Р Е Ш Е Н И Е
№
108 27.11. 2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен
състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА КОНДОВА
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
секретар
М. Коматарова
прокурор
Г. Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 133 по описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по жалба на защитника на въззивника М.Н.Н. срещу Присъда №
5/22.01.2020 г. постановена по НОХД № 131/2017 г. по описа на РС – Елхово, с
която въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. около 07.10
часа, по път I-7, км. 313, общ. Елхово, обл. Ямбол, управлявал моторно превозно средство товарен автомобил марка „********",
модел „*****” с турски peг. № *******, с прикачено ремарке с турски peг. № *******,
с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0,5 на хиляда, а именно 1,75 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с инв. № 0179, след като е
осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – с
Определение за одобряване на споразумение № ***/**.**.**** г. по НОХД № ****/****
г. по описа на РС – Хасково, влязло в законна сила от **.**.**** г. –
престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на това основание и
чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА в полза на
Държавата в размер на 500.00 (петстотин) лева, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от
право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА. На основание чл. 68,
ал. 1 от НК ЕРС е привел в изпълнение отложеното наказание три месеца лишаване
от свобода, наложено на подс. Н., с Определение за одобряване на споразумение
за прекратяване на наказателно производство № ***/**.**.**** г., постановено по
НОХД №****/**** г. по описа на РС – Хасково, влязло в законна сила от **.**.****
г., което да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим на основание чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Осъдил е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс.
Н., да заплати направените по делото разноски: в полза на Републиканския бюджет
направените в досъдебното производство разноски в размер на 310 лв., платими по
сметка на ОД на МВР – Ямбол, в полза на бюджета на съдебната власт направените
в съдебното производство разноски в размер на 60.63 лв., както и държавна такса
в размер на по 5 лв. при служебно издаване на изпълнителни листи, платими по
сметка на РС – Елхово. Постановил е на
основание чл. 189, ал. 2 от НПК направените във фазата на съдебното
производство разноски за преводач в размер на 52 лв. да останат за сметка на РС
– Елхово.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на присъдата. Въззивникът,
редовно призован за съдебно заседание по телефона чрез преводач на/от турски
език, не се явява пред въззивния съд за съдебното заседание. Същият се
представлява от упълномощен защитник адв. П.М. ***, който в съдебно заседание сочи, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства вината на подсъдимия не е доказана по несъмнен
начин. Настоява за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на
прокуратурата, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на подсъдимия, конкретно изразяващи се в
обстоятелството, че по досъдебното производство не е бил назначаван и не е
участвал преводач, който да извърши превод от български на турски език и
обратно. Твърди, че макар и български гражданин по рождение, подсъдимият не владее
български език в степен, която да му позволява да разбира провежданите
процесуални действия в хода на досъдебното производство. Намира присъдата за незаконосъобразна
от материално-правна страна, като сочи, че по делото няма свидетел, което да е
възприел обстоятелството, че подсъдимият е управлявал описано МПС. Твърди, че двамата
служители на Гранична полиция са заварили подсъдимия да спи в кабината на
управлявания от него ТИР, направили са няколко опита да го събудят и той, без
да се събуди, внезапно ТИР-ът от спряло положение е потеглил, излязъл е от
платното за движение и се обърнал на дясната си страна, при което подсъдимият продължил
да спи. Сочи също, че у подсъдимия нито е имало умисъл, нито воля да извършва
управление на МПС към онзи момент – той спрял на пътното платно, почивал, спял,
било е зимно време, затова автомобилът е бил със запален двигател, работещ, за
да е топло в кабината и няма свидетел, който да е възприел движение на
автомобила.
В съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение оспорва основателността на въззивната жалба и предлага съда да
потвърди изцяло осъдителната присъда на ЕРС.
Настоящият
състав констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната фактическа
обстановка, правилно възприета и от решаващия съд:
Подсъдимият
М.Н.Н. работил като шофьор
и извършвал международен превоз на товари и упрвлявял товарно композиция – товарен
автомобил марка „********”, модел „*****” с турски peг. № *******, с прикачено
ремарке с турски peг. № *******, собственост на фирма „***** *********” гр. А.,
Р. Т..
В ранните сутрешни часове на **.**.****
г. подс. Н. бил на паркинга при бензиностанцията на с. О. обл. Я., където употребил
алкохол. След това потеглил към ГКПП – Лесово, с управлявания от него товарен
състав – товарен автомобил марка „********” модел „*****” с
турски peг. № ******* и прикачено ремарке с турски peг. № *******.
На **.**.****
г. свид. И. Р. и свид. К. Д. изпълнявали задълженията си като гранично-полицейски автопатрул към ГПУ
– Елхово при РД „Гранична полиция” – Елхово
и се движили със служебен автомобил по път 1-7 в посока към ГКПП – Лесово. Около
06.30 ч./07.00 ч., те получили сигнал по радиостанцията, че товарен автомобил
се движи криволичейки на „зигзаг” по път I-7 в посока ГКПП – Лесово и пречи на движението.
Двамата гранични полицаи тръгнали със служебния автомобил по път I-7, в посока
гр. Елхово. Около 07.10 ч. в участъка на км. 313 (в близост до м.
„********* *****“), те видели бавно движеща се към
ГКПП – Лесово, създавайки пречки за движението, товарна композиция която била в
процес на спиране. Граничните полицаи спрели встрани, в насрещната лента на
движение на товарната композиция и излезли от служебния автомобил. Те видели
водачът на вече спрелия с работещ двигател товарен автомобил да спи, с глава
поставена на волана. Свид. Д. се приближил до кабината и почукал на дясната
врата, но шофьорът не реагирал и граничният полицай се опитал да отвори
заключената врата. След това се върнал до служебния автомобил, за да го
премести, а свид. Р. предприела действия по отцепване на района. Свид. Д.
отново отишъл при спрения товарен автомобил. В този момент водачът привел
състава в движение, композиция потеглила, при което в участъка при км. 313 на
път I-7, напуснала платното за движение, в дясно по посока на
движението си и след като изминала около 9 метра, се ударила в дясната
отводнителна канавка. В резултат на удара ремаркето се откачило, обърнало
надясно под ъгъл от 90 градуса спрямо надлъжната си ос, а влекачът останал на
четирите си колела. Така товарната композиция се установила в покой, в дясно на
пътното платно в посоката ГКПП – Лесово. Около 7.30 ч. на местопроизшествието пристигнали
свидетелите К. К. и П. И. – и двамата „мл. автоконтрольор“ при РУ – Елхово, които
били повикани от граничния автопатрул. Те заварили водача в кабината зад волана
на товарния автомобил. Предприели проверка, при която той представил българска
лична карта, СУМПС и свидетелства за регистрация на влекача и на ремаркето,
издадени в Т.. Тогава свидетелите К. и И. установили, че водача е подс. М.Н.Н..
Той комуникирал с авто-контрольорите на български език и тъй като лъхал на
алкохол и говорил завалено, те го поканили при полицейския автомобил за
извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Подсъдимият
започнал да убеждава на български език проверяващите го авто-контрольори и
двамата гранични полицаи, да не му бъде съставян акт, тъй като имал наложено
вече условно наказание лишаване от свобода. Казал им, че изпил „две ракии” на заведението
на бензиностанцията при с. О., поради сериозни семейни проблеми. При
извършената проверка с „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № 0179, техническо
средство (годно до 19.11.2016 г.) отчело наличие на алкохол в кръвта на подс. Н.
– 1,75 на хиляда. Свид. К. показал на подсъдимия и на двамата присъстващи гранични
полицаи – свид. Д. и Р., отчетената стойност. Авто-контрольорът свид. П. И.,
след като снел обяснения от двамата гранични полицаи, съставил в тяхно
присъствието, против подс. Н., АУАН № ***/**.**.**** г., за това, че на **.**.****
г. около 07.15 ч. на път I-7 км. 313+100 посока от
гр. Елхово към ГКПП – Лесово, той
управлява товарен автомобил марка „********” с турски peг. № *******,
с прикачено полуремарке с турски peг. № *******, под въздействието на алкохол,
с концентрация на алкохол 1,75 промила – нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. На подсъдимия било разяснено правото му да даде кръвна проба и му бил
издаден Талон № *******/**.**.**** г. за медицинско изследване на кръвта. Подс.
Н. го получил но заявил, че няма да се подложи на медицинско изследване. В
медицинският талон било отразено, че той следва да се яви в ФСМП – Елхово, но подс.
Н. не се е явил за вземане на кръвна проба за изследване.
Подсъдимият М.Н.Н. е роден на *** ***, с постоянен адрес *** – околия Ч.,с.
К., обл. Т., ул. „***** *****“ № *, с о. о., р., б., с ЕГН **********. Подсъдимият
е с двойно гражданство – б. и т.. Същият, преди деянието е осъждан с
Определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно
производство № ***/**.**.**** г., постановено по НОХД №****/**** г. по описа на
РС – Хасково, в законна сила от **.**.**** г., за извършено на **.**.**** г.
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 3 месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от
изпълнение за изпитателен срок от 3 години, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е
приспаднато времето, през което Н. е бил лишен от възможността да упражнява
това си право по административен ред, считано от **.**.**** г., като
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е изтърпяно от Н. на **.**.****
година.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Правилно фактическа обстановка е възприета от решаващият съд въз основа на
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите К. Н. К., П. П. И.,
И. С. Р. и К. Х. Д., дадени в хода на съдебното следствие и от обясненията на
подсъдимия М.Н.Н., дадени в качеството му на обвиняемо лице в хода на ДП пред
разследващ орган, приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с
ал. 1, т. 3 от НПК, отчасти от заключението на изслушаната и приобщена по реда
на чл. 282 от НПК авто-техническа експертиза, от извършената очна ставка между
свидетелите Д. и Р. и от писмените доказателства, приложени по ДП № ***/**** г.
по описа на РУ – Елхово и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК – Протокол за оглед на
местопроизшествие от **.**.**** г. ведно с фотоалбум към него, АУАН № ***, серия * № ****** от **.**.**** г., талон за медицинско изследване № *******/**.**.**** г., справка за
нарушител/водач, справка и списък за успешно преминали последваща проверка на
средствата за измерване анализатори на алкохол в дъха, копия от лични документи
на подсъдимия (лична карта, СУМПС, СР на МПС), справка изх.
№ ***/**.**.**** г. на ЦСМП – Ямбол, Заповед за задържане по ЗМВР, справка за
регистрация на лице в ЦПР, Заповед за конвоиране от **.**.**** г., Протокол за
обиск от **.**.**** г., разписка за приети вещи и пари на задържано лице от **.**.****
г., декларация от **.**.**** г., справка за съдимост.
Решаващият съд
задълбочено и подробно е провел процеса по верификация на доказателствената
съвкупност и ЯОС, като приема изложеното безкритично, намира за ненужна да
преповтаря детайлно изключително прецизните и подробни мотиви на
контролирания съд. Въззивният състав ще акцентира, че правилно
ЕРС е дал вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели К. К., П.
И., И. Р. и К. Д.. Безспорно тези свидетели са непредубедени и възпроизвеждат
лично и непосредствено възприети от тях обстоятелства, като показанията им са безпротиворечиви
вътрешно и взаимно допълващи се и в унисон с писмените доказателства. От показанията
на тези свидетели безсъмнено се установява факта на управление на процесния
товарен автомобил на посоченото време и място, от подсъдимия, след употреба на
алкохол, както и факта, че същият е водил разговорите си на български език.
Правилно ЕРС е приел, че противоречивите обяснения на подсъдимия М.Н. дадени
в съдебното производство, са негова защитна версия. Затова резонно е кредитирал
приобщени към доказателствената съвкупност по делото, чрез прочитането им по
реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, негови обяснения от ДП. Именно
те кореспондират с гласните и писмени доказателства, обсъдени по-горе, въз
основа на които се възприе изложената фактология. Затова мотивирано ЕРС не е кредитирал
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, в частта че той
не е управлявал товарния автомобил. Обясненията в тази им част са в абсолютно
противоречие с всички събрани безспорни и еднопосочни доказателства – и
най-вече с показанията на очевидците Д. и Р.. Също така прав и убедителен е ЕРС
в позицията си, че голословното твърдение на подсъдимия, че спрял товарния автомобил,
за да си изпие лекарствата, след което му е станало лошо и поради това не помни
как се е озовал на местопроизшествието, съставлява защитна теза. Тази версия е
посочена за първи път едва във фазата на съдебното производство, без това
обстоятелство съвсем логично да е било съобщено още на местопроизшествието, на
двамата авто-контрольори. Допълнително, подсъдимият е удостоверил с подписа си нежелание
му да му бъда извършен медицински преглед и е подписал Декларация от **.**.****
г. при освобождаването му от помещението за задържането му по ЗМВР.
Въззивният съд
намира, че досежно главния факт, както и по отношение на това, че той владее български език (разговарял
с всички на български език, прочел и подписал АУАН и Талона за медицинско
изследване ******* – и двата документа съставени на български език, не е заявил
незнание на български език и не е поискал преводач), всички ценени от двете
инстанции доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Правилно ЕРС е преценил, че от
обективна и субективна страна подсъдимият М.Н.Н., с деянието си е осъществил
престъпния състав на чл. 343б ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, като на **.**.**** г.
около 07.10 ч., по път I-7, км. 313, общ. Елхово, обл. Ямбол, управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил марка „********”, модел „*****” с турски peг. № *******, с прикачено
ремарке с турски peг. № *******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,75 на
хиляда, установено по надлежния ред
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв. № 0179, след като е осъден с влязла в сила присъда за
деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК с Определение за одобряване на
споразумение № ***/**.**.**** г. по НОХД № ****/**** г. по описа на РС – Хасково,
влязло в законна сила от **.**.**** година.
Правилно ЕРС е приел, че авторството, времето, мястото, механизма на
деянието и наличието на алкохол от 1,75 на хиляда в кръвта на подсъдимия, е
установено безспорно от всички събрани по делото доказателства. Това престъпно
деяние е формално престъпление, такова на „просто извършване” и за неговата
съставомерност не е необходимо настъпването на вредоносни последици. Правилно
ЕРС е посочил, че защитната версия на подсъдимия опровергава от всички обективни,
последователни, недвусмислени, логични и детайлно изложени показания на независимите
свидетелите Д., Р., К. и И. – възприели пряко и непосредствено
местопроизшествието, позиционирането на товарния автомобил и състоянието и
поведението на подс. Н., и резултата от извършената му проверката за употреба
на алкохол. Както ЕРС е посочил, за
да е осъществен състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК
е необходимо деецът да управлява МПС със съдържание на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, след като е бил осъден
с влязла в сила присъда за управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда. Всички съставомерни елементи са налице, като в тази
насока ЕРС правилно е отчел осъждането на подс. Н. с Определение за одобряване
на споразумение № ***/**.**.**** г. по НОХД № ****/**** г. по описа на РС – Хасково,
в сила от **.**.**** г., с което той е наказан за извършено на **.**.**** г.
престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК на лишаване от свобода за срок от 3
месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено от изпълнение за
изпитателен срок от 3 години, както и на лишаване от право да управлява МПС за
срок от 10 месеца.
От субективна страна правилно решаващият съд е преценил, че подсъдимият Н.
е извършил престъплението при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деянието. За
съставомерността на формалното престъплението по чл. 343б, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК не се изисква настъпването на престъпен резултат, който да е обхванат от
умисъла на дееца. Достатъчно е, че подсъдимият е съзнавал че предприема управление
на МПС след като е употребил алкохол. Логично, предвид възрастта му и факта, че
е професионален шофьор, а и с предходното осъждане за престъпление по чл. 343б
ал. 1 от НК, той е съзнавал запретеността на деянието си. Ето защо проверяващата инстанция счита за правилен извода на
районния съд, че от субективна страна процесното престъпление е
извършено с пряк умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер
и последици, както и тяхното целене, от правоспособен водач, безспорно напълно
запознат със забраната за управление на МПС след употреба на алкохол, още
повече –наказван за такова деяние. Следователно всички елементи от състава на
престъплението са били в съзнанието му, но той е осъществил деянието. Напълно
несъстоятелни са твърденията на защитника адв. М., че не било налице съзнателно
управление на МПС от страна на подсъдимия, че той спял на волана, а товарната
композиция се е самопридвижила. Тук ЯОС ще посочи, че управлението на МПС
съставлява боравене с уредите му за управление водещи до неговото привеждане в
движение – факт напълно безспорен по делото.
Ето
защо правилно първата инстанция е приела, че подсъдимият е извършил престъплението
за което му е повдигнато обвинението по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
ЯОС
споделя и извода на решаващият съд, че причините за извършването на деянието, са
ниската правна култура на подсъдимия и незачитането на законите на република
България и в частност – нормите свързани с безопасността неопределен брой
участници в движението по пътищата.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За
извършеното от подс. М.Н. престъпление законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до пет години и глоба от 500 до 1 500 лева. Правилно
и обосновано районният съд е определил наказанията, наложени на подс. Н. – една
година лишаване от свобода, глоба в полза на държавата в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца.
При определяне наказанията на подс. М.Н., правилно като отегчаващи
обстоятелства, ЕРС е приел механизма на извършване на деянието на международен
път с интензивен трафик, както и високата, значително над 0.5 промила, стойност
на алкохол в кръвта на подс. Н. – всичко водещо до извод за висока степен на
обществена опасност на деянието, особено предвид факта, че подсъдимият е
професионален международен шофьор и управлява тежка товарна композиция, така
също и липсата на разкаяние и самокритичност (сочещи за непреосмисляне на деянието
му). Не следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелства
съдебното му минало – предходното му осъждането, определящо
извършеното от него като деяние по чл. 343б, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК,
тъй като то е съставомерен елемент, заради което законодателят е предвидил по-тежко
наказание. Правилно ЕРС е отчел и смекчаващи отговорността
обстоятелства – липсата на данни за извършени други нарушения по ЗДвП и
неговата трудова ангажираност. ЯОС напълно споделя изложеното от първата
инстанция, че те обаче не биха могли да бъдат определени нито като многобройни,
нито като изключителни, така щото да обусловят приложение на чл. 55 НК. Правилно
на основание чл. 343г НК, ЕРС е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за
срок от една година и осем месеца, считано от влизане на присъдата в сила. ЯОС
намира, че това наказание в конкретния му размер, е достатъчно и необходимо за
осъществяване на целите му, към коригиране на поведението на подсъдимия като
водач на МПС и е съобразено, както с тежестта на осъщественото деяние, така и
с личността на подс. Н..
Наложените от ЕРС наказания, в конкретните им параметри, са необходими и достатъчни за постигане на целите за специалната
и генерална превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл.
36 НК. Предвид осъждането на подс. М.Н., към датата на деянието, на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, ЕРС законосъобразно е определил
наказание лишаване от свобода да бъде търпяно от подсъдимия при първоначален
„общ” режим, предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Престъплението,
за което подс. Н. е признат за виновен по настоящото наказателно производство е
извършено в изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено с Определение за одобряване на
споразумение № ***/**.**.**** г. постановено по НОХД № ****/**** г. по описа на
РС – Хасково, влязло в законна сила от **.**.**** година. Затова
законосъобразно, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, ЕРС е привел в изпълнение отложеното наказание
от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е
постановил то да се търпяно от подсъдимия Н. при първоначален „общ“ режим, отделно от наложеното му с
атакуваната присъда наказание.
ПО
ВЪЗРАЖЕНИЯТА
По изложените при коментара на
доказателствата съвкупност съображения, въззивния съд намира за абсолютно несъстоятелни
всички възражения на защитата по оспорване на фактологията по делото – по
същество, че подсъдният не е извършил деянието, предмет на обвинението. В тази
насока решаващият съд не е допуснал незаконосъобразно обсъждане на
доказателствения материал и не е тълкувал превратно събраните доказателства, а
фактическите му изводи се базират на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото, без да е опорочен доказателствения анализ.
Ето защо настоящият въззивен състав счита, че при така събраната
доказателствена съвкупност ЕРС правилно е приел за установена описаната по
отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването
представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие.
Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на
доказването (т.нар. основен или главен факт), обективната истина трябва да
стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на
предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства,
които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са
най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени
три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и размерът на вредите, причинени с
деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността
на обвиняемия. Тук настоящият състав ще посочи принципно, че при наличие на противоречия
при установяване на фактите по делото и доказателствата, които не хармонизират
помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития,
съдът следва да установи фактическите обстоятелства, като изгради своето
умозаключение основно върху неутралните доказателствени източници – писмени
документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани очевидци,
които да надгради с онези свидетелски възприятия, които са в унисон с тази
доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно така – стъпил
е на свидетелските показания на очевидците граничните полицаи Т. И. и В. Д., надградил ги е с показанията на
свидетелите авто-контрольори и съобразил другите релевантни писмени доказателства.
Така първата инстанция, като е използвала метода на дедуктивен анализ и
житейска логика, правилно е установила главния факт в процеса, очертан от
логични, последователни и вътрешно безпротиворечиви доказателства.
Съображенията изложени от ЕРС в прецизните и подробни мотиви на атакувана
присъда, относно доказаността и средствата за
установяване, дават възможност на страните и на контролиращата инстанция да
проследи формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите,
включени в обхвата на чл. 102 от НПК.
Правилно, с мотиви които ЯОС подкрепя
безкритично, първата инстанция е отхвърлила възражението на защитата (поддържани
и пред въззивния съд), че в досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Н. – не му бил назначен
преводач на/от турски език, тъй като той не владеел български. Отново много
подробно и прецизно ЕРС е отговорил на тази твърдения на защитника. ЯОС ще
добави към мотивите на първата инстанция в тази насока, че процесуалните
действия по привличането и разпита като обвиняем на българския гражданин М.Н., са
проведени с участието на същия този защитник, който участва и в съдебното
производство, а именно – адв. П.М. ***. При тяхното извършване на **.**.****
г., не е участвал преводач на/от турски език, но тогава обв. Н. не е заявил, че
не владее български език, а това не е сторил и адв. М.. Впрочем, това
възражение свързано с неучастие на преводач в досъдебното производство е трето
по ред и то за първи път е направено от защитника адв. М. в разпоредителното заседание
на **.**.**** година. То правилно не е било уважено, като ЕРС е преценил, че не
са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК. Това определение
не е атакувано пред ЯОС нито от подсъдимия, нито от неговия защитник адв. М..
Без значение по делото е факта, че ЕРС е назначил преводач на подсъдимия на/от
турски език (а такъв беше назначен и във въззивното производство). По този
начин решаващият съд, като е приел да води комуникацията в процеса на желания
от подсъдимия език, е извършил повече от необходимото, макар да не е бил длъжен
да стори това, тъй като по делото е безкрайно ясно, че подс. М.Н. владее български
език – той е български гражданин (придобил е и турско гражданство едва на **
годишна възраст) и е учил в българското училище. Аргумент в тази насока е и отразеното
в съдебния протокол от съдебно заседание на **.**.**** г. проведено по НОХД № ****/****г.
по описа на РС – Хасково, завършило с Определение за одобряване на споразумение
№ ***/**.**.**** година. В протокола, при снемане на самоличността на подс. М.Н.
изрично е вписано, че той е „с основно образование (владее български и турски
език – писмено и говоримо, може да се подписва)”. Също така, от този официален
документ е видно, че подсъдният е декларирал, че е запознат с правата си по НПК
и е подписал лично и доброволно споразумението, като и че в това производство където
подс. Н. е бил защитаван от упълномощен защитник – адв. В. Д., не е участвал
преводач.
Тук е мястото да се отбележи, във въззивната инстанция бяха насрочвани
множество съдебни заседание, за които защитникът адв. М. приемаше призоваването
да се осъществи чрез него и едва в съдебна зала заявяваше, че няма връзка с
подсъдимия. Във въззивната съдебно заседание на 18.11.2020 г., при обсъждане на
въпросите по хода на делото, защитникът адв. М. възрази за неспазване на 7-мо
дневен срок от призоваване на подсъдимия и поиска то да бъде отложено за пореден
път, поради „нередовно” призоваване на подсъдимия. Съдът намери това възражението
на защитника адв. М., за абсолютно несъстоятелно. Въззивникът е редовно
призован за съдебно заседание по на личния му телефон (посочен изрично от неговия
защитник адв. М., с нарочна молба вх. № ******/**.**.**** г.) и чрез преводач
от български на турски език и обратно, на 16.11.2020 г. в 15.15 часа, което
надлежно е отразено от съдебния деловодител осъществил призоваването. Същият не
е посочил съществуване на непреодолима пречка за явяване пред въззивния съд в
съдебното заседание 18.11.2020 г. и не е заявил желание за лично участие (нито
той самият, нито чрез защитника си адв. М.), а обвинението не за тежко
престъпление, предполагащо участието му в производството. Тук следва да се
посочи, че проверката по чл. 272, ал. 4 от НПК за връчване на преписите и
съобщенията по чл. 247б НПК, както и следващият се 7-мо дневен, срок важи единствено
при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Този срок има за цел да не
изненада подсъдимия за образуваното съдебно производство и насрочено заседание,
за да му осигури разумно време за организиране на защита, вкл. и за да може да
упълномощи защитник. В процесуалния закон не съществува правило за спазване,
във въззивното производство, на 7-мо дневен срок от призоваване на подсъдимия
за участие в съдебно заседание – нито при правилата за провеждане за съдебното
заседание, нито в Глава XV от НПК.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото и правилно ЕРС на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, е осъдил подс. Н., да заплати
направените по делото разноски, както и направени
във фазата на съдебното производство разноски за преводач – на основание чл.189, ал. 2 от НПК да
останат за сметка на РС – Елхово.
Във въззивното производство бяха също бяха
направени разноски за преводач в размер на 15 лв., които съгласно чл.189, ал. 2 от НПК следва да останат
за сметка на ОС – Ямбол.
Предвид
всичко изложено ЯОС счита, че атакуваната присъда, като правилна
обоснована и законосъобразна, следва да се
потвърди изцяло.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5/22.01.2020 г.
постановена по НОХД № 131/2017 г. по описа на РС – Елхово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
__________________
ЧЛЕНОВЕ: ___________________
___________________