№ 1791
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205797 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-007302 от
02.08.2021г.от М. В. М. на длъжност Началник Група към ОДМВР-Пловдив ,с
което на Б. Р. А. ЕГН ********** е наложено административно наказание “
глоба ” в размер на 800 лева за извършено административно нарушение по
чл.438 ал.1т.1 от КЗ.
Жалбоподателят А. лично обжалва издаденото наказателно
постановление,а впоследствие в съдебно заседание лично , моли същото да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по съображения
изложени в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция –ОД МВР-Пловдив ,
редовно призована, не изпраща представител ,като взема писмено становище
по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против Б. Р. А. за
1
това, че на 04.07.2021г..около 17.25 ч. в гр.Пловдив на ул.“Ландос“ №4
управлява лек автомобил- Фолксваген шаран с рег.№ *** нейна собственост
,който е регистриран в Р България и не спряно от движение ,като не е
сключило застраховка Гражданска отговорност.Като налице повторност ,тъй
като е има влязло в сила на 08.04.2021г.НП21-1030 -002613,с което а наказана
за същото нарушение. Първо е съставен АУАН бл.№ 922289 от дата
04.07.2021г, а впоследствие е изготвено и наказателното постановление.Като
нарушение е посочена разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Разпитан по делото е актосъставителя Ж. ,който поддържа акта си и
потвърждава ,че той го е написал.Предвид спецификата на работата му няма
конкретен спомен за случилото се.Показанията му са съответни на отразеното
в АУАН и не се оспорват от жалбоподателя ,който принципно не отрича
нарушението .Съдът кредитира показанията му в цялост при постановяване
на крайния си съдебен акт.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено от събраните и проверени по
делото доказателства се доказа, че жалбоподателят е извършил нарушението,
за което е бил наказан с обжалваното наказателно постановлеие.На първо
място той е годен субект на нарушението по чл.483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като се
установява, че именно Б.А. е била собственик на процесното МПС към датата
на деянието. На следващо място от обективна страна не се доказа лекият
автомобил – „Фолксваген шаран с рег.№ ***“ да е бил спрян от движение
към 04.02021г. Такива правомощия съгласно чл.574, ал.11 от КЗ имат
органите на МВР, които предприемат мерки за спиране от движение на
моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на
пътници и/или за налагане на съответните административни наказания,
когато не е била сключена задължителна застраховка. Мерките пък, които те
предприемат съгласно чл.171, т.2 от ЗДвП във връзка с чл. 40, ал.6 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. са свързани с издаване на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка, която се връчва на
собственика на МПС-то, за което той не е сключил задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно
процесното МПС не е било спряно от движение към датата на констатиране
на нарушението и спрямо жалбоподателя са се осъществили фактите,
предвидени в хипотезиса на разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за
него е съществувало задължението да сключи договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В тази връзка от справка
няма спор,че към момента на проверката –17.25часа на 04.07.2021г.
жалбоподателят е нямал сключен застрахователен договор .
В конкретния случай е достатъчно да се докаже ,че процесното МПС е
собственост на даденото ЮЛ или ФЛ,че няма сключен договор за Гражданска
отговорност,както и да е установено управлението на същото,съгласно
разпоредбата на чл.638ал.4 от КЗ.Всички тези елементи на нарушението са
2
доказани и вписани в АУАН , а и в оспорваното НП.Правилно е
квалифицирано нарушението, предвид факта,че деянието е извършено при
повторност ,тъй като има издадено НП21-1030 -00261влязло в сила на
08.04.21г.за същото деяние. Правилно е определено и наказанието като вид и
размер ,съобразено с разпоредбата на чл.638ал.2 т.1 .вр.ал.1т.1 от КЗ-където
при повторност за ФЛ е предвидено наказание глоба в размер на 800
лева.Като в този смисъл не може да се прави ревизия на наказанието ,както
иска жалбоподателя..В хода на издаване на АУАН и НП не са констатирани
нарушения при издаването им ,водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя.
При служебна проверка от съда относно приложението на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН,съдът констатира ,че в конкретния случай е неприложим.В
конкретния случай деянието не съставлява маловажен случай. За да бъде
деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на
настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така,
защото нарушението, за извършването на което е наказан жалбоподателят, е
формално.Самият факт,който изтъква жалбоподателя ,че е забравила не може
да извини неизпълнението на задължението й и да доведе до отмяна на НП.
Законодателят е предвидил административно- наказателната отговорност в
тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без
необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези
съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни
поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и
обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на
обществена опасност. Правният извод,който се налага е ,че посоченото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено от съда.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от страна на
въззиваемата страна за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-007302
от 02.08.2021г.от М. В. М. на длъжност Началник Група към ОДМВР-
Пловдив ,с което на Б. Р. А. ЕГН ********** е наложено административно
наказание “ глоба ” в размер на 800 лева за извършено административно
нарушение по чл.438 ал.1т.1 от КЗ.
3
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4