РЕШЕНИЕ
№
02.07.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на двадесет
и втори май през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №2394 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.Х.Я., ЕГН ********** ***, съд. адрес:*** против Наказателно постановление №6596 от
22.11.2019 г. на Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативан контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на същия за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата
/ЗП/ във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е наложена ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
Поддържа се, че обжалваното постановление е незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява и не изпраща представител. Депозира писмено стновище, в което поддържа
жалбата и доводите за недззаконосъобразност на НП. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата АПИ гр.София, чрез
процесуалния си представител поддържа становище, че НП като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена
в законоустановения срок на чл.59 от ЗАНН.
Жалбоподателят е санкциониран въз основа
на селдните обстоятелства:
На 31.10.2019 г., в 11.30 ч., на път Н-84 на 3 км след с.Варвара в посока
с.Варвара - гр. Велинград, същият е управлявал и осъществявал движение на МПС с
4 оси с две управляеми оси марка М., модел … .. … с per. №…..
В процеса на проверката било направено измерване, при което било
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
1. При измерено разстояние между осите 1.34 м на двойната задвижваща ос
на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос била 28.850 т.
при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5,
буква „в“ от Наредбата.
Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7,
ППС било тежко.
Измерването било извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200007 и ролетка 1307/18 /5 м/. ППС превозвало асфалт.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показвали, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква
„а” от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС било забранено и се
осъществявало само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не бил
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,
респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или
разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел
IV от Наредбата, но не го бил сторил, поради което бил извършил виновно административно
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП.
За извършеното нарушение му е лбил
съставен АУАН №0007358/31.10.2019 г., връчен лично на жалбподателя на същата
дата.
Въз
основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетеля Б.П.-актосъставител, както и
писмените доказателства приложени поделото.
Съдебният
контрол е съсредоточен в рамките на наказателното постановление, като въз
основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и
констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото.
Два
от основните реквизити на НП са установени чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, а
именно точно ясно и конкретно описание на нарушението и посочване на законовите
разпоредби, които са били нарушени виновно. Квалификацията на административното
нарушение представлява подвеждане на фактическия състав, т.е деянието с
неговите фактически белези, под онази административнонаказателна норма, която е
нарушена.
В
случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
Закона за пътищата, който предвижда забрана
за осъществяване без разрешение дейности от специалното ползване на пътищата
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя
и ограничителната строителна линия.
Определение
за понятието "Специално ползване на пътищата" е дадено в §1, т.8 от ДР на ЗП и представлява използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на
други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и
експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и
на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и
експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на
съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и
тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица.
В
конкретния случай не е спорно, че жалбоподателят е осъществявал дейност от
специално ползване на пътищата, като е
управлявал по републиканската пътна мрежа гореописаното ППС, за което не е
имало разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV. Тези
обстоятелства не се оспорват и от жалбоподателя нито в депозираната жалба, нито
в представените писмени бележки.
От показанията на свидетеля П., както и от приетите
писмени доказателства, се установява, че управляваното от жалбоподателя ППС е
било тежко по смисъла на чл.3, т.2 на
Наредба №11/2001 г.. При извършеното измерване с
технически изправни средства, за което е представен протокол №0000134/31.10.2019 г. е било установено, че процесното ППС сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос е
28,850 тона, при допустимо натоварване
19 тона, по
силата на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5 б.„в“ от Наредбата, като разстоянието между осите е 1,34 метра. Следователно същото се явява тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата.
Като тежко ППС по посочената разпоредбата, това МПС е и
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата.
За този тип превозни средства нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, по която е квалифицирано
нарушението, предвижда възможстта за движение по републиканските пътища, но
само след издадено разрешение или след заплащане само
на дължимата такса.
Реда за издаване на разрешителни е предвиден в
разпоредбите на чл.14 от Наредбата.
Дори да се приеме, че управляваното от жалбоподателя
ППС попада в категорията на ППС, обхванати от разпоредбата на чл.14, ал.3 от
Наредбата, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата
такса, то при констатираното придвиждване на такова ППС е следвало да има
заплатена такса, за което се издава квитанция и която квидтация е следвало да
бъде представена от жалбподателя.
Освен това чл.14а, ал.3 от Наредбата предвижда, че при подаване на електронно заявление по чл.14, ал.3
за движение по републиканските пътища заявителят се уведомява да заплати
дължимата такса, като данните за разрешения превоз се съхраняват чрез
функционалностите на информационната система.
Следователно и този тип ППС отново се изисква
разрешение за съответния превоз, който се удостоверява с квигтанция за платена
такса, с каквато жалбопадателят несъмнено не е разполагал.
В този смисъл от страна на жалбоподателя безспорно е
осъществен състава на административно нарушение по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, тъй като същият е осъществявал дейност от
специалното ползване на пътищата движението на извънгабаритно и тежко пътно
превозно средство без разрешение.
Съдът намира възцражението, че жалбподателят не е
субект на вмененот му нарушение, тъй като не е превозвач, а единсвено водач на
ППС за неоснователно.
Няма спор, а и видно от представеното копие на
трудов договор №110/30.09.2019 г., че жалббоподателят изпълнява длажността
„шофьор“ в „Евро строй кънстракшан“ ЕООД и в това качество на „водач“ по
смисъла на §6, т.25 от ПЗ на ЗДвП е управлявал процесното ППС.
Но неговата административнонаказателна отговорност
произтича от 24, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача,
на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл.14, ал.3, какъвто е
настоящия случай.
В този ред на мисли, не на последно място административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, произтича и е ангажирана правилно на основание
чл.53, ал.1 от ЗП, която предвижда санкция за физическо лице /не превозвач или
представителна същия/, което е нарушило изискванията на чл.26, ал.2 от Закона
за пътищата.
Поради това се явява неоснователно възражението, че
неправилно е определено основанието за налагане на санкцията, като същата
следвало да бъде наложена на основание чл.177, ал.3, т.1 във връзка с чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
В случая се касае не за управляние на превозно средство с
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, а до управление на тежко ППС, по смисъла на
чл.3,т.2 от Наредбата, което като такова по правило превишава нормите за
натоварване на ос, установени в Наредбата, но без необходимото разрешение.
Поради това Законът за пътищата се явява специален
спрямо Закона за движението по пътищата, т.е. има преоритет и се прилагат
разпоредбите на ЗП, съобразно чл.10, ал.2 от ЗНА.
Съдът
намира, че случаят не може да се квалифицира, като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
При
определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва да се изхожда
от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, при
които е извършено нарушението и кръга на засегнатите интереси, значимостта на
конкретно увредените отношения с конкретното деяние.
За
степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва да се изхожда
от значимостта на засяганите обществени интереси при извършване на подобно
нарушение. В случая високата тежест на нарушението се изразява не само в
липсата на изрично предвидено в закона разрешение за осъществяваната от
жалбоподателя дейност, което би следвало да определи движението по сртолого
определен маршрут, но и че превозваният товар е бил значително над допустимия
дори и при наличие на разрешение, което повишава рисковете за безопасност на
движението и повреждане на пътната инфраструктура. В този смисъл не може да се направи извода за
наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното
нарушение.
При
определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е
отчел, че нарушението е извършено за първи път. Освен това е съобразявяйки
тежестта на нарушението, административнонаказващият орган е определил правилна
като вид санкция в размер при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размерана
мининмума на предвидените санкции по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, който няма
основание да бъде намален.
За персонифицирането
отговорността на жалбоподателя с наложената
в наказателното постановление глоба, ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12
от ЗАНН, тъй като това наказание съответства на
тежестта на нарушението.
Поради
изложеното съдът счита обжалваното постановление е обосновано и законосъобразно и
следва
да бъде потвърдено.
По
делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в
полза органа на направените по делото разноски.
Съгласно
чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В
този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Непрецизността
на разпоредбата на чл.143 от АПК като
резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен
за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата
на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно
приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща
редакция, предвижда че размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на
разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от
Наредбата възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения
и наказания е от 80 до 120 лв.
С
оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира
претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да
бъде осъден жалбоподателят да заплати на АПИ гр.София направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото
не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Разноските
по делото са дължими на Община Пазарджик, тъй като тя има статут на юридическо
лице по смисъла на чл.2, ал.1 от Правилника за структурата,
дейността и организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№6596 от
22.11.2019 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативан контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което на Н.Х.Я., ЕГН ********** ***, съд. адрес:*** за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона
за пътищата /ЗП/ във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.53, ал.1, т.2
от ЗП е наложена ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА Н.Х.Я.,
ЕГН ********** да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр.София направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред
Пазарджишкия административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: