Р Е
Ш Е Н И Е № 30
Гр.В. 13.07.2021
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС гражданска колегия
В открито заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.М.
При участието на
секретар В.У.
И в присъствието на
прокурор Л.Ц. като разгледа докладваното от Съдията В.М.
Гр.д
№ 37 по описа за 2021г и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е за поставяне под запрещение , по реда на чл. 336 и сл. от ГПК.
Искът е
предявен от П. А.К. , ЕГН : **********,***,
чрез адв.С.Л. срещу дъщеря му Ц.П.А.,
ЕГН : **********, представлявана от особен представител –Л.Д.
Подържа се в исковата молба, че от раждането
на дъщеря му се установило, че същата страда от глухонемота, като е с пълна
двустранна слухозагуба и липса на говор. Ц. е с призната от ТЕЛК 91 %
инвалидност.
Поради това същата се нуждае от специални
грижи.
Ц. не може да чете и пише, както и не може
да говори. Разбира някои жестове, но за да се осъществи контакт с нея трябва да
й се привлече вниманието и да гледа събеседника си в устата за да разбере. Това
й състояние е откакто се е родила.С нея не може да се установи словесен
контакт.
Това обстоятелство я поставя в
невъзможност да управлява своите правни и фактически действия, както и да
подпише обикновени документи / напр. за
издаване на банкова карта, договор с мобилен оператор и т.н /
Като всеки млад човек на нейната възраст
иска и тя да има възможността да общува нормално, но това не е възможно. В социален план е напълно изолирана от заболяването
си. От правна гледна точка не може да извършва никакви действия поради
заболяването си.
От раждането си до момента бащата се грижи
за дъщеря си. Непрекъснато трябва да е до нея, тъй като тя не би могла да се
ориентира, поради глухонемотата си.
С решение постановено по гр.д. №
786/2012г. на ВРС родителските права върху дъщеря му са предоставени на него,
тъй като майката ги изоставила много отдавна и не се интересувала от дъщеря си.
Подържа се, че поради специфичното си
здравословно състояние Ц. не може да се грижи за себе си, това състояние не й позволява да защитава
интересите си. Налице е невъзможност за адекватна защита на личните и
имуществените й интереси.Състоянието на Ц. обуславя невъзможността й да взема
адекватни решения, да ръководи постъпките си, пълноценно да се грижи за своите
работи и да защитава интересите си. Невъзможността й да чува и да говори, води
до невъзможност да управлява своите работи, да ръководи постъпките си, да се
ориентира в обикновени условия и да има разумни съждения, което е наличие на
недееспособност, обуславяща необходимостта от поставянето й под запрещение.
Молят съда да постанови решение, с което
допусне поставянето на Ц.П.А. под пълно запрещение, а за нейн попечител или
настойник определи нейният баща П.А.К..
Ответницата по делото, чрез особения си
представител назначен в производството не оспорва исковата молба.
ВОС, като взе в предвид
постъпилата искова молба и съобразявайки представените по делото доказателства
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Ответницата Ц.П.А. ЕГН ********** р. на
*г. страда от глухонемота, като пълна двустранна
слухозагуба и липса на говор , като не е в
състояние напълно адекватно да възприема основните събития, оценява и реагира
на събития, факти и явления, които имат значение за запазване на собственият
живот и здраве и затова е зависима от грижите и решенията на близките си.
Същата
не е в състояние да се обслужва ефективно и да се грижи пълноценно за себе си и
своите интереси. Ответницата е с призната от
ТЕЛК 91 % инвалидност.
На основание чл.336 ГПК
съдът в съдебното заседание придоби
непосредствени впечатления от лицето, чието запрещение се желае. Съдът
констатира, че не може да се осъществи
словесен контакт с лицето, като разбира някои думи по движението на устата,
седи спокойно, гледа телефона си, реагира на знаци, не на шум, не разбира
изобщо въпросите, изчаква да приключи разговора с бащата.
Вещото лице психолог К.Р.А. е изготвила и представила по делото
психологическа експертиза на Ц.П.А. ЕГН ********** р. на 08.11.1998г.
В нея подържа,
че ответницата изостава много в развитието си за възрастта. Емоционално
съответна, но много бедна и несигурна експресия на чувства. Не обучавана и с
неизградени умения да се справя самостоятелно в ежедневието. Подържа се, че
паметовите процеси са в долната граница на нормата, мисловния процес е беден,
мисловно образен, социално и академично
е много занемарена.Емоционалният интелект е недоразвит, като предвид
възрастта и ограниченото социално функциониране, липсата на елементарни умения
за живот , не й позволява да разбира
свойството на извършеното и да се грижи за собствените си интереси.
Заключението на в.л психолог е , че му Ц.П.А.,
не е в състояние напълно
адекватно да възприема основните събития, оценява и реагира на събития, факти и
явления, които имат значение за запазване на собственият живот и здраве и
затова е зависима от грижите и решенията на близките си.
ВОС като взе в предвид данните по делото
намира предявеният иск за основателен по следните съображения:
Поставянето на едно лице под запрещение (пълно или
ограничено) предполага наличието на два вида предпоставки- процесуални
предпоставки и материалноправни
предпоставки.
