. А по отношение оплакването, че поради наложения запор
дружеството не можело да оперира с паричните суми по сметката, следва да се посочи, че запорът
е наложен само до размера от 10 135,85лв, а не изцяло върху банковата сметка в лева. Освен това,
не се предлага замяната на наложената мярка с друго по-подходяща за дружеството-длъжни.
Като краен резултат постановеното от ВРС определение следва да бъде потвърдено и
затова СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС-48с-в № 263108/26.03.2021 по гр.д.№ 21040/2019,
с което е ДОПУСНАТО обезпечение по предявения от „ФРАПОРТ ТУИН СТАР ЕЪРПОРТ
МЕНИНДЖМЪНТ"АД ЕИК ********* със седалище гр. Варна Летище Варна, представлявано от
Ф.К. и Росен Филипов, чрез пълномощник Теодора Атанасова, срещу "ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ" ЕАД
ЕИК ********* със седалище с.Крумово, обл.Пловдив, обратен иск за заплащане на сумата
10135,85лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между брутно трудово възнаграждение, което би получил ЦВ. Г. Л. и получаваната
пенсия за инвалидност за периода от 2.02.2017г до 1.01.2020г, претърпени в резултат на трудова
злополука, настъпила на 22.09.2005г., ведно със законната лихва от 23.12.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР на банковите сметки на
ответника „ЛЕТИЩЕ ПЛОВДИВ" ЕАД ЕИК ********* със седалище с.Крумово, обл.Пловдив,
открити в лицензирани банки и клонове на чуждестранни банки в България: „УниКредит
Булбанк"АД. „Банка ДСК" ЕАД; „Обединена българска банка"АД; „Юробанк България"АД;
„Райфайзенбанк България"АД; „Експресбанк"АД; „Апианц Банк България"АД; „Банка Пиреос
България"АД; „Ти Би Ай Банк"ЕАД; „Първа инвестиционна банка"АД; „Българо-американска
кредитна банка"АД; „ПроКредит Банк (България)"ЕАД, „Търговска Банка Д"АД; „Токуда
Банк"АД; „Инвестбанк"АД; „Централна кооперативна банка"АД; „Общинска банка"АД;
„Българска банка за развитие"АД; „Интернешънъл Асет Банк"АД; „Тексим Банк"АД; „ИНГ Банк
Н.В." -Клон София; „БНП Париба СА."-Клон София; „БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А.-Клон
България; „Те-Дже Зираат Банкасъ"-Клон София; "Варенголд Банк АГ“-Клон София, чрез
последователно преминаване от сметка в сметка до размера на сумата от 10135,85лв, на
осн.чл.389 ГПК.
5
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6