Процесуалната
предпоставка е само една и обуславя правото
на иск - възможността да се поиска
от съда поставяне на едно лице
под запрещение . В текста на чл.
336 ал. І от ГПК законодателя диспозитивно е посочил лицата
, които могат да поискат поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение.
Изброяването е диспозитивно, тъй като освен изрично
посочените правни субекти “
съпруг” , “близки роднини “ и “прокурора
“ , правото на иск е предоставено и на
всяко лице, което има “правен интерес”
да поиска поставянето на друго лице под
запрещение. В конкретния казус
исковата молба е подадена от бащата на ответника
, който попада в родовото
понятие “ близък роднина”. Това прави исковата молба процесуално
допустима по отношение на тази
положителна процесуална предпоставка (активна
процесуална легитимация) .
Материалните предпоставки са посочени в текста на чл. 5 от
Закона за лицата и семейството /ЗЛС/ .
Анализът на тази правна норма води до следното:
1/ под “пълно запрещение” могат да бъдат поставени само
непълнолетни и пълнолетни лица, но не и малолетни лица- чл. 5
ал. І от Закона за лицата и
семейството(ЗЛС). Малолетните лица по закон са напълно недееспособни,поради
което не могат да бъдат поставяни под запрещение ( пълно или
ограничено) – чл. 3 от ЗЛС.
2/ под “ограничено”
запрещение може да се постави само
пълнолетно лице-чл. 5 ал. ІІ от ЗЛС. Непълнолетните лица по закон са
ограничено дееспособни,поради което не могат да бъдат поставяни под ограничено
запрещение – чл. 4 от ЗЛС.
3/ освен с възрастта на лицето , поставянето под запрещение е свързано и
с неговото здравословно състояние .Под запрещение може да бъде поставено
лице, което страда от заболяване, определено от закона , като “слабоумие или душевна болест”- чл. 5
ал. І от ЗЛС.
Заболяването обаче не е достатъчно , за да обуслове поставяне под запрещение.
4/законът изисква наличието на причинна връзка между заболяването
и неговите клинични проявления- в резултат на заболяването лицето “да
не е в състояние да се грижи за своите работи” – чл. 5 ал. І от ЗЛС.
Законодателят не е дал легално ( дифинитивно ) определение на това понятие
, нито пък го е определил диспозитивно . Ето защо съдържанието му следва да се преценява от съда, с оглед на
всеки конкретен случай. Въпреки
това , когато следва да се направи преценка
на основателността, на искането
за поставяне под запрещение и да се определи вида на запрещението, съдът следва
да изходи от някои обективни критерии, като-възможността на
лицето да разбира свойството и значението на това , което извършва; да
ръководи постъпките си; да контролира действията си; от възможността за трудова
и социална адаптация в обществото; от начина , по който лицето възприема околната действителност; от
възможността за нормално общуване с хората и не на последно място от
възможността сам да полага грижи за себе
си- да си закупува или приготвя храна, да се храни и облича
самостоятелно,да полага грижи за личната и домашна хигиена и т. н.
Ответницата Ц.П.А. ЕГН **********
р. на
08.11.1998г. страда от глухонемота, като пълна
двустранна слухозагуба и липса на говор , като не е в състояние напълно
адекватно да възприема основните събития, оценява и реагира на събития, факти и
явления, които имат значение за запазване на собственият живот и здраве и
затова е зависима от грижите и решенията на близките си.
Медицинският критерий на заболяването е
установен с конкретно изготвена медицинска и психологична експертизи.
Лицето страда от състояние , което ограничава
възможностите му за пълноценни контакти, както и способността му да полага
грижи за себе си и да ръководи действията си, поради което ще следва да бъде
поставено под пълно запрещение.
В този смисъл е и становището на ищецът , подържано в ход по същество на делото,
както и становището на представителя на Окръжна прокуратура- гр. В.
По
делото се установиха конкретните
характеристики на заболяването и неговите проявления , от които , съдът да направи извода ,че с оглед тежестта на заболяването , ответника следва
да се постави под “пълно запрещение “ –Ц.П.
.
Ще
следва да се съобщи на органа по
Настойничество-Кмета на община Л.
, /с оглед изявлението на ищеца П.К., че живее , работи и отглежда дъщеря си в
гр.Л./, за да се учреди
настойничество и се определи настойник на основание чл.338 ал.3 ГПК.
Водим от горното, Съдът :
Р Е
Ш И :
Поставя под пълно запрещение му Ц.П.А., ЕГН : ********** с адрес ***., поради заболяването й глухонемота,
като пълна двустранна слухозагуба и липса на говор , като не е в състояние напълно адекватно да възприема
основните събития, оценява и реагира на събития, факти и явления, които имат
значение за запазване на собственият живот и здраве и затова е зависима от грижите
и решенията на близките си.
Препис от решението да се изпрати на Кмета на община Л., обл.М. за учредяване на настойничество и определяне на настойник.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до
страните пред САС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :